№ 29
гр. София, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502401 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК Лев инс АД срещу решението на СОС, ІV състав от
18.05.2021г. по т.д.№ 185/2020г., с което е осъдено дружеството да плати на И. Ц. Г. сумата
80 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от допълнително влошаване на здравето /
хидронефроза вляво/ в резултат от ПТП от 11.08.2016г. , ведно със законната лихва от
20.06.2019г. до окончателното изплащане.
Въззивникът иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като твърди, че бъбречните
кризи и хидронефрозата не са ново страдание, а последица от първоначално претърпените
травматични увреждания, били са предвидими към момента на постановяване на решението
по гр.д.№ 116/2017г., СОС, ІV състав и съответно следва да се считат обезщетени с
присъденото по това дело обезщетение.Възразява срещу размера на обезщетението, който
счита завишен в нарушение принципа на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият И.Г. оспорва жалбата.
Третото лице помагач М. Р. В. не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по жалбата и
възраженията на въззиваемия, са следните:
Безспорно е по делото, че на 11.08.2016г. ищецът е претърпял ПТП, при което е получил
следните травматични увреждания: травма на гръбначния стълб, изразяваща се в прекъсване
на гръбначния канал и гръбначния мозък на ниво 10-11 гръдни прешлени , довело до
невъзможност за движение на долните крайници и за контрол на тазовите резервоари;
1
черепномозъчна травма; травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка;
пневмоцефалия; коматозно състояние; счупване на ребра двустранно; двустранен
пневмоторакс; двустранен подкожен енфизем; фрактура на главулечната ямка ; разкъсване
на уретрата с развитие на флегмон на скротума и слабината област; множество рани от
залежаване. За тези травматични увреди и търпените от тях болки и страдания е определено
обезщетение от 350 000 лева с влязло в сила между страните съдебно решение на ВКС, І ТО
от 21.10.2020г. по т.д.№ 1664/2019г.
За периода след 20.06.2019г. до подаване на исковата молба ищецът е постъпил пет пъти в
болнични заведения по повод оплаквания от остра болка и тежест в лява поясна област. Още
при първата хоспитализация в МВР болница му е поставена диагноза хидронефроза вляво.
Вещото лице д-р Т. обяснява, че хидронефрозата е състояние, при което урината не може да
се оттича през уретера поради запушване на последния и това състояние реално застрашава
засегнатия орган, както и живота ( така отговорите в с.з. на 09.04.2021г.). При ищеца
запушването на уретера е в резултат от конкременти, които се образуват при инфекция на
пикочните пътища, която пък е пряка последица от поставянето и използването на
постоянен уринарен катетър. Последното е категорично наложено от невъзможността на
ищеца да контролира тазовите си резервоари поради травмата на гръбначния стълб.
Инфекцията на пикочните канали при използване на катетър, респ. образуването на
конкременти, е възможно, но не дефинитивно усложнение от травмата на гръбначния стълб,
а при ищеца е в пряка причинно – следствена връзка с последната.
В съответствие с прогласения в чл. 51, ал.1 ЗЗД принцип на пълното обезщетяване на
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия, на
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще
настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта – т.1 на ППВС №
4/1968 год. Заявените от ищеца по-късно настъпили вреди са нов вид болестно състояние/
увреждане, а не дефинитивна неблагоприятна последица от първоначалните травматични
увреди ( както твърди въззивника) и съответно не са обхванати от силата на пресъдено
нещо по предходното решение. Ето защо и предвид категорично установеното от приетата
по делото СМЕ наличие на пряка и непосредствена връзка между деликта и
хидронефрозата, болките и страданията от същата подлежат на обезщетяване по реда на
чл.51, ал.3 ЗЗД.
При определяне размера на следващото се за новонастъпилото болестно състояние на
ищеца обезщетение въззивният съд съобразява следните обстоятелства, установени
безпротиворечиво от доказателствата по делото :
често рецидивиращите проявления на новодиагностицираното състояние;
неблагоприятната прогноза за преустановяване на тези проявления ( състоянието на
ищеца налага използване на катетър ) ;
характеристиката на заболяването на реално застрашаващо не само левия бъбрек на
ищеца, но и живота му;
проведените спешни оперативни интервенции за отстраняване на конкрементите и
стентиране на уретера при четири от петте хоспитализации на ищеца в периода
20.06.2019г.- 01.04.2021г.;
острите болки, които съпровождат всяко от проявленията на хидронефрозата.
Като отчита изброените и инвалидното състояние на ищеца ( 100 % нетрудоспособен с
чужда помощ), както и социално икономическите условия в страната към 2020г., въззивният
съд намира за справедлив размер на обезщетението за ексцес такъв от 80 000 лева.
Възраженията по жалбата за прекомерност на обезщетението са неоснователни.
Обезщетенията при ексцес се дължат от момента на установяване влошаване на
здравословното състояние, респ. понасяне на новите болки и страдания /ППВС №4/75г., т.
10/. В случая – от 20.06.2019г., когато ищецът за първи път е диагностициран с
хидронефроза вляво.
2
В обобщение, като намира за неоснователни оплакванията на въззивника и достига до
еднакви крайни изводи с първостепенния съд, въззивната инстанция следва да потвърди
обжалваното решение.
При този изход на спора на въззиваемия се следват сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция, които са в
размер на 2930 лева. Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно – размерът съвпада
с минимума по чл.7 , ал.2 т.4 НМРАВ.
Така мотивиран, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СОС, ІV състав от 18.05.2021г. по т.д.№ 185/2020г.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Симеоновско шосе № 67А да плати на И. Ц. Г.
ЕГН **********, съдебен адрес АД “Чаталбашев, Петкова , Иванова“, гр.София, ул. Три
уши № 8, ет.4, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 2930 лева за разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3