Р Е Ш Е Н И Е
№ 260162
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично
заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13009 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу К.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 789,03 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране
на питейна и отведена канална вода за периода от 05.11.2015 г. – 07.02.2019 г.
за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” №*, както и мораторна лихва в размер
на 161,47 лв. за периода 31.01.2016 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
02.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на Районен съд Пловдив,
*** гр.с.
В исковата молба се твърди, че че ответникът е потребител
на ВиК услуги с № *** в качеството си на собственик и ползвател на водоснабден
недвижим имот, който бил придобит от него по наследство от неговия баща – К.Д.А..
Посочва, че потребеното количеството питейна и отведена канална вода и
предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло съгласно чл.26, ал.2
от общите условия, поради неизправно измервателно устройство. Същото
измервателно устройство е индивидуално за съответния имот и предвид това
подмяната му е задължение на собственика. Твърди се, че потребителят е знаел за
повредата, както и за начина на отчитане на услугата, но при направените отчети
неколкократно е отказал да положи подпис. Ищецът е поискал издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив,* гр.с. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя
е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника К.Д.А., чрез *** адв. Ш.Б., със становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Възразява се, че от страна на ищеца не
са представени доказателства, че ответника има качеството потребител на ВиК
услуги и в този смисъл не е надлежен ответник. Излагат се доводи, че от
представените данни не може да се направи извод, че количеството вода е
доставено, коректно отчетено и съответно сумите не са дължими. Оспорва да са
налице предпоставки за начисляване на доставената и отведена вода при
хипотезата на неизправно измервателна устройство, като в тази насока излага
подробни съображения. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ** гр.с., образувано по
депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника
на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество е
следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***” №*, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на
„потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за
който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани
доказателства, че ответникът е собственик на имота или че в негова полза е
учредено вещно право на ползване. С доклада по делото, посоченото обстоятелство
е разпределено в тежест на ищцовото дружество, което е представило скица от
СГКК на гр. П. и поискало предоставяне от Община П. на удостоверение за
родствени връзки на ответника. Видно от представената скица сграда с
идентификатор № *** по КККР на гр. П., с административен адрес гр. П., ул. „***”
№*, е еднолична собственост на лицето М. Й. А. по силата на Акт № *** от *** г.
От постъпилото от О. П., Район ***, Удостоверение изх.№ *** г. за родствени
връзки на К.Д.А., не се установява ответникът да има роднинска връзка с лицето
М. Й. А.. Други доказателства от ищеца в насока установяване на правото на
собственост на ответника върху процесния водоснабден обект не са ангажирани. Липсват
и данни, в полза на К.А. да е било учредено вещно право на ползване.
Действително, процесната партида се води на името на ответника. Това е видно и
от представените карнети. Посоченото обстоятелство обаче, не е достатъчно да се
приеме, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите
правила на ищцовото дружеството, доколкото не се установява същият да е
собственик или ползвател на имота. Дори по аналогия да се приложи указаното в
ТР № 1/2017 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, то отново не може да се
приеме, че ответникът има качеството на потребител, защото липсват данни за
наличие на облигационни правоотношения, по силата на които ответникът да ползва
имота. Предвид изложеното и при доказателствена тежест за ищеца, съдът намира,
че по делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за водоснабден обект,
находящ се в гр. П., ул. „***” №*.
В
хода на производството са събрани доказателствени материали – писмени
доказателства, приложени към исковата молба /карнетен лист/ и заключения по
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, във връзка с твърденията за
надлежно отчитане на потребените количества питейна и отведена канална вода в
процесния обект и установяването на претенцията по размер. Недоказването на
качеството на потребител на ответника обаче препятства съда да приеме, че
именно К.Д.А. е материално легитимираното лице да отговаря по иска и в тази
насока безпредметно се явява обсъждането на посочените доказателства.
Предвид
изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно
облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с
питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. В тази насока,
искът за глевницата като неоснователен ще се отхвърли. Поради отхвърлянето на
главния иска, то и акцесорния иск за обезщетението за забава също няма да се
уважи.
Относно
разноските:
Доколкото
искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се
присъждат разноски и за ответника, тъй като същия не е сторил такива. На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 и ал. 3 ГПК ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 150 лв.
за възнаграждение на вещото лице по СТЕ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, срещу К.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че К.Д.А., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, сумата от 789,03 лв., представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от
05.11.2015 г. – 07.02.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” №*,
както и мораторна лихва в размер на 161,47
лв. за периода 31.01.2016 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.06.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив, ** гр.с.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 150 лв. за възнаграждение на вещото
лице по СТЕ.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.