МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №96/07.12.2012 Г. ПО
НОХД №164/2012 Г.
Подсъдимият Г.Д.МИНЕВ
е предаден на съд затова, че
на неустановена с точност дата за времето от 24.09.2011 г. до 27.09.2011 г. в
гр.К., обл. Ш.. и в с. К., обл.Ш..,
при условия на продължавано престъпление противозаконно унищожил следните чужди
движими вещи: 4 бр. автомобилни гуми / 2 бр. гуми “***” и 2
бр. гуми “***”/ на лек автомобил “***” с рег. № ***,
собственост на С.К. ***, на обща стойност 171 лв., 4 бр. автомобилни гуми
/2 бр. гуми “***” и 1 бр. гума “***”/ на лек автомобил “***” с рег. №***, собственост на Х.Й. ***, на обща стойност 180
лв., 4 бр. автомобилни гуми, марка “***” на товарен автомобил “***” с рег. №***, на стойност 540 лв., 4 бр. гуми /2 бр. “***”
и 2 бр. “***”/ на товарен автомобил “***” с рег. № ***,
собственост на “***” ООД гр.В., на обща стойност 560 лв., 4 бр. автомобилни гуми,
марка “***” на лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост
на И.Д.А. ***, на обща стойност 200 лв., 4
бр. автомобилни гуми / 2 бр. гуми “***” и 2 бр. гуми “***”/ за лек
автомобил “***” с рег. № ***, собственост на И.С.Р. ***,
на обща стойност 288 лв. и 4 бр. автомобилни гуми / 2 бр. гуми “***” и 2
бр. гуми “***”/ на лек автомобил “***” с рег. № ***,
собственост на Е.М.Н. от гр. К., на обща стойност 150 лв., всичко на обща
стойност 2089 лв., поради което и на основание чл.216, ал.1, предл.1-во от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Пострадалият С.К.Н. е предявил граждански иск с цена иска от
171 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, като
сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
Пострадалият И.Д.А. е предявил граждански иск с цена иска от
200 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, като
сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
Пострадалият Е.М.Н. е предявил граждански иск с цена иска от
150 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, като
сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
Така
предявените граждански искове са приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
По предявеното
му обвинение подсъдимият се признава за виновен. По отношение на предявените
граждански искове не изразява становище.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият
Г.Д.М. ***. В периода 24.09.2011 г. - 27.09.2011 г., на неустановена с точност
дата, късно вечерта, след като консумирал алкохол в дома си, подсъдимият се
отправил към град К., за да посети дискотеката в града. Като влязъл в града,
подсъдимият минал покрай сграда, за която знаел, че е собственост на свидетеля Д.И.Л..
Спомнил си предишен конфликт със свидетеля и внезапно решил да си отмъсти, като
надупчи гумите на автомобила на свидетеля. Подсъдимият носел в себе си шило с
метално острие, с дължина 16,5 см. и с него продупчил гумите на паркираните
пред сградата товарен автомобил ”***” с рег.№***
и ”***” с рег.№***,
двата собственост на „***” – ООД – гр. В.. След това подсъдимият продължил и
към паркираните в съседство лек автомобил ”***”, с рег.
№***, собственост на свидетеля С.К. и
лек автомобил „***” с рег.№ ***, собственост на
свидетеля Х.Й.Г.. По същия начин продупчил гумите на двете превозни средства,
ползвайки шилото. После посетил местната дискотека. Но когато се отправил
отново към с. М., пътьом последователно продупчил гумите на лек автомобил „***”
с рег.№ ***, собственост на свидетеля И.Д.А., лек автомобшл „***” с рег.№ ***,
собственост на И.С.Р. и лек автомобил „***” с рег.№ ***,
собственост на свидетеля Е.М.Н.. Трите превозни средства били паркирани пред
домовете на собствениците им в с.К., общ.К..
В хода на
започнатото досъбедно производство са били назначени
съдебно оценителна и трасологична експертизи. От заключението на втората е
видно,че върху представените за изследване 6 броя автомобилни гуми, предадени с
протоколи за доброволно предаване в рамките на делото, има трасологични
следи, оставени от предаденото с протокол от подсъдимия шило с метално острие.
Заключението по съдебно оценителната експертиза пък сочи, че сумарната пазарна
стойност на унищожените автомобилни гуми е 2089 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите С.К.Н., Х.Й.Г., И.Д.А., Д.И.Л.,
З.Ю.Х., П.Д.П. и Е.М.Н.; от заключението по назначената оценителна експертиза;
от заключението по назначената съдебно-трасологична
експертиза, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 27.09.2011 г. и албум за
посетено произшествие от същата дата, 4 бр. протоколи за доброволно предаване
от 27.09.2011 г., протокол за доброволно предаване от 30.09.2011 г. и 7 бр.
справки за собственост на МПС от централна база КАТ. Анализът на тези
доказателства води до категоричния извод, че подсъдимият е унищожил
противозаконно следните чужди движими
вещи: 4 бр. автомобилни гуми / 2 бр.
гуми “***” и 2 бр. гуми “***”/ на лек автомобил “***” с рег.
№ ***, собственост на С.К. ***, на обща стойност 171 лв., 4 бр. автомобилни
гуми /2 бр. гуми “***” и 1 бр. гума “***”/ на лек автомобил “***” с рег. №***, собственост на Х.Й. Г. от гр. К., на обща
стойност 180 лв., 4 бр. автомобилни гуми, марка “***” на товарен автомобил “***”
с рег. №***, на стойност 540 лв., 4 бр. гуми /2 бр. “***”
и 2 бр. “***”/ на товарен автомобил “***” с рег. № ***,
собственост на “***” ООД гр.В., на обща стойност 560 лв., 4 бр. автомобилни
гуми, марка “***” на лек автомобил “***” с рег. № ***,
собственост на И.Д.А. от с. К., обл. Ш.., на обща
стойност 200 лв., 4 бр. автомобилни гуми / 2 бр. гуми “***” и 2 бр. гуми “***”/
за лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на И.С.Р.
от с. К., на обща стойност 288 лв. и 4 бр. автомобилни гуми / 2 бр. гуми “***”
и 2 бр. гуми “***”/ на лек автомобил “***” с рег. № ***,
собственост на Е.М.Н. от гр. К., на обща стойност 150 лв.
В случая, проявната форма на изпълнителното деяние е противозаконно
унищожаване, а не повреждане, тъй като цялостта на
вещите, предмет на посегателството е накърнена до такава степен, че употребата
им по предназначение е станала невъзможна. С това подсъдимият Г.Д.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
216, ал.1 от НК. Той е извършил няколко отделни деяния, като всяко от тези
деяния на подсъдимия осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление,
извършени са в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като всяко последващото деяние от обективна и субективна
страна представлява продължение на предшестващото Ето защо цялостната престъпна
дейност на подсъдимия представлява продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е действал съзнавайки обещственоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му
последици.
По тези мотиви
съдът призна подсъдимия Г.Д.М. за виновен в извършване на престъпление по
чл.216, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че деянието не се
отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като не представлява тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а именно защото за него се
предвижда лишаване от свобода до 5 години. Подсъдимият не е осъждан, което обстоятелство несъмнено е
смекчаващо отговорността му. Действително изготвената по делото справка за
съдимост на М. сочи, че спрямо него са били постановени присъди с наложени
наказания, но към датата на настоящото престъпление М. е реабилитиран по право.
Видно е, че подсъдимият е безработен, което също следва да се причисли към
смекчаващите вината му обстоятелства. Освен това подсъдимият признава изцяло
виновността си и заявява съжаление за извършеното деяние, което е проява на
критичност към извършеното. Всички тези смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът счете за многобройни по смисъла на чл.55 от НК и намери, че
и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за М..
Затова съдът на основание чл.216, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
замени наказанието лишаване от свобода /в случая не е предвиден в закона
най-нисък предел на наказанието лишаване от свобода/ с пробация,
при следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с. М., обл. Ш.., ул. “***”
№3 ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ и
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА ГОДИШНО В РАМКИТЕ
НА 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
По отношение
на предявените граждански искове, съдът
счете, че същите са основателни и
доказани. От горепосочените доказателства е безспорно, че с деянието си
подсъдимият е причинил на всеки от гражданските ищци имуществена щета. Размерът
на щетата, съгласно заключението по назначената по делото оценителна експертиза
е както следва: На гражданският ищец И.Д.А. имуществената щета е в размер на
200 лв., на гражданският ищец Е.М.Н. щетата е в размер на 150 лв., а на
гражданския ищец С.К. Н. - 171 лв.
поради това подсъдимият бе осъден да заплати на И.Д.А., с ЕГН **********, от с.
К., обл. Ш.., ул. “***” №* сумата от 200 лв. /двеста
лева/, представляващи обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деликта
– 27.09.2011 г. до окончателното плащане, както и да заплати на НпРС държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск от 50 /петдесет/ лева. Подсъдимият
бе осъден да заплати на С.К. Н., с ЕГН **********,
от гр. К., обл. Ш.., ул. “***” №* сумата от 171 лв. /сто седемдесет и един
лева/, представляващи обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деликта
– 27.09.2011 г. до окончателното плащане., както и да заплати на НпРС държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск от 50 /петдесет/ лева. Така също по третия
предявен граждански иск, подсъдимият бе осъден да заплати на Е.М.Н., с ЕГН **********
от с. К., обл. Ш.., ул. “***” №* сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лева/, представляващи обезщетение за причинени му имуществени
вреди, както и да заплати на НпРС държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск от
50 /петдесет/ лева.
Съдът
постанови представените по делото
веществени доказателства: 1 бр. гума “***”, 1 бр. гума “***”, 1 бр. гума
“***”, 1 бр. гума “***” , 1 бр. гума “***” и 1 бр. гума “***”, както и 2 бр.
шила ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 165, 86 лв.
/сто шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ по сметка на ОД
“Полиция” гр. Ш..
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
07.01.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: