№ 203
гр. Сливен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230103529 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2017 г. ответника е получил от БНП Париба
Пърсънъл Файненс, сумата от 5200 лв., по силата на сключен договор за потребителски
кредит. Твърди се, че кредиторът е предоставил на ответника, по силата на договора за заем
сумата от 5200 лв Сочи се, че ответника се е задължил да върне заемната сума, ведно с
дължимата договорна лихва в общ размер на 3342.56лв в срок до 20.12.2021г. Твърди се, че
на 11.11.2021 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания между БНП
Париба Пърсънъл Файненс и Агенция за събиране на вземанията, по силата на който с
приложение №1 от 11.11.2021г. е прехвърлено вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс
срещу ответника, всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички
лихви на дружеството кредитор. Сочи се, че ответника е уведомен за извършеното
прехвърляне с връчено препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди се, че Агенция за
събиране на вземанията е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на
длъжника е подал възражение за недължимост на сумите, поради което ищцовото
дружество предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че
ответника дължи на Агенция за събиране на вземания ООД сумата главница в размер на
главница в размер на 3486.75 лв, сумата от 414.91лв, представляваща договорна лихва за
периода 10.03.2020г. до 20.12.2021г., сумата от 356.81лв, представляваща обезщетение за
забава по договора за периода от 11.03.2020г. до датата на подаването на заявлението в
съда, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените
в заповедното производство разноски.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
1
240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна
лихва по ДПК, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за обезщетение
за забава по ДПК, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2
от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
сключеният между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс ДПК , предоставената сума
по ДПК, факта на извършеното прехвърляне на вземането срещу ответника, уведомяването
на ответника за извършената цесия, е негова.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по ДПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са неоснователни и недоказани.В ДПК
не е посочено какъв е размера на възнаградителната лихва, надбавката, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на ДПК, добавката, съставляваща
печалба за кредитора, застрахователната премия по ДПК.Направено е възражение, че
текстът на ДПК е изписан на шрифт по малък от 12 и е нарушена разпоредбата на чл.10,ал.1
от ЗПК.Сочи се, че ответницата е заплатила цялата главница, а ДПК е недействителен,
поради липсата на разбиване на задълженията на кредитополучателя по пера каква е сумата
за главница, лихва, обслужване на кредита, застраховка и т.н.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове
и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответника А. В. Б., редовно призован, не се явява, вместо нея се
явява адв. М., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени на доверителката му направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2017 г. А. В. Б. е сключила договор за потребителски кредит №15591513,
по силата на който БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД й е предоставило сумата от 5200
лв. и е уговорено сумата от 8542.56 лв. да се заплати на 48 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 177,97 лв., а последната да се заплати на 20.12.2021г., уговорено е
заплащане на първоначална вноска в размер на 177,97лв. Договорен е лихвен процент в
размер на 27.26% и годишен процент на разходите в размер на 33.79%. В чл. 5 от Договора
за потребителски кредит е предвидено, при забава на една или повече месечни погасителни
2
вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата, върху всяка забавена погасителна вноска. В договора е
уговорена такса ангажимент в размер на 182,00 лв. В чл. 7 от договора е предвидено, че
месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в
последователност: разноски, лихва, главница, а надплатените суми по договора, ще се
използват от кредитора за погасяване на други задължения на кредтополучателя, а ако няма
такива, подлежат на връщане след подаване на заявление от кредитополучателя. Посочено е,
че договора е сключен при валутен курс 1,95583 лв. за едно евро, а при инфлация по голяма
от 2% на месечна база или 24% на годишна база, кредитора има право да преизчисли
размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация за приложимия период.
На 23.11.2016г. е издадена фактура за закупен от Петър Петков Петров, по
лизингов договор №14163419 мобилен телефон НТС ONE E9 PLUS I с цена 699лв от
магазин Зора за сумата от 699лв.
С рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г. БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД е прехвърлило на Агенция за събиране на вземанията ООД
вземанията си, като в §. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че се прехвърлят всички
вземания, произтичащи от ДПК, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача
вземанията, определени всеки месец в приложение №1 срещу заплащане на покупната цена.
С потвърждение на извършената цесия БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е
потвърдило извършената цесия на всички вземания по рамков договор от 11.11.2021 г.
С приложение №1/11.11.2021 г. към договор за прехвърляне на вземания от
11.11.2021 г. в т.777 е прехвърлено вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД към
А. В. Б. по договор от 28.12.2017 г. в размер на 5200 лв. отпусната главница без застраховка,
остатък на главницата към 11.11.2021 г. в размер на 3 486,75 лв, остатък на договорната
лихва в размер на 414,91лв, остатък наказателна лихва в размер на 174,06 лв към
11.11.2021г. общо задължение по кредита в размер на 4075,72 лв., на Агенция за събиране
на вземанията ООД. Приложение 1 е подписано както от представители на продавача, така и
от представители на купувача.
На 11.11.2021 г. е изпратено уведомително писмо от БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, чрез Агенция за събиране на вземанията ООД до А. В. Б., че е прехвърлено вземането
от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на Агенция за събиране на вземанията ООД и
задълженията на Б. възлизат на 4075,72 лв. и в пет дневен срок от получаването на писмото
могат да се платят всички вземания на изрично посочена банкова сметка Писмото е връчено
на майката на Б. на 23.11.2021 г.
На 07.06.2022 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Агенция за събиране на вземанията ООД срещу А. В. Б. за следните суми главница в
размер на 3486,75 лв, договорна лихва в размер на 414,91 лв. , обезщетение за забава в
размер на 356,81 лв. за периода от 11.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението,
3
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в
заповедното производство разноски.
На 8.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2321/2022 г. на СлРС, по
силата на която е осъдена А. В. Б. да заплати на Агенция за събиране на вземанията ООД
главница в размер на 3486,75 лв., договорна лихва в размер на 414,91 лв. , обезщетение за
забава в размер на 356,81 лв. за периода от 11.03.2020 г. до датата на подаване на
заявлението, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и
направените в заповедното производство разноски в размер на 160,17 лв.
Заповедта е връчена на 14.06.2022 г. и на 28.06.2022 г. е подадено възражение.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните
установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че А. В. Б.
сумата в размер на 5018 лв. е преведена на ответницата с платежно нареждане от 29.12.2017
г. В заключението вещото лице е посочило, че ответницата е извършила плащане на
стойност 4627,25 лв. и дължимата главница е в размер на 3486,75 лв., а дължимата
договорна лихва е в размер на 428.56 лв. Посочено е, че общо дължимата лихва по договора
е в размер на 3342,56 лв., а размерът на обезщетението за забава върху главницата е 673,14
лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно
счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между
страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на
Агенция за събиране на вземанията ООД са прехвърлени вземания, които е имал БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД към А. В. Б.. Тези вземания са по договор за
потребителски кредит, по силата на който БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в
качеството си на заемодател, е отпуснало парична сума в размер на 5200 лв. на А. В. Б., а
ответника се е задължил, в качеството си на кредитополучател да върне съответните суми за
главница, договорни лихви, лихви за забава.В производството не се доказа, че ответника е
подписал стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация по
потребителските кредити, не се представиха доказателства за подписване от страна на
ответницата на общите условия на договора за потребителски кредит.
С договора за цесия страните са се споразумели изрично за вземанията вземания,
произтичащи от ДПК, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях посочени в Приложение №1 към договора, в
4
което цедираните вземания се индивидуализират и се посочва продажната им цена.По
делото е представено процесното приложение №1.Безспорно се установи в производството,
че ищцовото дружество въз основа на пълномощното е изпратило уведомителни писма за
извършената цесия на посочения адрес на ответника.Ответникът е уведомен за извършената
цесия и размера на задължението си към ищцовото дружество. В производството се доказа,
че ответницата е заплатила по договора за потребителски кредит сумата от 4627.25 лв.
От представения договор за потребителски кредит се установи, че шрифта на който
са условията по договора е по-малък от 12. Следва да се посочи и че по погасителния план
са посочени само размерите на главницата, която се погасява с погасителната вноска, но
липсва каквото и да било посочване размера на лихвата, която се погасява със съответната
погасителна вноска, както и не е посочен целия размер на лихва. В договора за
потребителски кредит не е посочено как се формира и от какво годишния процент на
разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. В настоящия случай няма представени общи условия, подписани от
кредитополучателя. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, изрично е посочено, че следва да се посочи
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за потребителски кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения приложение № 1 начин. В
чл. 11, т. 14 и т. 17 от ЗПК, изрично е предвидено, че следва да се посочат периодите и
условията за плащане на свързаните повтарящи се и еднократни разходи и лихвата.
Нарушена е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно, договора за потребителски
кредит е на шрифт по-малък от 12. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК, а
именно в договора за кредит следва да се съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение и на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая в ДПК в погасителния план е
посочена цялата сума и разпределението на вноските е посочено само каква е оставащата
главница в лева. Липсва посочване на каква е оставащата договорна лихва и съответните
други компоненти, които формира ГПР на ДПК. С оглед изложеното, съдът приема, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 и т. 11 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23
от ЗПК, следва да се приеме, че договора за потребителски кредит е недействителен, поради
което ответницата дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и
други разходи по кредита.
Следва да се отбележи, че от назначената по делото съдебно счетоводна експертиза
се установи, че на ответницата е преведена сумата от 5018 лв., от която следва да се
приспадне стойността на плащанията в размер на 4627,25 лв.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и
доказан за сумата от 390,75 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 3486,75 лв., ще
5
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за присъждане
на договорна лихва в размер на 414,91 лв., за периода от 10.03.2020 г. до 20.12.2021 г. С
оглед изложеното по-горе за недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 от ЗПК, иска ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
на установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 356.81 лв.,
считано от 11.03.2020 г. до 07.06.2022 г. С оглед изложеното по-горе за недействителност на
договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК, иска ще следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от
процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответника да
му заплати направените по делото разноски в размер на 74,72 лв., представляващи заплатени
държавни такси, депозит и юриск. Възнаграждение в заповедното и исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане от адвокат
пълномощника на ответника, ще следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 499,53 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответницата, възражението е неоснователно предвид броя на исковете и размера им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че А.
В. Б., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. 6-ти септември № 17, ет. 3, ап. 9 дължи на Агенция
за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 390,75 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №15591513 от
28.12.2017 г., прехвърлен с цесия на 11.11.2021г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 07.06.2022 г. до окончателното й плащане, като отхвърля
предявеният иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 3486,75
лв., като неоснователен и недоказан.
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че А. В. Б., ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. 6-ти септември № 17, ет. 3, ап. 9 дължи на Агенция за събиране на вземанията
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър
Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 414,91 лв., представляваща
договорна лихва по договор за потребителски кредит №15591513 от 28.12.2017 г.,
прехвърлен с цесия на 11.11.2021г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на Агенция за
събиране на вземанията ЕАД, за периода от 10.03.2020 г. до 20.12.2021 г. , като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че А. В. Б., ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. 6-ти септември № 17, ет. 3, ап. 9 дължи на Агенция за събиране на вземанията
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър
Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 356,81 лв., представляваща
обезщетение за забава , за периода от 11.03.2020 г. до 7.06.2022 г. , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А. В. Б., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. 6-ти септември № 17, ет. 3, ап.
9 ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените в заповедното и исковото
производство разноски в размер на 74,72 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 да заплати на А. В. Б., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. 6-ти септември № 17, ет. 3,
ап. 9 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 499,53
лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7