№ 10472
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110170596 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско”, сключен за полуремарке марка ******“ с рег. № *****, заплатил на собственика му
сумата от 7017,50 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени на посоченото
полуремарке от настъпило на 01.09.2017 г. в с. Пожарево, община Тутракан, обл. Силистра
произшествие, поради неизправност на челен товарач марка „ECCM“, модел ***** с рама
*****, подробно описани в исковата молба. Предвид сключен с ответника договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за челния товарач, ищецът е поискал ответната
страна да заплати сумата от 7017, 50 лв., но бил постановен отказ, поради което изпаднал в
забава и дължи сумата 612,08 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 23.02.2018 г. – 08.12.2021 г. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да
заплати посочените по - горе суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба на 09.12.2021 г., до окончателното плащане и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни при възражения, че не
следва да носи отговорност за настъпилото събитие поради факта, че в момента на
произшествието процесният челен товарач не се е използвал в качеството му на превозно
средство, а на работна машина за повдигане и разтоварване на баластра чрез товарачната му
1
кофа, което не представлява пътнотранспортно произшествие, тъй като не е възникнало при
използване на превозното средство. В условията на евентуалност релевира възражение за
настъпила погасителна давност по отношение на претендираната мораторна лихва за
периода 23.02.2018 г. – 09.12.2021 г. Признава факта на сключен договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност за товарача и факта на извършеното от ищеца плащане
по щетата. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
“Автокаско”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
Не е спорно по делото, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените
на застрахованото имущество щети в размер на 7042,50 лв., поради което е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има
такива права.
От показанията на свидетеля Р. Р., заключението на САТЕ и разпита на вещото лице
в съдебно заседание съдът приема за установени следните обстоятелства, при които е
настъпило процесното ПТП: На 01.09.2017 г. в с. Пожарево, водачът на челен товарач
„Либхер“ извършва дейности по товарене на полуремарке „****“, с рег. № ****, с баластра,
при подхождане към камиона и преди да влезе кофата в обсега на гондолата му се спуква
2
маркуч на десния повдигащ цилиндър на стрелата на товарача, вследствие на което кофата с
товара пада и нанася увреждане на десния борд на полуремаркето/.
Съгласно заключението на приетата без да бъде оспорена съдебно – автотехническа
експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС са
произлезли вреди.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Спорен по делото е въпросът дали договорът за застраховка „Гражданска
отговорност” покрива риска от вреди на имущество на трети лица, резултат от използването
на превозното средство в хипотеза като процесната.
С решение от 4.09.2014 г. по дело С-162/13 на СЕС, е прието, че чл. 3, параграф 1 от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на
законодателствата на държавите членки относно застраховката "Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него
понятие "използване на превозни средства" включва всяко използване на превозно средство,
което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. СЕС е постановил по
същество, че съдържащото се в чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО понятие
"използване на превозни средства" не обхваща случая, в който машината е участвала в
произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не
е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна
сила.
С решение на СЕО от 28.11.2017 г. по дело № С-414/16, е посочено, че превозни
средства, които могат, освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им
предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини,
е важно да се прецени дали при настъпване на произшествието, в което е участвало такова
превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт,
в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието "използване на
превозни средства" по смисъла на чл. 3, § 1 от Първа директива или като работна машина, в
който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие.
Предвид изложеното, от значение по делото е дали процесният товарач, към момента
на падане на кофата, е изполван като средство за транспорт.
От разпита на свидетеля Р. се установява, че маркучът се е спукал в момент, в който
машината е била извършвала товарене и е била приближена до камиона, непосредствено
върху десния борд на гондолата и към този момент вече водачът е предприел спиране.
Следователно, в тази хипотеза е ирелевантно дали товарачът е бил в движение, а защо то е
предприето. От разпита на свидетеля може да се направи обоснован извод, че към момента
3
на падане на кофата товарачът е изполван да генерира като работна машина двигателна
сила, тъй като в този момент е правел маневра за изсипване на баластра в кофата на
камиона. Различен би бил изводът ако товарачът се придвижваше към място за паркиране
или извършваше маневра за напускане на мястото за товарене. В последните хипотези би
било налице използване преди всичко като превозно средство, по смисъла на чл. 3,
параграф 1 от директивата. Следователно, от установените факти, може да се направи
обоснован извод, че към момента на настъпване на вредите товарачът не е използван като
превозно средство, а като работна машина, поради което представлява изключен риск на
договора за застраховка „Гражданска отговорност” и ответникът не отговаря за вредите.
Предвид извода за неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорният
иск за лихва за забава, поради което и съдът не дължи да разгледа релевираното, в
евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на това вземане.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 150 лв. за възнаграждение на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Сребърна“ 16 срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.
“Витоша” № 89Б искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата 7042, 50 лв. /с включени 25 лв. ликвидационни разноски/,
представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на полуремарке марка
******“ с рег. № *****, от настъпило на 01.09.2017 г. в с. Пожарево, община Тутракан, обл.
Силистра произшествие по вина на водач на челен товарач марка „ECCM“, модел ***** с
рама *****, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, и с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 612,08 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.02.2018 г. – 08.12.2021 г.
ОСЪЖДА, ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление – гр.София, ул.“Сребърна“ 16 да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. “Витоша” №
89Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 150 лв. – разноски за производството за
възнаграждение на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5