РЕШЕНИЕ
№…………../......12.2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД –
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Анна
Харбова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. 493/2020 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото, след извършено присъединяване на г.д. № 1499/2020г. на ВРС, LII
състав, към г.д. № 1498/2020г. на ВРС, XVIII състав и изпратено на ОС Варна по
подсъдност, е образувано по искова молба от ЕТ „ВАЛНУТ ПРОДУКШЪН-В.Т.",
ЕИК *********, със седалище в гр.Варна, против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
„СЛЪНЧЕВО-ПРИПЕК-94“, ЕИК *********,
с.Слънчево, общ.Аксаково, обл.Варна, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 32 665.20 лева, частичен иск от цялото задължение в размер на
181 765.20 лева с вкл.ДДС, съставляващо дължимо възнаграждение по договор за
извършване на строително ремонтни работи, сключен между страните на 15.11.2018
год., ведно със законната лихва върху процесната сума считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 3720.20
лева, при условията на частично предявяване, като част от цялото задължение за
обезщетение на ответника в размер на 20701.03 лева, съставляващо законната
лихва върху частта от предявения иск от 32665.20 лева за периода на забавата от
датата на изпадане в забава - 23.12.2018г. до датата на депозиране на ИМ -
05.02.2020 г.
В исковата си молба ищецът излага
твърдения, че между страните е сключен договор
за извършване на строително-ремонтни дейности, по силата на който той се е
задължил да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от страна на ответника СМР,
описани в КСС - Приложение №1, неразделна част от договора върху
индивидуализирани недвижими имоти на възложителя, находящи се в землището на
с.Слънчево, общ.Аксаково, обл.Варна, ЕКНМ 82488. Количеството, обема и видовете
ремонтни работи са надлежно посочени в КСС, като там освен същински видове СМР,
била уговорена и доставката на движими вещи за обзавеждане на сградите. Твърди
още, че всички материали и вещи, вложени в изпълнението на договора били
осигурени и доставени от изпълнителя в уговорения съгласно договора и анекс №1
страните срок за изпълнение - 30.11.2018год, в който са приключени и СМР.
На
26.11.2018 г. ищецът сочи, че чрез Телепоща със заверка на съдържанието е
отправил писмена покана до ответника за приключване на СМР и възложеното по договора
и осигуряване на представител от страна на възложителя за приемане на работата
на 30.11.2018 г. на място на обектите. Поканата била получена на 30.11.2018г.
от Председателя на кооперацията към този момент - А. А..
Излага
твърдения още, че за изпълнение на уговорените СМР по процесния договор,
представителите на двете страни са съставили и подписали протокол/акт за
отчитане на действително извършени СМР/ към 30.11.2018г, от съдържанието на
който се установявало, че ищецът е изпълнил, а ответникът е приел, без
възражения и забележки, изпълнените работи по договора в общ размер на 151
471.00 лева, без вкл. ДДС.
На
посочената дата ищецът издал данъчна фактура с № **********, с която фактурирал
извършените СМР по договора, отчетени с протокола, при установена данъчна
основа в размер на 151 471.00 лева и ДДС в размер на 30 294.20 лева. Данъчната
фактура, заедно с протокол/акт обр.19 и нотариално заверен препис от договора
на СМР били връчени на ответната кооперация на 08.12.2018 г. заедно с придружителна
покана за заплащане на дължимото възнаграждение по договора, в общ размер на
сумата от 181 765.20 лева с ДДС. На ответника бил предоставен седем дневен срок
за изпълнение, считано от датата на получаване на фактурата, като в поканата
изрично бил посочен и номерът на банковата сметка, по която следва да се погаси
дълга.
По
твърдения, че до подаване на исковата молба, ответната кооперация не е
заплатила договореното и фактурирано възнаграждение, ищецът обосновава правния
си интерес от провеждане на исковата защита, като отправя искане за осъждане на
ответника за сумата от 32 665.20 лева,
представляваща част от цялото задължение в размер на 181 765.20 лева с ДДС,
както и мораторна лихва в размер на 3720.20 лева, при условията на частично
предявяване, като част от цялото задължение за обезщетение на ответника в
размер на 20701.03 лева, изчислена в размер на законната лихва върху предявения
частичен иск за периода от 23.12.2018 г. до датата на предявяване на исковата
молба.
С депозирания отговор на искова молба ответникът ЗК „Слънчево-Припек-94“ оспорва изцяло исковете по основание
и размер и моли за тяхното отхвърляне. Сочи, че договорът от 15.11.2018 г. за
извършване на СМР е сключен чрез пълномощник Ю.Ф. без знанието и волята на
председателя на кооперацията А. А., а КСС не е изготвена и подписана от
последния. На 31.10.2018 г. УС на ответника е взел решение и е възложил на
председателя да подаде до компетентните органи необходимите документи за
спиране на незаконна постройка на Ю.Ф. и да го предупреди да освободи
помещението. С ново решение от 19.11.2018 г., на основание чл.21, ал.4 от ЗК и
чл.29, т.З и т.4 от Устава на кооперацията било спряно изпълнението на решения
и действия на председателя на кооперацията А. П. А. и било свикано извънредно
ОС за 16.12.2018 г. С решение на органа, председателят на кооперацията А. П. А.
бил освободен на основание чл.26а, т.З и т.4 от ЗК и чл.29, т.З и т.4 от
Устава, за системно неизпълнение и нарушение на закона и устава, злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на кооперацията.
Ответникът
твърди, че научил за съществуването на процесния договор за СМР на 10.12.2018
год. в 16:30 ч, когато в счетоводството на кооперацията било получено
представеното от ищеца писмо, съдържащо покана за заплащане на процесните суми,
ведно с издадената фактура №1/30.11.2018 г. Въпреки, че били съставени преди
това, А. не уведомил кооперацията за тях. Протоколът и фактурата били
своевременно оспорени, като последната не била осчетоводена. Оспорва
съдържанието и датата на съставяне на приложения с исковите молби протокол/акт
за отчитане на действително извършени СМР към 30.11.2018 г., като твърди, че и
към настоящия момент не са изпълнени описаните работи.
С жалба вх.№
ВН-158-00-971/26.11.2018 год. по описа на РДНСК - Североисточен район, УС на ЗК
«Слънчево-Припек-94» е сигнализирал за извършващо се строителство на конюшня,
ведно с път до нея. По жалбата, на 07.12.2018 год. е извършена проверка на
място от служители на община Аксаково, за резултата от която УС на кооперацията
е уведомен с писмо изх.№ 2400-443/1/12.12.2018 г., като не оспорва съдържанието
на писмото.
В
заключение, твърди че през 2018 год. УС на ЗК «Слънчево- Припек-94» не е вземал
решение за каквито и да са ремонтни работи по сградите в стопанския двор на
кооперацията и не е възлагал на председателя А. П. А. да сключва процесния
договор за ремонтни работи на тези сгради.
С подадената
допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК ищецът се противопоставя на
възраженията на ответника за липса на мандат на пълномощника, по твърдения, че
при сключване на договора за СМР Ю.Н.Ф. е разполагал с представителна власт,
учредена му от А. П. А., в качеството му на Председател и законен представител
на ЗК „Слънчево-Припек - 94" чрез пълномощно с извършена нотариална
заверка на подписа му на 15.11.2018 г., per. № 10529 на нотариус О. С.. От съдържанието
на последното се установявало, че на упълномощеното лице са дадени правомощия
да стопанисва и пази процесните недвижими имоти, върху които са извършените CMP с грижата на добрия
стопанин, да поддържа и ремонтира имотите, вкл. да подписва председателя при
необходимост. В обема на представителна власт на пълномощника се включвало и
правото му да сключва договори за ремонт на сградите, което се извеждало от
вменения му ангажимент да стопанисва сградите с грижата на добрия стопанин,
вкл. и да ги ремонтира. Ищецът излага становище още, че ответникът не разполага
с възражение за липса на представителна власт на лицето, договаряло за
дружеството-изпълнител, тъй като само юридическото лице изпълнител е субектът,
който може да се позовава на този факт. От друга страна, от писмените
доказателства се установявало, че извършените СМР по силата на договора са били
отчетени и приети, чрез подписване на протокол акт. обр.19 от председателя на
кооперацията А. А.. От справка в ТРРЮЛНЦ било видно, че в процесния период
законен представител на кооперацията е бил именно А.. С горното твърдение
обосновава извод, че дори и да се приеме липса на надлежна представителна власт
у пълномощника за сключване на процесния договор, то тази липса е санирана,
чрез изричното писмено потвърждаване и приемане на отчетените резултати от
извършените ремонтни работи. Противопоставя се още срещу възражението, че Ю.Ф.
се е самонастанил в постройката, като твърди, че последният никога не е
осъществявал фактическа власт по отношение на нея, което важало и за едноличния
търговец - ищец.
Ищцовата
страна квалифицира като неоснователни и доводите на ответника, че не е обвързан
от договора, сключен с освободения на 16.12.2018г. председател на кооперацията,
тъй като към него момент, А. А. е бил вписан като такъв, съответно е разполагал
с правомощие да изразява волята на юридическото лице и да създава
правоотношения между него и други субекти на правото. Дали тези негови действия
са увреждащи кооперацията или не е от значение само във вътрешните отношения
между председателя и кооперацията, но не и в отношенията и́ с трети лица.
Създадените облигационни правоотношения между ищеца и ответника не попадат в
материалната компетентност и правомощията на управителния съвет, тъй като не са
от предвидените в чл.21,ал.2 от ЗК. Сочи, че ал.4 на чл.21 ЗК касае спиране на
действия или решения на председателя, който противоречат на решенията на УС по
ал.2 на този текст, поради което решението на управителния орган на ответника в
посочения смисъл се явява нищожно, поради липса на материална компетентност. На
следващо място ищецът по подробно изложени съображения оспорва възраженията на
ответната страна, че описаните СМР не са извършени, че е разбрал за договора
едва на 18.12.2018 г., както и че своевременно се е противопоставил на
претенцията на ищеца за заплащане на дължимата цена.
С депозирания
допълнителен отговор ответникът поддържа оспорванията, изложени с отговора на
исковата молба като релевира възражения за нищожност на пълномощното поради
липса на основание, привидност и заобикаляне на закона, както и за
недействителност на договора по чл. 40 от ЗЗД, като сключен между пълномощника
и изпълнителя във вреда на упълномощителя. На първо място сочи, че А. не е бил
в невъзможност сам да изпълнява задълженията си, поради което не е била налице
нужда от учредяване на представителната власт. По отношение на твърдението си
за договорка във вреда на представлявания, излага, че не е вземал решение за
извършване на такива СМР, същите не са необходими за дейността на кооперацията
и ще нанесат значителна вреда за нея. Сочи още, че изпълнителят не е вписан
строител в Камарата на строителите, а цената на извършените работи е определена
на договорен, а не пазарен принцип.
В съдебно
заседание, всяка от страните чрез процесуален представител поддържа аргументите
си и по същество на спора и в писмени защити.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и съответно предметните предели на
производството, и след съвкупен анализ на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
1.
По фактите:
Представен
по делото е Договор за извършване на СМР от 15.11.2018 г., съгласно който
ответната кооперация „Слънчево-Припек-94“ е възложила на ЕТ „ВАЛНУТ ПРОДУКШЪН –
В.Т.“ извършване на СМР, описани в количествено стойностна сметка Приложение №
1 върху обекти на възложителя, находящи се в с. Слънчево, обл. Варна. Съгласно
КСС към договора, общата стойност на СМР без ДДС възлиза на 151 471 лева.
Според чл. 2 ал.2 от договора разплащането се извършва в срок до 3 дни от
изпълнение на възложените работи и отчитането им с протокол-акт обр. 19. За
възложител договорът е подписан от Ю.Н.Ф.. С Анекс № 1 от 16.11.2018 г. е
отстранена техническа грешка досежно крайният срок за изпълнение на възложените
работи като е прието да е 30.11.2018 година.
Съгласно
представеното към ДИМ пълномощно с нотариална заверка на подписите от
15.11.2018 година А. А., към него момент Председател на Кооперацията е
упълномощил Ю.Ф. да стопанисва и пази собствени на кооперацията недвижими имоти
– овцеферми, овчарник и стопански двор, в това число да ги поддържа и
ремонтира. Пълномощното съдържа и клауза, съгласно която за горните дейности Ф.
може да представлява и подписва Председателя където е необходимо.
Приложен към
делото е и Протокол - акт за отчитане на извършени СМР към 30.11.2018 г. на
обща стойност 181 765.20 лева с ДДС, т.е. в рамките на уговореното между
страните и посочено в КСС, който за възложител е подписан от А. А., както
установява и заключението по СПЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните. На 30.11.2018 г. е издадена и
фактура с № 1/30.11.2018 г. за стойността на извършеното. Фактурата и
протоколът за изпълнените строително-ремонтни дейности, ведно с покана за
плащане в седмодневен срок са връчени на възложителя, чрез Председателя към
него момент А. А. на 06.12.2018 година /обратна разписка БУЛПОСТ/. Получаването
на посочените документи не се оспорва от ответната страна като се заявява, че
същите не са осчетоводени в предприятието на Кооперацията.
Според
заключението по СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, СМР
описани в договора са изпълнени на място като вещото лице е представило в
отделна таблица към заключението, вида и количеството, замерени след оглед на
процесните имоти. За определяне на пазарната цена към 30.11.2018 година експертизата се е позовала на Справочник за
цените в строителството бр. 4/2018 година като сочи, че общата пазарна цена е
88 991.11 лева без ДДС. В таблицата към заключението вещото лице не дава
стойност на СМР по позиция Д, ред 40 – ръчно изчистване на двора, по позиции И
и К, съответно ред 60,61 и 63, от където се вижда и по-голямата разлика между
стойност по експертиза и договорна цена. Вещото лице заяви и в съдебно
заседание, че за част от позициите не дава цени, доколкото трудно може да се определи
колко квадратни метра по дворното място са обработени, а и по делото няма
документ, който да показва състоянието преди ремонта. Според експертизата за
изпълнение на СМР са необходими месеци като обема работа не може да се изпълни
за две седмици, така, както е посочено в договора.
Според Ю.Ф.,
разпитан като свидетел по делото, същият е познавал А. А. по повод
обстоятелството, че Ф. е предложил стопанисване на сградите срещу заплащане на
наем и срещу възможност да отглежда коне в базата на Кооперацията. Тъй като
договор за наем не е бил сключен, а обектите са се нуждаели от ремонтни
дейности, А. А. е упълномощил Ф. за стопанисване на сградите и извършване на
ремонтните дейности. Заявява, че необходимостта от ремонт е с оглед правилно
отглеждане на животните, а къде да бъде извършен е обсъждано с тогавашния
председател А..
Представен
по делото е и протокол № 2/16.12.2018 година от ОС на Кооперацията, според т.1
от който е взето решение за освобождаване на А. като Председател поради
системно нарушение на уставни разпоредби и уронване престижа на Кооперацията.
До
ЕТ „Валнут продукшън – Виктор А.“ е изпратен нарочен отказ за плащане, от
страна на членовете на УС на ответника, получено от адресата на 18.12.2018 година
/л. 16 по делото/.
Във
връзка с подадени сигнали от ответника срещу действията на А. и твърденията за
„самонастаняване“ в имоти, собственост на кооперацията на Ф., Прокуратурата е
отказала образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 323 от НК /поради отсъствие на обективна съставомерност/, а с Констативен протокол на
служители на община Аксаково от 07.12.2018 година е отречено извършване на
незаконен строеж в дворното място на кооперацията.
2.По правото:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове /частични/ с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД вр. чл. 303а ал.3 от ТЗ.
На страните е указано, че щщецът следва в условията на главно и
пълно доказване да установи, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за изработка за извършване на конкретни работи срещу заплащане на
определено възнаграждение и че изпълнителят е изпълнил възложената му работа в
количествено отношение и срочно, а ответникът
- възложител носи доказателствената тежест за установяване, че е платил
уговореното възнаграждение. По отношение на претенцията си за присъждане на
мораторна лихва, ищецът следва да установи изпадането в забава на насрещната
страна и конкретната датата, на която това се е случило.
Върху ответника лежи доказателствената тежест да установи
положителните факти, от които черпи изгодни правни последици и на които
основава възраженията си, в това число и възраженията си за недействителност на
пълномощното и на договора за СМР.
По отношение
на възражението си по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е указано, че ответникът следва
да установи конкретната законова забрана, която се заобикаля чрез
упълномощителната сделка; по възражението по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД следва
да обори презумпцията за наличие на основание на сделката, а по пр. 5 от
разпоредбата - че сделката е привидна. Оспорването на договор за СМР като
сключен в нарушение на чл. 40 от ЗЗД възлага в тежест на ответника да докаже,
че същият е договорен в негова вреда от пълномощника и изпълнителя.
2.1. По валидността на договора за СМР.
Според
ответната страна процесният договор, сключен между Кооперацията, чрез
упълномощено лице Ю.Ф., последният пък упълномощен от Председателя на ЗК А. А.,
не обвързва кооперацията, тъй като упълномощителната сделка е сключена при
забрана да се заобикаля закона, при липса на основание и е привидна.
При
заобикалянето на закона по см. на чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД, чрез позволени
правни средства се постига от страните забранен правен резултат, поради което и
участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез същата или поредици от
сделки се постига резултат, който противоречи на закона и не му се признава
правно действие. Следва да се има предвид, че нито упълномощаването е забранена
от закона сделка, нито сключването на договор по чл. 258 и сл. от ЗЗД между
страни, едната представлявана от упълномощено лице, поради което и това
твърдение на ответника е неоснователно. Не се установява и упълномощаването да
е при липса на основание, още по-малко привидност на сделката. Обстоятелството,
че тогавашният Председател на кооперацията А. А. можел и сам да задължи
ответника, т.е. да подпише лично договора от името на кооперацията е
ирелевантно за действителността на пълномощното и не се субсумира под
разпоредбата на чл. 26 ал.2 предл.4 от ЗЗД. Не се установи доколкото не са
ангажирани каквито и да е доказателства от ответната страна, и привидност на
сделката.
Анализът на
твърденията на ответника води до извод, че същите се подчиняват единствено на
аргументи за неизпълнение на задължения от страна на Председателя А. А.,
регламентирани в Устава на кооперацията, което между другото е и основанието,
на което ОС на Кооперацията е взело решение през м. 12.2018 г. за неговото
освобождаване.
Съгласно чл.
26 от.3 от Закона за кооперациите, предварителна санкция от ОС, респективно УС
на Кооперацията е необходимо само за извършване на определени действия и
сключване на сделки от определен вид, съответно по чл. 15 ал.4 т.10 от ЗК и по
чл. 21 ал.2 от закона като сред визираните не фигурира договор за изработка /в
частност ремонт/, нито е налице законова запрета Председателят да упълномощи
друго лице да сключи договорите. Забрана не е заложена и в Устава на
кооперацията, видно от обявения актуален такъв, от 29.06.2017 година по
партидата в ТР.
Правомерността
на действията на Председателя в конкретната хипотеза е релевантна единствено
във вътрешните отношения с Кооперацията и търсенето на отговорност.
Не се
установява и договор, сключен във вреда на представлявания.
Както е
посочено и в мотивите на ТР 5/2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС
елементите от фактическия състав на недействителността са както обективни така
и субективни като обективният се изразява в увреждане на интересите на представлявания,
а субективният предполага доказване на „споразумяване“ между представителя и
насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждане на представлявания,
т.е. следва да е налице недобросъвестно поведение на представителя и третото
лице и съзнаване за увреждане на представлявания като това се преценява към
момента на сключване на договора.
От обективна
страна различните проявни форми на увреждането могат да се сведат до договор,
сключен при неизгодни за представлявания условия; обременяване на имущество с
уговорени тежести неоправдано или пораждане от договора на бъдещи задължения,
нетипични за конкретния тип договор, превратно упражняване на предоставени на
пълномощника права и други.
В конкретния
случай, с оглед обема на предоставената на пълномощника власт, на същия са
дадени права да ремонтира предоставените за стопанисване обекти и във връзка с
тази дейност да представлява Председателя на кооперацията където е нужно. Така
очертани правата, не изключват и сключването на договори от вида на процесния,
т.е. съдът не констатира превратно упражняване на права от пълномощника. Дори и
в обратната хипотеза, действащият към момента на приемане на СМР, Председател А.
е подписал и одобрил извършените СМР, с което практически валидно задължава
кооперацията като нейн законен представител. Както съдът посочи, доколкото за
действия по управление на текущата дейност на кооперацията, каквито са
безспорно и процесните по ремонт на съществуващи сгради Законът за кооперациите
не предвижда нито предварителна, нито последваща санкция на УС или ОС /такава
не предвижда и Устава/, то в отношенията с третите лица – в случая с
изпълнителя по договора – ищец по спора, договорът валидно обвързва страните.
От гледна
точка на цената, при която е договаряно също съдът не констатира действия във
вреда на представлявания. Цените по договора и протокола за отчитане на
действително извършени СМР, съпоставени с действащите пазарни цени за видове
СМР по експертното заключение, не сочат договорените цени да са в съществено отклонение
от пазарните, така щото да се приеме сделката за явно неизгодна за
представлявания.
Съпоставката
по позиции в СТЕ сочи, че за определени СМР тези по договора са по-високи, а
обратно за други – по-ниски от експертните. Голямата разлика между общата
стойност на СМР по договор и СТЕ както съдът по-горе посочи е в резултат на
частично непризнато от експертизата извършване на СМР, а не поради драстично
по-високи договорни цени. Последното обаче има отношение към основателността на
иска по размер.
При отсъствие
на елемент от обективната страна на увреждането, не се налага изследване на
въпроса относно мотивите на представителя да сключи договора. Друг е въпроса,
че всъщност се установи представителя да има конкретен, дори личен мотив за
сключването на договора, тъй като същият се занимава с отглеждане на коне, там
са били настанени коне и в периода, в който част от постройките са били
отдадени под наем на друго лице. Дейностите по ремонта, както установява и СТЕ
са изключително в стопански сгради и двора на кооперацията.
Не се доказа
и отсъствие на необходимост за кооперацията, от ремонт на съществуващите
постройки. Видно и от представеното от ответника Писмо на Кмета на Община Аксаково /л. 29 по
делото/, при извършената от компетентните лица проверка на 07.12.2018 година е
установено, че имотът е част от стопански двор със съществуващи стопански
сгради за отглеждане на животни, повечето от които поради естественото си
износване и НЕ стопанисване са в лошо състояние като извършените ремонтни
дейности са за привеждането им във вид, отговарящ на изискванията за ползването
им. Констатирано е и подобряване на терена, чрез обособяване на площадки за
разходка на конете, засипване на вътрешния път с фракция и полагане на пясък по
една от площадките.
В този ред
на мисли, ремонтните дейности не са „луксозни“ и излишни, а необходими и
полезни за кооперацията. Обстоятелството, че кооперацията не е имала
инвестиционни намерения за ремонт на постройките също не може да презюмира
действия във вреда на представлявания, защото изпълнените СМР несъмнено
увеличават стойността и годността на активите и потенциалната възможност за
печалба било от продажба, отдаване под наем и друга търговска дейност.
В контекста
на изложеното, съдът не намира че договорът за СМР е недействителен спрямо
кооперацията като сключен във вреда по смисъла на чл. 40 от ЗЗД.
2.2. По изпълнението на договора.
Заключението
по СТЕ установява изпълнени на място СМР в общ размер на 88 991.11 лева
без ДДС. С оглед изпълненото, задължение на възложителя е да заплати дължимата
цена на осн. чл. 266 ал.1 от ЗЗД. Няма твърдения за престиране и предявеният
осъдителен иск за главница следва да се приеме за доказан по основание.
Пред съда е
заявена частична претенция в размер на 32 665.20 лева, до който искът се
явява доказан и по размер.
2.3.По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 303а ал.3 от ТЗ.
Конкретни
срокове за извършване на плащането страните са уговорили в чл. 2 ал.2 –
тридневен от подписване на акт обр. 19. В изпратената на ответната кооперация
покана за плащане, получена на 08.12.2018 година ищецът е приканил ответникът
да извърши плащане в седмодневен срок от поканата, респективно падежът на
задължението е 16.12.2018 година. Ищецът претендира лихва от изтичане на 14
дневен срок от получаване на поканата за плащане по чл. 30а ал.3 от ТЗ, който
следва да бъде зачетен и лихва за забава определи от 23.12.2018 година. За
периода до завеждане на иска върху заявената частична претенция лихвата е в
размер на 3719.20 лева, проверена от съда с помощта на програмен продукт Апис
Финанси. Акцесорната претенция ще бъде уважена.
3.По разноските:
Такива се
присъждат на ищцовата страна за държавна такса в общ размер на 1455.41 лева и
депозит за експертиза – 100 лева.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ СЛЪНЧЕВО-ПРИПЕК-94“, ЕИК *********, с. Слънчево, общ. Аксаково, обл.
Варна да заплати на ЕТ „ВАЛНУТ ПРОДУКШЪН – В.Т.“, ЕИК *********, гр. Варна
сумата от 32 665.20
/тридесет и две хиляди шестстотин шестдесет и пет и 0.20/ лева, частичен иск от цялото задължение в размер на 181 765.20 лева с вкл.ДДС,
съставляващо дължимо възнаграждение по договор за извършване на строително
ремонтни работи, сключен между страните на 15.11.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 32 665.20 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 3720.20 /три хиляди седемстотин и двадесет
и 0.20/ лева, съставляващо законната лихва върху частта от предявения иск
от 32665.20 лева за периода на забавата, от датата на изпадане в забава -
23.12.2018г. до датата на депозиране на ИМ - 05.02.2020 г. на осн. чл. 266 ал.1
от ЗЗД и вр. чл. 86 вр. чл. 303а ал.3 от ТЗ, както и сумата от 1555.41 /хиляда петстотин петдесет и пет и
0.41/ лева разноски за държавна такса и експертизи, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: