Решение по дело №5726/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 766
Дата: 1 февруари 2019 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20181100105726
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……………

гр. София 1.2.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Нина Светославова

като разгледа докладваното от  съдия Вълкова гражданско дело № 5726 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищцата Ю.М.Н. твърди, че на 20/6/2017 год., излизайки от вх. Б на бл. *******“ в гр. София, стъпила в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара, получена от счупена плочка. Тя паднала и получила фрактура на бедрената шийка в дясно. Ищцата получила оток, спонтанна и палпаторна болка в областта на тазобедрената става, засилваща се при движение и нарушаване на функцията на тази става. След инцидента ищцата била хоспитализирана и претърпяла оперативна интервенция за поставяне на ендопротеза. За ендопротезата тя заплатила сумата 1560 лева, а за лекарства - сумата 162.53 лева. След изписването си от болница, ищцата се придвижвала с проходилка за период от 2 месеца, а след това още 2 месеца се придвижвала с патерици. Та провела и продължителен курс по рехабилитация и физиотерапия. Твърди, че болките от увреждането продължавали и до момента, имала и силен дискомфорт. Ищцата също така се нуждаела от ежедневни грижи за къпане, хранене, ходене до тоалетна и всички обичайни човешки нужди. От увреждането тя се залежала. Освен това ищцата преживяла силен страх от случилото се и уплах от внезапността на инцидента. Тя изпитвала страх да ходи по улиците и безпокойство, като разказвала за инцидента; станала и по-напрегната. Ищцата счита, че за претърпените от нея вреди отговорност следва да носи С.О., чието е задължението да поддържа участъка от пътя, където настъпил инцидента, а такива грижи не били положени. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 30 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата 1722.53 лева, обезщетение за имуществени вреди, под формата на разходи за лечение. Претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на инцидента, а върху обезщетението за имуществени вреди от съответната дата, на която е направен всеки отделен разход. Моли също така да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 30.11.2018 г. е допуснато изменение на иска в частта относно претенцията за заплащане на неимуществени вреди на 40000 лв.

Ответникът С.О. оспорва предявения иск. Заявява, че задължение на ищцата е да докаже иска си. Намира за завишен размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Г., поддържа предявените искове. Ответникът, чрез юрк. Колев, оспорва иска. Посочва, че ищцата е могла да мине по обезопасено място, на което няма счупени плочки, респ. да се предотврати настъпване на процесния инцидент.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З.П.Л., съпруг на внучката на ищцата. Свидетеля сочи, че на 20.07.2017 г. заедно със съпругата си С.Л.и с дъщеря им Т., както и с ответницата, излезли на разходка. Пред вход Б на бл. ***в ж.к. ***, гр. София, ищцата се спънала и паднала. Причина за спъването била наличието на дупка, образувана от счупени/разместени плочки с размери приблизително 30-40 см. Тази дупка не била означена, нямало ограждания. Намирала се на тротоара непосредствено преди входа на кооперацията, в която живеела ищцата. Първите месеци след инцидента била много зле. Била почти неподвижна, не можела да се самообслужва и се нуждаела от подкрепа. Помагали й двамата й сина основно, както и съпругата на свидетеля. След това започнала да се придвижва с патерици и до ден днешен продължава да използва бастун. Ищцата понесла тежко инцидента, плачела и казвала, че не й се живее, тъй като се чувства в тежест на семейството си. Споделяла, че искала да умре. С днешна дата се оплаква от болки. Макар да се придвижва сама ежедневието й е променено. Преди това почти ежедневно ходела до къщата си в кв. Горна баня. С днешна дата се страхува да не й стане нещо и не посещава тази къща.

По делото е приета Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Д., ортопед, въз основа на приетите по делото документи и след личен преглед на ищцата. Вещото лице посочва, че вследствие инцидента ищцата е получила травматични увреждания: счупване на бедрена шийка – субкапитално, закрито в дясно (в областта на ДТБС), причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Обичайният процес на възстановяване е около 6 месеца. След инцидента ищцата е оперирана в СБАЛОТ „Витоша“, като е подменена дясна тазобедрена става с ендопротеза. Пролежала е 8 дни в болница. Ходила е 2 месеца с проходилка, провела е ЛФК и физиолечение, медикаментозна терапия. Към настоящия момент се придвижва с помощно средство – бастун. Интензивността на болките от полученото увреждане са били най-силни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, при раздвижването с проходилка и при ранната рехабилитация. Проведеното лечение отговаря на добрата медицинска практика и е съобразно с полученото увреждане. Представените разходни документи за имплант/тотална ендопротеза, обезболяващи лекарства, антикоагуланти, протектури на стомашна лигавица, са били необходими и приложими за лечение на процесната травма.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по своето основание.

За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По делото не се спори, че по отношение на мястото, на което е реализиран процесния инцидент, не се касае за прилежаща площ към сграда, определена като такава със заповед на кмета на общината. Не са представени и доказателства в тази насока. Ето защо съдът приема, че по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на основание  чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на ответника.

Установява се, че на мястото на инцидента е имало счупени/разместени плочки, формиращи дупка, което сочи проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за поддръжка.

Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищцата неизбягването на този участък от тротоара. За да достигне до този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищцата да се е спънала в наличните разместени плочки и това да е причинило последващото й падане. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на тротоарите предполага изправност на същите, която да позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице твърдяните и доказани разходи за лечение да са необходими.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите.

Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки първите 30 дни от деликта, като следоперативно е ползвала проходилка до 60 дни. Възстановяването е траело 6 месеца, при необходимост от провеждане на ЛФК и физиолечение. През първите два месеца изпълнението на дейности от ежедневието е зависело от оказваната на ищцата помощ от трети лица. С днешна дата ищцата се придвижва с помощта на бастун. Възрастта и преживеният страх са променили ежедневието на пострадалата и тя е ограничила активността си.

Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 20 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателна е претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 1722,53 лв., както и законна лихва за забава върху посочените суми, считано от 20.06.2017 г. до окончателното им изплащане.

По разноските:

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, поради което такива не му се присъждат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане на сумата от 432 лв. – държавна такса и 216 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1121,04 лв. (2076 лв. х 0,54) лв.

Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 46 лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *******,  да заплати на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД на Ю.М.Н., ЕГН **********  по сметка по чл. 39 ЗАдв. IBAN *** – чрез адв. А.Г.:

-                    сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени  болки и страдания от травматично увреждане настъпило на 20.06.2017 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на увреждането - 20.06.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

-                    сумата от 1722,53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на травматично увреждане настъпило на 20.06.2017 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на увреждането - 20.06.2017 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на адв. А.Х.Г. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1121,04 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *******, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 648 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

СЪДИЯ: