Р Е Ш Е Н И
Е №22
гр.Силистра, 26.04.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:съдия
Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор………,като
разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.
дело №14 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Б.Х.Н. ***,подадена чрез представител
по пълномощие адв.В.В. ***, против Заповед №22-1099-000672/29.12.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „прекратяване на регистрацията
на ППС“ за срок от 6 месеца,считано от 25.12. 2022г.,издадена от началник група
„МПСВАНД“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР гр.Силистра.
С жалбата се настоява, че водачът не е осуетявал
полицейска проверка (какъвто факт не се твърди и е ирелевантен
за процеса), включително като е дал кръвна проба по предоставения му талон за
изследване №127421 (л.14).Твърди се, че оспореният акт бил издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без
конкретизация на такива.Счита се,че издаването на процесната ЗППАМ преди
изтичане на срока от чл.44 ал.1 ЗАНН било процесуално нарушение, независимо, че
процесът по ЗАНН е различен и няма връзка с издаването на настоящия индивидуален
административен акт.Оспорващият релевира и оплакване,че ответният полицейски
орган не бил съобразил правнозначим факт за
разрешаване на процесния случай, а именно, че дерегистрираният
автомобил, макар и записан на негово име,бил притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност,което не се поддържа в съдебно заседание.В последното обаче,се
акцентира върху оплаквания за несъответствие
на административната принуда с целта на закона,предвид предизвиканите с нея
неблагоприятни правни последици в сферата на жалбоподателя,силно накърняващи възможността
да се грижи за двете си деца. Предвид комплицираното му тежко здравословно и
социално положение твърди, че административната принуда била несъответна на
еднократно извършеното, изолирано в житейската практика на жалбоподателя
деяние,поради което се засягали негови права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която е издаден оспореният акт, разгледан
в ракурса на базовия принцип от чл.6 ал.2 АПК. В този контекст поддържа, че принудителна
мярка от процесния вид, съгласно чл.171 (вероятно има предвид т.1 б.“б“- неотносима)
от ЗДвП,се прилагала до решаване на въпроса за отговорността на
извършителя,който в случая бил решен по НОХД №114/2023г. по описа на РС-Силистра,поради
което същата следвала вече да отпадне.В условията на евентуалност се моли за
определяне на срока на административната принуда в съответствие с наложеното
наказание по чл.343г НК във връзка с чл.37 ал.1 т.7 НК-„лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца“,за да имало някаква реципрочност
и справедливост. Ето защо се настоява за отмяна на оспорената ЗППАМ.
Ответният орган - Началник група „Моторни превозни средства,водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Силистра, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт В.А. (л.55),в съдебно
заседание и в писмено становище по делото (л.53-л.54),оспорва жалбата,като
излага подробно аргументи за законосъобразността на процесната ЗППАМ, настоявайки
същата да бъде оставена в сила от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съобразявайки здравословното и имотно
състояние на оспорващия.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
акт,подлежащ на съдебен контрол; от лице с установен правен интерес от
оспорването; в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-1099-000672/29.12.2022г. по чл.171
т.2а б.“б“ ЗДвП, по вид „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6
месеца, считано от 25.12.2022г., издадена от ответния орган. Дерегистрираният автомобил е марка „Лексус
РХ 400Х“,рег.№ ********,собственост на оспорващия Б.Х.Н.,а ПАМ е приложена чрез
сваляне на 2 (две) табели с горния регистрационен номер и отнемане на
Свидетелство за регистрация на МПС №*********.
Административнонаказателното
производство, в рамките на което са установени относимите за настоящото факти и
обстоятелства, е започнало по линия на непосредствения пътен контрол, като по
време на проверката нарушителят посочил -„нямам възражения“.Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) се0рия GA №758487
(л.13) е съставен затова,че на 24.12.2022г., в 23:46 часа в гр.Силистра, на път
Ферибот Силистра - граница Румъния, Б.Н.,с ЕГН:********** е управлявал
автомобил „Лексус РХ 400 Х“,с рег.№********,като е
във видимо нетрезво състояние и след изпробването му за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер
7510,с фабр.№ARPM 0795,уредът е отчел 1.40
промила алкохол в издишвания въздух.Издаден е бил Талон за медицинско
изследване №127421 (л. 14),а оспорващият е дал кръвна проба в посоченото му
време от полицейските служители.С преписката е представен Протокол
№1510/29.12.22г.(л.18) за химическа експертиза на дадената биологична проба,удостоверяващ
фактическата концентрация на алкохол в кръвта му в обем на 1.42 промила,заведен
с УРИ342000 -381/10.01.23г. при ответника,който е станал причина за издаване на
приложената мотивирана резолюция №22-1099-М000416/12.01.2023г. за прекратяване
на административнонаказателното производство,на основание чл.54 ал.1 т.9,във вр. с чл.33 ал.2 ЗАНН. От представен Протокол от
27.03.2023г. по НОХД №114/23г. на Силистренския районен съд (л.48-л. 52) е
видно,че наказателният съд е одобрил,на основание чл.382 ал.6 и ал.7 НПК,Споразумение
между Районна прокуратура Силистра и защитника на подс.Б.Х.Н.,с
което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б ал.1 НК.За същото му е наложено наказание по вид „лишаване от свобода“
в размер на 3 месеца,при условията на чл.55 ал.1 т.1 и т.3 НК,чието изтърпяване
е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години,както и наказание по
чл.343г НК във връзка с чл.343б ал.1 и чл.37 ал.1 т.7 НК -„лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.На основание чл.59 ал.4 НК е приспаднато
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.Същото
разрешение, свързано с времето на изтърпяване на наложено наказание и от АНО, е
дадено с чл.57 ал.1 т.9 ЗАНН, поради което определените 6 месеца, през които
автомобилът е фактически неизползваем поради свалените му регистрационни табели
и отнето Свидетелство за регистрация,подлежат на приспадане при изпълнение на
ПАМ. Последното не се спира с подаването на жалба срещу Заповедта за налагането
на административната принуда,съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП,което означава точно
това - че определеният срок, в условията на оперативна самостоятелност от
ответния орган,е текъл законосъобразно от посочената дата в разпоредителния диспозитив на заповедта,а именно от 25.12. 2022г. и изтича
на 25.06.2023г.,когато изтича и наложеното му допълнително наказание по чл.343г,вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК.Последното опровергава твърдението
за несправедливост на административната принуда, преценена към понесената
наказателна отговорност от жалбоподателя, за процесното нарушение на чл.5 ал.3
т.1 ЗДвП,което поради интензитета му (високо съдържание на алкохол в кръвта) е криминализирано от нормотвореца с
чл.343б ал.1 НК.
Горните
факти,безспорно установени по делото, изчерпват фактическия състав от чл.171
т.2а б.“б“ пр.“първо“ ЗДвП. Управлявалият автомобила с концентрация на алкохол
в кръвта над 0.5 на хиляда, е и негов собственик, а процесното съставомерно
обстоятелство, влечащо последицата за собственика на МПС,в последната хипотеза
на същия чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП,е именно „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до една година“.Упражнявайки дискреционната
си власт полицейският орган е определил срока на ПАМ в неговия нормативен
минимум, съвпадащ с лишаването на жалбоподателя от право да управлява МПС,наложено
му от СРС,което сочи не просто на реципрочност на
административната принуда с наказанията му, а и за тяхното пълно припокриване в
темпорално отношение.
Релевираните
обстоятелства, свързани с недоброто здравословно състояние на жалбоподателя
(Решение на ТЕЛК-Силистра №3013/03.12.2015г. с определена ТНР от 94% и срок на
инвалидността „пожизнен“),както и с усложненото му семейно и социално положение
(съпругата му-вж.Удостоверение за граждански брак на л.46, била безработна; той
самият получавал инвалидна пенсия, а двамата се грижели за две деца- вж.Удостоверение
за раждане на С. на л.44-дете на жалбоподателя и Удостоверение за раждане на М.,л.45-дете
на съпругата му от предходна връзка),не могат да променят определения срок на
ПАМ, тъй като същият е в законоустановения минимум и
няма правен способ, уреден в ЗДвП, за това.
От
представеното Свидетелство за регистрация, Част I на лек автомобил марка „Лексус
РХ 400 Х“,с регистрационен номер:********
(л.43),което не се различава от приложената справка с административната
преписка на л.15 е видно,че автомобилът е придобит от жалбоподателя на
17.10.2017г.- значително преди сключването на граждански брак с Г.Р.Г.на
12.02.2021г. и, следователно не е с режим на СИО.Но дори и това да не беше
така, безпротиворечива е съдебната практика, че бездяловата съсобственост не променя качеството на
нарушителя на съсобственик на процесния автомобил, още повече,че законът
предвижда налагане на ПАМ от процесния тип на собственика на МПС,който е вписан
в регистрите. Съзнателно е нормирана презумпция за другия съсобственик да търпи
ограничение в ползването на дерегистрирания автомобил
в обществен интерес, налагащ гарантиране на безопасността на движението
(Вж.Решение №4172/13.04.2020г.,адм.д.№7817/19г. ВАС, VIIО).Тъй като повдигнатият въпрос с жалбата за
притежаване на автомобила в режим на СИО е оттеглен, същият като ирелевантен следва да бъде отклонен.
Редовно
съставеният Акт за установяване на административно нарушение се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, до доказване на противното,по аргумент от
чл.189 ал.2 ЗДвП. Такова насрещно доказване, с оглед релевираното в производството
фактическо основание за издаване на процесната ЗППАМ (собственият на оспорващия
автомобил е управляван от него след употреба на алкохол в правнозначими
параметри,установени и с химическа експертиза) не е проведено, а централният
факт е установен несъмнено, който не се и оспорва.
Предпоставка за
издаване на заповед с правно основание от кръга на посочени- те в чл.171 ЗДвП е
извършено от водача административно нарушение,предвидено в някоя от хипотезите
му,което се установява с АУАН,съставен от компетентни длъжностни лица по реда
на ЗАНН. За прилагането на превантивната ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, с правно
значение е установеното нарушение (в случая
на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП), предвид
нормативния регламент от чл.22-23 ЗАНН,вр. с чл.171 ЗДвП. С жалбата не се оспорват констатациите от приложения АУАН №758487;серия GА,съставен на 25.12. 2022г. в гр.Силистра, против Б.Х.Н.,които
са буквално възпроизведени в оспорената ЗППАМ.Със същия са иззети от
полицейските органи две регистрационни табели с номер:СС 0500АР и СРМПС №*********,съгласно
регламентацията от чл.172 ал.2 т.3 ЗДвП. Невъзразявайки по горните констатации,
оспорващият акцентира върху непропорционалност на административната принуда, налагаща
му да търпи по-големи неудобства от необходимите за постигане на целта, за
която е издадена.
При тези
фактически установявания,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената
заповед е издадена е от материално, териториално и по степен компетентен
полицейски орган, видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.21г. на Директора на ОД
МВР Силистра (л.24) и Служебна
бележка (л.23), което следва и от чл.172 ал.1 ЗДвП. Със служебно известна на
съда Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на МВР,са определени службите
за контрол по чл.165 ЗДвП.Спазена е и нормираната с чл.59 ал.2 АПК,респ. с
чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма,като не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила. В случаи като процесния (при безспорно
установено основание от чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП) ответният орган действа при обвързана
компетентност,поради което не е разполагал със свободата, по свое усмотрение,
да наложи или не административната принуда на собственика на МПС, управлявал го
след употреба на алкохол. В дискреционната му власт е
оставено единствено определянето на срока на ПАМ,който в случая е фиксиран в
законовия минимум и не подлежи на допълнителен коментар.Следователно, заповедта
- предмет на настоящия контрол,не е засегната от някое от основанията по чл.146
т.1-т.3 АПК.
Принудителните административни мерки
по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
което сочи, че същите са от вида „превантивни“ и „преустановяващи“ ПАМ по
смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.2а ЗДвП „прекратяване на регистрацията
на ППС“ се налага на собственик, който управлява МПС „[…]с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда[…]“.Следователно, при наличието на материалноправната
предпоставка от чл.171 т. 2а б.“б ЗДвП,правилно е наложена процесната ПАМ. Вън
и независимо от отговорността на нарушителя е законоустановената
административна принуда по отношение на него, но вече в качеството му на
собственик на автомобила, с който е извършено процесното нарушение. Това
нормативно разрешение е подчинено на същата цел - да се отнеме възможността със
собственото на жалбоподателя МПС,да бъдат извършвани други нарушения на
правилата за движение, за определен срок.
Процесната административна принуда - прекратяване на
регистрацията на МПС на жалбоподателя, несъмнено представлява намеса на
държавата при упражняване на правото му на собственост върху автомобила,тъй
като го лишава за определения срок (6 месеца) не само той лично,но и чрез друго
лице, да си служи с колата, която притежава, но мярката е законоустановена,
предвидена е в интерес на обществото, годна е да изпълни целта си и доколкото
ограничението е само за шест месеца,е налице справедлив баланс между правата на
засегнатото лице и интереса на обществото. По тези съображения настоящият
състав приема, че правото на собственост на жалбоподателя не е засегнато по
недопустим от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, начин.(Вж.Решение №4316/22.03.19г.,адм.д.№15406/18г. на ВАС, VIIО).Оспорената ЗППАМ е съответна на целта на закона, в
който смисъл е и пропорционална.Нормативната идея да бъдат лишени определен
кръг лица от възможност да управляват процесния автомобил,е в защита на
значимия социален интерес от охрана на безопасното движение по пътищата.
С оглед на така формираните изводи
основателно се явява своевременното искане на ответния орган за присъждане на
съдебни разноски. Същите следва да бъдат възложени в полза на юридическото
лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР
гр.Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл. 37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското възнаграждение се определя
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с
Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5
/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.), чиито чл.24 го е визирал
в относителни граници - от 100 до 240 лева.В случая, предвид ниската фактическа
и правна сложност на делото,разглеждането и решаването на което е приключило в
едно съдебно заседание,както и с оглед комплицираното здравословно и
имуществено състояние на оспорващия,същото следва да бъде определено в минимален
размер.
След обобщаване на гореизложеното, се
налага крайният извод, формиран при проверката по чл.168 АПК,че оспорената Заповед №22-1099-000672/29.12.22г.
на Началник група „МПСВАНД“;сектор „ПП“ при ОД МВР гр.Силистра,е съответна на
закона и фактите по делото и следва да бъде оставена в сила,воден от което и на
основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ от АПК, Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1099-000672/29.12.2022г.,издадена от Началник
група „МПСВАНД“; сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР
гр.Силистра,с която на основание чл.171 т.2а б.“б“ от Закона за движението по
пътищата, е прекратена регистрацията на ППС с рег.№********, за срок от шест
месеца, считано от 25.12.2022 година.
ОСЪЖДА Б.Х.Н., с ЕГН:**********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес:
гр.Силистра, бул.“Македония“ №144, сумата
от 100 (Сто) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно съгласно
чл.172 ал.5 изр.2 ЗДвП.
СЪДИЯ: