№ 299
гр. Благоевград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Въззивна жалба с вх.№25586/11.12.2023г. е подадена от Н. Н. И., с ЕГН
********** и адрес: гр.Благоевград, ул.“**, чрез пълномощника адв.И. Н.,
срещу Решение №804/23.11.2023г., постановено по гр.д. №101/2023г. по описа
на РС-Благоевград.
Частна жалба с вх.№4348/22.02.2024г. е подадена от Н. Н. И., с ЕГН
********** и адрес: гр.Благоевград, ул.“**, чрез пълномощника адв.И. Н.,
срещу Определение №225/31.01.2024г., постановено по гр.д. №101/2023г., по
описа на РС-Благоевград.
С атакуваното решение, първоинстанционният съд е осъдил ответната
страна да заплати на ищеца, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 2400 лева, като
е разпределил и отговорността за разноските.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят - трето лице
помагач на страната на ответника, който го счита за незаконосъобразен,
неправилен, необоснован и постановен при нарушение на
съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази
1
насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на разноските за двете
инстанции.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима. Третото лице помагач има право да извършва всички
съдопроизводствени действия съгласно чл.221, ал.1 ГПК, включително и да
обжалва решението, постановено по делото, по което то е участвало.
Правният интерес от обжалване произтича от интереса, който е обусловил
привличането му. С обжалването третото лице цели защита на интересите на
подпомаганата страна, като интересът произтича и от задължителната сила на
мотивите на решението по чл.223, ал.2 ГПК в отношенията между
подпомагащата и подпомаганата страна. Процесуалният закон признава на
подпомагащата страна самостоятелно право на жалба, чието упражняване
може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата
страна изход на делото. Третото лице - помагач е легитимирано да обжалва
решението, с което е разрешен правният спор между главните страни със
съдържанието, въведено от ищеца с основанието и петитума на предявения
иск.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„ВОЛОНТЕР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Благоевград, ул. „**, депозирана чрез адвокат Н. А., със съдебен адрес:
град София, ул. „**, против „ИННА СТИЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
2
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „**. Иска се да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сума в размер на 7200 /седем хиляди и двеста/ лева,
представляваща 1/3-та от дължимата наемна цена на магазин от 12 кв.м.,
находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 79 кв.м., с идентификатор 04279.613.439.1 по КК и КР на град Благоевград
и с административен адрес: град Благоевград, ул. „**, за периода от
16.01.2020 г. до 16.01.2023 г., с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил, а ищецът неоснователно е обеднял, ведно със законната лихва
върху главницата от 7 200 лева, считано от предявяване на иска до
окончателното издължаване.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 04279.613.439 по КК и КР на град
Благоевград с площ от 234 кв.м., с административен адрес: град Благоевград,
улица „**, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор 04279.613.439.1 по КК и КР на град Благоевград, която сграда
е на два етажа със застроена площ от 79 кв.м., при съседи на поземления
имот: от две страни улици, ПИ 04279.613.437, ПИ 04279.613.457, ПИ
04279.613.438, и ПИ 04279.613.413. Излага се, че другата 1/6 идеална част от
описания поземлен имот и сграда, е в собственост с равни права на Н. Н. И.,
Р.М. И. и Р.М.И., в качеството им на наследници по закон на М.Л.И.. Сочи се,
че на първия етаж от жилищната сграда са обособени отделни помещения,
ползвани като магазини, като десният магазин, с лице към улица „**“, с площ
от 12 кв.м., е отдаден под наем на ответника преди много години. Поддържа
се, че ищецът, като собственик на 1/3 идеална част, не е сключвал договора за
наем с ответника, а ответникът е сключил договора за наем с другите
съсобственици - Н. Н. И., Р.М. И. и Р.М.И., които получават изцяло и
наемната цена. Заявява се, че ищецът не е давал съгласие процесният магазин
да се отдава под наем и не е получавал от наемателя - ответник своята част от
наемната цена, въпреки че многократно е претендирал за това. Поддържа се,
че по този начин ответникът се е обогатил с исковата сума, а ищецът е
обеднял.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва твърдението, че
осъществява търговска дейност, свързана с продажбата на облекла в обект,
3
който ползва под наем, с адрес: гр. Благоевград, ул. „**. Заявява, че спорното
помещение е с площ от 9 кв.м., а не от 12, както се твърди в исковата молба.
Излага, че ползва помещението на самостоятелно правно основание, а именно
- сключен Договор за наем от 01.07.2014 г., като наемодатели са лицата - Н.
Н. И., Р.М. И. и Р.М.И., които са наследници на М.Л.И.. Сочи, че наемът,
който заплаща на наемодателите, е в размер на 200 лв., като наемната цена е
надлежно осчетоводена в представляваното от ответника предприятие.
Оспорват се твърденията на ищеца, че същият е съсобственик на процесния
имот - магазин, както и че има право на ползване върху него. Евентуално, се
оспорва правото на собственост на ищеца върху твърдените от него идеални
части от помещението/магазин, предмет на спора. Излага се, че
съсобствениците на сградата /които са наследници на Л., А. и И.И./ са се
договорили помежду си и са си разпределили ползването на имота/отделните
помещения. Заявява се, че между ищеца и наемодателите на ответното
дружество е имало друг съдебен спор, по който е образувано гр.д. №
2398/2018 г. по описа на Районен съд - Дупница, като в показанията си по това
дело, ищецът е признал, че е налице съгласие между съсобствениците за
разпределението на ползването на помещенията от съсобствената сграда.
Оспорват се твърденията на ищеца, че не е дал съгласие процесният магазин
да се ползва под наем от ответника. Сочи се, че в случая не е налице
обогатяване в патримониума на ответника, довело до наличие на обедняване
на ищеца. Оспорва се размерът на исковата претенция, като се твърди, че не
съответства на идеалната част, която ищецът твърди, че притежава.
Претендират се разноски.
С Определение № 615/11.04.2023 г., първоинстанционния съд, на
основание чл. 220 от ГПК, е конституирал като трето лице-помагач на
страната на ответника - Н. Н. И.. От третото лице-помагач е постъпило
становище за неоснователност на предявения иск по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба.
С Протоколно определение от 23.10.2023 г., първоинстанционния съд,
на основание чл. 214 от ГПК, е допуснал изменение на размера на предявения
иск - като същият е намален на 2 400 лв.
Не е спорно обстоятелството, че ответното дружество осъществява
търговска дейност, свързана с продажбата на облекла в обект, който ползва
4
под наем, с адрес: гр. Благоевград, ул. „**. По силата на Нотариален акт за
замяна на недвижим имот с движима вещ № 151, том I, рег. № 2008, дело №
137 от 2008 г. по описа на нотариус К.М. /л. 14 - л. 15 от делото/, ищцовото
дружество е придобило правото на собственост върху 1/24 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 04279.613.439, ведно с построената в него жилищна сграда.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том
I, рег. № 2809, дело № 138 от 2008 г. по описа на нотариус К.М. /л. 16 - л. 17
от делото/, ищецът е закупил от Л.И. И. и Д.С.Х. 7/24 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 04279.613.439, ведно с построената в него жилищна сграда.
От Нотариален акт за право на собственост - констативен № 187, том I I
I, рег. № 6867, дело № 531 от 2019 г. по описа на нотариус И. К. /л. 18 от
делото/, се установява, че Н. Н. И., Р.М. И. и Р.М.И. са собственици на 1/6
ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор 04279.613.439, ведно с построената в
него жилищна сграда.
Като доказателство по делото е приет Договор за наем от 01.07.2014г.,
сключен между наследниците на М.Л.И., като наемодатели и ответното
дружество, като наемател, с предмет на договора: помещение, находящо се на
1-ви етаж в сградата на ул. „**, с уговорена месечна наемна цена в размер на
200 лв., платима до 5-то число на съответния месец.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа и оценителна
експертиза, в заключението от която вещото лице е посочило следното:
- Пазарната стойност - наемът на процесния имот за едни месец,
възлиза на сумата от 200 лв.
- Наемът на процесния имот за периода 16.01.2020 г. - 16.01.2023 г.,
възлиза на сумата от 7 200 лв.
- 1/3 ид.ч. от пазарната стойност - наема на процесния имот за периода
16.01.2020 г. - 16.01.2023 г., възлиза на сумата от 2 400 лв.
Въззивният съд намира, че решението е неправилно по следните
съображения.
Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който обеднилия се разполага за
защита на нарушеното си право, се намират в положение на субсидиарност.
Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването
на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице
5
предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства
конкуренцията между тях. Затова ако обеднелия разполага с други искове за
възстановяване на обедняването си-вещен, облигационен, деликтен, а също
така и иск по чл. 55 от ЗЗД, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неприложим, тъй
като не може да се конкурира с тях по силата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
Обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е налице както при
получаването на имуществени ползи, така и при придобиването и
спестяването на такива от едно лице за сметка на друго, като същото е
неоснователно при отсъствието на правно основание за това получаване,
придобиване или спестяване. Както е посочено в т. 5 от ППВС №
1/28.05.1979 година необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника от един или от няколко общи факта. В тези случаи са нарушени
правата на ищеца, като той може да защити същите по реда на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като не разполага с друг, предвиден в закона, иск за това. В този
смисъл са и т. 9 и т. 10 от ППВС № 1/28.05.1979 година, където е посочено,
че когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по закон
точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
като с този иск разполага само този, който въобще не може и не е могъл да
защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но
е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или
давностни срокове. Същевременно в т. 11 от ППВС № 1/28.05.1979 година е
посочено, че възможността на едно лице да защити своето право с определен
иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако
те са се обогатили, от което следва, че съществуването на друг иск за защита
на правата трябва да се преценява с оглед страните по конкретното дело, но
не и с оглед на трети неучастващи в производството лица. Възможността на
ищеца по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да защити правата си с
друг предвиден по закон точно определен иск трябва да се преценява с оглед
на предмета на спора, така както същият е очертан от петитума и
обстоятелствената част на исковата молба и от направените от ответника
доводи и възражения. Ако от тях не се установява съществуването между
страните на договорно, деликтно отношение или такова за водене на чужда
работа без пълномощие, то ищецът може да защити нарушените си права с
6
иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Затова ако по отношение на едно и също лице-
ответник, твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочат на едновременното
съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на обедняването, то ще бъде
приложен последния и спорът ще трябва да се разреши с оглед на него. Без
значение за иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обаче е това дали ищецът разполага с
възможност да защити правата си с друг, предвиден по закон точно определен
иск, срещу друго лице, което не е страна в исковото производство за
неоснователно обогатяване, а също така и това дали ищецът разполага с
възможността да предяви срещу ответника по иска други искове за защита на
права, различни от правото очертано с петитума и обстоятелствената част на
исковата молба, макар и фактите обосноваващи тези права частично да се
припокриват. Това частично припокриване на фактите, обосновава разликата
между тези права, като всяко от тях може да бъде претендирано с различен
иск. Съществуването на възможност за такъв иск не може да бъде пречка по
чл. 59, ал. 2 от ЗЗД за предявяването на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, когато от
петитума и обстоятелствената част на исковата молба, с която той е предявен
е видно, че се иска защита на нарушено право на ищеца, което е различно от
субективното право, което е предмет на защита с първия иск/ Решение № 90
от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3937/2019 г., IV г. о., ГК/. Искът е
допустим, тъй като е насочен срещу наемателя и ищецът не разполага с друг
иск, съгласно цитираната практика, без значение е, че ищецът разполага с
друг иск за защита срещу съсобствениците.
По делото не се установява ответникът да е ползвал процесния имот без
основание. Същият е ползвал имота въз основа на сключен договор за наем,
което обстоятелство не е оспорено по делото. В случая са поети задължения
за плащане на цена срещу ползването на недвижим имот, които са
характеризиращите договора за наем престации. За действителността на този
договор е без значение дали наемодателят е собственик на вещта, в случая е и
съсобственик. Не е спорно, че ответникът е заплащал наем в размер на 200
лева, последната сума е посочена като цена за ползване на имота и от вещото
лице по допусната експертиза. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също
и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката
между тях).
7
Когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той
пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на
вещта независимо от това, по какъв начин той владее вещта - лично или чрез
другиго и независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането
на чуждата вещ - възмездно или безвъзмездно. Наемателят по сключен
договор за наем на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на
договорно основание. В този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по
сключен договор за наем се обогатява на договорно основание и не дължи
обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползването на вещта нито на насрещната страна
по договора, нито на лицата, които претендират права върху предмета на
договора, щом по отношение на тези лица е налице противопоставимо правно
основание за държането на чуждата вещ /договор за наем/, поради което
претенцията по чл.59 ЗЗД срещу ответника –наемател е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото право на разноски за първа инстанция има
ответната страна по делото, но същата не е представила доказателства за
извършване на такива и не следва да й се присъждат разноски. По отношение
на претенцията за разноски на трето лице помагач. На осн. чл. 78, ал. 10, пр.
1 ГПК на третото лице - помагач не се присъждат разноски, като в практиката
и пояснено, че тази забрана се прилага независимо от това дали третото лице
- помагач е встъпило или е било привлечено от главна страна /в случая от
ответника/ в процеса - опр. по т. д. 63/12 г. на ВКС, второ т. о., опр. по ч. гр. д.
№ 515/11 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.
По отношение на частната жалба срещу Определение
№225/31.01.2024г., постановено по гр.д. №101/2023г., по описа на РС-
Благоевград. Съдът намира, че същата е неоснователна. Третото лице помагач
има право да извършва всички съдопроизводствени действия съгласно чл.221,
ал.1 ГПК, включително и да обжалва решението, постановено по делото, по
което то е участвало. Правният интерес от обжалване произтича от интереса,
който е обусловил привличането му. С обжалването третото лице цели
защита на интересите на подпомаганата страна, като интересът произтича и
от задължителната сила на мотивите на решението по чл.223, ал.2 ГПК в
отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна. Процесуалният
закон признава на подпомагащата страна самостоятелно право на жалба,
8
чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен
за подпомаганата страна изход на делото, не и защита на материални права на
обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания.
Третото лице - помагач е легитимирано да обжалва решението , с което е
разрешен правният спор между главните страни със съдържанието, въведено
от ищеца с основанието и петитума на предявения иск. Относно разноските
по делото обаче е налице отделно облигационно отношение между ищеца и
ответника, в което третото лице помагач не участва. Отговорността за
разноските се носи от ищеца и ответника по спора, тя е деликтна по
естеството си, безвиновна е и обхваща само разноските за производството,
направени от насрещната страна по спора. Третото лице-помагач не дължи на
подпомаганата страна заплащане на разноските, които тя трябва да заплати на
другата страна по спора с оглед изхода от делото, поради което и негова
намеса в отношенията между главните страни за разноските не е в неговите
правомощия по чл. 221, ал.1 от ГПК.
Определението е правилно и по следните съображения. Видно от чл.
236, ал. 1, т. 6 от ГПК с решението си съдът задължително се произнася и по
дължимите се на страните разноски, което произтича и от разпоредбата на чл.
81 от ГПК. Затова при обжалване на решението въззивният съд също е
длъжен да се произнесе по разпределението на направените от страните
разноски. Това произнасяне трябва да бъде съобразено с крайния резултат от
произнасянето на въззивния съд, тъй като ако решението на първа инстанция
бъде изменено, то искът в изменената част ще се счита основателен или
неоснователен от момента на предявяването му. Затова изменението на
решението на първа инстанция по спорното право води до изменението му и в
частта му за разноските, тъй като неправилното произнасяне води и до
неправилно произнасяне по дължимите се между страните разноски. Предвид
на това при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при
спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между
страните разноски пред първата и въззивна инстанция с оглед на измененото
решение и да присъди същите. С оглед на това подаването на въззивна жалба
срещу постановеното по въззивното производство решение запазва
висящността на спора пред съда, включително и в частта му за извършените
разноски. Затова в тези случаи жалбата в частта й за разноските не
представлява молба по чл. 248 от ГПК и не подлежи на разглеждане от съд,
9
по реда на изменение на решението му в частта за разноските, а подлежи на
разглеждане от въззивния съд/определение № 224/09.05.2016г. по частно
гр.дело № 5263/2015г. по описа на ВКС, IV гр.отделение/. Поради което и
частната жалба срещу определение №225/31.01.2024г., постановено по гр.д.
№101/2023г., по описа на РС-Благоевград, с което е оставена без
разглеждане, подадена молба вх. № 25589/11.12.2023 г., депозирана от Н. Н.
И., с ЕГН **********, конституирана по делото като трето лице-помагач, на
страната на ответника, с искане да бъде изменено постановеното по делото
решение в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски, следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 804/23.11.2023г., постановено по гр.д.
№101/2023г. по описа на РС-Благоевград, както и в частта на разноските и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОЛОНТЕР“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Благоевград, ул. „** срещу „ИННА
СТИЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, ул. „**, представлявано от управителя - И.И.Р., иск по чл.59
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 400 лв.
/две хиляди и четиристотин лева/, представляваща 1/3-та от дължимата
наемна цена на магазин от 12 кв.м., находящ се на първия етаж от двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м., с идентификатор
04279.613.439.1 по КК и КР на град Благоевград и с административен адрес:
град Благоевград, ул. „**, за периода от 16.01.2020 г. до 16.01.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Н. Н. И., с ЕГН
********** и адрес: гр.Благоевград, ул.“**, чрез пълномощника адв.И. Н.,
срещу Определение №225/31.01.2024г., постановено по гр.д. №101/2023г., по
описа на РС-Благоевград.
10
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11