№ 2705
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120104728 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от В. К. В.
с адрес: гр. Б. *** със съдебен адрес: гр. Б. ***, срещу В. И. П. с адрес: гр. Б.
***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2 150 лева,
предоставена в заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
В исковата молба е изложено, че ищецът и ответната страна са били
приятели и до скоро дори са общували. Към датата на подаване на исковата
молба на 09.07.2024 година ищецът като приятел на ответната страна й
предоставил парични средства в заем, тъй като последната имала нужда. Към
датата на подаване на исковата молба страните са водили множество
разговори за договаряне на начина и сроковете за връщане на заемните
средства. Ответната страна се съгласила да бъде изготвено споразумение,
което да гарантира разсроченото връщане на предоставената в заем сума.
Впоследствие спряла да отговаря на телефонни позвънявания, което е повода
ищецът да предяви иск си. Предоставянето на паричните суми се е
осъществило чрез шест парични превода чрез системата за разплащане
EasyPay.bg, както следва: сумата 250 лева съгласно Разписка №
0100009368971792 от 20.07.2019 година, сумата 300 лева съгласно Разписка №
0100009401827316 от 28.07.2019 година, сумата 400 лева съгласно Разписка №
1
0100009469746259 от 11.08.2019 година, сумата 500 лева, съгласно Разписка
№ 0100009538985524 от 25.08.2019 година, сумата 300 лева, съгласно
разписка № 0100009576993117 от 02.09.2019 година и сумата 400 лева
съгласно разписка № 0100009603719535 от 09.09.2019 година.
В исковата молба е изложено, че до момента ответната страна не е
възстановила на ищеца предоставената в заем сума в общ размер от 2 150
лева. Изложено е, че разпоредбата на чл.240 от ЗЗД предвижда, че с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемодателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество т.е. договорът за заем е реален договор и
се счита за сключен следпредаване на вещите, в случая на паричните суми,
които са преведени чрез посочената система за разплащане.
В исковата молба ищецът излага, че представя заверено копие на
цитираните шест броя разписки за извършени парични преводи от ищеца с
получател ответната страна за които излага, че по категоричен начин
установяват, че ответната страна е получила от ищеца в заем сума в общ
размер от 2150 лева, които следва да бъдат възприети като предаване на
сумата по смисъла на чл.240 от ЗЗД.
Изложено е, че предвид факта, че липсва уговорен падеж следва да се
приеме, че исковата молба играе ролята на покана по смисъла на чл.240 от
ЗЗД. Поради изложеното ищецът предявява иска си. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата
молба и приложенията процесуалните си представители на ответната страна
адвокат И. Г. Б. и адвокат М. П. Г., излагат, че по допустимостта на предявения
иск предоставят на съда, оспорват иска като неоснователен и отправят искане
да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на ищцата всички съдебно - деловодни разноски. Твърдят, че
между страните никога не е сключван твърдяния от ищеца договор за заем.
Излагат, че на 28.09.2018 година между съпругът на ответната страна В. П. П.
и съпругата на ищеца Е. Я. В.а е бил сключен договор за паричен заем в
размер на 6000 лева. Излагат, че договора е сключен по време на браковете на
страните по настоящото дело и следователно правата и задълженията са
придобити в режим на съпружеска имуществена общност от страните по
2
делото и техните съпрузи. Не отричат, че на посочените дати ищецът е превел
посочените суми на ответницата, но на основание погасяване на договорно
задължение на съпругата си по заемния договор от 28.09.2018 година, сключен
със съпруга на ответната страна. Към писмения отговор ответникът, чрез
представляващите прилага препис от посочения договор от 28.09.2024 година.
В хода на производството е разпитан свидетеля П.-съпруг на ответницата.
Свидетелят твърди,че през септември 2018 г. ищеца В. В. го помолил за лична
среща със съпругата си на 26.09.2018 година. На тази среща В. помолил за
личен паричен заем от 6000 лв., тъй като имал огромни финансови
затруднения към кредитори, с наема на помещението на заведението
„Пътеката“, както и би желал да закупи ново оборудване за същото заведение.
Свидетелят казал, че е готов да отпусне сумата, но за целта е нужно да
сключат договор за заем и съответните документи, както и да му предостави
личната си карта.В. категорично отказал договор за заем на неговото име, тъй
като по неговите думи, не се осигурява и е издирван от кредитори. Затова
предложил своята съпруга, като страна по договора за заем. Уговорката била в
рамките на няколко месеца да върне заема. По - конкретно до 01.03.2019 г.
До март 2019 г. когато изтекъл договора за заем свидетеля не се е виждал
с В. В. нито с Е. В.а. Опитал няколко пъти по телефона да се свърже с тях, но
не ми отговаряли. След около няколко седмици В. се свързал със свидетеля по
телефона и му казал, че не може да върне заема, но му предстои наемане на
заведение около „Слънчев бряг“ и ще се опита да връща по малко парите.
Свидителят казал,че е извън Бургас, и няма как да се виждат. В. е предпочел
да превежда парите по ИЗИПЕЙ по този заем и е писал името на съпругата на
свидетеля като получател. Изминали няколко месеца, а сумата, която бил
превел била изключително ниска. Свидетелят предприел съдебни действия по
по ч.гр. д. № 4779/2020 г. по описа на БРС и изп. Д. № 339/2020 г. на ЧСИ Н..
Наложили възбрана върху имот в Област П..През февруари 2021 г. В. със
съпругата си Е. са решили да продават имота в П. и са разбрали, че има
възбрана ,при което потърсили съпругата свидетеля-ответницата.Заявили че
са събрали 2 500 лв. и си молели да се вдигне възбраната.Свидетелят, чрез
разгоров по телефон, на високоговорител се съгласил. След няколко часа те са
занесли сумата. На 23.04.2021 г., е подписана спогодба , представена по
делото.
3
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и в
кореспонденция с писмените доказателства по делото.
Видно от представения договор с исковата молба, неоспорен от страните,
на 28.09.2018г., съвсем в духа на Закона е сключен договор за паричен заем
между св.П. и съпругата на ищеца за сума в размер на 6000 лева.С нарочна
декларация, последната е заявила личното получавен на сумата.
Преводите от страна на ищеца към ответница са без посочено никакво
основание и са следващи писмения договор за заем.Недоумение буди у съда
обстоятелството, че във всички процесни преводи като основание е посочено
„превод“, или „пп“-еквивалент на паричен превод.
Интензитета, периодите и размера на вяка една от сумите не предполагат
трайни заемни отношения, което не е достатъчно за обосноваване на
иска.Отделно от това, представени са шест разписки, с разнилни дати и
размери, като се твърди, че същите са възникнали от едно и също
правоотношение, което не се доказва по делото.
С оглед горната, настоящият състав на съда намира иска за неоснователен
и недоказан.
При този изход на делото и с оглед претенцията за разноски на на осн. чл.
78, от ГПК такива следва да се присъдят на ответника в претендирания и
доказан размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. В., ЕГН-**********,гр. Б. ***
за осъждане на ответника В. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.
***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. К. В., ЕГН-********** с поС.ен адрес: гр. Б.
*** сумата от 2150 (две хиляди сто и петдест) лева, представляваща
невъзстановена сума от предоставен заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателно й изплащане,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН-**********,гр. Б. *** да заплати на В. И. П.,
ЕГН: ********** сумата от 650 лева,разноски по делото.
4
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5