Р Е Ш Е Н И Е
№………./.......
06.2018 г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1659
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на исковата молба на К.П.Т., ЕГН **********,*** За,
с която срещу „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул.
„Черни връх” №51Д, са предявени следните
искове:
1. за заплащане на сумата 50 000 лева,
съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 08.03.2017г. в град Варна, по ул. „Перекоп” в посока ул. „Народни
будители”, по вина на М. Г. К.като водач на лек автомобил „Рено Меган”, с рег. № В 0301
КС, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЗП
№22117000708908;
2. за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата 50 000
лв., считано от датата на датата
на увреждането (08.03.2017г.)
до окончателното й плащане;
3. за заплащане на сумата 1 181,63 лева,
съставляваща обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата имуществени
вреди изразяващи се претърпени загуби (разходи за лечение), вследствие на
ПТП, настъпило на 08.03.2017г. в град Варна, по ул. „Перекоп” в посока ул. „Народни
будители”, по вина на М. Г. К.като водач на лек автомобил „Рено Меган”, с рег. № В 0301
КС, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЗП
№22117000708908;
4. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху отделните, дължими суми за сторени
разходи, за периода от датата на направа на всеки един разход до окончателното
плащане.
Наред с това ищцата претендира
осъждане на ответника да и́ заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 05.04.2018г.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на
главните искове е претендираното пряко
право на ищцата К.П.Т., ЕГН **********, от
гр. Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя –
ответника „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София обезщетение за причинените
му вреди (неимуществени и имуществени), вследствие
на ПТП, настъпило на 08.03.2017г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Рено Меган” с ДК № В
0301 КС, М. Г. К.от гр. Варна.
Претендираните обезщетения за обезвреда на понесените неимуществени и имуществени вреди са
в размери съответно 50 000 лева и 1
181,63 лева.
Същите се претендират ведно със следващите се обезщетения за забава.
Така
предявените искове
намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
От изисканото и приложено по делото НАХД №2339/2017г. на Районен съд –
Варна, XІII състав, се установява, че с влязло в сила решение №1300/21.06.2017г.
М.
Г. К.от гр. Варна е била
призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “а”,
предл.2-ро, във вр. с чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро от НК, за това, че на
08.03.2017г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил „Рено Меган” с ДК № В
0301 КС нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинила на ищцата
К.Т. от
гр. Варна средна телесна
повреда, като й е наложено съответно
наказание.
В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на
чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила решение №1300/21.06.2017г. по НАХД №2339/2017г. на Варненски районен съд има доказателствено значение за вината,
деянието на извършителя – водача Магдалена Ганчева Коева, и неговата противоправност.
Фактът, че между застрахователя ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД и собственикът на автомобила с който е причинено увреждането -
л.а. „Рено Меган” с ДК № В 0301 КС, е налице валидно сключена и действаща към
датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22117000708908,
не се оспорва от ответното дружество. Същият е установен и от приложеното на
л.73 от ДП №131/2017г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна заверено копие
на полицата, както и служебно от извършената справка в сайта на Гаранционен
фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), което съдът е указал на страните с
определението си по чл.374 от ГПК.
Между страните няма спор и че водачът М. Г. К.е
застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната
закрила на тази застраховка.
От събраните по делото писмени
доказателства (в т.ч. съдържащите се в приложените НАХД №2339/2017г. и ДП №131/2017г.), самото решение №1300/21.06.2017г. по НАХД №2339/2017г. на Районен съд –
Варна, както и от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
медицинска експертиза, се установява,
че в резултат на ПТП, виновно причинено на 08.03.2017г. от водача Магдалена Коева,
на пешеходеца К.Т. са били причинени травматични увреждания – счупване на горно и
долно рамо на дясна пубисна кост и разкъсно-контузна рана на дясно бедро,
разкъсно-контузна рана в ляво фронтално на главата, хематом на ляво око,
множество охлузвания по долни и горни крайници, които са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Вещото лице по СМЕ д-р Р. М. сочи, че
най-сериозната травма, които пострадалата е получила в резултат на този
инцидент, е счупването на пубиса, като същата се лекува за около 45 дни - около
30 дни с
постелен режим за срастване на костта, и още около 15 дни за
раздвижване. Обичайният
срок за цялостното отшумяване на травмите е около 4-5 месеца, като
първоначалното движение следва да е с патерици. Поради възрастта на
пострадалата е възможно оздравителния процес да е забавен. Констатираното от
вещото лице ограничение в движението на снагата в поясния отдел
не е причинено от полученото счупване на пубисната кост, тъй като и преди
произшествието ищцата е имала болки в кръста, но е напълно възможно травмата да
е довела до обостряне и влошаване на тези болки.
Фактът, че
произшествието от 08.03.2017г.
е било за пострадалия пешеходец сериозна стресова ситуация, дала негативно
отражение върху ежедневието му след това събитие, се установява както от
събраните по делото гласни доказателства, така и от заключението на допуснатата, изслушана и приета съдебно – психиатрична
експертиза (СПЕ).
От показанията
на разпитания по делото свидетел М. Т. - дългогодишна приятелка на ищцата, съдът
приема за установено, че след инцидента е настъпила промяна в поведението и
живота на К.Т.. За период от шест месеца след катастрофата ищцата била в
болнични като разчитала изцяло на грижите на свидетелката Трифонова. Близо два месеца след
изписването от болницата ищцата била на легло, последвалото раздвижване било
бавно и продължително като едва след 3-4 месеца започнала да
излиза навън. След връщането си
на работа вече избягвала да ползва автобус, тъй като не се чувствала стабилна
като върви, оплаквала се от световъртеж и се страхувала да не падне на улицата,
поради което се налагало да ползва такси. Ищцата живеела сама, нямала близки,
на които да може да разчита. Понастоящем вече не работела, продължавала да се
грижи сама за себе си, но често се налагало свидетелката да й помага с
пазаруване, купуване на лекарства, следене на здравословното състояние.
Според вещото
лице по СПЕ д-р К.
К. катастрофата от 08.03.2017г. е била за
ищцата отрицателно изживяване, което е засегнало значими за нея човешки
потребности и е нарушило психичния баланс на личността. И до настоящия момент това психотравмено
събитие не било рационално преработено и доминирало
в съзнанието, като ищцата свръхценно разработвала житейски проблеми, изходящи
от него. По мнението
на експерта случилото
се е обусловило най-общо една повишена невротичност (колебания на емоционалното
състояние), затваряне в себе си и невъзможност за пълна свобода на действията,
за пълна автономност. След психотравмата стресът се е трансформирал в дистрес-психотравма, със съответните психосоматични
симптоми: болки в главата, липса на интереси, кошмарни сънища, значително
повишение както на ситуативната, така и на неопределената (екзистенциална)
тревожност. Възрастта на ищцата както и липсата на добър социален
статус, на семейство в момента (същата е
сама в ежедневието си и трябва да оцелява сама) допринасят,
според вещото лице, за утежняване на състоянието й и за по-неблагоприятното
отзвучаване на психотравмата.
При извършения преглед на ищцата
вещото лице диагностицира към настоящия момент клинични симптоми на Смесено-тревожно-депресивно
разстройство-no МКБ-10-Ф-41.2., които все още не са рационално преработени и
биха могли да се явят един неблагоприятен прогностичен признак за развитието в
бъдеще на едно Посттравматично стресово разстройство. Поради това, според
експерта, е удачно да се проведе специализирано лечение - комплекс от
психотерапия и медикаментозна терапия за намаляване на емоционалната
интензивност на тревожното състояние на ищцата.
Въз основа на анализа на горните
доказателства (писмени и гласни), както и на заключенията на изслушаните и
приети по делото експертизи (в т.ч. заключението на съдебно-автотехническата
експертиза) съдът приема за установена причинно - следствената връзка между
виновното и противоправно поведение на застрахования водач Магдалена Коева от гр. Варна и настъпилите за ищцата К.Т.
щети, изразяващи се в причинени травматични
увреждания на физическото и́ здраве (счупване на горно и долно рамо на дясна пубисна кост и
разкъсно-контузна рана на дясно бедро, разкъсно-контузна рана в ляво фронтално
на главата, хематом на ляво око, множество охлузвания по долни и горни крайници, които са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота) и свързаните с това болки, страдания, отключен и персистиращ психологичен дискомфорт,
преживяван с изразена депресивност. Това налага извода, че
предявените главни искове са доказани в своето основание.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
В конкретния случай между страните
липсва спор, че пострадалата ищца е отправила към застрахователя на виновния за
ПТП водач писмена застрахователна претенция с посочена в нея банкова сметка, ***етното
дружество.
Възражението на ответника за съпричиняване от пострадалата ищца на настъпилите за нея в
резултат на процесното ПТП вреди, поради това,
че
като пешеходец е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл.113 чл.114 от , с което сама е поставила себе си в риск и е
допринесла за вредоносния резултат, в частност за вида на вредите и техния
интензитет, съдът приема за основателно.
Вещото лице по изслушаната и приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) установява, че в зоната на ПТП пътното
платно на ул. „Перекоп” е с лек наклон
надолу към ул. „Народни будители”,
без хоризонтална и вертикална пътни маркировки. От двете си страни същото е
ограничено от бордюри, след които има обособени тротоари със средна видима
ширина около 2 м. всеки със смесено асфалтово и затревено покритие. Лекият
автомобил „Рено Меган”, управляван
от водача Магдалена Коева, се
е движел по ул. „Перекоп” в посока към
ул. „Народни будители” в
дясната част на пътното платно, на разстояние приблизително 1,3 – 1,4 м. вляво
спрямо десния бордюр. Непосредствено
след преминаването през кръстовището с ул. „Керч” автомобилът
застига и удря движещата се в същата посока по пътното платно на разстояние от около 1,4 м. вляво от
десния бордюр пешеходка К.Т.,
при което последната е „качена”
на предния капак на
автомобила (в дясната му
част) и впоследствие „отхвърлена” на
дясно и е паднала в зоната на десния бордюр. В зоната на ПТП
видимостта е била добра като липсват ограничаващи
предмети, които биха намалили видимостта на водача на МПС в посоката на
движение.
Въз основа на направения анализ на
събраните по делото доказателства вещото лице дава заключение, че най-вероятно
водачът на л.а. „Рено Меган” е възприел пешеходеца в момент, когато той вече е
бил много близо до автомобила, като в
случай, че го е бил забелязал по-рано и е предприел съответните действия, е имал
техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. От друга страна, въпреки добрата видимост,
за пешеходеца е било много трудно
да възприеме адекватно застигащия го автомобил като заплаха поради
факта, че се е движел по пътното платно с
гръб към него. В този смисъл, в случай, че пешеходецът се е движел
по тротоара (а не по пътното платно) и с повишено внимание при възникнала
необходимост да навлезе на пътното
платно, то той също е могъл да предотврати настъпването на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1
от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. Когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани,
пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница (чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП).
Като има предвид заключението на
вещото лице по изслушаната и приета САТЕ и приложимите правни норми съдът
приема, че поведението на ищцата се намира в причинна връзка с получените
увреждания, тъй като със своите действия (движела се е по самото пътно
платно, при това в посоката на движението на пътните превозни средства, а не в
нейната противоположност) е допринесла както за настъпването на ПТП, така и за
неблагоприятните за нея последици от деликта.
Съобразявайки характера и тежестта на
извършените от пострадалия нарушения (по на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП)
съдът намира, че съпричиняването от негова страна на вредоносния резултат
следва да бъде отчетено в равна степен с това, на водача на лекия автомобил Магдалена Коева.
При определяне на размера на дължимото
от ответника обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди,
съдът взе предвид момента на настъпване на процесното събитие (08.03.2017г.);
социално-икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
възрастта на пострадалата към посочения период - 73г., спрямо която по-доброто
общо физическо здраве е от особена важност; броя, вида и характера на
получените травматични увреждания, подробно описани от приетите СМЕ и СПЕ, в
частност и от свидетеля; начина, времетраенето и степента на възстановяване по отношение
на физическите травми (за около 4-5 месеца); претърпените неудобства от личен, битов
и социален характер по време на възстановителния период; вида и интензитета на
получената психотравма, отчитайки и необходимостта от провеждането на
специализирано лечение за омекотяване на симптоматиката и овладяване на тази
травма. С оглед на това и в съответствие с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип
на справедливостта съдът приема, че на ищцата К.Т. следва да се определи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД така
определеното обезщетение следва да бъде намалено на 25 000 лева.
Ето защо предявеният иск се уважава в
този размер (25 000 лв.) като в останалата му част до пълния претендиран размер
от 50 000 лева се отхвърля като неоснователен и недоказан.
Дължимото обезщетение се присъжда
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 08.03.2017г. до окончателното му плащане.
За да се произнесе по претенцията за присъждане
на обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Имуществените вреди, настъпили в
резултат на непозволено увреждане, са два вида - претърпени загуби и пропуснати
ползи. Претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като
намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и др.
Пропусната полза се изразява в неосъществено увеличение на имуществото.
В конкретния случай като основание на претенцията
за имуществени вреди се заявяват именно понесени разноски във връзка със
заплатени лекарства и други медицински
консумативи, възнаграждение за болногледач, сторени в периода след
увреждането до датата на предявяване на претенцията за обезвреда пред
застрахователя (08.08.2017г.), в общ размер на 1 181,63 лева, т.е. касае се за претърпяна загуба.
Претендира се присъждане и на следващата се законна лихва върху отделните, дължими суми за сторени
разходи, за периода от датата на направа на всеки един разход до датата на
окончателното им плащане.
Въз основа
на представените по делото писмени доказателства – заверени копия от фактури и касови
бонове от ЕКАФП, разписка от 02.05.2017г. (л.17-л.27, вкл.), както и на
основата на заключенията на СМЕ и СПЕ, съдът приема, че сторените от ищцата разходи
за лекарства, консумативи, помощни материали, както и за платено възнаграждение
за оказаните й грижи от болногледач в периода м. март - м. април 2017г., са
доказани като свързани с лечението на последиците от претърпяното пътно
транспортно произшествие. Същите са в общ размер на 1 181,63 лева.
Ето защо предявеният иск за обезвреда
на тези вреди се приема за основателен и доказан в пълния му размер от 1 181,63 лева.
Дължимото обезщетение следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на всяка
една конкретна увреда под формата на претърпяна
загуба. Вярно е, че разходите са сторени във връзка и по повод
уврежданията, настъпили за ищцата в резултат на претърпяното ПТП, но реалната
им направа е в следващ увреждането период. За да се постави длъжника в забава
не е необходимо отправянето на покана, тъй като приложение в случая следва да
намери разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. За начален момент на забавата съдът
приема датата на всяко едно плащане.
По разноските.
Видно от представения нарочен списък
на разноските по чл.80 от ГПК и доказателствата към него (л.87-88), ищецът не
направил разноски за производството пред тази съдебна инстанция. Оказаната му
от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в сключения между страните
договор.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се
определя от съда в размер на 3 200 лева (при съобразяване на фактическата
и правна сложност на делото, вложения от адвоката труд и минималния, с оглед
интереса по уважените искове, размер на дължимото възнаграждение по чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата от 2 065,45 лв.). От така определения размер на дължимото
възнаграждение по съразмерност с уважената част на исковете в полза на адвокат С.
следва да се присъди сумата 1 636,94 лева.
В съответствие с представения списък
по чл.80 от ГПК ответникът претендира присъждане на разноски в размер на 150
лева, включващи заплатено възнаграждение за вещо лице.
Заплащането на определения от съда
депозит за допуснатата САТЕ е надлежно установено по делото (л.56). Следователно,
претенцията на ответника за разноски за тази съдебна инстанция е основателна и
доказана в търсения размер. По съразмерност с отхвърлената част на исковете
ищцата следва да заплати на ответника сума в размер на 73,27 лева.
Съобразно правилото, установено в
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен съд следващата
се държавна такса за уважените искове, определена съобразно правилата на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1,
т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), както и разноските по делото,
платени от бюджета на съда. С оглед уважените размери на исковете (25 000 лв.; 1 181,63 лв.) държавните такси
са в общ размер на 1 050 лева, а разноските са в размер на 204,62 лева (част от
платените възнаграждения за СМЕ и СПЕ).
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни
връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Т., ЕГН **********,*** За, сумата
25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 08.03.2017г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Рено Меган” с ДК № В 0301 КС, М. Г. К.от гр. Варна, обхванат от действието
на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22117000708908, издадена
от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2017г. до окончателното и́ плащане, както
и сумата 1 181,63 лева (хиляда сто осемдесет и един лева
и шестдесет и три стотинки), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени имуществени вреди,
изразяващи се претърпени загуби (разходи за лечение), вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2017г.
в гр. Варна, по вина на водача на
л.а. „Рено Меган” с ДК № В 0301 КС, М. Г. К.от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №22117000708908, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД, ведно със законната лихва върху
отделните, дължими суми за сторени разходи, за периода от датата на направа на
всеки един разход, а именно считано от 15.03.2017г. – върху сумата 57,06 лв., считано от 15.03.2017г. - върху сумата 217,05 лв.; считано
от 18.03.2017г. - върху сумата
66,51 лв.;
считано от 20.03.2017г. - върху сумата 20,18 лв.; считано от 29.03.2017г. - върху сумата 37,70 лв.; считано от 01.04.2017г. - върху сумата 19,26 лв.; считано от 06.04.2017г. - върху сумата 11,02 лв.; считано от
12.04.2017г.
- върху сумата 56,44 лв.; считано от 11.05.2017г. - върху сумата 58,22 лв.; считано от
08.06.2017г. - върху сумата 38,19 лв. и считано от 02.05.2017г. – върху сумата 600 лв., до окончателното им плащане, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1 във вр. с
чл.84, ал.3 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдените от съда размери от
25 000 лева за неимуществени
вреди до пълния претендиран размер от 50
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането (08.03.2017г.) до
окончателното й плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх”
№51Д, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Б.С.,***, ЕГН **********, и адрес ***,
като пълномощник на К.П.Т., ЕГН **********,
от гр. Варна,
сумата 1 636,94 лева (хиляда шестстотин тридесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, по съразмерност с уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА К.П.Т., ЕГН **********,*** За, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София
1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, сумата 73,27 лева (седемдесет и три лева и двадесет и
седем стотинки), представляваща направени от ответника разноски за
производството по съразмерност с отхвърлената част на исковете, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни
връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 1 254,62
лева (хиляда двеста петдесет и
четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща общия размер на
държавните такси и разноските по делото за тази инстанция, дължими по
съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: