№ 34
гр. Средец, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20242170100358 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, във с чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 535 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, общ. Средец, обл.
Бургас, ****** И, против С. Я. В., с ЕГН: **********, с посочен в
заявлението адрес, с установени постоянен и настоящ адрес: гр. Средец, общ.
Средец, обл. Бургас, **** по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК с правно основание по чл. 535 от ТЗ, за установяване дължимостта на
паричните вземания, за които е издадена заповед № 124 от 15.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
издадена по ч.гр.д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.
Претендират се по отношение на ответника следните вземания: сумата в
размер на 8730 лева задължение по запис на заповед, издаден на 21.09.2023 г.,
предявен на 31.03.2024 г. Претендират се всички разноски направени в
исковото и заповедното производство, в това число и за адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, със запис на заповед, издаден от ответника
на 21.09.2023 г., последният безусловно и неотменимо се е задължил да
заплати на ищеца на падежа 31.03.2024 г. сумата от 8730 лева. Релевира се, че
записът на заповед е предявен за плащане на длъжника на датата на падежа,
но последният не погасил задължението си.
Поради тази причина ищецът предявил заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК. Так било образувано ч.г.д. №
209/2024г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение №
124/15.05.2024г. и съответен изпълнителен лист № 141/16.05.2024г. но по
1
отправено възражение от страна на длъжникът в хода на заповедното
производство, че не дължи, се налагало да предяви настоящата искова молба.
Твърди се, че от външна страна, представения документ и в контекста на
чл. 535 ТЗ, е редовен запис на заповед, издаден на 21.09.2023 г. от ответника в
полза на ищеца, с който се поема безусловно и неотменимо задължение на
падежа 31.03.2024цг. да бъде заплатена сумата от 8730 лева. Релевира се, че
към момента по записа липсва, каквото и да било плащане от страна на
ответника.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника С. Я. В., с ЕГН: **********, чрез адв. Н. Р. при Адвокатска колегия
Бургас.
Намира предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Възразява се отношение на положените подписи, като се излага, че
същите не са положени от ответника по делото и видно от положеният подпис
в горния десен ъгъл и този положен в долния десен ъгъл се различават.
На следващо място се възразява по отношение на формата на
процесният Запис на заповед, тъй като ценна книга, следва да има конкретно
определено в закона съдържание (чл. 535 от ТЗ) и като документ
представеният, запис на заповед, като не съдържа необходимите реквизити той
не е и запис на заповед по своята същност.
Излага се, че липсва мястото на плащане, като в тази насока се счита, че
адресът на издаване и на плащане не е предвиден в чл. 535 ТЗ като
самостоятелен реквизит на записа на заповед. Релевира се, че когато записът
на заповед е издаден с падеж на предявяване или на определен срок след
предявяване, конкретизацията на мястото е предпоставка за извършване на
действията по предявяване като необходимо условие за настъпване на
изискуемостта на менителничното задължение. Непосочването на адрес като
част от реквизитите „място на „издаване"“ и „място на плащане“ би
препятствало и правата на евентуалните джиратари/цесионери, за които ще
бъде невъзможно да извлекат информация за мястото на плащане от текста на
записа на заповед. Допълва се, че в конкретният документ като място за
плащане е посочено: „Сумата е платима при Д. М. Д.“ на 31.03.2024 г. (датата
на предявяване). Кой конкретно е Д. М. Д. и къде ще се намира на 31.03.2024 г.
обаче не било записано. Това било очевидна неяснота в начина на изпълнение
и не би могла да се преодолее, а мястото за изпълнение липсвало, което водило
според ответника и до нищожността на представеният по делото документ.
В проведените съдебни заседания, ищецът редовно пР.ан се явява лично
и с адв. И. Ч. при БАК, редовно упълномощен. Поддържат исковата молба.
Оспорват отговора на исковата молба.
В съдебните заседания, ответникът редовно пР.ан се явява лично и с адв.
Н. Р. при БАК. Оспорват исковата молба. Респективно поддържат отговора на
исковата молба.
По делото са представени, допуснати и приети писмени доказателства.
Изискано и приложено е ч. гр. д. №209/2024 г. по описа на Районен съд –
гр. Средец.
2
В хода на делото е допусната, назначена, изготвена и приета съдебно-
графологична експертиза.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във
връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Установява се, че на 13.05.2024 г., ищецът Д. М. Д. депозира във Районен
съд – гр. Средец заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 418 от ГПК срещу ответника С. Я. В., за което е образувано ч. гр. д. №
209/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец и издадена заповед за
незабавно изпълнение за сумата от 8730.00 лв., главница по Запис на заповед,
без протест, с дата на издаване 21.09.2023 г., с която С. Я. В. от гр. Средец,
*****, с ЕГН:********* неотменимо се е задължава срещу представяне на
записа на заповед да плати на 31.04.2024 г. сумата в размер на 8730.00 лева на
Д. М. Д. от гр. Средец, с ЕГН: **********, л.к. № *****, издадена на
03.12.2012 г. от МВР гр. Бургас. В записа на заповед в посочено, че сумата е
платима при Д. М. Д., като е предявена на издателя на 31.03.2024 г., като е
подписана от него. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдът е указал на
ищеца, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е получено от заявителя - ищец в настоящото
производство на 18.07.2024 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, е
подаден в указания срок, видно от входящия печат, на 01.08.2024 г.
При така изложеното по-горе се налага и извод, че заявителят е спазил
преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен
иск, поради което и производството по предявения специален положителен
установителен иск е допустимо.
От изслушаното по делото заключение по допусната и неоспорена от
страните съдебно-графологична експертиза, което настоящата инстанция
кредитира, като компетентно изготвено, обективно и обосновано и
неоспорено. Видно от заключението на съдебно- графологична експертиза,
вещото лице установява, че подписът положен срещу текста „БЕЗ ПРОТЕСТ“,
в документа „Запис на заповед“ от дата 21.09.2023 г. за сумата от 8730 лева и
подписът положен срещу текста „ИЗДАТЕЛ“ в същия документ са на С. Я. В.,
с ЕГН:*********
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Искът е предявен от Д. М. Д., с ЕГН: **********, по реда и в срока по
3
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно - на
задължението, посочено в Заповедта за изпълнение. Заявителят е спазил
преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен
иск, поради което и производството по предявения специален положителен
установителен иск е допустимо.
По основателността на предявения иска:
Следва да се прецени действителността на ценната книга с оглед
задължителното съдържание на записа на заповед съгласно регламентацията
на чл. 535 от ТЗ и наличието на основание за нищожност по чл. 536, ал. 1 от
ТЗ.
Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е
регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и
задължително определено законово съдържание, съгласно което следва да
съдържа посочените в чл. 535, ал. 1 от ТЗ реквизити като условие за валидност
на менителничната сделка. Съгласно чл. 535, ал. 1 от ТЗ записът на заповед
трябва да съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа
на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена
сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се
плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Тези реквизити са
част от формата на ценната книга и липсата на който и да е от тях, с
изключение на т. нар. презумирани реквизити по 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,
води до нищожност на менителничната сделка.
При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна
страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ съдът констатира, че същият
съдържа всички законови реквизити. От приетото заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно-графологическа експертиза, неоспорено от страните,
се доказа, че подписът положен срещу текста „БЕЗ ПРОТЕСТ“, в документа
„Запис на заповед“ от дата 21.09.2023 г. за сумата от 8730 лева и подписът
положен срещу текста „ИЗДАТЕЛ“ в същия документ са на С. Я. В., с
ЕГН:*********.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е
индивидуализИ.о лицето, на което следва да се плати сумата от 8730 лева.
Видно от Записа на заповед то е достатъчно индивидуализИ.о, тъй като ТЗ в
чл. 535, т. 6 е достатъчно да се посочат само три имена, а в нея са посочени три
имена, ЕГН, номер на лична карта и органът, който я е издал.
Неоснователно е и възражението, че записът е нищожен, понеже в него
не са посочени място на издаване и не е конкретизирано мястото на на
плащане. В отговорът на искова молба и писмените си бележки ответникът се
позовава на решение № 225/28.03.2014 г. на ВКС по гр. дело № 948/2012 г.,
според което адресът като съвкупност от данни за населено място, улица,
номер, сграда, апартамент и др., е съставна част от съдържанието на
предвидения в чл. 535, т. 4 от ТЗ реквизит на записа на заповед „място на
плащане“, а с оглед презумпцията на чл. 536, ал. 3 от ТЗ - и от реквизита
4
„място на издаване“. Липсата на вписан адрес е равнозначна на липса на
задължителните реквизити по чл. 535, т. 4 и т. 6 от ТЗ и при невъзможност за
взаимното им заместване по правилото на чл. 536, ал. 3 от ТЗ води до
нищожност на записа на заповед. Това решение е обективен факт, но на съда е
известно и друго решение, а именно решение № 21/04.07.2014 г. на ВКС по гр.
дело № 1348/2013 г., в което се застъпва противоположна теза. Там е прието,
че законодателят не е дал определение за „място на плащане“ и „място на
издаване“, но очевидно приравнява съдържание, обозначаващо „място на
издаването, респ. плащането“, със съдържанието, обозначаващо
„местожителство“ на лицето - издател, а „местожителство“ съгласно чл. 7
(отм.), от ЗЛС чл. 19, ал. 1 от Наредбата за гражданското състояние (отм.); е
населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или
преимуществено и е записано в регистрите на населението на същото
населено място. Приравняването на мястото на издаването и мястото на
плащането с местожителството на издателя на записа на заповед, ясно сочи, че
законодателят е имал предвид населеното място, без да са въведени
допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на
съответното селище (така, вкл. обосноваване с историческо тълкуване,
предвид настоящото съдържание на Закона за гражданската регистрация -
особено мнение към решение № 225/ 28.03.2014 г. по т.д.№ 948/2012 г. на
ВКС,ІІ т.о.). Приравняването е логически оправдано и от факта, че за
заместител на липсващото място на плащане се възприема именно
местожителството на издателя - платец, длъжник по задължението, основно в
чийто интерес би било невъзникване правните последици на абстрактната
сделка, предвид недействителност на менителничния ефект и който безспорно
е в известност на собственото си местожителство. Към разбирането, че под
„място на плащането“ и „място на издаването“ следва да се разбира само
населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и
където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не
попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено
място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент - се придържа и правната
теория. Районният съд възприема тази теза, поради което намира, че за да е
налице реквизит „място на издаване“, респ. „място на плащане“ е достатъчно
да е посочено само населеното място. В случая в записа на заповед като място
на издаване е посочен гр. Средец, поради което този реквизит е налице. Вярно
е, че е записано, че сумата е платима при Д. М. Д., т.е. няма място на
плащане, но по силата на чл. 536, ал. 3 от ТЗ ако не е уговорено друго, мястото
на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на
издателя. Следователно мястото на плащане е отново в гр. Средец и не е
налице нередовност на записа на заповед. Дори и обаче съдът да се придържа
към първата теза, че следва да е описан пълният адрес на дадено място, то и в
този случай записът също би бил редовен. Това е така, защото според чл. 536,
ал. 4 от ТЗ запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се
смята издаден в мястото, посочено до името на издателя. В настоящия запис
на заповед до името на издателя е посочен пълен адрес /град, улица, номер/,
който пълен адрес се смята и за място на издаването, а оттам и за място на
5
плащането. Така че, дори и при придържане към тази теза следва да се приеме,
че записът на заповед е попълнен по реда на чл. 536 от ТЗ и е редовен, а не е
нищожен.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 417 от
ГПК – 13.05.2024 г. до окончателното плащане на вземането, съдът намира за
недопустимо. Заповедният съд при постановяването на Заповед № 124 от
15.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – гр.
Средец, не се е произнасял по такава претенция, тъй като не е била заявена със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Предметът на установителния иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК се
определя от претендираното със заявлението вземане и следва да съответства
на същото. Въвеждането в исковото производство по чл. 422 от ГПК на
претенции извън тези, заявени със самото заявление за издаване на заповед за
изпълнение е недопустимо като за тях кредиторът може да търси защита чрез
осъдителен иск. Производството в посочената част следва да бъде прекратено
като недопустимо. В тази част решението има характер на определение.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като, съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство.
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищецът
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
искът е изцяло уважен. Разноските надлежно се претендират, като по делото е
представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК. В тях се включва внесената
държавна такса по ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец
в размер на 174,60 лева, внесена държавна такса по гражданското дело в
размер на 174,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, или
общо сумата в размер на 1149,20 лева.
За направените разноски са представени доказателства за реалното им
извършване.
Съобразно изхода на делото, ответника следва да бъде осъден за заплати
на ищеца сумата в общ размер на 1149,20 лева, представляващи съдебно-
деловодни разноски направени в заповедното и исковото производство.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
С. Я. В., с ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес, с установени
постоянен и настоящ адрес: гр. Средец, общ. Средец, обл. Бургас, ****,
ДЪЛЖИ на Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, общ. Средец,
обл. Бургас, ****** И, СУМАТА от 8730 лв. – главница по Запис на заповед,
за която сума е издадена Заповед № 124 от 15.05.2024 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
постановена по ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането да се признае за установено
в отношенията на страните, че С. Я. В., с ЕГН: **********, с посочен в
заявлението адрес, с установени постоянен и настоящ адрес: гр. Средец, общ.
Средец, обл. Бургас, ****, ДЪЛЖИ на Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Средец, общ. Средец, обл. Бургас, ****** И, законната лихва върху
главницата от 8730 лева по Запис на заповед, за която сума е издадена Заповед
№ 124 от 15.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК постановена по ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на
Районен съд – гр. Средец, като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 358/2024 г. по
описа на Районен съд – гр. Средец в частта, в която искът е оставен без
разглеждане.
ОСЪЖДА С. Я. В., с ЕГН: **********, с посочен в заявлението
адрес, с установени постоянен и настоящ адрес: гр. Средец, общ. Средец, обл.
Бургас, ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Средец, общ. Средец, обл. Бургас, ****** И, СУМАТА в общ размер на
1149,20 лева – разноски направени в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението, в частта, в която има характер на определение, подлежи на
обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – гр. Бургас.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
7
След влизане в сила на Решението, да се отдели ч. гр. дело №
209/2024 г. по описа на Pайонен съд – гр. Средец от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
8