№ 792 / 20.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А НА Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 19.12.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Г. и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2902 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба с правно основание чл.50 от Семейния Кодекс, по реда на чл.330 ал.1 ГПК.
Молителите, Д.И.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.И.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител, с изрично пълномощно, съгласно разпоредбата на чл.34 ал.2 ГПК, адвокат Н.Б.,xxx, твърдят, че на 19.10.1986 г. в гр. Монтана сключили граждански брак, който е първи по ред и за двамата. От брака имат две деца – В. И. Е., ЕГН xxxxxxxxxx - роден на xxx г. и М. И. Е., ЕГН xxxxxxxxxx -роден на xxx година.
Заявяват, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Въпреки положените усилия от двамата, не са могли да укрепят семейните си отношения.
Стигнали до сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да поискат от съда прекратяването на брака.Това им решение е потвърдено при постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
Молят съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимно съгласие.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за страната, на 19.10.1986 г., за което е съставен АКТ за граждански брак № 0403 от 19.10.1986 г. на Община Монтана.
Съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си.
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените лични обяснения на молителя Д.Е., представени непосредствено пред съда. Тя е категорична, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са и последиците от прекратяването на брака с допускането на развод. Молителят, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б., с изрично пълномощно, съгласно изискването на закона, с изходящ № 1844 от Нотариална кантора на Давид Дел Рей Алонсо, гр.Виляфранка Дел Биерсо /Леон/ Испания, е удостоверил упълномощаването и съгласието си бракът им да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, като е отразено и постигнатото между съпрузите споразумение. Постигнатото между молителите - съпрузи споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на Д.И.Е. и И.И.Е. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което следва да допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, което е потвърдено изрично от страна на молителя непосредствено пред съда, в проведеното съдебно заседание. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона.
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем молителката е променяла фамилното си име при сключването на брака, но не желае промяна във фамилното име след прекратяването му, поради което и съда не следва да допусне такава промяна.
Държавната такса за допускане развод и прекратяването на брака е внесена от молителите при депозиране на молбата.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Д.И.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.И.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 19.10.1986 г., за което е съставен АКТ за граждански брак № 0403 от 19.10.1986 г. на Община Монтана, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето и издръжката му:
От брака няма родени деца, ненавършили пълнолетие.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи са категорични, че не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Семейно жилище, по смисъла на закона молителите не притежават, поради което и в тази насока не се следва произнасяне за ползването му.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, Д.И.Е. ще продължава да носи брачното си фамилното име – Е..
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: