РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330115169 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Рива Кредит“ ООД. срещу А. И. С., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1218.02 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ***, 202.15 лева – договорна лихва за периода 11.06.2021 г. до 28.02.2022 г., 37.87
лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2022 г. до 03.06.2022 г., 30 лева – разноски във
връзка с уведомление на длъжника за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва
върху главницата и договорната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
06.06.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8320/2022 г. по описа на ПРС.
В исковата молба, са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит № ***, по силата на който на ответницата е предоставен заем в размер на 1700 лева
за срок на плащане от 24 месеца. Била уговорена и възнаградителна лихва. По договора не
били заплатени посочените суми. Поради изпада на длъжника в забава било начислено и
обезщетение за забава, както и такса за събиране на кредита. За търсените суми ищецът се
снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което
поражда интересът му от предявяване на иска
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава, че с ищеца е сключил договор за потребителски кредит № *** по силата на който
му е отпуснат кредит в размер на 1700 лева и с уговорена договорна лихва. Счита, че не
дължи договорна лихва, защото същата е уговорена в противоречие с добрите нрави. Счита,
че кредиторът е бил в забава да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което за
периода 11.05.2021 г. до 11.02.2022 г. следвало да се приложи по-благоприятен за длъжника
лихвен процент.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8320/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това
число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна
възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава.
Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил
в срок главницата и договорните лихви по договора за заем.
С Определение от 06.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че между
страните е сключен договор за кредит № ***, по силата на който на ответницата е
предоставен заем в размер на 1700 лева за срок на плащане от 24 месеца. Била уговорена и
възнаградителна лихва. По договора не били заплатени посочените суми.
Спорно по делото е валидно ли е постигната уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва.
В Договора за кредит от *** /л.32/ страните са уговорили за целия срок на договора
фиксиран лихвен процент в размер на 30 % /чл.5/ и доколкото е фиксиран за целия срок на
договора, не се променя, то в този случай не се посочват условията за прилагането му,
съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото такива условия няма, лихвеният процент е
неизменен.
Съдът не открива неравноправен характер на клаузата за възнаградителна лихва.
Същата е уговорена в договора в общ размер на 581.20 лева при фиксиран лихвен процент
от 30 % при необезпечен кредит, което е в съответствие с практиката на ВКС.
Наред с това тази практика на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната лихва
по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля два пъти
законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити. Следва да
се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в сила
23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР, доколкото разходите по пакет допълнителни услуги не са включени в ГПР.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма
от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния договор
2
възнаградителната лихва е уговорена, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4 ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 581.20 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 1700 лева, кредитът е отпуснат за срок от 2 години – не малък период от
време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Макар и ответникът да е направил единствено възражение за недействителност на
каузата за възнагардителна лихва, съдът следи служебно дали договорът за кредит
противоречи на закона и на добрите нрави.
Изследвайки съдържанието на процесния договор за заем, съдът намира, че същият е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да
се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Към договора има отделни Общи условия, които са подписани на всяка
страница от потребителя.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице както основания за
недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, така и не се констатираха
нарушения, които да водят до недействителност на целия договор.
Към датата на образуване на делото е настъпил падежа и на последната вноска по
кредита. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил вноските за главница и
възнаградителна лихва. Недоказването на това обстоятелство води до неблагоприятни за
ответника последици, а именно уважаване на предявените искове за главница и
възнаградителна лихва.
По отношение на обезщетението за забава, съдът не споделя възражението на
ответника, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, поради което не следвало да
се начислява обезщетение за забава върху по-голяма главница.
В чл.15.1 от договора вр. с чл.21, ал. от ОУ е предвидена възможност кредиторът да
обяви кредита за предсрочно изискуем при забава на плащането на която и да било вноска
по кредита. В случая е безспорно, че ответникът не заплатил 9 броя вноски, за периода
3
11.06.2021 г. до 11.02.2022 г., поради което и кредиторът е изпратил уведомление до
потребителя, че прави кредита предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на
потребителя на 28.02.2022 г. /л.48/, чрез нейния баща.
С оглед изложеното съдът приема, че кредитът е обявен надлежно за предсрочно
изискуем на дата 28.02.2022 г., поради което и правилно е изчислено обезщетението за
забава в размер на 37.87 лева за периода 28.02.2022 г. до 03.06.2022 г. върху цялата главница
и върху падежиралите вноски за договорна лихва, като изчислена служебно от съда по реда
на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор се установява същата стойност, предвид
което и този иск като доказан по основание и размер ще се уважи.
По отношение на претенцията от 30 лева – разноски за уведомяване на длъжника за
неизпълнение на договора и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, представляващи
вреди от неизпълнение на задължението на ответника да заплаща в срок вноските си по
кредита, съдът намира, че и този иск е доказан по основание и размер. Ищецът е изпратил
до ответника уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост чрез *** /л.47/. За
извършване на тази услуга, съгласно Тарифата на таксите и разноските по ЗЧСИ е събрана
от ищеца сума в размер на 30 лева /л.49/, която реално е платена от последния на *** /л.50/.
С оглед изложеното ще се уважи и тази претенция, доколкото тези вреди са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задължението на ответника да заплаща в
срок дължимите по договора вноски за главница и възнаградителна лихва.
Като законна последица от уважаване на иска за главница и договорна лихва ще се
уважи и претенцията за законна лихва върху тях, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.06.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в заповедното производство в размер на 29.76 лева –
държавна такса, която ще се присъди изцяло.
В исковото производство са направени разноски 170.24 лева – държавна такса /л.4/ и
340 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.5/ или общо 510.24 лева, които ще се
присъдят изцяло на основание чл.78, ал1. ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. С., ЕГН **********, с адрес:*** ДЪЛЖИ
НА „Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Порто Лагос“ № 47, ет.5 сумата в размер на 1218.02 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ***, 202.15 лева – договорна лихва за периода 11.06.2021 г. до
28.02.2022 г., 37.87 лева – обезщетение за забава върху главница и договорна лихва за
периода 28.02.2022 г. до 03.06.2022 г., 30 лева – разноски във връзка с уведомление на
длъжника за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва върху главницата и
договорната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 8320/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Рива Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“
№ 47, ет.5, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 510.24 лева – разноски в
4
исковото производство и сумата в размер на 29.76 лева – разноски по ч.гр.д. № 8320/2022 г.
на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
След стабилизиране на решението заповедното дело да се върне на XIV гр.с.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5