Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Номер ……………… Година
2020 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На пети декемвр
и Година две хиляди и
деветнадесета публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
СТАНЧО САВОВ
Секретар Нели Йовчева
Прокурор – Ивелина Бухлева – Ван Каутер
като разгледа докладваното от съдия Савов ВНОХД №1132 по описа на съда за 2019
г.,за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда
№176 по НОХД №3044/2018 год. по описа на ВРС-32-ти наказателен състав, постановена на
08.07.2019год., с която подсъдимия К.Д.Р.
е бил признат за невиновен в това, на 08.08.2014 г. в гр. Варна, пред надлежен орган
на властта - прокурор при Окръжна прокуратура – Варна да е набедил и. Н. Исм.в извършване на
престъпление по чл. 302, т. 1 и 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК, а именно, че като
лице, което заема отговорно служебно положение - разследващ полицай при Второ
РУ МВР - Варна, чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно
положение е поискал облага, която не му
се следва, за да не извърши действия по служба, като го информира за евентуални
полицейски оперативни разработки и акции срещу него, с цел наказателно
преследване, като знаел, че е невинен- - престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК,поради
което и на основание чл. 304 предл. 1 от НПК го е оправдал по така възведеното
му обвинение.
Срещу първоинстанционния съдебен акт e постъпил
протест от прокурор от РП Варна в който
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съден
акт, постановен в нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
подсъдимият е бил много добре запознат с приписваното от него
престъпление на св.Исм.и че не е извършено от последния, като същият много
добре е знаел, че св. Исм.е невинен. Твърди се, че този факт се доказва от показанията
на св.Д.. Излага се, че съдът
неправилно е кредитирал обяснията на
подс.Р., които са противаречиви и неясни, докато показанията на св.Исм.са
обективни , еднозначни и логични. Отправя се искане, постановената присъда да
бъде отменена и постановена нова с коята подс.Р. бъде признат за виновен по
така предявеното му обвинение.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, прокурорът от ОП Варна
заема становище за неправилност на
първоинстанционната присъда, като
сочи, че същата страда от пороци,
които налагат отмяната й. Счита, че
фактическите и правни изводи на съда са необосновани и неправилни. Посочва подробни аргументи за това защо счита
присъдата за неправилна и незаконосъобразна и защо същата следва да бъде
отменена. Предлага да бъде постановен нов съдебен акт с който подс.Р. бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение.
Защитника на подс.Р. в лицето на адв.Й. излага, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и че същата следва да бъде
потвърдена. В съдебно заседание пред възивната инстанция излага подробни
аргументи в тази насока.
В последната си
дума, подсъдимия Р. моли да бъде потвърдена присъдата на РС, като твърди, че е
невинен.
Настоящата
въззивната инстанция, като взе предвид доводите на страните и се запозна с
всички материали по настоящото наказателно производство, събраните на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие и при служебната проверка на атакуваната присъда по реда на
чл. 313 и чл.314 от НПК установи, че направените възражения за неправилност на
първоинстанционният съдебен акт не следва да се разглеждат по съществото, тъй
като са налице съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на посочените в чл. 348, ал.1
т.2 от НПК, допуснати в съдебната фаза на процеса, които са неотстраними от
настоящата инстанция и същите налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане
делото на първостепенния съд, като съображенията за това са следните:
Производството
по НОХД № 3044/2018 год. по описа на ВРС е било образувано по обвинителен акт,
внесен от Районна прокуратура - Варна против К.Д.Р. за извършено престъпление по чл. 286 ал.1 от НК.
Първоинстанционното
производство е приключило с атакуваната пред настоящата инстанция присъда, с
която подсъдимия Р. е признат за невиновен по така възведеното му обвинение.
В
мотивите си, съдът е изложил приетата от него фактическа обстановка, като е
посочил, че същата е приел за установена,
въз основа на
обясненията на подсъдимия , показанията на св. и.ов, депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство, показанията на св. М., депозирани в хода на съдебното и
досъдебното производство, показанията на св. Й. Д., депозирани в хода на
съдебното и досъдебното производство, показанията на св. И. Ж., депозирани в
хода на съдебното и досъдебното производство и показанията на св. М. С..
Посочените показания, съдът е ценил частично -
единствено в частта, в която кореспондират помежду си с гласните доказателства
по делото. При формиране на фактическите си изводи, съдът е игнорирал показанията на св. Д. К. и В. С.,
като е взел предвид, че същите не
възпроизвеждат факти, с които се изяснява предмета на делото.
Съдът е кредитирал и събраните по
делото писмени доказателства, в частта, в която изясняват фактите, предмет на
делото и които кореспондират
на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно: материалите по
пр.пр. № 2377/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, заверено копие
на жалба на св. Р. ***, заверено копие на
жалба от св. Исм.до РП –Варна от 10.02.2019 г., заверено копие на
постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 20.05.2015
г., заверено копие на частна тъжба до
18.05.2015 г. от Исм.срещу К.Р. , заверено копие разпореждане за отказ от
образуване на наказателно производство от 29.05.2015 г. на председателя на РС –
Варна с което е констатирал, че тъжбата
съдържа данни за извършено деяние от общ характер, поради което не е образувал
наказателно производство от частен характер въз основа на тъжбата, заверено
копие на жалба депозирана на 10.06.2015
от св. Исм.чрез Районна прокуратура – Варна до Окръжна прокуратура – Варна,
заверено копие на постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна от
17.07.2015 г., свидетелство за съдимост на подсъдимия, експертно заключение по
назначената в хода на производството съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза, справка с рег. №439000-2261/30.01.2019 г. на Началника
на Трето РУ при ОД на МВР-Варна и справка с рег.№ 815100-3203/26.02.2019 г. на гл.
секретар на МВР.
Съобразно така установената от него фактическа
обстановка и анализ на посочените доказателства, първоинстанционният съд е
извел крайните си решаващи изводи за не извършено от подсъдимия престъпление по
чл.286 ал.1 от НК.
Настоящата инстанция е на становище, че въпреки
пространните мотиви първоинстанционния съд не е извършил задълбочен анализ на
всички доказателства по делото, не е изразил и не е посочил противоречивите
такива, кои от тях приема и на какво основание, кои от доказателствата не
приема и на какво основание.
В мотивите си съда не е обсъдил изложените
твърдения от прокурора по време на съдебния процес и ако не ги
приема защо е сторил това.
По делото е била назначена комплексна СПЕ, но
същата не е анализирана задълбочено, не е ясно кои изводи на тази експертиза не
се съобразяват и защо. Съда не е обсъдил
защо приема едни от доказателствата и защо не цени други.
Така например експертите са дали заключение, че
освидетелствания Д. през периода 2013-14г. е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, както и към момента на СПО.
Излагат, че са налице данни за съхранени мнестични възможности /фиксационна и
ретенционна памет/ устойчиво внимание, както и интелектуално ниво в рамките на
долно ниво в норма. В същото време показанията на този свидетел не се ценят в
цялост от решаващия съд.
В хода на производството са били събрани
допълнителни гласни доказателства в противоречие със заключението по тази
експертиза /св.С./, като съдът им е дал
вяра но в същото време не е аргументирал причините поради които не цени
показанията на св.Д. – с оглед представената и приета експертиза, която се
приема за компетентно дадена от лекари експерти в областта на психиатрията и
психологията. Не е отчетено и анализирано обстоятелството, че св.С. е в близки отношения с подсъдимия и че
евентуално нейните показания следва да се ценят не толкова безкритично и
изцяло.
Съда е приел една фактическа обстановка и е
оправдал подсъдимия по така предявеното
му обвинение, но в мотивите не изяснява защо дава вяра на показанията на
определени свидетели въпреки противоречието на техните показания с притата СПЕ,
която дава ясен и недвусмислен отговор на поставените задачи относно
състоянието на освидетелствания Й. Д..
При наличието на противоречиви показания и противоречиви доказателства
по делото, съда е длъжен обстойно да ги изследва и да обясни защо дава вяра на тези доказателства, кои от
тях се подкрепят от останалите доказателства по делото и кои от тях съда
приема, кои не приема и защо. Същото се отнася и по отношение заключенията по
назначените, изслушани и приети от съда експертизи. В тази връзка буди
недоумение и факта на не даването на вяра от страна на съда на
показанията на св. и.ов, които в своята цялост са последоватени и логични.
Същото се отнася и до показанията дадени от св.Ж. дадени на ДП, които
съдът отново не цени в частта им относно отношението и поведението на подс.Р.
спрямо св.Исм.изразяващи се в закани, предвид участието на последния при
извършването на следствени действия през 2010г. уличаващи подсъдимия в
извършване на престъпления- за което и е бил осъден с наложено наказание
лишаване от свобода.
Недопустимо е да се отхвърлят
показанията на свидетели само защото не
кореспондират с показанията на свидетелите, които съдът кредитира без да се
направи детайлен анализ в кои свои части тези паказания противоречат на кои
други и защо. Тази декларативност на мотивите лишава страната в процеса от
възможност активно да защити позицията си.
От друга страна декларативно е приетото от страна
на първоинстанционния съд, че подс.Р. не е съзнавал, че св.Исм.не е осъществил
състав на престъпление – описано в жалбата на подсъдимия депозирана до Окръжна
прокуратура Варна и че неговото поведение е напълно правомерно и не осъществява
състава на деяние наказуемо по чл.286 ал.1 от НК. Убедителни аргументи в
мотивите на съда в тази насока не са изложени.
Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК и непротиворечивата
съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво
приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства. При противоречия на доказателствата съдията
излага съображения, защо едни от тях се възприемат, а други се отхвърлят. Излага се
вътрешното убеждение на съда и
начина на формирането му по въпросите, които се
решават при постановяване на присъдата, съгласно чл.301, ал.1 от НПК.
Предвид на това и мотивите представляват
задължителна част на присъдата и
изготвянето им не според посочените
изисквания е съществено процесуално нарушение.
Настоящия съдебен състав констатира, че в настоящия случая са
изготвени макар и големи по обем мотиви с които
са приети доказателствата в
подкрепа на обвинителната теза, като в същото време след това е направен
противоположен извод за невиновност на подсъдимия, като е постановена и оправдателна присъда.
Не е
даден мотивиран отговор на многото и основателни доводи и възражения на
представителя на прокуратурата във
връзка със събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и
изготвената въз основа на тях експертиза даваща отговор за психичното
състояние на свидетеля Д.. Не е даден и
категоричен и недвусмислен отговор, защо
се кредитират едни доказателства, а други
се отхвърлят. Не е направен и цялостен правен анализ, който би дал
възможност по-горната инстанция да провери съображенията на
първоинстанционния съд във връзка с
изводите му за невиновност на подсъдимия.
Противоречивите
и несъдържащи задължителните законови
реквизити мотиви означава липса на мотиви, което от своя страна е съществено
нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните основания за
отмяна на присъдата - съгласно чл.348, ал.3, т. 2 пр. 1 от НПК, към която пък
препраща разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК.
Поради изложено по-горе, въззивният съд
не може
да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на
поставените в протеста въпроси и възражения поради невъзможността да бъде
установена волята и съображенията
на първоинстанционен съд и
предвид на факта, че това нарушение не може да бъде отстранено от
настоящата инстанция, следва присъдата да бъде отменена и делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото следва да
се изяснят и да се даде отговор на всички поставени въпроси, както и възраженията
им, като се имат предвид събраните
доказателства по предвидения от закона
ред.
В частност и за прецизност настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че РС Варна много едностранчиво е ценил събраните по
делото доказателства. При правилна и детайлна преценка на тези доказателства
най вероятният краен извод би бил различен от този до който е достигнал
районния съд при първоначалното разглеждане на делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда№176 по НОХД №3044/2018 год.
по описа на ВРС 32-ти наказателен състав, постановена на
08.07.2019год.,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен
съд – Варна от друг съдебен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.