Р Е Ш Е Н И Е
№ 3/09.01.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гр.д. № 343
по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК.
С молба вх.№ 6659/28.11.2019г.
въззивницата Т.Г.Т. е сезирала съда с искане за поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по настоящото дело въззивно решение № 104/18.10.2019г.
досежно размера на сумата, за която исковата претенция е приета за основателна,
както и за изменение на решението в частта му за разноските, дължими от
страните за двете инстанции.
В молбата се излагат твърдения, че в
мотивите на постановеното решение е допусната очевидна фактическа грешка. Сочи
се, че съдът е приел, че исковата претенция е основателна за периода
15.11.2016г. – 30.05.2017г., включващ 196 дни и че дължимата за този период
неустойка следва да бъде определена на основание чл.34 ал.1 от ОУ в размер на
30 лева за първия ден и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа, поради
което общата сума за този период възлиза на 7 830 лева /30 лева за първия
ден и по 40 лева за всеки следващ/, а не както е изчислена от съда – 3 930
лева. Счита, че тази грешка в изчисленията не кореспондира на волята на съда
относно основателния размер на иска, поради което е отправено и искане за
нейното отстраняване по реда на чл.247 ГПК. Наред с това, като последица от
уважаване на искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка се иска и
изменение на решението в частта му относно дължимите между страните разноски,
както за първата инстанция, така и за въззивното производство.
В дадения срок ответната страна – „Енерго-Про
Продажби“ АД не е изразила становище.
С оглед характера на твърдения пропуск не се
налага разглеждане на молбата по чл.247 ГПК в открито съдебно заседание.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
С решението си от 18.10.2019г., поправено с
решение от 27.11.2019г. настоящият състав се е произнесъл по подадената от Т.Т.
въззивна жалба, с която е обжалвано решението на ОС – Варна за отхвърляне
предявения от нея иск с правно основание чл.92 ЗЗД, за заплащане на сумата от
46 030 лева, като частично е отменил първоинстанционното решение до размер
на сумата от 3 930 лева, представляваща дължима неустойка за продължително
неправомерно прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника за периода
15.11.2016г. – 30.05.2017г. и е осъдил въззиваемото дружество да заплати
същата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 25.10.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 ЗЗД вр.
чл.34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД и чл.86 ЗЗД. По отхвърлената искова
претенция за горницата над уважената сума до предявения размер от 46 030
лева обжалваното решение е потвърдено.
В мотивите на така постановеното решение
съдът е формирал воля, че исковата претенция е основателна за периода
15.11.2016г. – 30.05.2017г., който включва 196 дни и че дължимата за този
период неустойка следва да бъде определена съобразно правилото на чл.34 ал.1 от
ОУ -
30 лева за първия ден и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа.
Изчислявайки по този начин е прието, че общо дължимата сума е в размер на
3 930 лева. Действителния размер обаче е 7 830 лева /30 лв. + 195х2х20
лв./, тъй като сумата от 20 лв. е за период от 12 часа, а в 1 ден се включва
период от 24 часа. Касае се за грешка в изчисленията, която е довела до
несъответствие между направения от съда извод за дължимия размер на неустойката
за всеки един ден на неизпълнение в рамките на периода 15.11.2016г. –
30.05.2017г. и общо посочения размер на задължението за този период.
Следователно налице е противоречие между формираната от съда воля и
обективираната такава, което противоречие съставлява очевидна фактическа
грешка, тъй като не се променят параметрите за изчисление, при които е направен
извода на съда по основателността на исковата претенция /в т.см. Решение №
171/2013г. по гр.д. № 2373/2013г., ІІ г.о. на ВКС; Решение № 37/2016г. по гр.д.
№ 2802/2015г., ІІ г.о. на ВКС и др./.
Ето защо това противоречие следва да бъде
отстранено именно по реда на чл.247 ГПК, с оглед на което и молбата на
въззивницата се явява основателна.
Основателно се явява и искането за изменение
на решението в частта относно присъдените разноски, дължими между страните,
доколкото грешката в изчисленията по исковата сума рефлектира върху
изчисленията на съда по размерите на следващите се съобразно уважената част,
респ. отхвърлена част от исковете разноски. С оглед на това дължимото в полза
на адв.Р., процесуален представител на въззивницата, адвокатско възнаграждение
по чл.38 ЗА е в размер на 325 лева за всяка една инстанция, или общо 650 лева.
Тези размери са изчислени от съда съобразно нормата на чл.7 ал.2 т.4 Наредба №
1/2004г., при отчитане цената на иска, уважената част от него, фактическата и
правна сложност на спора и осъществената процесуална защита. В тази връзка
искането на процесуалния представител, обективирано в молбата по чл.248 ГПК за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 580 лева за всяка
инстанция е неоснователно.
Разноските, които въззивницата следва да
заплати на въззиваемото дружество, при отчитане определените във въззивното
решение пълни размери на юрисконсултското възнаграждение за всяка една от
инстанциите и направени разноски за вещо лице за първоинстанционното
производство, съответни на отхвърлената част от иска й са в размер на 498 лева,
а за юрисконсултско възнаграждение на настоящата инстанция – 125 лева.
Констатираната по-горе очевидна фактическа
грешка е рефлектирала и върху определянето размера на дължимите от „Енерго-Про
Продажби“ АД държавни такси по уважената част от иска, на основание чл.78 ал.6 ГПК. С оглед верния размер на присъдената искова сума същите възлизат общо на
469.80 лева /313.20 лева държавна такса за първа инстанция и 156.60 лева
дължима държавна такса по въззивната жалба/. При отчитане и заплатените от
бюджета на съда 200 лева за възнаграждение на вещо лице, също подлежащи на
заплащане от въззиваемото дружество, общия размер на дължимите в полза на
бюджета на съда е 669.80 лева. С решението си съдът е осъдил дружеството да
заплати сумата от 435.80 лева, поради което и доколкото в тази си част
решението не е предмет на молбата по чл.248 ГПК, разликата следва да бъде събрана
служебно от съда, на основание чл.77 ГПК.
По гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по настоящото в.гр.д. № 343/2019г. решение
№ 104/18.10.2019г. като на стр.7, ред 31-32 и ред 42, както и
навсякъде в диспозитива на същото вместо сумата от 3 930 /три хиляди
деветстотин и тридесет/ лева да се чете
„7 830 /седем хиляди осемстотин и тридесет/ лева“, на основание чл.247 ГПК.
ИЗМЕНЯ постановеното по
настоящото в.гр.д. № 343/2019г. решение №
104/18.10.2019г. в частта му относно разноските, на основание чл.248 ГПК
като вместо присъденото:
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, кв. „Чайка" бл.29, вх.*, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" № 258,
Варна Тауър - Г сумата от 498
/четиристотин деветдесет и осем/ лева, представляваща дължими разноски за
първоинстанционното производство за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска й, както и сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева,
представляваща юрисконсулстко възнаграждение за въззивното производство,
съобразно отхвърлената част от жалбата, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА "Енерго-Про
Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул."Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауър - Г ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Р. ***, със съдебен адрес *** сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съобразно
уважената част от иска, на основание чл.38 ЗА, като отхвърля искането на
процесуалния представител адв.Р. за присъждане на възнаграждение за горницата
над тази сума до претендирания размер от 1 160 лева.
ОСЪЖДА "Енерго-Про
Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул."Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауър - Г ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка
на съда сумата от 234 /двеста тридесет и
четири/ лева, наред с
присъдените с решение 104/18.10.2019г., постановено по настоящото в.гр.д. №
343/2019г. 435.80 лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса
върху уважената част от иска и въззивната жалба, на основание чл.77 ГПК вр.
чл.78 ал.6 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба при
условията на чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните в частта
относно постановената поправка на ОФГ, а в останалата му част – с частна жалба
в 1-седмичен срок .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.