Решение по дело №8673/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7839
Дата: 11 юли 2022 г.
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20221110108673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7839
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110108673
по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198 о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът „С.В.“ АД излага, че доставил на ответниците питейна вода и ВиК
услуги в имота им на адрес гр. София, ж.к. „Сердика“, бул. „И.И.И.“, бл. 3, вх. А, ап.
**** кл.№ **********, договорна съдебна сметка *********, на стойност 5 048.20
лева, за което издал дължими през периода от 01.02.2012г. до 19.05.2021г. фактури.
Ищецът претендира установяване на същото вземане, за което по ч.гр.д. №
64850/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Претендира законна лихва и разноски по делото.
Ответниците М. СТ. Ф. и СТ. СТ. Ф. в срока по чл. 131 ГПК депозират писмен
отговор, с който оспорват исковете. Излагат оплаквания за порочни практики на
монополистите, тежкото си финансово положение и др. Оспорват претенциите и по
размер – сметките били нереално завишени. В заповедното производство са възразили
за изтекла погасителна давност за вземанията. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198 о, ал. 1
ЗВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
1
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Страните по делото не са формирали спор, че през процесния период
ответниците били потребители на доставяните от ищеца на ВиК услуги. Същото
обстоятелство се установява и от представеното по делото писмо от СО, Дирекция
„Общински приходи“ – Възраждане, неоспорено от страните, видно от което през
процесния период ответниците М. СТ. Ф. и СТ. СТ. Ф. били носители на учредено им
вещно право на ползване върху процесния имот - ап. **** находящ се в гр. София, ж.к.
„Сердика“, бул. „И.И.И.“, бл. 3, вх. А.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 189о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник - чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
По делото не са представени карнетни листове, от които да е видно, че в
процесния имот е извършван реален отчет на водомерите за исковия период, но в о.с.з.
на 17.06.2022г. ответникът М.Ф. признава, че за по-голямата част от процесния период
в имота нямало монтиран водомер, предвид на което ищецът начислявал вода „на
база“, а след това – по отчетени данни, които тя намира за реални и не оспорва.
Оспорва начислените суми „на база“, като ги намира за нереално завишени.
Нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г. предвижда в случаите,
котаго потребителите нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода да се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съобразно ал. 6 на същия текст до
поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на
водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1.0 куб.м за всеки обитател.
За установяване на количеството доставена питейна вода и ВиК услуги през
процесния период и тяхната цена по делото е изготвена и приета комплексна
2
техническа и счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съобразно заключението
процесният имот представлява обособена част – апартамент от жилищна сграда в
режим на етажна собственост, който е водоснабден и с изградена канализация.
Сградната инсталация била с изградени главни вертикални водопроводни и
канализационни клонове в инсталационни шахти, към които били изградени
хоризонтални връзки към имота с възможност за обособяване на индивидуални
водомерни възли и монтиране на водомерни устройства. Предвид липсата на монтиран
водомер в имота за частта от процесния по делото период до 29.07.2020г.,
потреблението било на база брой обитатели в съответствие с разпоредбите на чл. 39,
ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004г., като вещите лица са направили извод, че
определените и фактурирани от ищеца водни количества били в съответствие с
разпоредбите на действащите нормативни документи. За частта от процесния период
след 27.07.2020г. до края на заявения от ищеца период – 19.05.2021г. сумите били
начислени по показанията на монтираните в имота водомери по реда на чл. 32 от
Наредбата. Вещите лица констатират задължение, представляващо стойност на
предоставените за исковия период ВиК услуги в размер на общата сума 5 048.20 лева.
Същата сума била определена в съответствие с предоставените количества и с
утвърдените от КЕВР цени.

Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на
предоставени ВиК услуги следва да бъдат разгледани своевременно въведените от
ответниците в срока по чл. 131 ГПК, още в заповедното производство, възражения по
чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се
плаща ежемесечно. Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви - Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС. Съобразно мотивите по същото ТР вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „б“, пр. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
3
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от датата, на която вземането е станало изискуемо, като при срочните задължения,
давността тече от деня на падежа. В случая заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК е депозирано на 12.11.2021г., поради което всички вземания, станали
изискуеми преди 12.11.2018г. са погасени по давност. Размерът на непогасените по
давност вземания, падежирали след 12.11.2018г., съобразно приетата по делото
експертиза, изготвена по възложената от съда задача, възлиза на сумата 1 559.47 лева.
Същата сума ответниците дължат поравно – по 779.73 лева. За горницата до пълните
предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени от съда, поради погасяването
на вземанията на ищеца по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, и ответниците
съответно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер 700.96 лева, от които
100.96 лева – заплатена държавна такса по делото, 500 лева – за експертиза и 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на
разноски в размер на сумата 216.54 лева, която сума ответниците следва да му заплатят
поравно – по 108.27 лева.
Ответниците не претендират и не доказват сторени разноски, предвид на което
такива не следва да им бъдат присъждани.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 46.63 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 64850/2021г. по описа на СРС, 70-и състав,
които ответниците следва да му заплатят поравно – по 23.31 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198 о, ал. 1 ЗВ, че М. СТ. Ф., ЕГН
**********, дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *********, сумата от 779.73 лева,
4
представляваща ½ част от дължимата цена, начислена в дължими през периода от
01.02.2012г. до 19.05.2021г. фактури, за доставената питейна вода и ВиК услуги на
адрес гр. София, ж.к. „Сердика“, бул. „И.И.И.“, бл. 3, вх. А, ап. **** кл.№ **********,
договорна съдебна сметка *********, ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до
окончателното плащане, за което вземане по ч.гр.д. № 64850/2021г. по описа на СРС,
70-и състав на 26.11.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 2 524.10 лева, представляваща падежирали
преди 12.11.2018г. задължения, поради погасяването им по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198 о, ал. 1 ЗВ, че СТ. СТ. Ф., ЕГН
**********, дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *********, сумата от 779.73 лева,
представляваща ½ част от дължимата цена, начислена в дължими през периода от
01.02.2012г. до 19.05.2021г. фактури, за доставената питейна вода и ВиК услуги на
адрес гр. София, ж.к. „Сердика“, бул. „И.И.И.“, бл. 3, вх. А, ап. **** кл.№ **********,
договорна съдебна сметка *********, ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до
окончателното плащане, за което вземане по ч.гр.д. № 64850/2021г. по описа на СРС,
70-и състав на 26.11.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 2 524.10 лева, представляваща падежирали
преди 12.11.2018г. задължения, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. СТ. Ф., ЕГН **********, да
заплати на „С.В.“ АД, ЕИК *********, сумата от 108.27 лева – разноски в
производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 23.31 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 64850/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СТ. СТ. Ф., ЕГН **********, да
заплати на „С.В.“ АД, ЕИК *********, сумата от 108.27 лева – разноски в
производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 23.31 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 64850/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5