О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………………03.2019 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 395 по описа на съда за 2019
год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Йордана Е.М. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Разпореждане № 3421/23.01.2019 год. по ч. гр. дело № 166/2019 год. на
РС-Варна, с което е отхвърлено заявлението вх. № 885/07.01.2019г., подадено от Й.Е.М.
от гр. Варна за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и изпълнителен лист срещу А.С.И., с адрес: ***, за заплащане на сумата
в общ размер от 600 лева, представляваща наемна цена за три месеца за
паркомясто, находящо се в гр. Варна, ул.”Хан Маламир” № 19.
В
жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е неправилно. Оспорен е
изводът на съда, че заявлението е нередовно поради това, че липсвал посочен ЕГН
на длъжника и същият не бил надлежно индивидуализиран. Твърди се, че подобно
изискване за редовност на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК
законът не съдържа – чл. 410, ал. 2 ГПК препраща към изискванията за редовност
на искова молба по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, които не предвиждат посочване
на единен граждански номер на ответника-длъжник по заповедта за плащане.
Одобреният с Наредба
№ 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК също липсва
изискване за посочване на ЕГН на длъжника – физическо
лице. Счита, че индивидуализирането
на длъжника-физическо лице в производството по издаване на
заповед за изпълнение се извършва
единствено чрeз трите му имена
и посочен от заявителя адрес, като
единният граждански номер не е задължителен
елемент
от неговата индивидуализация.
Като е
приел обратното и е отхвърлил заявлението РС-Варна е постановил
незаконосъобразен акт.
Отправено
е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на исканата запоред за изпълнение против длъжника.
С
частната жалба са представени доказателства за ЕГН на длъжника – справка от СлВп – Варна по персоналната партида на А.С.А. с ЕГН **********.
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч. гр. дело № 166/2019 год. по описа на
РС-Варна е образувано по подадено от Йордана Е.М. от гр. Варна заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника А.С.И. с
посочен в заявлението адрес *** за заплащане на сумата от 600 лева –
представляваща неизпълнено задължение по договор за наем на парко
място, находящо се в гр. Варна, ул. Хан Маламир № 19,
за месеците август, септември и октомври 2018 год. – по 200 лева месечно. Заявлението
е по одобрения с Наредба № 6
от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съгласно чл. 425, ал. 1 ГПК.
Съдът е констатирал,
че заявлението е нередовно – не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.
2 ГПК, към който препраща нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК, оставил е без движение
производството и е указал на заявителката да посочи ЕГН на длъжника с оглед
извършване на проверка на местната подсъдност.
В
дадения срок заявителката Й. М. е посочила ЕГН на длъжника и след извършена
справка в НБД „Население“ съдът е констатирал, че лице с посоченото от
заявителката ЕГН (**********) не съществува в базата данни.
С
обжалваното разпореждане РС-Варна е приел, че законът не поставя като изискване
за редовност на заявлението посочване на единния граждански номер на длъжника,
но независимо от това заявлението е нередовно, тъй като липсва надлежна
индивидуализация на длъжника посредством неговите три имена, единен граждански
номер и постоянен адрес. Развити са и съображения, че издаването на заповед за
изпълнение против лице с имена А.С.И., без коректен единен граждански номер ще
накърни правната сфера на лице, което вероятно няма качеството длъжник, или пък
на лице, чийто постоянен адрес *** Районен съд – Варна.
С
горните мотиви заявлението е отхвърлено.
Разпореждането е неправилно.
Правилни са изводите на РС-Варна, че в закона
липсва изискване заявителят да посочи и ЕГН на длъжника. Нормата на чл. 410,
ал. 2 ГПК препраща към чл. 127, ал. 1 ГПК, която не поставя като условие за
редовност на заявлението посочването на единния граждански номер на ответника
(длъжника з пзаповедното производство) а само трите
имена му имена и адреса му. В одобрения от МП образец на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, също липсва изискване за
посочване на ЕГН на длъжника – физическо лице. Когато
е използван утвдърдения
съгласно чл. 425, ал. 1 ГПК образец на заявлението, при
преценката
дали е местно компетентен да разгледа заявлението, съдът се
ръководи единствено и само от данните, попълнени
в съответните места в
заявлението
(основание
за компетентност на съда, адрес
на длъжника/. След като
кредиторът е посочил адрес на физическото
лице в населеното място, в което се простира юрисдикцията на сезирания съд,
то той следва задължително да се счита за местно компетентен. Т. е., при преценката относно наличието на местна компетентност
да разгледа заявлението, заповедният съд
се ръководи единствено
от съдържащите се в заявлението данни. Дори и впоследствие
(в процедурата по връчване на заповедта) да се окаже, че към момента на
подаване на заявленето постоянният адрес на длъжника
е различен от посочения от заявителя, местната подсъдност е стабилизирана с
издаването на заповедта и този въпрос не може да се пререшава. В този смисъл е
и т. 3а
от ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС на РБ.
В случая
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдържа всички предвидени в
закона реквизити, съдържа и надлежно описание на фактите, от които произтича претендираното от заявителя вземане против длъжника и
РС-Варна не е имал основание да откаже издаването на заповед за изпълнение.
На
следващо място частната жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подлежи на
разглеждане по реда на чл. 274 и сл. ГПК. В производството по частната жалба,
което се развива съобразно правилата на глава ХХI от ГПК, приложение намира и
разпоредбата на чл. 278, ал. 2, изречение второ от ГПК, съгласно която, въззивният съд може да събира и доказателства, ако прецени
това за необходимо. В случая с жалбата са представени доказателства относно ЕГН
на длъжника и в изпълнение на това си правомощието си да събира доказателства в
производството по глава ХХІ-ва ГПК, настоящият състав
е извършил справка в НБД „Население“, от която е видно, че постоянният адрес на
длъжника е в гр. Белослав, общ. Белослав, Варненска област, което обуславя и
местната компетентност на РС-Варна.
При това
положение и с оглед обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение отговаря на всички останали изисквания, установени в чл. 410, ал. 2 ГПК, обжалваното разпореждане следва да се отмени и спора да се реши по
същество от въззивния съд /чл. 278, ал. 2, изр. първо
от ГПК/, като се постанови издаването на заповед за изпълнение в полза на
кредитора против длъжника за посочената в заявлението сума от 600 лева, представляваща
неизпълнено задължение по договор за наем на парко
място, находящо се в гр. Варна, ул. Хан Маламир № 19,
за месеците август, септември и октомври 2018 год. – по 200 лева месечно.
Водим
от горното, окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3421/23.01.2019 год. по ч. гр. дело №
166/2019 год. на РС-Варна, с което е отхвърлено заявлението вх. № 885/07.01.2019 г. по рег. на РС-Варна, подадено от Й.Е.М.
ЕГН ********** от гр. Варна за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу А.С.И., с адрес: ***, за
заплащане на сумата в общ размер от 600 лева, представляваща наемна цена за три
месеца за паркомясто, находящо се в гр. Варна, ул.”Хан Маламир” № 19 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 410 ГПК в полза
на Й.Е.М.
ЕГН ********** *** против А.С.И.
ЕГН **********, с адрес ***, с постоянен адрес ***, за сумата
от 600 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за наем
на паркомясто, находящо се
в гр. Варна, ул. Хан Маламир № 19, за месеците август, септември и октомври
2018 год. – по 200 лева месечно.
Издаването на заповедта за изпълнение
следва
да бъде извършено
от първоинстанционния съд – Районен съд
– Варна, който следва да се произнесе и по искането за
разноски за заповедното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.