Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 13.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на шестнадесети септември, две хиляди двадесет и
първа година в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Геновева Димитрова
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №3666 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ**
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която срещу С.Г.И. ЕГН: **********,***, п.к. ***е предявен установителен иск за
постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 173,73
лв. (сто
седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки),представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура№***/18.12.2018г., фактура №***/ 18.01.2019г. и
фактура№***/18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
С исковата молба се претенидрат
разноските в установителното производство, както и адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Между С.Г.И. и „Теленор България“ ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги № ***от 08.09.2018г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен
номер ***с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. на месец с вкл. ДДС
(20,82 лв. без ДДС).
Ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в
периода м. декември 2018г. - м. март 2019г. Във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента.
Фактура № ***/18.12.2018г. е издадена за отчетния период 18/11/2018-
17/12/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер ***- месечна
абонаментна такса 20,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани
услуги 21,51 лв. (допълнителниуслуги мобилен
интернет 19,99 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1,52
лв.), които са в общ размер на 43,08 лв. без вкл. ДДС - 51,70 лв. с вкл. ДДС; Плати с Теленор от Google Play Store - 1,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата е 53,69 лв., като след приспадане на надвнесено плащане за задължение
от предходен отчетен период в размер на 8,92 лв., претендираната сума по фактурата е 44,77 лв.
Фактура № ***/18.01.2019г. е издадена за отчетния период 18/12/2018-
17/01/2019г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер ***- месечна
абонаментна такса 20,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса временно
възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 25,03 лв. (допълнителни
услуги мобилен интернет 23,32 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1,71
лв.), които са в общ размер на 47,84 лв. без вкл. ДДС - 57,41 лв. с вкл. ДДС; Плати с Теленор от Google Play Store - 9,09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума. начислена във
фактурата, е 66,50 лв.
След предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***от 08.09.2018г., сключен между
„Теленор България“ ЕАД и С.Г.И., при условията на който е ползван процесния
номер ***по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № ***/18.03.2019г., включваща задължения
за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 62,46
лв.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното (преди
08.09.2020 г.) прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или
инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи - в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ***от
08.09.2018 г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договорите до края на
първоначално предвидения срок на действието им, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива
отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката
за номер ***е 62,46 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (20,82 лв. всяка).
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение
на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД е депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Добрич, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
не депозира отговор на исковата молба.
С исковата молба ищцовата страна прави искане съдебния акт да се
постанови по реда на чл.238 от ГПК.
Съдът, като прецени изложените обстоятелства и
събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.239 от ГПК, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На последния
са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание.
Приложените към исковата молба заверени преписи от следните писмени доказателства:
Договор за мобилни услуги № ***от 08.09.2018г., фактура №***/18.12.2018г.,
фактура № ***/18.01.2019г., фактура № ***/18.03.2019г., обосновават вероятна основателност на исковата претенция.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК
и с оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски съобразно искането му с молба-становище от 09.09.2021г., а именно в
размер на 25лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни
нареждания по заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в
размер на 25лв. Присъдено е и адвокатско възнаграждение в размер на 120лева. За тези суми следва да
бъде издаден изпълнителен лист, след влизане в сила на настоящото
решение тъй като са сведени до минималния размер.
Воден от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПОСТАНОВЯВА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
КАТО
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С.Г.И.
ЕГН: **********,***, п.к. ***дължи
на „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата , за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 236/2020г. по описа на РС Добрич, а
именно: 173,73 лв. (сто седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура№***/18.12.2018г., фактура №***/ 18.01.2019г.
и фактура№***/18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-24.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Г.И.
ЕГН: **********,***, п.к. ***да заплати на „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените
разноски в установителното производство в размер на 385лева.
ОСЪЖДА С.Г.И. ЕГН: **********,***, п.к. ***да заплати на „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д №236/2020г.по описа на РС Добрич в
размер на 145лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ПО
РЕДА НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.240 АЛ.1 ОТ ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ...................