Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.07.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание
на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 5438 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
- 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 745 от 04.02.2020 г., подадена от длъжника З. „О.“ АД, срещу акт
на частен съдебен изпълнител М.К., постановен на 27.01.2020 г., по изп.д. № 20207880400041 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788
в КЧСИ, с район на действие СГС, с който съдебният изпълнител е оставил без
уважение направено възражение за прекомерност и намаляване на размера на разноските,
дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за
дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят моли адвокатското
възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер по Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ)
по чл. 10, т. 1, а разноските за дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъда
изчислени единствено върху вземането по изпълнителния лист или евентуално
намаслени с оглед редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – В.В.О. чрез процесуалния му представител
адв. Виолета И., в което излага становище, че жалбата е неоснователна, като
моли същата да бъде оставена без уважение. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на длъжника в настоящото производство. Не
претендира разноски.
Частен
съдебен изпълнител М.К. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни
действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията
на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20207880400041 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, е образувано по молба
от 20.01.2020 г. на взискателя В.В.О.
чрез процесуалния му представител адв. В.И.срещу З. „О.“ АД, което дружество е осъдено
да заплати сумата в размер на 739,55 лева разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат В.О.от САК.
Към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020 г., в
който е уговорено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 300,00
лв., заплатено в брой от адв. О.на адв. И., съгласно
отбелязването в договора, който служи и за разписка.
В
молбата процесуалният представител на взискателя е направил искане за образуване
на изпълнително дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника
на ЧСИ е възложено да бъдат предприети действия по принудително събиране на
сумата, което изявление има характер на възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. По
делото е подадена молба с искане за налагане на запор на конкретни банкови
сметки на длъжника.
На 20.01.2020
г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга, ведно с дължимото
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 300 лв. и 171,79
лв. – такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, от които 123,79 лв. такса по т. 26 по
ТТРЗЧСИ върху събраната сума. Поканата е връчена на длъжника на 21.01.2020 г.,
който е възразил в срок срещу претендираното адвокатско възнаграждение.
С постановление
от 27.01.2020 г. частният съдебен изпълнител е оставил без уважение
възражението срещу адвокатското възнаграждение и постановил отказ да намали
същото. Съобщението е връчено на длъжника на 27.01.2020 г.
На
06.02.2020 г., след срока за доброволно изпълнение в изпълнение на наложен
запор „Общинска банка“ АД е превела по сметка на частния съдебен изпълнител
изцяло търсената сума.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК (Изм. -ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението
в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението. Жалбата е подадена на 04.02.2020 г., поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения:
Според
чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й
не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази
отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били
извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани,
тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща
към датата на уговаряне на възнаграждението, минималното адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а сумата за водене
на делото по чл. 10, т. 2 от Наредбата е в размер 60 лв., като е заявена
претенция за присъждане на 300 лв.
При
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, извършените от процесуалния представител на взискателя действия - подаване
на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ
– запор на банкови сметки на застрахователя, който способ е довел до
удовлетворяване на вземането, доколкото цялата дължима сума по изпълнителния
лист е преведена на ЧСИ след срока за доброволно изпълнение в изпълнение на запорното съобщение, изпратено до „Общинска банка“ АД, съдът
приема, че адвокатско възнаграждение от 300 лева следва да бъде намалено до 260 лева,
представляващи минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията, действаща към датата на договарянето и
заплащането на хонорара за образуване и водене на изпълнително дело.
Предвид
горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а
обжалваният акт следва да бъде отменен, като адвокатското възнаграждение на
взискателя се намали от 300 лева на 260 лева без ДДС, тъй като по делото не
са представени доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Основателни
се явяват и оплакванията на частния жалбоподател във връзка с таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ, тъй като тя не следва да се начислява върху определеното адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство по аргумент от решение №
517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/2009 г. на ВКС, III ГО. Материалният интерес
в разглеждания случай се състои единствено от сумата по изпълнителния лист в
общ размер на 739,55 лева, следователно, пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се равнява на 88,75 лева с вкл. ДДС.
Заявената
от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на съдебния
изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК при
наличие на предпоставките за това.
Що
се отнася до искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
частния съдебен изпълнител по чл. 78, ал. 8 от ГПК, същото е неоснователно, тъй
като в настоящото производство съдебният изпълнител не е страна, а е органът,
законосъобразността на чиито действия се проверява.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 27.01.2020
г. по изпълнително дело № 20207880400041 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателя З. „О.“ АД за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя В.В.О. по посоченото изпълнително дело, както и таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ, и вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА
на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
В.В.О. по изпълнително дело № 20207880400041 по описа
на ЧСИ М.К., с рег. № 788 в КЧСИ, дължимо от З. „О.“ АД, от 300,00 лева на 260,00 лева.
НАМАЛЯВА дължимата в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20207880400041 по описа на
ЧСИ М.К., с рег. № 788 в КЧСИ, от длъжника З. „О.“ АД пропорционална такса по т.
26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 123,79 лв. на 88,75 лева
с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.