Решение по дело №7991/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3080
Дата: 8 август 2022 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20211110207991
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3080
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. С.А
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.А Административно наказателно
дело № 20211110207991 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД, представлявано
от управителя Константин Милчов Колев, срещу наказателно постановление
№ 22-007309/23.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - София, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл.416,
ал.5 вр. ал.1 КТ. Съгласно мотивите на наказателното постановление
работодателят не изпълнил предписание № 7, дадено в протокол за
извършена проверка от 11.11.2020г., а именно:Работодателят да изплати
уговореното парично възнаграждение на Анатоли Бориславов С. на длъжност
„работник строителство”, което да не е по-малко от минималните ставки за
заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава
Австрия за месец февруари 2019г., съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги /обн., ДВ, бр.2 от
06.01.2017г./”.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното
постановление с бланкетна жалба като твърди, че същото било неправилно,
1
незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-
производствените правила и на материалния закон. Моли съда да отмени
наказателно постановление № 22-007309 /23.03.2021г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – София като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателятсе явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и
моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемият Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
София се явява в съдебно заседание, възразява срещу твърденията, въведени с
жалбата и моли съда да остави същата без уважение. Претендира за
изплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата
Не се оспорва от ответника в настоящето производство дали жалбата
срещу наказателното постановление е депозирана в срок. Нередовността на
връчването би имала значение при релевирани доводи за неспазване на 7
дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение № 5159/20.07.2015г. по д.№
3367/2015г. по описа на Административен съд София-град, XIII касационен
състав/. В случая жалбоподателят „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД е упражнил
законоустановеното си право да сезира съда, като депозира жалбата, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
При извършване на последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство на 15.02.2021г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по
труда” – София на „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД, относно изпълнението на
предписание № 7, дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ в Протокол
за извършена проверка Изх.№ ПР 2028641/11.11.2020г., а именно:
Работодателят да изплати уговореното парично възнаграждение на Анатоли
Бориславов С. на длъжност „работник строителство”, което да не е по-малко
от минималните ставки за заплащане, установени за същата или сходна
работа в приемащата държава Австрия за месец февруари 2019г., съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и
2
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
/обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017г./”, със срок – до 27.11.2020г. включително, било
констатирано, че даденото предписание не било изпълнено. Съставен бил
Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2100403/15.02.2021г., надлежно
връчен на жалбоподателя. За констатираното нарушение бил съставен и акт за
установяване на административно нарушение № 22-007309/15.02.2021г.,
надлежно връчен на нарушителя в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. „ЕКО БИО
ПРЕД”-ЕООД не се възползвал от правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН и не депозирал такова. Административнонаказващият орган приел, че с
бездействието си нарушителят реализирал административно нарушение на
чл.415, ал.1 КТ, поради което издал наказателно постановление № 22-
007309/23.03.2021г., с което наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на 1500лв., на основание чл.416, ал.5 вр. ал.1 КТ.
Съдът констатира:
Акт за установяване на административно нарушение № 22-
007309/15.02.2021г. и наказателно постановление № 22-007309 /23.03.2021г.
отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42, респ. чл.57
ЗАНН, констатираното нарушение е изчерпателно описано, съответно на
фактическите обстоятелства, подведено е правилно под нормата на
материалния закон. Акт за установяване на административно нарушение №
22-007309/15.02.2021г. и наказателно постановление № 22-
007309/23.03.2021г. са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране
на неговите права във всички фази на административнонаказателния процес.
Поради тези причини съдът приема, че възражението за нарушение на
административно-производствените правила при издаване на наказателно
постановление № 22-007309/23.03.2021г. е неоснователно.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Предмет на санкция в обжалваното наказателно постановление е
неизпълнение на предписание на длъжностни лица от Дирекция „Инспекция
по труда” - София. Същото по естеството си представлява индивидуален
административен акт, чиято функция е подробно уредена в разпоредбата на
чл.404 КТ и се свежда най-общо до форма на административна репресия за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство.
3
Съдът съобрази съдебната практика /Решение № 6048/15.10.2014г. по
д.№ 5397/2014г. по описа на Административен съд София-град, XI кас.състав;
Решение № 5104/23.07.2014г. по к.н.а.х.д.№ 4259/2014г. по описа на
Административен съд София-град, XIV кас.състав: При оспорването на
наказателното постановление по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на
изследване е единствено фактът на неизпълнение на предписанието като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност;
последица от необжалването на предписанието е влизането в сила на същото,
с което е преклудирана и възможността да се релевира инцидентно неговата
незаконосъобразност.
Като не е оспорил дадените от длъжностното лице задължителни
предписания, жалбоподателят е бездействал, лишавайки се от възможността
да отмени правното им действие, поради което е бил длъжен да се съобрази с
предписанието.
Видно от т.7 от протокол Изх.№ ПР 2028641/11.11.2020г. за извършена
проверка, работодателят е бил длъжен да изплати уговореното парично
възнаграждение на Анатоли Бориславов С. на длъжност „работник
строителство”, което да не е по-малко от минималните ставки за заплащане,
установени за същата или сходна работа в приемащата държава Австрия за
месец февруари 2019г., съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017г./”.
Съгласно Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2100403
/15.02.2021г., работодателят не е изпълнил вмененото му задължение по т.7 от
протокол Изх.№ ПР 2028641/11.11.2020г. в срока по предписанието.
Поради тези мотиви съдът приема, че дружеството-работодател е
реализирало нарушение по чл.415, ал.1 КТ, което обстоятелство е
правопораждащият факт за налагане на административната санкция по
чл.412а, т.2 КТ – налагане на имуществена санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, за нарушение, което е
отстранено веднага и от което не са произтекли вредни последици за
работниците и служителите работодателят се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 100 до 300 лв.
От представените по преписката доказателства е видно, че за различни
4
нарушения, относими към един служител, на дружеството-работодател има
издадени няколко предписания, а самото предписание, предмет на настоящето
дело, и до момента не е изпълнено, и само по себе си е свързано тясно с
правата на този служител. Поради тази причина съдът приема, че
предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, не са налице,
поради което административнонаказващият орган е определил
законосъобразно размера на наложеното наказание – минималния от 1500 лв.
Наказателно постановление № 22-007309/23.03.2021г. като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на Главна дирекция „Инспектиране на труда”за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят следва да заплати
разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007309
/23.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
София, с което на „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ... представлявано от управителя Константин Милчов
Колев, за нарушение на чл.415, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв., на основание чл.416, ал.5 вр. ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ... представлявано от управителя Константин Милчов
Колев, да заплати на Главна дирекция „Инспектиране на труда”разноски по
делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.

5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД, представлявано
от управителя Константин Милчов Колев, срещу наказателно постановление
№ 22-007309/23.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - София, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл.416,
ал.5 вр. ал.1 КТ. Съгласно мотивите на наказателното постановление
работодателят не изпълнил предписание № 7, дадено в протокол за
извършена проверка от 11.11.2020г., а именно:Работодателят да изплати
уговореното парично възнаграждение на Анатоли Бориславов Стоянов на
длъжност „работник строителство”, което да не е по-малко от минималните
ставки за заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата
държава Австрия за месец февруари 2019г., съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн., ДВ, бр.2
от 06.01.2017г./”.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното
постановление с бланкетна жалба като твърди, че същото било неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-
производствените правила и на материалния закон. Моли съда да отмени
наказателно постановление № 22-007309 /23.03.2021г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – София като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателятсе явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и
моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемият Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
София се явява в съдебно заседание, възразява срещу твърденията, въведени с
жалбата и моли съда да остави същата без уважение. Претендира за
изплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата
Не се оспорва от ответника в настоящето производство дали жалбата
срещу наказателното постановление е депозирана в срок. Нередовността на
връчването би имала значение при релевирани доводи за неспазване на 7
дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение № 5159/20.07.2015г. по д.№
3367/2015г. по описа на Административен съд София-град, XIII касационен
състав/. В случая жалбоподателят „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД е упражнил
законоустановеното си право да сезира съда, като депозира жалбата, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
1
При извършване на последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство на 15.02.2021г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по
труда” – София на „ЕКО БИО ПРЕД”-ЕООД, относно изпълнението на
предписание № 7, дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ в Протокол
за извършена проверка Изх.№ ПР 2028641/11.11.2020г., а именно:
Работодателят да изплати уговореното парично възнаграждение на Анатоли
Бориславов Стоянов на длъжност „работник строителство”, което да не е по-
малко от минималните ставки за заплащане, установени за същата или сходна
работа в приемащата държава Австрия за месец февруари 2019г., съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
/обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017г./”, със срок – до 27.11.2020г. включително, било
констатирано, че даденото предписание не било изпълнено. Съставен бил
Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2100403/15.02.2021г., надлежно
връчен на жалбоподателя. За констатираното нарушение бил съставен и акт за
установяване на административно нарушение № 22-007309/15.02.2021г.,
надлежно връчен на нарушителя в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. „ЕКО БИО
ПРЕД”-ЕООД не се възползвал от правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН и не депозирал такова. Административнонаказващият орган приел, че с
бездействието си нарушителят реализирал административно нарушение на
чл.415, ал.1 КТ, поради което издал наказателно постановление № 22-
007309/23.03.2021г., с което наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на 1500лв., на основание чл.416, ал.5 вр. ал.1 КТ.
Съдът констатира:
Акт за установяване на административно нарушение № 22-
007309/15.02.2021г. и наказателно постановление № 22-007309 /23.03.2021г.
отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42, респ. чл.57
ЗАНН, констатираното нарушение е изчерпателно описано, съответно на
фактическите обстоятелства, подведено е правилно под нормата на
материалния закон. Акт за установяване на административно нарушение №
22-007309/15.02.2021г. и наказателно постановление № 22-
007309/23.03.2021г. са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране
на неговите права във всички фази на административнонаказателния процес.
Поради тези причини съдът приема, че възражението за нарушение на
административно-производствените правила при издаване на наказателно
постановление № 22-007309/23.03.2021г. е неоснователно.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Предмет на санкция в обжалваното наказателно постановление е
неизпълнение на предписание на длъжностни лица от Дирекция „Инспекция
по труда” - София. Същото по естеството си представлява индивидуален
административен акт, чиято функция е подробно уредена в разпоредбата на
чл.404 КТ и се свежда най-общо до форма на административна репресия за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
2
законодателство.
Съдът съобрази съдебната практика /Решение № 6048/15.10.2014г. по
д.№ 5397/2014г. по описа на Административен съд София-град, XI кас.състав;
Решение № 5104/23.07.2014г. по к.н.а.х.д.№ 4259/2014г. по описа на
Административен съд София-град, XIV кас.състав: При оспорването на
наказателното постановление по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на
изследване е единствено фактът на неизпълнение на предписанието като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност;
последица от необжалването на предписанието е влизането в сила на същото,
с което е преклудирана и възможността да се релевира инцидентно неговата
незаконосъобразност.
Като не е оспорил дадените от длъжностното лице задължителни
предписания, жалбоподателят е бездействал, лишавайки се от възможността
да отмени правното им действие, поради което е бил длъжен да се съобрази с
предписанието.
Видно от т.7 от протокол Изх.№ ПР 2028641/11.11.2020г. за извършена
проверка, работодателят е бил длъжен да изплати уговореното парично
възнаграждение на Анатоли Бориславов Стоянов на длъжност „работник
строителство”, което да не е по-малко от минималните ставки за заплащане,
установени за същата или сходна работа в приемащата държава Австрия за
месец февруари 2019г., съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017г./”.
Съгласно Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2100403
/15.02.2021г., работодателят не е изпълнил вмененото му задължение по т.7 от
протокол Изх.№ ПР 2028641/11.11.2020г. в срока по предписанието.
Поради тези мотиви съдът приема, че дружеството-работодател е
реализирало нарушение по чл.415, ал.1 КТ, което обстоятелство е
правопораждащият факт за налагане на административната санкция по
чл.412а, т.2 КТ – налагане на имуществена санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, за нарушение, което е
отстранено веднага и от което не са произтекли вредни последици за
работниците и служителите работодателят се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 100 до 300 лв.
От представените по преписката доказателства е видно, че за различни
нарушения, относими към един служител, на дружеството-работодател има
издадени няколко предписания, а самото предписание, предмет на настоящето
дело, и до момента не е изпълнено, и само по себе си е свързано тясно с
правата на този служител. Поради тази причина съдът приема, че
предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, не са налице,
поради което административнонаказващият орган е определил
законосъобразно размера на наложеното наказание – минималния от 1500 лв.
Наказателно постановление № 22-007309/23.03.2021г. като правилно и
3
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на Главна дирекция „Инспектиране на труда”за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят следва да заплати
разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
4