РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Пловдив, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева.
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300500861 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Е. Д. - гражданка на ***,
пребиваваща в ***, идентификатор ***, ЛН ***, родена на *** г., с адрес: г***,
подадена чрез назначения и от съда особен представител адв. С. П., против
решение № 170/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 17775/2023 г. на Районен съд
- Пловдив, ХХV гр. състав, в частта му, с която същата е осъдена да заплати на
„Банка ДСК“ АД сумата от 7 823,28 лв., представляваща главница по договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. и допълнително
споразумение към него от 12.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 01.12.2023 г. до окончателното изплащане. Счита, че
в тази част решението е неправилно. Поддържа, че ищецът не е заявил
реституционно искане за връщане на дадено по недействителен договор, както е
приел съда, а искът е предявен на договорно основание, поради което не е
следвало да бъде уважаван въобще. Поддържа, че искът е и недопустим, тъй като е
преждевременно предявен, както и че представеният втори погасителен план по
кредита не е същински такъв, доколкото не е подписан от кредитополучателя.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго
решение по същество, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД оспорва тази въззивна жалба като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
1
Постъпила е въззивна жалба и от „Банка ДСК“ АД, с която се обжалва
посоченото първоинстанционно решение в частта, с която искът за присъждане на
главница по договор за потребителски кредит от 05.12.2014 г. и допълнително
споразумение към него от 12.02.2015 г. е отхвърлен за разликата над присъдените 7
823,28 лв. до пълния претендиран размер от 12 402,82 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на
сумата от 1 888,29 лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода 28.10.2021 г.
– 30.11.2023 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата
от 196,56 лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода
28.10.2021 г. – 30.11.2023 г. Счита се, че в тези отхвърлителни части решението е
неправилно и че не е налице нищожност на сделката. Моли за отмяна на
решението и за постановяване на друго такова, с което исковете да бъдат изцяло
уважени, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба Е. Д. чрез назначения и от
съда особен представител адв. С. П., оспорва същата като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са
неоснователни по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищецът „Банка ДСК“ АД е основал иска си на твърдението, че е
сключил с Е. Д. - гражданка на ***, пребиваваща в ***, Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона
за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г., по силата на който
банката предоставила на ответника сумата от 78 233,20 лв. за заплащане на такси
за обучение в Медицински университет – Пловдив, със срок за издължаване на
кредита от 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период,
включващ времето от датата на първото усвояване на кредита до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит, или защита на
дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и
образователно - квалификационна степен. С допълнително споразумение от
12.02.2015 г. било уговорено намаляване размера на кредита на 7 823,32 лв., като се
запазил срокът за издължаване, при погашения на равни месечни вноски,
съобразно погасителен план, който се предоставял на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период. Усвояването на кредита се осъществявало чрез
превод по банкова сметка на висшето училище в началото на всеки семестър.
Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър
и се извършвал след представяне на документ от учебното заведение,
удостоверяващ качеството на студент на кредитополучателя с право да се запише
2
за следващ семестър. Изключение правило първото усвояване, което било
извършено по сметката на кредитополучателя за възстановяване на таксата,
дължима за зимен семестър на първата година от обучението и след предоставяне
на уверение в този смисъл. Последващи усвоявания по договора нямало. В
договора била уговорена фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Същата се
начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период,
като се капитализирала годишно. Срокът за издължаване на главницата и лихвата
започвал да тече след изтичане на гратисния период, като с оглед посочената
крайна дата за полагане на държавен изпит - 30.09.2020 г., се обосновавало
гратисен период за заплащане на погасителните вноски до м.09.2021 г. и първа
падежна дата - 28.10.2021 г. Считано от тази дата кредитът е следвало да се
погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 144 лв. и краен падеж на
договора: 28.09.2031 г. В исковата молба се сочи, че след изтичане на гратисния
период - на 28.10.2021 г. от ответницата е постъпило едно плащане в размер на 0,04
лв., което е погасило договорната лихва.
Съгласно чл. 17.1 от ОУ при забава в плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от
вноската, представляваща главница се олихвявала с договорената лихва и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 17.2 от Общите
условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем. Тъй като липсвало плащане за 26 поредни месеца,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Ищецът моли за присъждане на
сумата от 12 402,82 лв., представляваща главница (формирана от усвоената сума от
7 823,32 лв. и капитализирана лихва в размер на 4 579,50 лв., начислена през
гратисния период в съответствие с т. 10.2 от ОУ); сумата от 1 888,29 лв. - договорна
лихва за периода от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г., както и сумата от 196,56 лв. -
лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
01.12.2023 г. до окончателното погасяване.
Ответницата Е. Д. чрез назначения и особен представител адв. С. П. е
оспорила исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа, че не е
настъпила изискуемостта на процесните парични вземания, а уведомяването на
особения представител не би могло да се счита за валидно уведомяване на
кредитополучателя. Оспорва да е налице просрочие и право на кредитора да обяви
предсрочна изискуемост на задълженията. Възразява, че ищецът не е представил
подписан между страните действителен погасителен план и поради това счита, че
липсва конкретен падеж на месечната вноска, а крайната дата от изтичане на
гратисния период не е настъпила. Оспорва клаузите в договора и счита, че същите
противоречат на императивни разпоредби на ЗКСД и са нищожни, а тяхната
недействителност води до нищожност на целия договор. Процесният договор не
отговарял на изискването за съдържание; не били спазени изискванията за
задължителни реквизити на договора за кредит; нарушен бил чл. 17, ал. 6 от ЗКСД
и чл. 6 от Типовия договор по чл. 7 ЗКСД; в договора за кредит не бил посочен
фиксираният процент възнаградителна лихва, който ще бъде прилаган по
договора, така за потребителя не ставало ясно какво точно е поетото от него
задължение. Ищецът нарушил чл. 18, ал. 3 от ЗКСД - не бил уведомил
3
кредитополучателя за всички условия по кредита и това водило до
недействителност на целия договор. Нарушен бил и чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКСД,
като изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавяли към
главницата и по този начин размерът на главницата се увеличавал, в резултат на
което след гратисния период размерът на главницата не бил равен на размера на
усвоените суми за платени такси за обучение, както изисквал чл. 21, ал. 1 и ал. 3,
чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ЗКСД. След гратисния период се изисквало
връщането както на сумата, ползвана за плащане на такси за обучение и договорна
лихва върху нея, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено
върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва - капитализираната
лихва, която отново се олихвявала. По този начин била нарушена разпоредбата на
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Поддържа се, че в чл. 17.2 от общите условия се предвижда трети вид
лихва - неустойка за забава в размер на договорната лихва с надбавка 10 процентни
пункта и това била лихва, която не фигурирала в договора.
В обобщение поддържа, че тези уговорки били недействителни по
смисъла на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, а тъй като бил нарушен чл. 18, ал. 3 от ЗКСД -
недействителен бил целият договор за кредит. Счита, че исковете следва да се
отхвърлят изцяло, тъй като са предявени на договорно, а не на реституционно
основание.
Пред въззивната инстанция не се оспорват от страните следните
фактически констатации и правни изводи, направени в първоинстанционното
решение:
С Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД) от
05.12.2014 г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на
заемодател и ответника Е. Д. като заемател, страните са постигнали съгласие на
ответника да бъде предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер
на 78 233,20 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане
на гратисния период. В чл. 4 от договора е предвидено кредитът да бъде усвоен на
части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса
за обучение да се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от
договора е посочено, че кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно
погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период по чл. 3, обхващащ времето от датата на първото
усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съответно от датата, на
която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 7 от договора
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на
годишна база.
Според представените по делото и приложимите към кредитното
правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД / чл. 10.2 от същите/,
дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по
4
време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно.
С Допълнително споразумение от 12.02.2015 г. към Договора за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г.,
представено по делото, страните са постигнали съгласие за намаляване размера на
кредита от 78 233,20 лв. на 7 823,32 лв., при запазен срок за издължаване. Съгласно
Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от Медицински университет -
гр. Пловдив, приложеното по делото, ответницата е имала право да запише зимен
семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро и
годишна такса в размер от 8000 евро.
Не се оспорва и изводът на първоинстанциония съд, формиран въз
основа на приетото по делото заключение по съдебно - счетоводна експертиза, че
по сключения договор за кредит на 08.12.2014 г. е усвоена сума в размер на 7
823,32 лв., представляваща такса за обучение в първи семестър на първи курс. За
периода от 08.12.2014 г. до 31.12.2023 г. е било извършено едно плащане в размер
на 0,04 лв., на 28.10.2021 г. Към първата падежна дата след изтичане на гратисния
период - 28.10.2021 г., претендираната от ищеца като дължимата сума по договора
е за кредит е в размер на 12 402,82 лв. и представлява главница, формирана от
усвоената сума от 7 823,32 лв. и капитализирана лихва върху сумата по т.10.2 от
Общите условия в размер на 4 579,50 лв.
Не се оспорва от страните пред въззивната инстанция, че вземанията по
кредитното правоотношение не са обявени за предсрочно изискуеми преди
предявяването на иска.
Ответницата Е. Д. чрез назначения и от съда особен представител адв. С.
П., поддържа пред въззивната инстанция оспорването, направено и с отговора на
исковата молба, че предсрочната изискуемост на задълженията по договора за
кредит не и е надлежно обявена.
По отношение на възражението за липса на изискуемост на
задълженията:
С договора за целеви потребителски кредит от 05.12.2014 г. и
допълнителното споразумение от 12.02.2015 г. към него, страните са постигнали
съгласие предоставения на ответницата кредит от 7 823,32 лв. да се издължи в срок
от 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като се погасява
с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя
на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, обхващащ времето от
датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа,
съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Падежна дата за
издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо
число на месеца.
Видно от приложеното по делото уверение, ответницата е следвало да
положи последния държавен изпит на 30.09.2020 г. Определен спрямо тази дата,
гратисният период по договора изтича на 30.09.2021 г., а първата падежна дата е
28.10.2021 г.
По делото е представен погасителен план, изготвен от банката, според
5
който първата вноска по кредита е дължима от ответника на 28.10.2021г., а
последната вноска – на 28.09.2031 г.
Вещото лице по ССЕ е установило липсата на плащания от страна на
ответницата на 27 броя погасителни вноски в общ размер на 3 744 лв.
Според т.17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем. Според т.18.1 от Общите условия, Кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем и при неплащане на падеж на три последователни
погастелни вноски. Следователно, банката – ищец е имала правото да обяви целия
кредит за предсрочно изискуем.
Липсва спор между страните относно обстоятелството, че вземанията по
процесния договор за кредит не са обявени за предсрочно изискуеми преди
предявяването на иска.
Настоящият съдебен състав споделя трайната съдебната практика, на
която се е позовал и първоинстанционния съд, според която в хипотезата на
направено с исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от
исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, както и че
предсрочната изискуемост на вземанията по кредитното правоотношение следва
да се счита за надлежно обявена с връчването на преписа от исковата молба на
назначения от съда на ответника особен представител.
(В този смисъл са Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г. на
ВКС, I т.о.; решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.
о.; Решение № 86 от 27.10.2020г. по т.д. № 2118/ 2019г. по описа на ВКС, I т.о,
Решение № 147 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2256/2019 г., II т. о., ТК.).
Ето защо и предвид изричното изявление, направено в исковата молба за
обявяване на целия непогасен остатък от задължението на ответницата за
предсрочно изискуем и предвид връчването на препис от исковата молба на
особения представител на ответницата адв.П., съдът приема, че предсрочната
изискуемост е настъпила и е надлежно обявена.
Жалбоподателят – ищец е оспорил извода на първоинстанционния съд, че
процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД.
Договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД е договор за потребителски кредит, с оглед неговия
предмет и страни – от една страна кредитополучател - физическо лице, действащо
извън професионалната си компетентност и от друга страна - финансова
институция по смисъла на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност. Законът за кредитиране на студенти и докторанти е
специален по отношение на Закона за потребителския кредит, като изрично
препраща и към Закона за защита на потребителите / чл. 17, ал. 5 от ЗКСД/.
В чл. 17, ал. 2 от ЗКСД е предвидено, че с договора за кредит банката
предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит
за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се
задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в
6
договора. Чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД предвижда, че лихвата, която
кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни
пункта, а уговорката за по-висока лихва е нищожна.
Според чл. 23 ЗКСД, по време на гратисния период, който обхваща
периода от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно -
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок
на докторантурата, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и
лихвите по кредита, но през този период банката начислява лихва върху кредита.
Нормата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД гласи, че общият размер на задължението на
кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1.
главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси
и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд,
че процесният договор за целеви потребителски кредит не отговаря на така
поставените в цитираните правни норми изисквания.
Налице е нарушение на забраната кредитополучателят да не бъде
задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на
сключения договор. Според чл. 10.2 от Общите условия към договора,
възнаградителната лихва се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. В случая, видно от заключението на вещото лице по ССЕ,
капитализираната лихва по т.10.2 от ОУ е в размер на 4 579,50 лв. и е включена
към главницата, ведно с усвоената сума от 7 823,32 лв., като общо върху двете
суми, или върху сумата от 12 402,82 лв. е начислявана договорна лихва в размер на
7%. ЗКСД урежда правото на банката по време на гратисния период да начислява
лихви, но не отменя общата забрана за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3
ЗЗД. С нормата на чл. 24 ЗКСД се приема, че общият размер на задължението на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва главницата, чийто
размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и
лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Или,
законът не е предвидил увеличаване на размера на главницата с капитализирани
лихви, което неминуемо би довело до надхвърляне на законово определения
максимум по чл. 20 от ЗКСД от седем процентни пункта. Нещо повече, чл. 20, ал.2
от ЗКСД предвижда, че уговорката за по-висока лихва е нищожна.
Видно от уговорките в договора /чл. 7 от същия/, кредитополучателят
заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Или,
липсва ясно посочване на точния размер на приложимия лихвен процент, а
посочването, че същият не може да надвишава /надхвърля/ 7 % на годишна база не
е достатъчно.
Ето защо съдът приема, че преди сключване на договора банката не е
изпълнила задължението си да уведоми кредитополучателя за всички условия на
кредита, каквото изискване се поставя в чл.18, ал.3 от ЗКСД. Ето защо на
7
основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД съдът приема, че целият договор за кредит е
недействителен, като на основание чл.17, ал.7 от ЗКСД кредитополучателят е
длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или
други разходи.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от ЗКСД е аналогична на разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, която е императивна и урежда последиците от сключен
недействителен договор за потребителски кредит. Кредитополучателят дължи
връщането на чистата стойност на кредита по силата на посочената правна норма,
без да е необходимо кредиторът да провежда отделно производство по реда на
неоснователното обогатяване.
(В този смисъл и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021
г. на ІV г. о., Решение 50259 от 12.01.2023 г., по гр. д. № 3620/2021 г., Решение №
60186 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., I т. о., и др.).
Поради изложеното съдът приема, че искът следва да бъде уважен до
размера на чиста стойност на кредита, или за сумата от 7 823,32 лв., а в останалата
част по отношение на капитализираната лихва, договорна лихва и лихва за забава,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението на районния съд е в същия смисъл и като такова ще се
потвърди.
Предвид изхода по спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от исковете в полза на жалбоподателя-ищец и в тежест на
жалбоподателя-ответник ще се присъдят разноски за това производство, от които
72 лв. за държавна такса и 522 лв. - платен депозит за особен представител, или
общо 594 лв. В полза на жалбоподателя-ищец и в тежест на жалбоподателя-
ответник ще се поставят и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които
съобразно изхода по спора се определят на 162 лв.
Предвид неоснователността на въззивната и жалба и доколкото е
останала задължена за заплащане на държавна такса за обжалването,
жалбоподателката – ответник Е. Д. ще бъде осъдена да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пловдив, сумата от 158 лв., представляваща държавна такса за
въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/15.01.2025 г., постановено по гр.д. №
17775/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХХV гр. състав.
ОСЪЖДА Е. Д. - гражданка на ***, пребиваваща в ***, идентификатор
***, ЛН ***, родена на *** г., с адрес: *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:
*** сумата от 594 /петстотин деветдесет и четири/ лв. – разноски по делото във
въззивното производство за заплатена ДТ и депозит за особен представител, както
и сумата от 162 /сто шестдесет и два/ лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Д. - гражданка на ***, пребиваваща в ***, идентификатор
8
***, ЛН ***, родена на *** г., с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 158 /сто петдесет
и осем/ лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9