Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1925 05.08.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Радостина Петкова
Секретар Илияна
Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 9985 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба на М.П.П., ЕГН: **********,*** която е предявила срещу ответника „ТИХ ТРУД -БУРГАС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“
16, представляван от управителя Р. М. И., искове с правно основание чл. 415, ал. 3, предл. второ вр.
с ал. 1, т.3 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника й заплати
сумата от 2750лв., представляваща
дължима неустойка по споразумение от 04.04.2019г. към договор за наем на недвижим
имот от 01.11.2018г. за предсрочното му прекратяване от ответника, за обезпечение
на което вземане ответникът й е издал запис на заповед от 04.04.2019г. за същата
сума, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.11.2019г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажирани
са доказателства. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощения
си адвокатски представител и моли за уважаване на иска. Представя писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по
чл. 131 от ГПК, ответното дружество, редовно уведомено е депозирало писмен отговор, в който е оспорило
иска, като е изложило съображения, че записът на заповед и споразумението са
подписани от бившия управител на дружеството И. Ч. след 05.04.2019г., когато
същият вече е нямал представителни правомощия спрямо дружеството, както и, че
при освобождането му от длъжност същият не е предал процесния запис на заповед
и споразумението, посочени по-горе. Отделно от това се възразява, че съгласно
Правилника на дружеството и сключения с управителя И. Ч. договор за възлагане
на управлението на дружеството, същият не
е имал правото да поема менителнични задължение и е бил длъжен в такъв
случай, че планира сключване на такава сделка да докладва това искане за
разрешение от едноличния собственик на капитала, каквото в случая досежно
процесния запис на заповед се сочи, че липсва. Твърди се, че същата процедура е
следвало да се изпълни и досежно споразумението. Ответникът заявява, че не
оспорва, че между страните е сключен процесния догоговор за наем от
01.11.2018г., като твърди, че същият е бил прекратен по право на 11.07.2019г.
–поради незаплащане на наемната цена от ищцата за м. юли 2019г. Сочи, че
записът на заповед е каузално свързан със споразумението от 04.04.2019г.
Оспорва останалите фактически твърдения на ищцата, за което излага подробни
съображения. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание, ответникът, чрез
упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения отговор и моли съдът
да отхвърли исковете.Представя писмени бележки.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното :
С влязло в законна сила
разпореждане от 19.09.2019г. по ч.гр.д. № 7802/2019г. по описа на БРС, издадено
заповедното в производство по чл. 417 от ГПК, съдът е отхвърлил заявлението на
ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 2750 лв. – главница, претендирана по запис на
заповед, издаден на 04.04.2019г., поради нередовността му, като в предоставения
на заявителя едномесечен срок по чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3,
предл. последно от ГПК същият е предявил осъдителен иск за сумата от 2750 лв., с
твърдение, че същата представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване от ответника на сключения между страните договор за наем на
недвижим имот от 01.11.2018г., обезпечение на което вземане ищцата твърди, че
ответника й е издал запис на заповед от 04.04.2019г.
По делото е представен документ,
ознаглавен „запис на заповед“ от 04.04.2019г., по силата на който ответникът се
е задължил да плати на ищцата сумата от 2750 лв. на „предявяване“ и
едновременно с това с посочен падеж за плащане „при прекратяване или промяна на
условията по договор за наем от страна на „Тих Труд“ ЕООД неустойка по договор
за наем“. Поради едновременно посочване на два вида падежи в посочения документ,
единият от който съставлява и условие /кауза/ за плащане, въпреки абстракния
характер на ценната книга, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 486 от ТЗ, което е от категорията, неподлежащи на саниране по смисъла на 536 от ТЗ и води
до нищожност на ценната книга, като отрича качеството й на запис на заповед.
Този документ, носещ подписа на представител на длъжника може да бъде ценен
единствено като едностранно изявление на ответника за поето задължение плащане
в полза на ищеца на сумата от 2750 лв., представляваща неустойка при
прекратяване или промяна на условията по договор за наем от страна на „Тих
Труд“ ЕООД.
По делото е представен сключения
между страните договор за наем от 01.11.2018г., съгласуван с председателя на СГБ,
по силата на който ответникът като наемодател е предоставил на ищцата като
наемодател за срок от една година за периода от 01.11.2018г. до 01.11.2019г. за
временно и възмездно ползване на собствения си имот, представляващ 15 кв.м.
незастроена площ в зона „Запад“ за поставяне от ищцата на каравана за съхрание,
срещу поето от последната задължение да заплащане в срок /до 10-то число на
текущия месец/ на ответника на сумата в размер на 100 лв без ДДС /120 лв. с
ДДС/, включваща месечна наемна цена в размер на 50 лв., месечна такса за
поддръжка на инфраструктура в размер на 20 лв., месечна такса за охрана в
размер на 20 лв. и месечна такса смет в размер на 10 лв.. Страните са уговорили
няколко начина за прекратяване на договора за наем, между който и прекратяване
„по право“ при незаплащане от наемателя в срок на наемната цена.
По делото е представено
споразумение от 04.04.2019г., с което страните са се уговорили да бъде продължен срока на сключения помежду
им договор за наем до 30.06.2021г., като са се съгласили за периода от
01.07.2019г. до 30.06.2021г. ищцата да не заплаща наемна цена като обезщетение
за това, че е изпълнила проект за инвестиция в ел. захранване и подобряване на
съпътстващата инфраструктура със собствени средства и поради оплаквания от
нейна страна, че през периода м. септември – м.декември 2018г. е имало нанесени
щети от съседни наематели и набези на външни лица. В същото споразумение
страните са се съгласили, че при предсрочно прекратяване на договора за наем от
наемодателя или неизпълнение на задължението му за пазене и охрана, същият
дължи на наемателката неустойка в размер на 2750 лв., за обезпечение на което
вземане на ищцата, наемодателят-ответник
е издал заповед на заповед, който наемателката се е задължила да му върне в
деня на прекратяване на договора
-30.06.2021г.
По делото е представено писмено
уведомление от ответника до ищцата от 11.07.2019г., в което е посочил, че
поради незаплащане в срок на наемната вноска за м. юли 2019г. счита договора за
наем за прекратен по право на 11.07.2019г., поради което в срок до 21.07.2019г.
ищцата следва да освободи имота като премести караваната си от него с
двустранен приемо-предавателен протокол. Уведомлението е подписано от двама свидетели
- Р. Г. и Иван Колев, с отбелязване, че ищцата е отказала да й бъде връчено.
Ответникът е оспорил
датата на сключване на споразумението от 04.04.2019г., с твърдението същото че е сключено в последващ момент,
към който лицето И.
Ч. вече не е било управител на дружеството, т. е. след 05.04.2019 г., поради което не е
могъл да задължи валидно дружеството – ответник. Видно от данните по решение с решение от
24.02.2017г. на управителния съвет на ЦУ на СГБ, считано от 16.01.2017г. е освободен от длъжност предишния управител
на ответното дружество, като считано от 24.02.2017г. е избран нов управител на
ответника – И. Ч., на който принципала е възложил управлението на ответното
дружество с договор за възлагане на управление от 16.02.2017г. Впоследствие с
решение 05.04.2019г. на управителния съвет на ЦУ на СГБ, считано от
05.04.2019г. И. Ч. е освободен от заеманата длъжност „управител“ на „Тих труд
Бургас“ ЕООД, като на негово място е назначена Р. Х. Г.. По делото е представен приемо-предавател протокол от 08.04.2019г.,
подписан от освободения управител И. Ч. и новоназначения управител Р. Г., в присъствието на В. В. – представител на принципала, по
силата на който И. Ч. е предал на Р. Г. описаните в протокола документи, както и флашка- сертификат с електронния
подпис на дружеството.
Ответникът се е позовал на обстоятелството, че видно от
представения приемо-предавателния протокол от 08.04.2019г. записът на заповед и
процесното споразумение с дата 04.04.2019г. не са били сред документите,
предадени от бившия управител Ч. заедно цялостната съдържаща се у него дружествена документация. В тази връзка по делото е разпитан като свидетел
бившия управител на ответното дружество И. Ч., който в показанията си заявява,
че на 05.04.2019г. след 15 часа принципала – СГБ- София го е освободил от
длъжност и е възложил и предал управлението на ответното дружество на Р.Г., като сочи, че в негово
отсъствие са били предадени на новия управител всички материали на дружеството,
архиви и печати. Св. Ч. сочи, че в качеството си на управител е получил от предходния управител
три печата, които са се намирали съответно - един в производството, един в
счетоводството и един сгъваем формат, който държал при себе си. В показанията
си заявява, че е подписал представения приемо-предавателен протокол от
08.04.2019г. за предаване на посочените в него документи, които са се намирали
в касата на дружеството, от която само той е имал ключ, който предал на 06 или
07 април 2019 г. на новия управител. Свидетелят Ч. първоначално заявява, че
процесните запис на заповед и споразумение са били подписани в началото на м.
април 2019г. и са се намирали в папка при документи, които е трябвало да
заминат за гр. София. По-нататък в показанията си заявява, че тези документи са
се намирали в счетоводството на дружеството или в адвокатското дружество,
обслужаващо предприятието, като в края на изявлението си заявява, че тези
документи са се съдържали в папка в „съседния офис на счетоводството“. Що се
касае до ел. проекта за захранване на караваната на ищцата, св. Ч. първоначално
сочи, че ищцата лично е заплатила дължимата за изграждането му сума на фирма „***“, затова тази сума не е била
фактурирана от дружеството, а впоследствие заявява, че не може да каже дали
ищцата е изплатила лично сумата или я е заплатила чрез „Тих труд“, както и
сочи, че не може да каже къде се намира проекта за захранването на караваната.
По делото е разпитана като
свидетел Р. Г.- счетоводител на ответното дружество, която заявява, че след
освобождането на И. Ч., тя е била назначена временно като управител на
ответното дружество до назначаването на нов. Сочи, че на 05.04.2019г. И.Ч.
лично й е предал изборните в приемо- предавателния протокол документи, като
процесните запис на заповед и споразумение от 04.04.2019г. не са били сред
предадените документи. За тях заявява, че е научила след представянето им от
ищцата през м. юни 2019г. Сочи, че приемо-предавателния протокол е бил подписан
от И. Ч. на 08.04.2019г., тъй като на 05.04.2019г. същият си е тръгнал без да
се подпише. От показанията й се установява, че процесните запис на заповед и
споразумение от 04.04.2019г., както и въпросния проект за ел. захранване на
караваната на ищцата не са се намирали в счетоводството на дружеството.
Свидетелката сочи, че действително е било извършено ел. захранване на
караваната на ищцата, но в дружеството няма представени документи за това.
По делото е разпитан като свидетел С. П.- управител на
„***“ ЕООД, като представляваното от него дружество е наемател на склад на
територията на „Тих труд - гр. Бургас“ ЕООД и, че познава ищцата като наемател
на каравана на същата територия. От показанията му се установява, че бил
потърсен от И. Ч., който поискал „***“ ЕООД да извърши ел. захранване до
караваната на ищцата, като заявил,че той ще поеме плащането. В тази връзка
свидетелят П. заявява, че не може да каже дали Ч. е обещал лично или като
управител на „Тих труд - Бургас“ да заплати за захранването, но сочи, че с
оглед съвместната им работа предполага, че Ч. е действал като управител на
ответното дружество. От показанията му се установява, че захранването на
караваната на ищцата било извършено изцяло през пролетта на 2018г. със средства
на свидетеля П. и на представляваното от него дружество „***“ ЕООД, като тези
средства не били възстановени впоследствие нито от ищцата, нито от Ч.. Свидетелят
сочи, че тъй катпо Ч. намирал различни оправдания да не му плати и понеже не получил каквото и да е плащане за
изграденото ел. захранване на караваната на ищцата впоследствие си взел кабела.
При кредитиране на свидетелските
показания съдът намира, че не следва да бъде ценени като достоверени
показанията на св. Ч. в частта им, касаеща времето за подписване на процесните
документи, както относно обстоятелствата, свързани изграждане на ел.
захранването на караваната на ищцата и плащането на разходите за това, тъй като
показанията им са взаимно изключващи се и противоречи, уклончиви и неясни. Освен
това следва да се зачете и евентуалната заинтересованост на св. Ч. във връзка с
изнесените от него показания. Наред с
това показанията на св. Ч. не кореспондират с останалите свидетелски показания,
които са ясни, последователни и се подкрепят от останалия по делото
доказателствен материал. Затова съдът счита, че само показанията на св. Г. и св. П. следва да бъдат напълно
кредитирани.
По делото са извършени две
съдебно-технически експертизи за изследване на поставените върху процесното
споразумение и запис на печати на ответното дружество. В първата експертиза
вещото лице С. е дало заключение, че положените в двата документа печати са от
употребявания в дружеството печат. По повод оспорване от ответника на първото
експертно заключение по делото е извършена потворна експертиза, по която вещото
лице Н. е дал заключение, че отпечатъците от ктъгъл печат в записа на запис са
от печата на управителя на дружеството, който се използва понастоящем, а
отпечатъка от кръгъл печат в споразумението е положен от печат еднакъв по
размер и съдържание с този на управителя на ответното дружество, но друг
екземпляр – по –износен и по-изтрит, който печат не е представен на вещото лице
като ползван от дружеството. По отношение на подписите, положени под
отпечатъците вещото лице е посочило, че не може да се каже дали да поставени по
едно и също време. В съдебно заседание вещото лице Н. сочи, че при посещение в
дружеството са му били предоставени три печата, като отпечатъците от печатите,
положени в записа на заповед и в споразумението са от различни печати, тъй като
в записа на заповед е положен отпечатък на печат -
фотокопие номер 7 – съгласно приложението към експертизата, а в
споразумението от 04.04.2019г. е използван печат, който е еднакъв по размери и
съдържание с печата на управителя на дружеството, но е от друг екземпляр на
печат, който не се е намирал в ответното дружество и не е представен на
експертизата.
Съдът кредитира изцяло
заключението по втората експертиза и заключението по първата експертиза, в
частта в която изводите по нея се покриват с втората експертиза. Последната от
своя страна дава ясно и обосновано обяснение за различията в отпечатъците на
положените в изследваните документи печати и кореспондира на останалия събран
по делото доказателствен материал.
С оглед гореустановената
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал. 3, предл. второ вр. с ал. 1, т.3 от ГПК
вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Ищцата претендира осъждане на
ответника да й заплати уговорената в горепосоченото споразумение от
04.04.2019г. неустойка от 2750 лв. за предсрочно прекратяване от негова страна
на сключения между страните договор за наем на недвижим имот от 01.11.2018г. Ищцата
твърди, че вземането й по записа на заповед обезпечава каузалното й
правоотношение с ответника по споразумение от 04.04.2019г. към договор за наем за претендираната неустойка в
размер на 2750 лв. поради прекратяване на договора от ответника, съгласно
сключено между страните писмено споразумение от 04.04.2019г. Ответникът също не
възразява, че записът на заповед е каузално свързан със споразумението от
04.04.2019г., като счита, че същите не са обвързали валидно страните.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По делото страните не спорят,
поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване помежду им, че въз основа на
договора за наем от 01.11.2018г. помежду им е възникнало валидно наемно
правоотношение, по силата на който ответният наемодател е предоставил на ищцата
като наемодател за временно и възмездно ползване при посочените в договора условия на 15 кв.м. м. незастроена
площ в зона „ЗАПАД“, както и, че договора за наем е прекратен.
Страните спорят за причините за прекратяване
на договора за наем, като ответникът твърди, че прекратяването е станало на
11.07.2019г. „по право“ поради неплащане от ищцата на наемната цена за м. юли
2019г., а ответницата счита, че ответникът й дължи неустойка, уговорена в
споразумението от 04.04.2019г. поради неоснователно предсрочно прекратяване на
договора за наем.
За уважаване на исковата
претенция за присъждане на дължимата съгласно горепосоченото споразумение
неустойка, в тежест на ищцата е да докаже наличието на валидно възникнало в
тежест на ответника облигационно задължение към ищцата за заплащане на
претендираната неустойка и настъпването на фактите и обстоятелства, от които
твърди, че произтича вземането й за претендираната неустойка на соченото в
исковата молба основание и размер, а ответникът следва да докаже възраженията
си, в т.ч., че процесното наемно правоотношение е прекратено по право на
соченото от него основание.
С оглед преценката дали
процесното споразумение от 04.04.2019г., съдържащо договорната клуаза за
претендираната от ищцата неустойка, валидно е обвързало страните,съдът намира
следното:
Видно от Правилника за
взаимноотношенията между Съюза на глухите в България и търговските му
дружества, както и между отделните дружества, в т. 7.5 от същият е посочено, че
управителите на търговските дружества следва задължително да съгласуват с
председателя на СГБ действията си по отдаване под наем на свободни площи,
машини и съоръжения. Това означава, че в случая е предвиден смесен фактически
състав във връзка със сключване на договорите за наем на свободни площи, изискващ
като допълнително условие за валидност на сделката съгласуването й с
председателя на СГБ. Видно от представения договор за наем от 01.11.2018г.,
сключен между страните, това условие е изпълнено, тъй като на последната
страница е отбелязано, че договорът е съгласуван с председателя на СГБ-Н.Нинов, с положен подпис и печат на СГБ.
Такова съгласуване обаче липсва при сключване на процесното споразумение от
04.04.2019г., с което се продължава срокът на договора за наем и се променят
условията по него, което означава, че този документ - споразумението от
04.04.2019г., от който ищцата извежда основанието на претенцията си за
неустойка не е могъл да породи действие и да задължи ответното дружество, тъй
като не е завършен фактическия състав за сключването му. Наред с това, тъй като
и споразумението, в т.ч. и записа на заповед не са били предадени към
05.04.2019г. от бившия на новия управител, без ясни и категорични данни, че
същите към този момент са били действително съставени, и, тъй като по делото се
установи, че положения в споразумението печат, макар да е на дружеството, е
различен от използваните три печати, които са налични в дружеството и са
предадени от бившия управител при освобождаването му от длъжност, следва
извода, че е налице антидатиране на
споразумението, т.е., че същото е било съставено след 05.04.2019г., т.е. след освобождане
от длъжност на управителя Ч.. Отделно от горното следва да се отбележи, по
делото се установи също и, че не е налице сочената от ищцата причина за
сключване на споразумението от 04.04.2019г., а именно възникнало в нейна полза
право на обезщетение за направените от нея разходи по ел. захранване на
караваната й, поради което същата да има основание да иска освобождаване от
заплащане на наемната цена.
От гореизложеното следва извода,
че между страните валидно е действал само договора за наем, сключен на
01.11.2018г., съгласуван с председателя на СГБ, по силата на който ищцата е
била задължена да заплаща наемна цена в размер на 120 лв. месечно до 10-то
число на текущия месец за едногодишния срок на договора. Подписаното между
ищцата и бившия управител Ч. споразумение от 04.04.2019г. и издадения въз
основа на него запис на заповед от
същата дата са нищожни и не са обвързали страните по делото, тъй като
споразумението не е било съгласувано с председателя на СГБ, а що се касае до
записа на заповед- по делото не се установи управителя Ч. да е имал правомощия
да задължава ответното дружество с менителнични задължения.
Затова съдът намира, че дължимата
от ищцата наемна цена за м. юли 2019г. е в уговорения в договора за наем от
2018г. размер от 120 лв. месечно. Именно поради частичното й плащане за м. юли
2019г. в размер на 20 лв. /без уговорка или съгласие кредитора да приеме
частично изпълнение по смисъла на чл. 66 от ЗЗД/, следва, че наемодателят е
имал предвиденото в раздел VI, т.
3 от договора за наем от 2018г.
основание да счита същият за прекратен, считано от забавата /11.07.2019г./
поради неплащане в срок на цялата наемна цена от ищцата. В случая, тъй като
прекратяването на договора за наем е поради неизпълнение от ищцата, същата не
може да претендира търсената неустойка от ответника, в т.ч и въз основа на
горепосоченото споразумение от 04.04.2019г. не само поради нищожността му, а и
поради обстоятелството, че дори и да беше валидно, отговорността за неустойка
касае обезщетяване на вреди, вследствие виновно неизпълнение от страна на
ответника, изразяващо се в предсрочно неоснователно прекратяване на договора за
наем или поради неспазване на задължението му за пазене и охрана, а доказателства не са налице по делото.
Предвид горното, съдът приема, че
въпреки доказателствената тежест, която носи, ищцата не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно основание
за ангажиране на отговорността на ответника за претендираната неустойка в
размер на 2750 лв., което вземане е обезпечено с нередовен запис на заповед от
04.04.2019г. Затова искът й се явява изцяло недоказан и следва да се отхвърли,
ведно с акцесроната претенция за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба - 25.11.2019г. до окончателното й изплащане
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради отхвърляне на исковете в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
901.60 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника „ТИХ ТРУД -БУРГАС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“
16, представляван от управителя Р. М. И., да й заплати на основание чл. 415, ал. 3, предл. второ вр.
с ал. 1, т.3 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата от 2750лв., представляваща дължима неустойка по споразумение от
04.04.2019г. към договор за наем на недвижим имот от 01.11.2018г. за предсрочното
му прекратяване от ответника, за обезпечение на което вземане ответникът й е
издал запис на заповед от 04.04.2019г. за същата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 25.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ТИХ ТРУД -БУРГАС“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко
Комитов“ 16, представляван от управителя Р. М. И. на основание чл. 78, ал. 3 и
чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 901.60 лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ