№ 132
гр. Варна, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600285 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Въззивната проверка по делото има за предмет законосъобразността на
определение от 09.07.2025 година по НОХД №1006/2025 година по описа на
Окръжен съд – Варна, постановено в хипотезата на чл.383, ал.2 и ал.3 от НПК
след одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство. С визираното определение първоинстанционният съд на
основание чл.53, ал.2, б. а от НК е отнел в полза на държавата осем хиляди и
сто лева, разрешил е и въпроси по отношение на други веществени
доказателства, както и по приложението на чл.68 от НК.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва от защитника адв.И.
единствено в частта на произнасянето по чл.53, ал.2, б.а от НК с довод за
незаконосъобразност, произтичащ от различни основания за неправилно
приложение на закона – 1)отнетата парична сума не е предмет или средство на
престъплението, 2)няма нито юридическа, нито фактическа връзка между
отнетата сума и престъплението, за което А. М. е осъден с влязло в сила
определение за одобряване на споразумение по НОХД №1006/2005 година.
Искането към настоящата инстанция е за отмяна на съдебния акт в частта по
чл.53, ал.2, б.а от НК.
В съдебното заседание във въззивната инстанция жалбата се поддържа
от осъдения и защитника, представителят на прокуратурата също я счита за
основателна.
1
Настоящият съдебен състав на Апелативен съд-Варна, след като обсъди
съображенията във въззивната жалба, становищата на страните и материалите
по делото, прие следното:
С влязло в сила на 09.07.2025 година определение по чл. 382, ал.7 от
НПК по НОХД №1006/2025 година състав на Окръжен съд-Варна е одобрил
споразумение, с което А. В. М. е признат за виновен по чл.354а, ал.1 от НК,
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е наказан с една година и осем месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определението е
приложен чл.59 от НК, както и чл.354а, ал.6 от НК по отношение на
наркотичните вещества.
В стадия на разследването са били иззети 8100 лева – намерени в каса в
жилище на осъдения в гр.Варна, ул.“Охрид“ №10А, ап.4 (ДПр, л.31), за които
не са събрани никакви данни да са били предназначени, или пък да са
послужили за извършване на престъплението, за което М. е бил признат за
виновен. Изводът се основава на указанията в ТР 84-1960-ОСНК, в което се
дават разяснения, че послужили за извършване на престъплението са вещите,
които реално са били използвани като средства за осъществяването му, а
предназначени за извършване на престъплението са вещите, с които деецът е
имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било
извършено, като е спряло във фазата на опита или на приготовлението, когато
то се наказва. Имуществото е необходимо пряко да е използвано като оръдие
или средство за осъществяване на умишленото престъпление, каквото
положение в предметния казус не се установява от доказателствената
съвкупност. Няма данни паричната сума да е свързана с обективния състав на
престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, осъществен от М. чрез държане с цел
разпространение на високорискови наркотични вещества.
В проверяваното определение изобщо не е обсъден въпросът дали
отнетата сума не е облага, придобита от престъпление по смисъла на чл.53,
ал.2, б.б от НК. По делото са налице достатъчно доказателства, че осъденият е
държал, а извън повдигнатото му обвинение, и че е разпространявал
наркотични вещества (във връзка с разпространението са показания на
св.св.Г.Г., И.К.). В предмета на обвинението обаче е инкриминирано само
държането на наркотични вещества с цел разпространение, но не и самата
дейност по изпълнение на специалната цел. При оценка на доказателствата от
досъдебното производство възниква обосновано предположение, че иззетата
сума от 8100 лева от каса в жилище на осъдения, най-вероятно е вид пряко
придобита икономическа изгода по смисъла чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване
и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския
съюз, но по делото не са налични доказателства, които несъмнено да
обосноват извода, че инкриминираната сума попада в пределите на
дефиницията по чл.53, ал.3, т.1 от НК. За да е налице пряка облага, придобита
чрез престъпление се изисква пряка връзка между конкретно
инкриминираното престъпление и облагата. В процесния случай, независимо
от наличието на специалната цел по чл.354а, ал.1 от НК, инкриминираните
количества наркотични вещества все още не са били реализирани, т.е. не е
била все още получена и възможната икономическа изгода от тяхната
евентуална продажба на прекия потребителски пазар сред зависими лица. Ето
2
защо, макар и при данни, че осъденият е безработен, нормата на чл.53, ал.2,
б.б от НК не може да се приложи по отношение на иззетата сума от 8100 лева
- необходимо е облагата, чиято конфискация се предвижда, да произтича от
престъплението, за което неговият извършител е осъден с влязла в сила
присъда, каквото доказателствено обезпечаване не се обосновава от данните
по делото.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 09.07.2025 година по НОХД №1006/2025
година по описа на Окръжен съд – Варна в частта относно приложението на
чл.53, ал.2, б.а от НК по отношение на отнемането в полза на държавата на
сумата от осем хиляди и сто лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3