Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 09.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в публичното заседание на 7 ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и в
присъствието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 553 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл.
203 и сл. по гл. XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на И.С.Н. *** срещу Областна дирекция на МВР – София. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с него се претендира
обезщетение в размер на 370.72 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени съдебни разноски – адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо
лице и заплатени куриерски услуги по проведеното съдебно производство по АНД №
124/2018 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, в резултат на което с влязъл в
сила съдебен акт е отменено наказателно постановление №17-1204-003751/08.01.2018г.
на Началник група към ОД МВР София, сектор „Пътна полиция“, законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба 28.08.2019г., както
и присъждане на направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
ОД
на МВР София, в писмен отговор, поддържа становище за неоснователност и недоказаност
на заявената претенция, както и прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
изразява становище за основателност и
доказаност на предявения иск за имуществени вреди.
След анализ на събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с наказателно постановление №17-1204-003751/20.02.2019г.
на Началник група към ОД МВР София, сектор „Пътна полиция“ на И.С.Н. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 200лв. за нарушение по ЗДвП. С Решение от 10.04.2019г., постановено по АНД № 124/2018 г. по
описа на Районен съд Елин Пелин, НП е отменено. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В материалите по АНД е приложени два сключени
между Н. и представлявалия го адвокат договора за правна защита и съдействие (стр.13); предмет на първия договор е изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление №17-1204-003751/08.01.2018г. на Началник група
към ОД МВР София, сектор „Пътна полиция“ с уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение 50 лв., а на втория – изготвяне на пълномощно, проучване и
мнение по и.д.№159/2016г. по описа на ЧСИ В. С., с договорено възнаграждение 50
лв. С исковата
молба са представени доказателства за заплатено възнаграждение за вещо лице по АНД
№ 124/2018 г. в общ размер 230 лв./стр.14-16/, заплатени куриерски услуги по
изпращане на книжа – жалба срещу наказателно постановление
№17-1204-003751/08.01.2018г. – 5.70лв. /стр.17/ и три броя молби на обща
стойност 16.01лв. /стр.24-30/.При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Искът е предявен срещу правосубектен
и надлежен ответник – ОД на МВР
София, тъй като областната дирекция, съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, е юридическо лице, а отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление е издадено от Началник
група към ОД МВР София, сектор „Пътна полиция“,
а съгласно чл. 9, ал.1 от Правилника за
устройството и дейността на МВР - в областните дирекции на МВР може
да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена
от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд – Русе по реда на глава ХІ от АПК, като
предявен пред съда по седалището на увредения.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени
или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да
са отменени по съответния ред; 2. реална, пряка и непосредствена вреда от такъв
административен акт, респ. действието или бездействието; 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може
да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.
Наличието на тези предпоставки следва да
бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия процес.
По
отношение на първата предпоставка съдът съобразява мотивите на т. 1 от ТП №
2/19.05.2015 г., съгласно които
наказателното постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е
правен резултат от санкционираща административна дейност. Ето защо, съдът
намира за доказана първата предпоставка
– отменен като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление).
По
отношение на втората предпоставка -
претендираните имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар,
възнаграждение за вещо лице и куриерски услуги по представяне на доказателства
и становища по делото съдът приема за установено, че ищецът е заплатил такива и
това е вреда за него, доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото
липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в
административнонаказателното производство пред съда.
В
тежест на ищеца е да докаже наличието и третата предпоставка - пряка
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно
ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на ВАС, след като в производството по обжалване ищецът е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Следва да бъде съобразено, че разноските за адвокатска
защита са присъщ и закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за
наказаното лице при съдебното оспорване на издадения срещу него
незаконосъобразен санкционен акт на администрацията. Ето защо, те трябва да са
извършени до приключване на съответното съдебно производство и това да е
безспорно установено.По делото
се установява извършено от ищеца плащане на адвокатското възнаграждение (в брой
при сключване на договора), но само в размер 50 лв. – по
представения договор от 16.04.2018г. на стр.50 от АНД № 124/2018 г.; вторият
представен договор очевидно касае друго дело, поради което изплатеното по него
адвокатско възнаграждение не следва да се претендира в настоящето производство.
Съдът не кредитира и представения пред настоящата инстанция договор за правна
защита и съдействие /стр.13/, доколкото датата на сключването му не е
безспорна. Следва да се посочи, че адвокатът е доказал представителната си
власт във въззивното производство, представяйки пълномощно /стр.28/, което не е
в стандартизирания вид, в който са другите представени. Поради това съдът
приема, че това пълномощно не е било налично към датата, посочена в него –
29.08.2018г., още повече, че с молба на стр.41 от АНД №124/2018г. ищецът е
представил писмени доказателства, сред които и двете пълномощни на стр.50, т.е.
ако пълномощното от 29.08.2018г. е съществувало към 30.08.2018г., то е щяло да
бъде изпратено до съда. Предвид изложеното, безспорните разходи, направени от
ищеца за адвокатска защита, са в размер на 50лв. От събраните доказателства,
вкл съдържащите се в приложеното АНД №124/2018г. се установява, че ищецът е
заплатил възнаграждение за вещо лице в общ размер 230 лв., както и куриерски
разходи за представяне на доказателства по делото в общ размер 21.71лв.Предвид изложеното, искът е доказан
по основание, а по размер частично, до 301,71лв., от които 50 лв. адвокатски
хонорар, 230 лв. възнаграждение за вещо лице и 21.71 куриерски услуги.
Основателна се явява и претенцията за
присъждане на лихва от датата на завеждане на иска – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата, посочена по-горе.
При този изход от делото ищецът има право
на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Искът е уважен частично, поисканите разноски по
настоящето производство са в размер на 10 лв., представляващи заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар 350 лв. От представения договор за правна
защита и съдействие /стр.7 от делото/ се установява, че хонорарът е заплатен
изцяло и в брой. Ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 280лв., както и заплащане на внесената държавна такса в размер на 10
лв. или общия размер на дължимите разноски е 290 лв.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР София да заплати на И.С.Н. ***, ЕГН**********, сумата 301.71
лева (триста и
един лева и седемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление №17-1204-003751/20.02.2019г. на Началник
група към ОД МВР София, сектор „Пътна полиция“, като отхвърля иска над тази
сума като недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР София да
заплати на И.С.Н. ***, ЕГН**********,
сумата от 280лв (двеста и
осемдесет лева) разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: