РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Враца, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 21.11.2023
г. /двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 524 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от *
М.В.П.,
чрез * Л.К. ***, против РЕШЕНИЕ № 217/04.07.2023 г. на PC – Враца,
постановено по АНД № 430/2023 г. С оспореното решение е потвърден Електронен
фиш № **********, издаден от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал.1 от ЗП, с който за нарушение на чл.102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2,
т.3 вр. чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева.
В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди
се, че първоинстанционния съд не е обсъдил визираните в сезиралата го жалба
възражения, както и че липсва нарушение, изразяващо се в движение на ППС по
платен участък от националната пътна мрежа, за която да не е заплатена
съответната пътна такса. Системата на TollPass автоматично генерира пътя, който
следва да премине съответното по вид и категория ППС, при посочване на
началната и крайна точка на маршрута. Към датата на твърдяното нарушение тази
система не е предвиждала онези участъци от маршрута, по които съществува
забрана, съответното ППС да преминава и да посочва алтернативни участъци, като същевременно
електронната система не позволява самостоятелно да се въвеждат контролните
точки за преминаване. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ.Претендират се
разноски.
В с.з. касаторът, редовно призован се представлява от * К., който поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Моли за
отмяна на решението и потвърдения с него ЕФ, като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – АПИ – София, чрез процесуалния си представител * И.Й., в писмен
отговор по касационната жалба и в с.з. оспорва жалбата като неоснователна, а
оспореното решение намира за правилно, законосъобразно и мотивирано и моли да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Враца, прокурор
Вътов дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба, като нарушението
по чл.10 от ЗП намира за типичен случай на чл. 28 от ЗАНН.
За установяване на
касационните основания във връзка с отправено запитване, с писмо вх. № 3232/27.10.2023 г. от Община –
Враца е постъпила писмена информация, относно въведени ограничения за навлизане
на пътни превозни средства с маса по-голяма от 7,5 тона на територията на *** с
приложени към него Протокол № 2/25.02.2021 г. от проведена общинска комисия по
транспорт и пълномощно за процесуално представителство. Представена е от АПИ и информация за маршрутна кара с №
21113095095978 и извадка от електронната система за събиране на пътни такси във
вр. с това дали са регистрирани нарушения по маршрута на 30.11.2021г.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по
следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че на 30.11.2021г. в
18:40 часа, е установено нарушение със собственост на дружеството ППС-ВЛЕКАЧ
МЕРЦЕДЕС АКТРОС, регистрационен номер ********, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, в ***, за движение по път 1-1 км 8+849, с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20561, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път 1-1 км 8+849.
С Решение №217/04.07.2023 г. на
PC–Враца, постановено по АНД №430/2023г. е потвърден Електронен фиш №
**********, издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал.1 от ЗП, с който за нарушение на
чл.102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 2 500 лева. За да постанови този резултат
съдът е приел, че няма допуснати нарушения на правилата за установяване и
санкциониране на нарушението, които да ограничават или препятстват правото на
защита. Правилно е ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на собственик
на ППС, за което е установено да се движи по пътен участък включен в обхвата на
платената пътна мрежа без платена пътна такса, което е констатирано при
преминаване на превозното средство пред контролно устройство, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Съдът е преценил,
че фактите са подведени от АНО под правилната правна квалификация и не са
налице предпоставки за отмяна на ЕФ, тъй като възможността, нарушението по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП да бъде санкционирано именно посредством издаването на ЕФ е
предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.187а, ал. 1 от ЗДвП. С решението са присъдени разноски в полза на
АПИ-София в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в
рамките на дадените му от закона правомощия, но е неправилно.
Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на
спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право, в резултат на което е формирал неправилни изводи за
законосъобразност на издадения ЕФ, които касационната инстанция не възприема.
Съгласно чл.102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него.
От представените пред
въззивната инстанция доказателства (л.6 от АНД №430/2023г.),
се установява, че за ППС с рег. № ********, камион с маса над 12т., еко
категория Euro 6 и брой оси-5 е закупена маршрутна карта с
идентификационен номер 21113095095978 на 30.11.2021 г., с маршрут на движение от
*** до ***, с общо разстояние 311,99 км.,
за което е заплатена ТОЛ такса в размер на 22,12 лева. От представената към
разписката карта се установява, че маршрутът на движение, генериран от системата е *******.
Обстоятелството, че
водачът на визираното ППС, представляващо композиция от влекач и прикачено
полуремарке с обща маса над 22 тона е преминал по околовръстния път на ***,
спазвайки въведената забрана за транзитно преминаващи през града ППС с обща
маса над 12 тона не е основание да се приеме, че не е изцяло заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както невярно е формулирано в
санкционния акт и неправилно прието в оспореното решение.
В самата разписка за маршрутна карта (л.6
от АНД №430/2023г.) е отбелязано, че водачът е отговорен за спазването на правилата за движение
по пътищата и временните или постоянни ограничения на пътя при използване на
избрания маршрут. ИТС и Партньорът не носят отговорност за глоби, наложени в
случай на грешно декларирани данни, неспазване на избрания маршрут, както и в
случай на преминаване през участък от маршрута, който е забранен за движение на
въведеното ППС. В случая от представената писмена информация от Община Враца, относно
въведени ограничения за навлизане на пътни превозни средства с маса по-голяма
от 7,5 тона през централната част на града, се установява, че на 25.02.2021 г.
Общинска комисия по транспорт е взела решение, обективирано в приложен Протокол
№ 2/25.02.2021 г. /л. 34 от делото/, за поставяне на пътни знаци, ограничаващи
движението на товарни автомобили над 12 тона в чертите на ***,както и
поставянето на указателни табели от АПИ за преминаване на околовръстен път/Е 79/,
за което са поставени указателни табели
както следва:
Пътен знак Ж5 – указващ
задължително преминаване на товарните автомобили по околовръстен път Е 79 в
двете посоки и Пътен знак В18 – забраняващ влизането в града на транзитно
преминаващи ППС с маса с товар, по-голяма от 12 тона.
Коментираните писмени
доказателства категорично и безпротиворечиво установяват, че към дата
30.11.2021 г. за движението на ППС с рег. № ******** от *** до *** е била
закупена маршрутна карта, за цялото разстояние от 311,99 км, като в разписката
на л.5 от АНД №430/2023г. е записано „Вие успешно закупихте маршрутна карта от TollPass.bg“.
Обстоятелството, че водачът на ППС съобразявайки общата му маса, спазвайки
въведената забрана с пътен знак В 18 и избягвайки санкцията по чл.177, ал.3, т.2
от ЗДвП е преминал по околовръстния път, не опровергава нито разколебава
надлежно доказания факт за закупена маршрутна карта за движение по платената
републиканска пътна мрежа.
Безспорно е, че при
преминаването по околовръстния път електронното устройство 20561, позиционирано
там /л. 10-11 от АНД № 430/2023 г./ е отчело преминаване на ППС, за което не е
заплатена съответната пътна такса, но несъвършенствата на ТОЛ системата към
този момент не могат да се вменят във вина на водача или собственика на ППС,
както е сторено с издадения ЕФ.
Отделно от изложеното
е нарушена процедурата, по която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството касатор.
Ответникът, а в последствие и районният съд са допуснали смесване на
хипотезите на чл.179, ал.3 и чл.179, ал. 3б от ЗДвП.
В нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция
за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба
се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя -
каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо
лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато
санкция е наложена и в случая.
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е
предвидено в закон.
Съгласно чл.189ж, ал. 1, изр. първо и ал.7 от ЗДвП "при нарушение по чл.179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. По отношение
на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите
на чл.189, ал. 10.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че
неправилно на „Ф.Л.“
ЕООД е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден
електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Съгласно ал.1 на чл.189ж ЗДвП електронен фиш може да
се издаде /правна възможност, а не задължение за наказващия орган/, когато се
установи нарушение на чл.179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като
процесното – по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, законът не предвижда да се издава ЕФ. Необходимо
е да се посочи и, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С
първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората –
наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са
субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни
по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на
които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично
незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при
установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление
при наличието на предпоставките за това.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат
разпоредбите на чл.189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път
да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
Така изложеното се
отнася и до неправилно цитираната в оспореното решение норма на чл.187а,
ал. 1 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се
издаде електронен фиш за нарушение по чл.179,
ал. 3б от ЗДвП, а урежда субекта на нарушението. Съгласно цитираната
разпоредба, при
установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3б
в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Никъде в този текст законодателя не е предвидил издаване на ЕФ при установено
нарушение по чл.179, ал.3б, каквито мотиви са изложени в оспореното решение.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП. Дали това се дължи
на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните
вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по
тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя
се отнася и до нарушенията по чл.179, ал. 3б от ЗДвП.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за законосъобразност
на ЕФ, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа
страна на основание чл.
222, ал. 1 от АПК,
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че ЕФ №
********** следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на
процесуалния представител на касатора, на
основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва
да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции. От представения договор за процесуално представителство пред
РС – Враца (л.23 от АНД № 430/23 г.) се установява заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лв. В настоящото касационно производство също е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., видно от договор за правна
защита и съдействие (л. 41 от делото), при което общия размер на адвокатското
възнаграждение и за двете съдебни инстанции възлиза на 1100.00 лева. Този
размер не превишава минималния предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
и направеното възражение за неговата прекомерност от страна на ответника е
неоснователно.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.
221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 217 от
04.07.2023 г., постановено по АНД № 430 по описа на Районен съд – Враца за 2023
г. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" София, с който за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК *********
е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00
лева.
ОСЪЖДА
Агенция "Пътна инфраструктура" София да
заплати в полза „Ф.Л.“
ЕООД, ЕИК ********* съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер
на 1 100. 00 (хиляда и сто) лева за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.