РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Сливен, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230101369 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. С. от гр. Сливен
срещу „Кредиленд“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 31.03.2023 г. сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № CH1-00008214 със заемна сума от 500,00 лв.
Договорът бил със срок от 6 месеца, като общата дължима сума за връщане
възлизала на 544,20 лв. ГПР по кредита бил в размер на 34,10 %, а годишният
лихвен процент - в размер на 29,67 %. Наред с това кредитополучателката
следвало да заплати и сумата от 367,80 лв., представляваща обезщетение,
разсрочено и дължимо периодично с всяка погасителна вноска. Ищцата
погасила доброволно кредита, като на 27.04.2023 г., 26.06.2023 г., 29.06.2023 г.
и на 18.07.2023 г. заплатила на ответника суми в размер на по 152,00 лв., а на
18.07.2023 г. ищцата заплатила на ответника и сума в размер на 304,00 лв.,
като общо заплатената сума по договора възлизала на 912,00 лв. Ищцата
твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с
императивни норми на закона, тъй като са нарушени нормите на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че общият размер на кредита не е
посочен коректно. Не е посочено по никакъв начин как се определя и
1
изчислява лихвеният процент, липсва методология. Посоченият в договора
ГПР не отговаря на реалния такъв. В този смисъл ищцата твърди нищожност
на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а
именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. На изложените
основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за
кредит и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответникът да бъде осъден
да й заплати сумата от 412,00 лв., представляваща недължимо платена сума по
договора, евентуално сумата от 367,80 лв., представляваща недължимо
платено обезщетение по договора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковете. Не оспорва сключения договор за кредит, но
оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички
изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона
форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК.
Оспорва ищцата да е заплащала обезщетение по договора, като заявява, че
същото е било условно уговорено, като ищцата е заплатила единствено
дължимата сума от 544,20 лв. по договора. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което
моли предявените искове да бъде отхвърлени като неоснователни и
претендира направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата и
моли да бъде определено в размер под минимума.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
2
делото, че по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит
№ СН1-00008214 от 31.03.2023 г., ответникът е предоставил в заем на ищцата
сумата от 500,00 лв., със срок на връщане от 6 месеца, при фиксиран лихвен
процент - 2,4725 % месечно и ГПР - 34,10 %.
В погасителния план към Договора е предвидено заплащане на
обезщетение в размер на 61,30 лв. месечно за целия срок на договора.
Видно от погасителния план общата дължима сума по кредита, вкл.
обезщетението, се равнява на сумата от 912,00 лв., дължима на 6 равни
месечни вноски от по 152,00 лв.
По делото е допусната съдебно - икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните. От него се установява, че ищцата е извършила
плащания по договора за кредит в общ размер на 912,00 лв., а годишният
процент на разходите, като се включи в обхвата му и размера на
обезщетението, възлиза на 831,462 %.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за
нищожен на Договор за потребителски кредит № CH1- 00008214 от 31.03.2023
г., сключен между ищцата Й. С. С. и ответното дружество „КРЕДИЛЕНД“
ЕООД поради противоречие със закона и с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 412,00 лв., представляваща недължимо платена сума по
договора, поради изначална липса на основание, евентуално сумата от 367,80
лв., представляваща недължимо платено обезщетение по договора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по Договор за потребителски кредит, по който ищцата е усвоила заетата сума
3
от 500,00 лв.
Установи се от заключението на допуснатата по делото съдебно-
икономическа експертиза, че ищцата е заплатила сумата от 912,00 лв. по
договора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 34,10 %, а договорната лихва е 2,4725 % месечно. Не става ясно
4
какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидено и обезщетение за непредставяне на
обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв
размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Нещо повече, както се установи от заключението на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза по делото, действителният
ГПР по процесния договор възлиза на 831,462 % и е в пъти над максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл.
26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ето защо ищцата следва да върне само чистата стойност на заема, без
лихви или други разходи по кредита. Като се отчете обстоятелството, че
ищцата е заплатила на ответника сумата в размер на 912,00 лв., се установява,
че ищцата е погасила изцяло чистата стойност на кредита от 500,00 лв.,
поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 412,00 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане също се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на предявения главен осъдителен иск, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 367,80 лв., представляваща недължимо
платено обезщетение по договора.
Относно разноските:
5
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
разноски по делото в общ размер на 500,00 лв., от които 100,00 лв. заплатена
държавна такса и 400,00 лв. внесен депозит за съдебно-икономическа
експертиза, платими по посочената банкова сметка на пълномощника на
ищцата.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400,00 лв.
по установителния иск, съответно на 400,00 лв. по осъдителния иск.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че от
една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност, от друга
страна е приключило в три открити съдебни заседания като е изслушана и
съдебна експертиза. Пълномощникът на ищцата не се е явявал лично, но е
депозирал писмени становища по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумите от по 360,00 лв. адвокатско
6
възнаграждение по всеки от предявените и уважени искове или общо сумата
от 720,00 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение по делото с начислен
ДДС, с оглед представеното от адвоката удостоверение от НАП за регистрация
по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот
Хитов“ № 14, ет. 2, като кредитодател и Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес гр.
...................... като кредитополучател Договор за потребителски кредит №
CH1-00008214 от 31.03.2023 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ № 14, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес гр. ................... на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 412,00 лв.
/четиристотин и дванадесет лева/, представляваща недължимо платена сума
по нищожен Договор за потребителски кредит № CH1-00008214 от 31.03.2023
г., поради начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба - 15.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото - заплатена
държавна такса и депозит за съдебно-икономическа експертиза, платими по
банкова сметка с IBAN: ****************в „УниКредит Булбанк“ АД, с
титуляр Д. В. М..
ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ № 14, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., с персонален № ********** от АК -
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 720,00 лв.
/седемстотин и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение в
общ размер по делото с ДДС, платими по банкова сметка с IBAN:
***************** в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Д. В. М..
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8