Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 07.10.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осми септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1122 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила
искова молба от Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т.К., със
съдебен адрес за призоваване чрез нейния процесуален представител, против Г.Ц.Л.,
ЕГН ********** *** с искане за осъждане ответника да плати на ищцата сумата в
общ размер от 5764,36, от която 4336,77 лева дължима сума за гледането на болна
жена за посочения период от 03.12.2016 г. до 14.04.2017 г.; 205,60 лева лихва за периода от 04.02.2017 г. до 20.03.2017
г. начислена върху сумата за гледане на болната жена /уточнено в
съдебното заседание/ и 1222 лева,
представляваща предоставена в заем сума, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба и уточнителните молби
се излагат обстоятелства, че ищцата е пенсионерка и поради възникнала
икономическа нужда се е принудила да подаде обява във вестник „З.” в края на
2016 г., че желае да гледа възрастен човек, за което да получава допълнително
заплащане и да подпомага ниската си пенсия. Сочи се, че на подадената от нея
обява се е отзовал ответникът, който й е обяснил, че има 82 годишна майка,
болна и на легло, като Г.Л. е международен шофьор и няма физическа възможност
да се грижи за майка си. Ищцата се съгласила да полага денонощни грижи за майка
му Н. С. Л., ЕГН **********, в с. Ц. А. на посочения адрес на ответника, като
за целта същият се е съгласил да заплаща по 20 лева на ден на ищцата, както и
срещу квитанции, да заплаща похарчените от нея пари за храна, лекарства,
памперси и други. Твърди, че когато е отишла в с. Ц. А., в дома на ответника, е
констатирала, че липсват каквито и да са битови и хигиенни условия за гледане
на болната възрастна жена и поради тази причина провела разговор с ответника и
той се е съгласил да премести майка си в дома на ищцата в гр. Пазарджик, като
от 03.12.2016 г. до 14.04.2017 г., ищцата се е грижила за възрастната жена в
собствения си апартамент на посочения в исковата молба адрес.
Излагат се твърдения, че на 18.01.2017
г., страните са се разбрали, че е трудоемко да се събират квитанции за един
хляб и за бутилка мляко, като са се споразумели, извън надницата от 20 лева, да
се заплащат по 8 лева за храна, без квитанции на ден, както и
консумативите-ток, вода, отопление и др.
Сочи се, че през целия период ищцата е
заплащала всички консумативи от собствения си джоб, независимо от направените
уговорки с ответника, като той и е обещал да се издължи, когато е бил в
България. Твърди, че е давала пари на ответника, за да се разплати с банки, в които е теглил
кредити. Сумата била в размер на 1222 лева, от която – на ръка 867 лева и за
дебитна карта 355 лева.
Твърди, че през целия период, поради
фактът, че възрастната жена се е гледала в дома на ищцата, същата се е
съгласила ответникът да преспива в нейния апартамент, когато е в България, за
да се вижда с майка си, ищцата му е готвила, прала го е, грижила се е за него
като за собствен син, без да иска заплащане за това.
Т.к. на няколко пъти се е случило,
ответникът да обещае, че ще плати дължимото, а не го е сторил, ищцата, която си
е водила тетрадка за всички разходи, го е задължила да се подписва под
задълженията, за да има доказателство и да се води точна сметка за разходите.
Посочва, че за периода от 04.02.2017 г. до 20.03.2017 г., задължението на
ответника е възлизало на стойност 2056 лева. Сочи, че ответникът се е подписал,
че ще върне сумата от 2056 лева за този период с лихва 10% върху главницата от
2056 лева или само до 20.03.2017 г. задължението на ответника възлизало на
2261,60 лева., представляващо главница и лихва.
Твърди, че общо дължимите суми, с които
ищцата е обедняла за периода от 03.12.2016 г. до 14.04.2017 г. е в размер на
5764,36 лева, включваща дължимо договорено възнаграждение 133 дни по 20 лева на
ден за гледане в общ размер на 2660 лева, консумативи за храна 133 дни по 8
лева на ден, в общ размер на 1064 лева, разходи за ток 78,41 лева, разходи за
вода 14,95 лева, разходи за кабелна телевизия 115 лева, закупени лекарства
75,24 лева, памперси и други консумативи 119,56 лева, лежащо болна 209,60
лева/касае се до болен на легло и цялото обслужване е в леглото-хранене, личен
тоалет, изхождане по малка и голяма нужда и по специални грижи изискващи и по
специални материали за обслужване /нощни памперси, подложки, кърпи, кремове,
ръкавици.
В първоначалната искова молба, преди да
бъдат дадени указания за отстраняване на нейната нередовност, ищцата е
претендирала сумата в размер на 6248,40 лева. След дадени указания за посочване
на точния й размер е посочила, че претендираната сума е в общ размер на 5746,36
лева. С последната уточнителна молба сочи, че ответникът й е заплатил сумата в
размер на 1156,40 лева, заплатени от ищцата кредитни вноски на ответника,
поради което няма претенции към ответника за същата и тя не е предмет на
исковата претенция.
Във връзка с горното посочва, че общо
дължима сума за гледането на болната жена за посочения период е в размер на
4336,76 лева, като сключения между страните, устен договор за гледане на
болната жена е прекратен със смъртта на същата. Претендира и лихва в размер на
205,60 лева за периода от 04.02.2017 г. до 20.03.2017 г.. Уточнява, че не
претендира обезщетение за забава.
Във връзка с наведените твърдения се
иска от съда да постанови решение. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В хода по същество ищцата, редовно
призована, не се явява, изпраща процесуален представител. Поддържа исковата
претенция и моли за уважаването й.
В открито съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От разпита
на свидетелката
Н. Т., се установява, че познава страните по
делото. Два пъти била виждала ответника в
апартамента на ищцата, която й споделила, че имали договорка той да й
плаща за грижите, които ще положи ищцата за майка му. Свидетелката заявява, че
ответникът не е плащал на ищцата. Твърди, че е виждала тефтер, на който
ответникът се подписвал за парите, които Р. трябвало да получи от него за
гледането на майка му. Дава показания, че това били разходи на Р. за отглеждане
на майката на Г. като в специалната тетрадка за целта са записвани всички суми,
които Г. дължал на Р.. В тетрадката се е подписвал лично ответникът. Тефтерът
стоял при ищцата и свидетелката сочи, че е чела и виждала лично какво е
записано в него - дати, часа и сумата, която е изразходвала за гледане на
майката на ответникът. Свидетелката заявява, че знаела за задължения на
ответника, свързани с банкови кредити, които не можел да плаща и за които ищцата
искала понякога от св. Т. пари -различни суми 200 – 300 или 100 лева, за да му
внася за кредита. Ответникът не бил върнал дължимите на ищцата суми. Ищцата заедно
със свидетелката Т. го били търсили в дома му няколко пъти, но той се криел.
От
показанията на свидетеля Димитър П., се установява, че същият се познава с
ищцата от детските й години и понякога идвал в гр. Пазарджик. При тези
посещения лично бил виждал в дома на ищцата, болната майка на ответника, както
и последният. Заради ищцата свидетелят се опитал да му уреди кредит, за да й
върне парите, които му е давала – давала му пари, разходи за храна на майка му,
плащане на вноски по кредита му, сметки за телефон и др. разходи. Знаел също,
че Р. записвала всички пари, които давала за болната майка на Г.,
за самия него и за какво ги е давала.
Съдът възприема показанията на
свидетелите Т. и П. за обективни, последователни, логични и непротиворечиви,
поради което ги кредитира.
От
заключението на приетата по делото СГЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че следният ръкописен текст на последните
две страници от тетрадка /писмено доказателство, представено от ищцата/ - „Г.Ц.Л., **********.
С подписа си потвърждавам, че към 03.02. 2017 г. дължа на Р. Делчена Д.
1379 лв и се задължавам до 15.03. да ги възстановя“ и „ Аз Г.Ц.Л., ********** *** за периода от
04.02. 2017 г. до 10.03.2017 г. се задължавам със сумата от 2056 лв., която ще
върна на Р.Д.Д. до 20 март 2017 г.. В случай на забавяне с 10% лихва месечно
върху цялото задължение до окончателно изплащане“, са изписани от ответника Г.Л..
От експертизата се установява също с категоричност, че и подписите под тези два
текста от двете страници на тетрадката също са положени от ответника Г.Л..
По делото
от ищцовата страна са ангажирани и писмени доказателства във връзка с
извършени разходи по закупуването на лекарства и други консумативи за гледането
на болната майка на ответника, както и счетоводни документи във връзка с
извършени плащания от ищцата по сметки в полза на дружества за погасяване на
дължими месечни погасителни вноски по кредити на ответника Л..
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание в чл.79 ал.1, във връзка с чл.87, ал.1, иск по чл.240, ал.1 и по чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се
установява, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение,
по силата на сключен устен договор, съгласно който ищцата са е задължила да се
грижи за майката на ответника, а последният да й заплаща възнаграждение в
размер на 20 лв. на ден, по 8 лв. на ден за разходи за храна на майка му, както
и консумативите по гледането, вкл. ток, вода, отопление и др. В тежест на
ищцата е да докаже, че добросъвестно, ежедневно е изпълнявала задължението си
да полага необходимите грижи за гледането на майката на ответника, както и че е
извършила разходите за консумативи, чието заплащане претендира, а в тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил
изцяло задълженията си по договора. В случая от доказателствата по
делото се установява, че ищцата през целия исков период е изпълнявала
задълженията си по договора. От показанията на свидетелите Т. и П.а се установи
наличието на договорни отношения между страните, както и че ищцата
добросъвестно е изпълнявала задълженията си по договора като е полагала грижи
за майката на ответника. От своя страна ответникът не ангажира доказателства за
плащане на задълженията си по договора. За да формира извод за наличието на
облигационно отношение между страните по договор за гледане и издръжка на
майката на ответника, по който е налице неизпълнение от страна на ответника, съдът,
съвкупно с останалите доказателства по делото, взе предвид и представените от
ищцата писмени доказателства, а именно последните две страници от тетрадката,
представляващи частни документи, подписани от лицето, което ги издава - ответника. Налице е извънсъдебно признание на факти,
което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. За
установяване направените от страна на ищцата разходи по закупуването на
лекарства и други консумативи за гледането на болната майка на ответника страната
е ангажирала писмени доказателства, с които искът освен по основание се доказва
и по размер. Същите не са оспорени от ответника. Предвид изложеното съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 4336,77 лева.
Поради основателността на главния иск,
основателна е и претенцията за заплащане на лихва в размер на 205,60 лева,
дължима за периода от 04.02.2017 г. до 20.03.2017 г.. начислена върху сумата за
гледане на болната жена, която към момента на уговорката на лихвата същата е
била в размер на 2056 лева.
Относно иска по чл.240, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Връщането на получената в заем сума
става на падежа или в рамките на един месец от поканата. С оглед цитираната разпоредба ищецът носи
доказателствената тежест да установи наличието на валиден договор за заем между
страните, с предмет исковата сума, предаване на заемната сума на заемателя,
отправяне на покана до заемателя да върне сумата.
Съдът намира, че ищцата не успя да проведе главно и
пълно доказване на твърдението си, че между страните е било налице воля за
сключване на твърдяния договор за заем, т.е. не се установи по безспорен и
категоричен начин, че е възникнала облигационна връзка по договор за заем между
ищцата и ответника. Единствените ангажирани доказателства, които съдът може да
обсъжда в тази насока са представените
от ищцата писмени доказателства, а именно последните две страници от тетрадката,
подписани от ответника, съдържащи изявления за налични от него към ищцата
парични задължения. Установяването
на това обстоятелство само по себе си не установява да е налице воля на
страните за сключване на договор за заем. По делото не се доказва да са налице
насрещни волеизявления на страните за сключване на такъв договор. Обстоятелството,
че ответникът има неизпълнени парични задължения към ищцата не може да служи
като единствено доказателство на заемен договор, тъй като изискуемостта им може
да произтича от каквото и да било друго правно основание, като в хода на делото
бе установено наличието на друга облигационна връзка между страните. В
допълнение следва да се посочи, че претендираната по договор за заем сума се
различават от сумите, за дължимостта на които ответникът е положил подписа си. По делото не се събраха никакви
други доказателства, които да установяват наличие на облигационна връзка по
договор за заем.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора, по правилата на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените
от нея разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно 1024,40 лева за
държавна такса, платено адвокатско възнаграждение при първоначалното
разглеждане на делото от РС и депозит за назначения особен представител, както
и сумата от 119,15 лева по сметка на РС Пазарджик за възнаграждение на вещото
лице по СГЕ. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати съразмерно с отхвърлената
част от иска сумата от 32,05 лева по сметка на РС Пазарджик за възнаграждение
на вещото лице по СГЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Г.Ц.Л., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Р.Д.Д., ЕГН **********
*** сумата от 4336,77
лева /четири хиляди триста тридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ по договор за
гледане и издръжка на трето лице, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 205,60 лева, лихва дължима за периода от 04.02.2017 г. до
20.03.2017 г.. начислена върху сумата за гледане на болната жена
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Р.Д.Д., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника Г.Ц.Л., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата сумата от 1222 лева /хиляда двеста двадесет и
два лева/ по силата на договор за заем.
ОСЪЖДА ответника Г.Ц.Л., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Р.Д.Д., ЕГН **********
*** сумата от 1024,40
лева /хиляда двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника Г.Ц.Л., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик сумата от 119,50 лева /сто
и деветнадесет лева и петдесет стотинки/ за възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА ищцата Р.Д.Д., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС Пазарджик сумата от 32,05 лева /тридесет и два лева и пет
стотинки/ за възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: