Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 464 04.12.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 621 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.П.Б. и Й.И.Б.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000643/ 14.08.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, с която заповед на П.Б. е наложена
принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за
форма и съдържание на акта; в противоречие на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Наведени са съображения, че доколкото
автомобилът – обект на приложената принудителна административна мярка, е в
режим на съпружеска имуществена общност, наложеното спрямо П.Б. ограничение
засяга пряко и непосредствено правото на другия съсобственик да ползва автомобила,
с което е нарушен принципа на съразмерност, установен в чл.6 от АПК. На следващо място жалбоподателите твърдят, че
изтеклият срок на валидност на съответното СУМПС не прави водача
неправоспособен и съответно опасен за здравето и живота на гражданите, поради
което с издаването на процесната заповед не се изпълнява целта на закона за
прилагане на принудителна административна мярка – да бъде предотвратено
извършването на закононарушение и вредните му последици. По изложените доводи е
направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не
се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя П.П.Б. е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, бл.№
855334 от 14.08.2019г., с който е установено, че П.Б. на 14.08.2019г. около
01:55 часа в гр.Стара Загора, на ул.“Капитан
Петко Войвода“, до Руския пазар, в посока север-юг /по данни на свидетелите
очевидци - №1 и №2/ управлява лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ххххххх, негова
собственост, като водачът отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0025 за
употреба на алкохол, с което деяние е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. На Б. е бил издаден и талон за медицинско изследване бл.№0010834, който,
видно от направеното върху него отбелязване, е отказал да подпише и получи.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
19-1228-000643/ 14.08.2019г., издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР- Стара Загора, на П.П.Б. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6
месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован
с обстоятелството, че на 01:55 часа в гр.Стара
Загора, на ул.“Капитан Петко Войвода“, до Руския
пазар, в посока север-юг /по данни на свидетелите очевидци - №1 и №2/ управлява
лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ххххххх, негова
собственост, като водачът отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0025 за
употреба на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 0010834.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната заповед, Акт за установяване на административно
нарушение серия серия Д, бл.№ 855334/ 14.08.2019г. и справка водач/нарушител.
Приети са като доказателства и
Удостоверение за сключен граждански брак № 00014000437 от 20.09.2014г.;
Свидетелство за регистрация на МПС, част I.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законово
установения преклузивен срок и е против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. По отношение и на двамата жалбоподатели е налице активна
процесуална легитимация, тъй като П.Б. е лице, участвало в производството по
издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта, а оспорващата Й.Б., въпреки че не е адресат на
обжалвания акт и не е участвала в производството по неговото издаване, има
правен интерес от оспорването, тъй като процесната ПАМ е наложена спрямо вещ,
нейна собственост, с което непосредствено се засягат нейни права и
интереси.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000643/ 14.08.2019г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган –
Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките
на предоставените му правомощия съгласно Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и
чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите основания за издаването на заповедта
- обстоятелствата, възприети от
административния орган като съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б”
от ЗДвП. Не може да бъде споделено оплакването на жалбоподателите за неясна и
непълна правна обосновка, тъй като в оспорения акт е посочено съответното
правно основание – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за
упражненото административно правомощие.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета
като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на
чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1228-000643/ 14.08.2019г., е издадена
на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, съгласно
която норма /в приложимата редакция – ДВ, бр. бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018г./
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на П.Б. с обжалвания административен акт ПАМ от фактическа страна се основава
на съставен АУАН № Д855334/ 14.08.2019г. за
извършено от жалбоподателя Б. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за
деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и
обстоятелства, П.Б., като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с техническо
средство Дрегер за употреба на алкохол. Нарушението е констатирано с надлежно
съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно
нарушение № Д855334/ 14.08.2019г. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена
сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се
ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените с него факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В жалбата не се оспорват фактическите констатации по АУАН,
възпроизведени и в Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-1228-000643/ 14.08.2019г., и в хода
на настоящото съдебно производство не са оборени, по надлежния ред с допустими
доказателствени средства, законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и
материалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН № Д855334/
14.08.2019г., и установените и удостоверени в него факти. По делото не са
ангажирани и доказателства, установяващи изпълнение на даденото с Талон за
изследване № 0010834 предписание за извършване на медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Въз основа на това съдът
намира, че са налице елементите от правопораждащия
фактически състав по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, с
които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка - „временно прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство”. Административният орган
обосновано е приел, че отказът на водача на МПС П.Б. да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и отказът да
изпълни предписание за медицинско изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на
ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон, като наложената ПАМ е
в нормативно предвидения минимален срок от 6 месеца.
Неоснователно
се явява оплакването на жалбоподателите, свързано с обстоятелството, че лек
автомобил „Ауди А3” с рег.№ ххххххх - обект на
приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е в
режим на съпружеска имуществена общност, поради което с приложената мярка
недопустимо се ограничават правата на другия съсобственик /в случая жалбоподателката Й.Б./ да ползва собствената си вещ.
На първо място следва да се
отбележи, че административният орган, в рамките на производството по прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, няма правомощие да установява права на
съсобственост върху МПС – обект на ПАМ /режими на СИО, режим на разделност,
брачни договори, трансформация на лично имущество и т.н./. По смисъла на ЗДвП,
моторното превозно средство е собственост на лицето, на чието име е
регистрирано в създадените нарочни регистри за регистрация на ППС /чл.143 от ЗДвП/. Ето защо представеното Удостоверение за сключен граждански брак, дори и
да установява права на съсобственост върху МПС, предвид датата на придобиване
на автомобила, би имало единствено значение за извършването на преценка досежно
наличието на право на жалба на невписан в регистрите
съсобственик, който съответно не е бил посочен като адресат на издадената
заповед за прилагане на ПАМ, но не и за материалната законосъобразност на
административния акт, с който ограничението по чл.171, т.2а, б. „б” се сочи
като приложено спрямо единия от съсобствениците. Принудителната административна
мярка по чл.171, т.2а, б. б” от ЗДвП се
налага на вписания в регистрите собственик на МПС, което МПС е било управлявано
от лице, непритежаващо СУМПС. Ето защо и доколкото невписаният в регистрите за ППС съсобственик на МПС не е
страна по правоотношението за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП,
а от друга страна решаващият орган в рамките на производството по налагане на
тази ПАМ няма задължение да събира доказателства досежно осъществявани права на
съсобственост върху автомобила, непосочването на
всички съсобственици на МПС като адресати на приложената ПАМ, не обуславя нито
нейната материална незаконосъобразност, нито ПАМ се явява наложена спрямо
ненадлежен адресат. На следващо място константна е съдебната практика, че за
законосъобразността на издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а,
б. „б” от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството, дали МПС – обект на ПАМ, е в
режим на съпружеска имуществена общност. Посочената ПАМ не е приложима
единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би
означавало, че притежаваните МПС от лица, сключили граждански брак или
придобили МПС в дялова съсобственост, могат да бъдат управлявани в нарушение на
императивните законови изисквания, без риск от приложението на ПАМ по чл. 171,
т.2а от ЗДвП по отношение на собствениците, каквато очевидно не е целта на
закона. Диференциран подход при прилагането на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП
е недопустим, тъй като би поставил в дискриминационно положение едноличните
собственици на автомобили - участници в движението, което е в противоречие с
принципа за равенство на гражданите пред закона /чл.6, ал.2 от Конституцията на
РБългария/.
Във връзка с възражението на
жалбоподателите за несъразмерност на приложената ПАМ следва да се каже, че макар и конституционно гарантирано, правото
на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение
в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси.
Такива без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
животът и здравето на останалите участници в движението. В този смисъл
регламентираната ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е при законово установен
приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно
установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи
не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
Отчитайки
превантивния и преустановителен характер и
съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема, че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С
оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Б. и Й.И.Б.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000643/ 14.08.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП на П.П.Б. е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: