П Р И С Ъ Д А
№ 4
гр.Сливен, 16.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
военен съд на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в публично
заседание, в следния
състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.ВОЛЯ КЪНЕВ
при участието на секретар
В.Тодорова разгледа докладваното от военния съдия Наказателно частен характер дело № 3 по описа на съда за 2015 година.
На основание чл.301 НПК съдът,
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия:
Х.Н.Н. от
в.ф. ….. – Я., роден на ….. г.
в гр. Я., живущ в
гр. Я., ж.к. ”………….., ….., … гражданин, …..
образование, …., …., ЕГН …………
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
През нощта на 26 срещу 27.01.2013г.
около 01.40 часа след полунощ в гр. Я., ж.к. „……” пред апартамент ……. причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на
здравето на К. К. К. от гр. Я. – престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради
което и на основание чл.78а НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия за НЕВИНЕН в това по същото време и място да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на К.К. К. от гр. Я. в негово присъствие,
поради което и на основание чл.304 НПК го
ОПРАВДАВА за обвинението по чл.146 ал.1 НК.
ОСЪЖДА
подсъдимия да заплати на гражданския ищец К.К. К. сумата 800.00/осемстотин/лв. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 27.01.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените от частния тъжител разноски по делото
в размер на 1535.50 /хиляда петстотин тридесет и пет лева и петдесет стотинки/
лв., а в останалата му част отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия да заплати по
сметка на Сливенски военен съд държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 50.00/петдесет/лв.
Присъдата
подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ в
петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк. /п/
МОТИВИ: След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото,
съдът установи следното:
Делото
е образувано по тъжба от К.К.К. от гр. Я. срещу Х.Н.Н. от в.ф…..-Я. за това, че
през нощта на 26 срещу 27.01.2013г. пред жилището
си в присъствието на тъжителя се обърнал към него с думите: ”Какъв ти е
проблема с мен? Знаеш ли, че ще те причакам една вечер, ще те мушна три пъти и
ще ти еба путката майна”, като едновременно с това с крак му нанесъл удар в
корема, от което пострадалия почувствал силна болка. Тъжителят твърди, че с
нанесената му обида и удар Н. е уронил доброто му име и авторитет и се е
почувствал унизен, като е предявил граждански иск срещу Н. за сумата 5000 лева
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие нанесения му
удар в областта на корема и отправените по негов адрес обидни думи. Тъжителят
желае Н. да бъде осъден за действията си, като му бъде наложено съответно
наказание, иска да му бъде изплатено обезщетение, както и направените по делото
разноски. В съдебно заседание тъжителят поддържа изложеното в тъжбата и
направените искания.
Съдът,
след като анализира събрания в хода на наказателното производство
доказателствен материал установи следната фактическа обстановка:
Х.Н.Н. от в.ф. ….-Я. е завършил
средно образование. На кадрова военна служба е постъпил на 03.11.2003 година, а
във военното формирование служи от 01.06.2008 година. Заемал е различни
длъжности и се проявявал като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ.
Участвал е в две задгранични мисии, като по време на службата му са му налагани
пет пъти дисциплинарни наказания и два пъти е бил поощряван.
Вечерта на
26.01.2013г. подсъдимият Н. имал гости в жилището си, в гр.Я., ж.к. …... По
същото време в жилището, намиращо се под това на подсъдимия са били свидетелите
Н.К. – син на тъжителя и В.К. – съпруга на тъжителя. Тъй като от жилището на Н.
се чувало шум и музика, малко преди полунощ свидетелят Н.К. се обадил в РУП Я.,
за да съобщи за нарушение на нощната тишина. На адрес бил изпратен полицейски
патрул в състав свидетелите С.П. и А.Ф.. При отиването си до адреса,
полицейските служители не установили нарушение на нощната тишина и докладвали
за това в управлението. Малко по-късно свидетелят Н.К. повторно се обадил със
същия сигнал в управлението и двамата свидетелите – полицейски служители отново
били изпратени на адреса. При второто си посещение полицейските служители
установили разговор на висок глас от апартамента на подсъдимия и му отправили
устно предупреждение, като собственик на жилището да не нарушава спокойствието
на съседите. Към 01.30 часа след полунощ свидетелят Н.К. за трети път се обадил
в полицейското управление със сигнал за нарушение на нощната тишина, като се
обадил и на баща си тъжителя К.К., който по това време не бил в апартамента.
След обаждането тъжителят се прибрал в дома си, а малко след това П. и Ф.
отново пристигнали на адреса. Тъжителят ги посрещнал и тримата заедно се качили
до жилището на Н.. Полицейските служители позвънили на входната врата и
подсъдимият излязъл. Забелязвайки тъжителя, с който и преди това имали съседски
недоразумения, между Н. и К. започнало пререкание и размяна на реплики, касаещи
най-вече отношенията им като съседи. Въпреки присъствието на полицейските
служители подсъдимият Н. замахнал и с
крак нанесъл удар в областта на корема на тъжителя К., след което полицейските
служители със сила преустановили контакта между двамата, разпоредили на Н. да
се облече и го отвели в РУП, където му съставили акт за установяване на
административно нарушение.
Описаната фактическа обстановка се доказва от
събраните в съдебно заседание писмени и гласни доказателства. Разпитан в
съдебно заседание подсъдимият не дава обяснения, а в защитната си пледоария
заяви, че не е извършил описаните в тъжбата действия.
За да
приеме така описаната фактическа обстановка, съдът прецени следните
обстоятелства. По делото бяха разпитани седем свидетели, които условно биха
могли да бъдат разделени в три групи. В едната група са свидетелите Н.К., В.К.
и А.И., които са съответно син, съпруга и приятел на тъжителя. Във втората
група са свидетелите Х.Х. и К.В. – първият братовчед на подсъдимия, а вторият –
негов приятел. В третата група са свидетелите С.П. и А.Ф. – полицейски
служители без отношение със страните по делото, които са били изпратени по
сигнал на мястото, където се е развил инцидента. При разпита на двамата полицейски
служители, които съдът счита, че са незаинтересовани от изхода на делото,
поради това, че нямат близки отношения със страните се установи, че по време на
размяната на реплики между тъжителя и подсъдимия, последният е замахнал и с
крак е нанесъл удар на К.К. в областта на корема. Това твърдение в жалбата се
подкрепя освен от тези двама свидетели и от показанията на свидетеля Н.К.,
който е наблюдавал част от инцидента от стълбищната площадка между първия и
втория етаж. Тези свидетели обаче не потвърждават изнесеното в тъжбата за
изречени от подсъдимия обидни думи: „Ще ти еба путката майна” спрямо К. К.. За
такива думи свидетелства сина на тъжителя - свидетелят Н. К., съпругата му В.К.
и неговия приятел А.И.. Съдът прецени, че и тримата свидетели поради съществуващите
близки отношения с тъжителя са заинтересовани от изхода на делото и съпоставя
тези техни твърдения с останалия доказателствен материал. Установи се, че тези
обидни думи не са били възприети както от полицейските служители, така и от
другите двама свидетели Х. и В., които са в близки отношения с подсъдимия.
Съдът не кредитира изцяло показанията на В.К. в тази им част, тъй като според
показанията на тази свидетелка тя се е намирала до входната врата на жилището
си на първия етаж, не е имала пряка видимост към площадката на втория етаж, а
само е чувала гласове. От показанията на полицейските служители се установи, че
по време на конфликта от жилището на подсъдимия са излезли и неговите гости,
като всички са говорели едновременно, което е създавало затруднение на самите
полицейски служители да се ориентират кой какво казва и това поставя под
съмнение твърдението на свидетелката,че е чула посочения обиден израз и че той
е бил изречен именно от подсъдимия. Още по-недостоверно в тази част звучат
показанията на свидетеля И., който заяви, че е отивал към жилищния блок, където
се е развил инцидента и още от входната врата на блока е чул говор, който в
детайли не е възприел но е чул конкретно единствено посочените в тъжбата обидни
думи. Освен това съдът прецени, че показанията на тези трима свидетели – К., К.
и И. в отделни елементи си противоречат, което поставя под съмнение
безусловното им кредитиране. Така например свидетеля К. твърди, че подкрепяйки
баща си, който трудно се движил сам след удара, заедно слезли на първия етаж
преди полицейските служители и поради това не е видял как е бил изведен
подсъдимия. Съпругата на тъжителя – свидетелката К. твърди обратното, че първо
полицейските служители са отвели подсъдимия минавайки край нея и едва след това
съпруга й и сина й са се прибрали в жилището си. Свидетеля И. заяви, че първо е
видял тъжителя да слиза сам по стълбите във видимо добро състояние, който дори
му е направил знак да се отдалечи и не е бил придържан от друго лице, като е
видял краката на други хора по стълбището, движещи се на разстояние след
тъжителя. Едва след това е видял полицейските служители да извеждат подсъдимия.
Преценявайки всичко изложено, съдът прецени, че цитираните в тъжбата обидни
думи „Ще ти еба путката майна” не са установени по безспорен и категоричен
начин. Същевременно твърдението за нанесен удар с крак се потвърждава от трима
свидетели, двама от които незаинтересовани, с оглед на което съдът стигна до
извода, че нанасянето на такъв удар е доказано по несъмнен начин.
На базата на
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си Н. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, тъй като
през нощта на 26 срещу 27 януари 2013г., около 01.40 часа, пред жилището си в
гр. Я. той умишлено причинил лека телесна повреда на тъжителя К., изразяваща се
в причиняване на болка без разстройство на здравето, като му нанесъл удар с
крак в областта на корема. Досежно
нанесения удар с крак, по делото няма представена медицинска
документация, освен копие от рецепта, издадена от лекар-кардиолог, видно от
бланковия печат на същата. Поради това съдът прецени, че не съществува съмнение
относно характера на телесната повреда по смисъла на чл. 144 ал.2 т.2 от НПК, а
именно, че липсват данни за разстройство на здравето и е причинена единствено
болка, като не назначи съдебно-медицинска експертиза. В тъжбата не е посочено
изрично като правна квалификация престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, но в
същата е описано от фактическа страна като обвинение нанасянето на удар с крак.
Съгласно постоянната и безпротиворечива практика на ВКС /Решение №
93/02.03.2011г. І нак отд., Решение № 472/16.10.2001г. ІІ нак.отд., Решение №
4/26.02.2009г. ІІІ нак.отд. и други/ съдът не е обвързан с правните
квалификации, дадени в тъжбата, а той сам определя правната квалификация на
деянието, съобразно изнесеното в тъжбата и събрания в тази насока
доказателствен материал. По отношение обвинението за престъпление по чл.146
ал.1 от НК съдът прецени, че същото не е доказано по безспорен начин и по това
обвинение постанови оправдателна присъда. Досежно съдържащите се в тъжбата
данни за евентуално извършени престъпления от общ характер с оглед поведението
на подсъдимия на публично място и нарушаване на обществения ред, както и
отправените закани, че подсъдимия ще причака тъжителя и „ …ще те мушна три
пъти…” Сливенската военно-окръжна
прокуратура се е произнесла с влязло в сила постановление за това, че не
е установила данни за извършено престъпление от общ характер при инкриминирания
инцидент.
За
деянието по чл.130 ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
до шест месеца или пробация, или глоба. Н. не осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, а от престъплението не са настъпили имуществени вреди.
Всичко това налага извода, че са налице визираните в чл. 78а от НК предпоставки
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане административно
наказание глоба. Преценявайки добрите характеристични данни за подсъдимия, младата
му възраст и обстоятелството, че до инкриминирания инцидент се е стигнало в
резултат на дългогодишни влошени съседски отношения между тъжителя от една
страна и близките на подсъдимия и него самия от друга страна, съдът прецени, че
следва да му наложи административно наказание глоба в минималния предвиден в
закона размер – 1000 лева.
Относно
предявения от тъжителя граждански иск съдът счита, че същият е частично
основателен. В тъжбата си К. претендира за сумата 5000 лева неимуществени вреди
за претърпените от него болки и страдания от нанесения му удар, отправените по
негов адрес обидни думи и закана. Съдът счита, че действително в резултат на
нанесения му удар на пострадалия е била причинена болка, която следва да бъде
обезщетена от страна на извършителя. Съобразявайки силата на нанесения удар и
степента на претърпяната болка от К.в, установената съдебна практика, както и
изхождайки от принципа на справедливо обезщетяване, съдът уважи предявения
граждански иск до размера на сумата от 800 лева, преценявайки, че тази сума
представлява справедливо обезщетение на претърпяната от него болка от нанесения
му удар, а иска в останалата му част отхвърли като неоснователен. Присъдената
сума подсъдимият дължи от датата на извършване на деянието – 27.01.2013г.,
поради което съдът присъди и законните лихви, считано от тази дата до
окончателното изплащане на сумата. С оглед осъдителната присъда Н. следва да
заплати на К. и направените от него разноски по делото в размер на 1535,50 лев,
от които три възнаграждения на адвокат за разглеждане на делото два пъти в
първоинстанционния съд и въззивната инстанция, 20.50 лева държавни такси за
образуване на делото пред двете съдебни инстанции и 15 лева разноски за
призоваване на свидетел. По сметката на Сливенски военен съд подсъдимият следва
да заплати и 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Мотивите
се написаха днес 17.03.2015 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:
полк./п/