ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
гр. Пазарджик, 05.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220103416 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „АПС Бета България” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81, представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента чрез
юрк. Б. Т., срещу М. А. С., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*******“ № **, ет. *, ап.
**, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1204,96 лева главница
на основание сключен Договор за потребителски кредит № 825552/14.02.2017 г.; 141,77 лева
договорна лихва за периода 14.02.2017 г.- 31.08.2018 г.; 572,39 лева законна лихва за забава
за периода 14.02.2017 г. - 07.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения
иск:
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит № 825552
от 14.02.2017 г. между „Кредисимо” ЕАД като кредитодател и ответника М. А. С. в
качеството му на кредитополучател по електронен път по силата на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. В случай, че съдът приеме, че договорът не е сключен
по електронен път, то се твърди, че договорът за паричен заем като реален договор се счита
за сключен от датата на получаване на паричната сума.
Твърди се, че съгласно сключения между „Кредисимо” ЕАД и ответника договор за
потребителски кредит, ответникът е получил в заем сумата от 1600 лв., която
кредитополучателят се е задължил да върне на 18 вноски по 104,58 лв. в срок до 31.08.2018
г. при фиксиран ГЛП в размер на 41.24 % и ГПР в размер на 50 %. На 14.02.2017 г.
кредитополучателят е сключил с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с
кредитора и да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за всички задължения по
договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“
ЕАД. Също на 14.02.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен
договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо
1
„Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на цедент е прехвърлило вземанията си по
договора за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за което
длъжникът е уведомен на посочената в договора електронна поща, както и с
връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД.
Посочва, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора
за кредит.
За дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като срещу заповедта
за изпълнение е постъпило възражение, в указания от съда срок ищецът предявява
настоящия иск.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира писмени
доказателства.
Правна квалификация:
Предявени са от „АПС Бета България” ЕООД против М. А. С. искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания,
произтичащи от договорно правоотношение с ответника.
Обстоятелства, на които ответникът основават възраженията си:
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. А. С. чрез назначения му особен представител
– адв. К. Р. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, като
сочи, че между страните не е налице сключен договор за потребителски кредит. Сочи, че от
ищеца не са представени доказателства как е осъществена процедурата по сключване на
процесния договор от разстояние, не е установено как е подадено заявлението и как е било
постигнато съгласие за сключване на процесния договор.
Оспорва положените върху представените от ищеца договор за кредит и Общи
условия подписи, като се твърди, че подписите не са положени от ответника.
Сочи, че не са представени доказателства кога и по какъв начин е предоставена
сумата по договора /в брой или по банков път, респ. по каква сметка/, съответно усвоена ли
е била тя от ответника.
Твърди, че извършената цесия не е произвела действие по отношение на ответника,
тъй като същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице валиден
договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно правоотношение, то не е налице и
вземане на „Кредисимо“ ЕАД, което да се цедира.
Счита, че в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК процесният
договор за потребителски кредит не съдържа М.ка за изчисляване на референтния лихвен
процент. Договорът за потребителски кредит не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Посочва, че уговорката в договора относно размера на ГЛП е в нарушение на
добрите нрави, а действително приложеният в кредитното правоотношение размер на ГПР
бил различен от посочения в договора размер от 50 %. Сочи, че уговореното в договора
2
възнаграждение представлявало „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в ГПР
и това водело да нарушаване императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, което
обуславяло нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение и липса на
основание за дължимост на това вземане.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Доказателствени искания:
Представените от ищеца писмени доказателства с ИМ следва да бъдат допуснати до
събиране като допустими, относими и необходими.
По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154,
ал.2 и чл.155 ГПК.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Следва да се укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи
твърденията си, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен процесният договор за
потребителски кредит; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата
преддоговорна информация; изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора;
размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради
настъпил краен срок, че вземането му е прехвърлено от неговия титуляр. Изпадането в
забава на ответника и изискуемост на вземанията.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите
по договора, вкл. правоизключващи и правопогасяващи вземането възражения.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.03.2024 год. от 11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата
молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе служебно по валидността на
клаузите на договора.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч. гр. д. №
2192/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че
между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен процесният договор за потребителски
кредит; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна
3
информация; изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора; размерът на
вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен
срок, че вземането му е прехвърлено от неговия титуляр. Изпадането в забава на ответника и
изискуемост на вземанията.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на
сумите по договора, вкл. правоизключващи и правопогасяващи вземането възражения.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за извънсъдебно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.238, ал.1 ГПК, ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238,
ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4