№ 3040
гр. Варна, 27.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100102056 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „***" № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър", вписано в ТР при АВп с ЕИК: *********, представлявано
от Тихомир Вълчев, действащ чрез адвокат Н. Н. и адв. Г. Х. от АК-София и
съдебен адрес гр. София, бул. „Витоша" № 15, ет. 4, ПРОТИВ: М. Р. П. с
ЕГН:********** и Ф. Ф. К. ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр.
Варна, бул. Сливница № 89, ет. 5, ап. 16, с която е предявен иск с правно
основание: чл.135 от ЗЗД.
В исковата молба ищеца твърди, че е кредитор на ответницата М. Р. П.
по Договор за продажба ма вземания /цесия/ от 25.04.2024 год. с който "Ти Би
Ай Банк" ЕАД, е прехвърлил вземанията си против ответницата М. Р. П. по
,Договор за потребителски кредит за общо ползване №********** от
08.09.2022 год., Договор за потребителски кредит №720031222695 от
26.08.2022 год. и Договор за потребителски кредит №720031255078 от
27.10.2022 год.
Ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите.
На 29.12.2022 год., след сключване на договорите за кредит и след
преустановяване на плащанията по тях, ответницата М. П. е дарила на втория
ответник Ф. К., недвижими имоти, като договора е обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 21, том 2, рег.№ 6808, дело № 207 от
1
29.12.2022г., по описа на нотариус Катя Паунова № 382 при НК, с район на
действие РС - Варна, вписан в Служба по вписванията под вх. рег.№ 43888 от
29Л2.2022г., акт № 77, том 119.
Ищеца твърди, че договора уврежда интереса му на кредитора, да се
удовлетвори от имуществото на ответника М. Р. П..
Сделката е безвъзмездна и е извършена след възникване вземанията на
Банката по цитираните по-горе договори за кредит и от аргумент на
противното на чл.135 изр. 2-ро от Закона за задълженията и договорите, е
налице и законова презумпция за знание от страна приобретателя за
увреждането.
Ответницата Франческа К. е низходяща-дъщеря на отчуждителя М. П., и
е налице законова презумпция за знание от нейна страна за увреждането и на
основание чл.135 изр. 4-то от Закона за задълженията и договорите.
Твърдим и, че горепосочената сделка - дарение, непосредствено цели
изключване на споменатите имоти, от който би могло кредитора да се
удовлетвори в изпълнително производство по събиране на дължимото по
кредита.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да
постанови решение, с което:
ПРОГЛАСИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание
чл. 135 от ЗЗД по отношение на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД, Договорът за
дарение на недвижим имот сключения от ответниците М. Р. П. и Ф. Ф. К.,
обективиран Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том 2, рег.№
6808, дело № 207 от 29.12.2022г., по описа на нотариус Катя Паунова № 382
при НК, с район на действие РС - Варна, вписан в Служба по вписванията под
вх. рег.№ 43888 от 29.12.2022г., акт № 77, том 119, а именно:
Гараж № 27, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.51.458.1.27, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г., на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. Варна, общ. Варна, р-н Одесос, ул. Средна гора № 43, ет. 0,
находящ се в жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор №
10135.51.458.1, разположена в имот с идентификатор № 10135.51.458, с
предназначение на самостоятелния обект : гараж, брой нива на обекта 1, с
2
площ от 22,25 кв.м., при граници на самостоятелния обект по КК: на същия
етаж имоти с идентификатори: 10135.51.458.1.28, 10135.51.458.1.23,
10135.51.458.1.22, 10135.51.458.1.26, под обекта няма, над обекта:
10135.51.458.1.2, 10135.51.458.1.3, а по предходен нотариален акт при
граници: север — гараж № 22, изток - гараж № 28, юг- улица, запад - магазин
№ 26, както и 1,708% представляващи 3,68 кв.м., идеални части по предходен
нотариален акт, от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото и
Гараж № 28, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.51.458.1.28, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г., на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. Варна, общ. Варна, р-н Одесос, ул. Средна гора № 43, ет. 0,
находящ се в жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор №
10135.51.458.1, разположена в имот с идентификатор № 10135.51.458, с
предназначение на самостоятелния обект : гараж, брой нива на обекта 1, с
площ от 27,51 кв.м., при граници на самостоятелния обект по КК: на същия
етаж имоти с идентификатори: 10135.51.458.1.25, 10135.51.458.1.24,
10135.51.458.1.23, 10135.51.458.1.22, 10135.51.458.1.27, под обекта няма, над
обекта: 10135.51.458.1.2, а по предходен нотариален акт при граници: север —
гараж № 23 изток - гараж № 25, юг- улица, запад - гараж № 27, както и 2,111%
представляващи 4,55 кв.м., идеални части по предходен нотариален акт, от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
Претендира направените по делото разноски включително и адвокатско
възнаграждение, съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по делото,
от назначения им от съда особен представител.
В депозирания отговор ответниците оспорват иска.
Оспорват, че приложено уведомление от първоначалния кредитор по
сключените договори за кредит до длъжника по тези договори за
прехвърлянето на тези вземания, не е надлежно връчено и не произвежда
действието на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Според особения представител длъжникът не е уведомен за
прехвърлянето на вземането от предишния кредитор, каквото е изискването
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, последица от което е липса на действие спрямо длъжника
на това прехвърляне.
В отговора се твърди, че легитимиран да отговаря за намалението на
3
възможността за събиране на вземането, като последица от намалението на
длъжниковото имущество, е цедентът, доколкото намалението е осъществено
преди пехвърляне на вземането.
Според ответниците от датата на сделката, предмет на този иск, до
момента на прхвърляне на вземанията е изминал значителен период от време,
ищецът (тогава цедентът „Ти Би Ай Банк" ЕАД) не е предприел действия по
събиране на вземания, което поставя под съмнение предположението за
увреждане на кредитора по прехвърлените вземания.
Моли съда да отхвърли иска.
Не се противопоставя да се приемат представените доказателства.
Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба намира
предявения иск за допустим.
Предявения иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора,
срещу увреждащите правни действия на длъжника, който му дава правна
възможност, да упражни свое потестативно право, с което да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
последният при извършването им е знаел за увреждането.
При безвъзмездна сделка знание за увреждане у лицето, с което
длъжникът е договарял не се изисква по аргумент на противното.
По силата на чл.135 ал.2 от ЗЗД е въведена оборима презумпция, че
знанието за увреждането се предполага до доказване на противното, ако
третото лице /приобритател/ е низходящ на длъжника.
На основание чл.154 от ГПК съдът възлага в тежест на ищеца да докаже
със всички допустими доказатествени средства качеството си на кредитор,
което е възникнало преди увреждащата сделка, увреждането като елемент от
фактическия състав на иска, че с извършеното правното действие, длъжникът
създал или увеличила своята неплатежоспособност.
В тежест на ищеца съдът възлага да докаже и факта, че между
ответниците съществува връзка, като между майка и дъщеря, т.е., че третото
лице е низходящ на длъжника.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили, че цесията не им
била съобщена надлежно по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД и спрямо тях, тя няма
действие на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.
По въведеното възражение, съдът ще се произнесе с окончателния си
4
съдебен акт т.е. по основателността на предявени иск, като в тази насока е
налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Росица Божилова и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
По отношение на писмените доказателства:
Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени
доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което
искането за прилагането им следва да бъде уважено, на основание чл.140, ал.2
от ГПК, като по тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
На страните по делото бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено
становище по доклада на иска.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск
чл.135 ал.1 от ЗЗД.
УКАЗВА на страните подлежащите на установяване факти на
посочените обстоятелства в мотивите към определението, както за ищеца,
съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, определен в чл.154, ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК като писмени доказателства по
делото, представените с исковата молба й документи,, като по тяхното
приемане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 08.10.2025 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
5
страните и третото лице помагач.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в
която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6