Разпореждане по дело №53499/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 130648
Дата: 16 септември 2024 г. (в сила от 16 септември 2024 г.)
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20241110153499
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 130648
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20241110153499 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
„А.Б.Б.“ ЕООД, срещу В. З. Ж. за сумите
1500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №860497 от 25.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от
02.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,50 лева (четири лева и 50 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 25.07.2022 г. до 28.07.2022 г., сумата 169,45
лева (сто шестдесет и девет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 28.07.2022 г. до 05.08.2024 г., 1 784,25лева (хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и
25 стотинки), представляваща неустойка, съгласно раздел № viii неустойки чл.17 от от
договор за потребителски кредит 860497 , както и държавна такса в размер на 69,16 лева
(шестдесет и девет лева и 16 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева (сто лева).
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. В чл. 19 от договора е уговорено, че заемателят
се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или
банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното
производство следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен
да откаже издаване на 1 заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при
заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които
произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната
евентуална неравноправност. Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на
дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и
да отхвърли заявлението предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в
договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с
1
добрите нрави. Тази неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне
на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1784,25 лева. На
основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки, са
нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Осигуряването на такова
обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като
задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143
ЗЗП.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.
№279379/02.09.2024г. на „А.Б.Б. “ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу В. З. Ж. в частта за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1784,25лв.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок
от връчването му на заявителя.

2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3