Р Е Ш Е Н И Е
№ 144 19.06.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тридесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Майска
АНДело № 350 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод жалбата на „Г.8.” ЕООД с ЕИК-*****, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Юлиан Николов, чрез
проц.представител адв.П.Ш. от БАК, съдебен адрес *** против Наказателно
постановление № 02-0002093/08.04.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”/ДИТ/, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1,
ал.2 от КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414,
ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000лв.. Моли се атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно се пледира изменяване на
НП в частта, досежно определения размер на наказанието, като същото бъде
определено в рамките на определения минимум. Сочи писмени и гласни доказателства.
Административно-наказващият орган,
чрез процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на жалбата.
Пледира се за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Също представя доказателства.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима,
тъй като е постъпила в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 02-0002093/11.03.2019г. за
това, че при извършена проверка на 20.02.2019г. в 11,45чц в строителен обект – хотел Палас, находящ се в гр.СВ.влас, УПИ
І-202,203, кв.1, м.Юрта-Балкана, Скеля, общ.Несебър, както и на 26.02.2019г. и 11.03.2019г. в сградата на ДИТ-Бургас, при
преглед на представените документи, отнасящи се до приключване на проверката, е
установено, че „Г.8.” ЕООД с
ЕИК-***** в качеството си
на работодател по смисъла на пар.1, т.1
от ДР КТ към 20.02.2019г. не е уредил като трудови правоотношенията при
предоставянето на работната сила, като не е сключил писмен трудов договор преди
постъпването му на работа с лицето П.К.П.с ЕГН-**********. При физическата
проверка Петър Петров е установен да престира работна сила в обекта на 20.02.201г.
в 11,45ч. като „общ работник” и в частност е полагал подва замазка Същият е посочил
на проверяващите трите си имена, ЕГН, длъжност и собственоръчно се е подписал в
предоставения му списък на работещите в обекта/вж.л.20 по дело/. Лицето е
вписано и в Книгата за проведен инструктаж за посочената дата, за което е
положило подпис. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1,
вр.чл.1, ал.2 от КТ.
Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от св. А.З. на длъжност главен инспектор
при Д”ИТ”-Бургас в присъствието на св.Ина Дърлянова и св.С.Минкова и представляващия
дружеството управител, подписан е от актосъставителя, свидетелите и управителя,
като е връчен препис на последния. Административно-наказващият орган след като
е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е
събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието
виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000лв..
Същото е
връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие
с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57
от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано. Правилно е приложена нормата на чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП описанието на
нарушението е ясно и представено в необходимата и достатъчна пълнота с
посочване на датата и местото
на извършване и законовите разпоредби, които актосъставителят и административно-наказващият орган са приели за нарушени.
След
като констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на
атакуваното НП, съдът пристъпи към разглеждане на делото по същество и доводите
и възраженията на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е
извършено административно нарушение.
Поддържа се изложената в жалбата
и пледоарията по същество теза, че отношенията между дружеството и физическото
лице, установено на обекта са облигационни, при които е възложена дейност с
конкретен резултат, поради което са и обективирани в сключения граждански
договор. Дейността е извършена и дружеството е изплатило уговореното
възнаграждение, като дължимият от
възложителя за услугата данък по гражданския договор е заплатен към бюджета.
Пледира се, че в конкретния случай законът не забравяна уреждането на
отношенията по определен вид дейности, включително и когато те се реализират
чрез човешка физическа дейност и сила да се регламентират чрез граждански
договор, поради което и не е задължително да се оформят като трудови такива. Липсват
данни административно-наказващият орган преди да се произнесе по преписката да
е извършил преценка на представените с възражението писмени доказателства и
аргументи. С оглед горното в заключение се приема от защитата, че от фактическа
и правна страна не е извършвано посоченото в НП административно нарушение,
поради което и същото се явява незаконосъобразно.
Не се спори между страните по
делото, а е видно и от безспорните и взаимно допълващи се писмени и гласни
доказателства, сочени от двете страни, че работодателя не е сключил трудов
договор с П.Петров, а граждански такъв от датата на проверката – 20.02.2019г.,
при който последният е приел да извърши монтажна дейност във връзка с поставяне
на под, за периода до 01.03.2019г. или до завършване на работата, срещу 400лв.,
като в договора не е посочен обекта. От показанията на св.П.Петров се
установява, че е бил установен от проверяващите от инспекцията по труда, че по
време на проверката и преди това е полагал замазка на под, заедно със други
свои колеги, че са имали работно место, работно време от 08,00ч. до 17,00ч.,
регламентирани почивки през деня-обедна от 12,00ч. до 13,00ч. и от 15,00ч. до
15,15ч., не са имали уговорка за квадратура, на която трябва да положат подова
замазка, трябвало да работят колкото могат, всеки ден при тях идвал техническия
ръководител и им посочвал етажа и стаите, в които трябва да работят.
Настоящият съдебен състав не
възприема окончателните правни изводи на защитата по следните съображения: На 20.02.2019г.
е безспорно установено, че около десетина работници, сред които П.Петров са
извършвали дейност по полагане на подова замазка на посочения по-горе
строителен обект. Тази дейност се осъществява посредством физическа сила, чрез
която е постигнат целения краен резултат, на определен от „Г.8.” ЕООД място-обект, за определено време и срещу
определено възнаграждение. В конкретния случай са налице елементите на трудово
правоотношение, защото при него работникът изпълнява
трудови задължения към определен работодател на определено работно място и в
определено работно време. В този смисъл разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ
императивно посочва, че „Отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.”, което в конкретния случай не е
сторено. Не на последно место с оглед
изложението в заключителната пледоария на защитата, настоящият съдебен състав
намира за уместно да посочи, че въпреки
че чл.1, ал.2 от КТ действително не изключва напълно възможността за
съществуването на облигационни отношения, но при липсата на елементите на
трудово правоотношение и на второ место евентуална колизия е възможна при
фактологията, но не е и законодателна, като в последния случай следва пък да се
приложи правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА и да се приложи нормата на по-високия
по степен нормативен акт. С оглед горното се приема, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно.
По отношение
определения от административно наказващия орган размер на наложеното
административно наказание, съдът, намира, че същото се явява необосновано
завишено и несъответстващо на степента на обществена опасност на деянието и
дееца. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че административно
наказващият орган не е изложил каквито и да било мотиви относно начина по които
е определен размера на наказанието. Следва да се вземе предвид и факта, че
деянието е осъществено за първи път, поради това административното наказание в
обжалваната му част следва да бъде сведено към специалния минимум по чл.414,
ал.3 от КТ, а именно глоба в размер на 1500лв..
Мотивиран от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № 02-0002093/08.04.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което
на „Г.8.” ЕООД с ЕИК-*****, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Юлиан Николов за нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ и на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3
от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000лв., като НАМАЛЯВА размера на наказанието
имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв./хиляда и петстотин/лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 02-0002093/08.04.2019г. на
Директора на Д. „И.п.т.”*** в останалата му част като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: