Р Е
Ш Е Н
И Е №260227
гр.Пазарджик
14.12.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Борислав Илиев
при секретаря Петя Борисова и в
присъствието на
прокурора..............................като разгледа докладваното от
съдията Б.Илиев гр.д.№742 по описа за 2021г.,за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по
предявена искова молба вх.№5515/30.06.2020г. от Г.Т.С. ***.Септември и „Ретона“ЕООД
гр.София по реда на чл.95 от ЗАПСП,осъдителни искове при условията на
солидарност в размер по на 15 000 лева
за претърпени имуществени вреди от които 10 000лв. за
архитектурната част на проекта и 5 000лв. за архитектурен авторски надзор
и сумата от 15 000лв.-неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тези суми от момента
на одобряване на процесния технически проект и издадено разрешение за
строеж-15.08.2018г. ,както и разноските
по съдебното производство. След
оставяне на исковата молба без движение и повторно такова ищецът ,чрез процесуалния си пълномощник е посочил по отношение на имуществените вреди
увреждащите действия на ответниците и ги е индивидуализирал по период ,вид с оглед произход и основание , а по отношение на неимуществените
вреди е посочил ясно и категорично тези
действия или бездействия които са довели
до претърпяната вреда и е формулирал надлежен петитум. С исковата молба ищеца е
направил искане за приемане на писмени доказателства описани в раздел доказателства
от ; за допускане на съдебно-техническа
експертиза,която да отговори на поставени в исковата молба въпроси и разпит на свидетели. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община
гр.Септември, чрез процесуалния си представител адв.П.И. от АК гр.Пловдив е
подал отговор на исковата молба. В същия изразява становище по допустимостта на
исковете и по тяхната основателност. Сочи доказателства и прави доказателствени искания. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ретона гр.София
не е подал отговор на исковата молба.. Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания. Предявените искове се
основават на изложените в исковата молба фактически обстоятелства: Ищецът Г.С. твърди ,че е автор на
архитектурния проект на сградата на общинската администрация - в гр. Септември
- област -гр.Пазарджик. Проектът бил завършен през 1982 година,а реализацията
му се извършила до 1985 год.Тази архитектурна реализация изпълнена по негов
проект е авторско право, което му принадлежи - съгласно чл. 12 ал. 1 и ал. 2 на
Закона за авторското право и сродните му права / ЗАПСП /. Затова - по силата на
чл. 15 /1/ т.5 от ЗАПСП - той има право „„.. да иска запазване целостта на
произведението си и да се противопоставя на всякакви промени в него и на всяко
друго действие, което би могло да наруши законните ми интереси и на личното ми
достойнство Освен това - съгласно чл. 69 от същия закон за всяко следващо
използване на архитектурен проект на вече построена сграда е необходимо
мнеговото писмено съгласие - като автор.Ответникът- община гр.Септември не се е
съобразил с посочените негови основни права на автор и през 2018 год. е обявил
обществена поръчка с предмет „ Изготвяне технически проект- за ремонт,
оборудване и обзавеждане на административна сграда -находяща се е УПИ
/// за административни нужди в
кв. 91 -гр.Септември, е която
се предоставят обществени услуги, с цел-подобряване на нейната енергийна
ефективност и упражняване на авторски надзор при изпълнение на строителството.
Въз основа на проведената процедура между Община -гр.Септември -
като възложител и вторият ответник- фирма „РЕТОНА „ ЕООД е бил сключен договор
от 28.06.2018 год. В него е предвидено, че поръчката / изготвянето на
техническия проект / ще се изпълни в 30 дневен срок от датата на получаване на
Възлагателно писмо ,а услугата - „упражняване на авторски надзор" - в
рамките на подготовката и изпълнението на СМР. Съгласно ценовото предложение на
изпълнителя- за дейността - „ изготвяне на технически проект „- ответникът -
Община -гр.Септември се е задължила да плати на изпълнителя -„ Ретона „ ЕООД - сумата
66 120.00 лв.с ДДС /55 100.00 без ДДС /от които - 56 160 лв.
с ДДС- за изготвянето на техническия проект, и - 9 960 лв. с ДДС- за „
упражняване на авторски надзор „ Научавайки
за тези факти от представителите на КАБ / камара на архитектите в България -/
регионална колегия и КИП-/камара на инженерите в инвестиционното проектиране-
Регионална колегия / в Експертния съвет на Община гр.Септември , през м.
септември 2018 год посетил Община -гр.Септември срещнал се с бившия кмет - М.Р.в
присъствието на бившия- зам. кмет -Я.М.и гл. архитект - П.П.. Разбрали се за нова среща, на която да подпишат конкретно
споразумение Тъй като не получил обещаната покана за нова среща , напомнил за
това -писмено до Кмета на общината на 02.10 2018 год.Поради липса на отговор-
повторил искането си - с изпращането на нотариална покана със сходно
съдържание, връчена на адресата на 12.11.2018 год. Отново не получил отговор.
Затова - на 18.03.2019 год. изпратил сигнал до Камарата на архитектите в
България с уведомление за извършеното нарушение на авторските му права , и че
техническият проект предмет на посочения договор между ответниците е изработен
от архитект Л.В.Л., вероятно по възлагане от втория ответник, „ Ретона „ ЕООД,
който ще изпълнява и функциите на авторски надзор. На този сигнал комисията по
дисциплинарно производство на камарата на архитектите в България се произнесла
с решение № 19/08.08.2019 год. с което прие, че архитект Л. Л., като е
изработил и подписал през месец юли 2018 год. въпросния проект без
предварителното негово писмено съгласие и без да се информира от своя
възложител за евентуални неуредени отношения с него е извършил акт на нелоялна
конкуренция ,което е дисциплинарно нарушение по чл. 32 от ЗКАИИП срещу него -
като автор на реализиран архитектурен проект. Затова му наложила дисциплинарно
наказание „ лишаване от пълна проектанска правоспособност за срок от 11 месеца
,, Това решение е влязло в сила като необжалвано.Ответниците - като нарушители
на авторското му право дължат солидарно
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в
резултат на това нарушение, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението. С тези действия е засегнат професионалният му престиж на изявен
архитект.Имуществените вреди оценява на 15 000 лв. от които за архитектурната
част на проекта -10 000 лв. и за архитектурен авторски надзор-5 000 лв.
Неимуществените вреди оценява също на сумата 15 000 лв. Формулирано е
искане да се осъдият ответниците да му
заплатят солидарно сумата 15 000 лв. -имуществени вреди /10 000 лв плюс 5000
лв.-разграничени по горе/ и сумата 15000 - неимуществени вреди , със законната
лихва върху тези суми от момента на одобряването на процесния технически
проект-и издадено разрешение за строеж- 15.08.2018 год., както и разноските по
съдебното производство.Сочи доказателства и прави доказателствени искания. В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ретона гр.София не е подал отговор
на исковата молба.. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания. В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община гр.Септември, чрез
процесуалния си представител адв.П.И. от АК гр.Пловдив е подал отговор на
исковата молба. В същия изразява становище по допустимостта на исковете и по тяхната
основателност. Сочи доказателства и
прави доказателствени искания .Мотивите за това са следните: Твърди се от ищеца, че
през периода 1980 - 1982 г. е автор на архитектурният проект въз основа на
който е била построена сградата на общинската администрация на община
Септември. Сочи, че архитектурният проект е бил завършен през 1982 г.. а
реализацията /построяването на сградата/ е извършена до 1985 г.Представя на листи
№№ 19, 20 и 21 по делото три броя графични чертежи, които според ищеца били „архитектурният
проект", използван при изграждането
на сградата на община Септември, тоест това бил целия инвестиционен проект. I. Представените
три чертежа не са послужили за изграждането на сградата на община Септември, а
същите в този си вид, обем и пълнота не могат да послужат за изграждането на
която й да е сграда, защото те не отговарят на законово въведеното изискване за
обем, съдържание и пълнота на инвестиционен проект. На лист № 18 по делото, преди трите графични чертежа /листи №№ 19, 20 и 21 по
делото/ се намира документ без
съдържание, а само със заглавие "А.А."Г, С."***. Този документ - лист № 18 по делото няма никакво отношение по случая и счита, че с него
се прави опит да се заблуди съда, че намиращите се след него три броя чертежи
са изготвени от "А.А."Г.
С.", което не е съществувало през
периода 1980 - 1982 г., когато евентуално са били изготвени въпросните три
чертежа с неясна цел и причина, както ще стане ясно по долу.
Сочи,че ищеца е на частна практика като проектант
"архитект" от 1993 г., като до тогава е работил в държавни
предприятия и държавни органи - "Проектантска организация
-Пазарджик", архитект в отдел "Архитектура и благоустройство"
към ОНС - Пазарджик и други.
Излишно е да убеждава Съда каква е била преди 1989 г.
и по точно през периода 1980 - 1982 г. организацията и дейността на всяка една
сфера от обществено - икономическият живот на НРБ и, че тогава правно не е било
допустимо и възможно съществуването на каквито и да са частни
"Архитектурни ателиета". Не е имало и не е било правно допустимо и
наличието на проектанти /архитекти и инженери/ на свободна практика.
Преди 1989 г. дейността на архитектите и инженерите в
инвестиционното проектиране е била организирана основно в така наречените "Териториални проектантски организации" към всеки един от loiaba окрьжиию ценфом- /ТПО -Пловдив, ТПО - Пазарджик и т. н./, които са
били държавни предприятия /държавна собственост/.Разбира се имало е и така
наречените "ведомствени проектантски организации" които са
изработвали инвестиционни проекти във връзка с дейността на конкретното
държавно предприятие - "Мостстрой, "Домостроителен комбинат",
"Машпроект". "Енергоремонтстрой" и т. н. Видно от представеното с настоящият писмен
отговор Удостоверение за търпимост с per.
№ 39/01.08.2016 г. по описа на община Септември, издадено на основание § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ от главен архитект на община Септември, въпросната
административна сграда на община Септември е построена без строителни книжа /разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект/,
но същата е търпим строеж и не подлежи на премахване като незаконен строеж и
забрана ползване като невъведен в експлоатация обект. Сградата упомената в
удостоверението за търпимост е същата, за която твърди ищеца и посочена в
Разрешение за строеж № 75/15.08.2018 г. на главен архитект на община Септември /лист № 13 по делото/ - намира се в УПИ Ш - административни нужди, в кв. 91
по действащия план на град Септември.
Съгласно хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
строежи, изградени до 07.04. 1987 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.В случая
става въпрос за сграда построена без строителни книжа, а не такива за които
строителните книжа са изгубени.
При изгубването на строителните книжа чл. 145, ал. 5
от ЗУТ предвижда процедура за възстановяването на одобрения инвестиционен
проект, но за да се приложи тази правна норма е необходимо да се представи
разрешението за строеж или на други документи от издадените строителни книжа.
Според нормата на чл. 145, ал. 5 от ЗУТ когато
одобрените инвестиционни проекти, по които е изпълнен строежът, са изгубени, те
се възстановяват при необходимост от собственика с инвестиционен проект -
заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1
- 3 и ал. 2 . Проектът - заснемане се одобрява от органа, компетентен да одобри
инвестиционния проект за строежа, след представяне на разрешението за строеж
или на други документи от издадените строителни книжа.
Не е без значение, че чл. 145, ал. 5 от ЗУТ дава
възможност, а не задължение и то на собственика па сградата /в случая община
Септември/ да възстанови строителните книжа, стига да са налице законовите
предпоставки за това, които в конкретният случай не са налице, тъй като не са
открити никакви данни за законосъобразно разрешаване на въпросното
строителство, съответно в законосъобразно въвеждане в експлоатация на същата
тази сграда.
II. Твърди,че така представените
три чертежа от ищеца са само една малка незначителна част от инвестиционен
проект, който е необходим за разрешаването на строителството.
Всеки един инвестиционен проект представлява
съвкупност от определени части като - част "Архитектурна", част
"Конструкции", част "Електрическа", част, "В и
К", част "Отопление, вентитация и климатизация /ОВК/", част
„Геодезия“, част "Геоложки проучвания", част "Паркоустройство и
Благоустройство", част "Енергийна ефективност", част
"Пожарна безопасност" и т. н. в зависимост от вида, характера,
големината и предназначението на конкретният строеж. Самата част
"Архитектурна" се състои /се представя/ от множество чертежа, а не
както се твърди от ищеца, че представените от него три чертежа били „ архитектурният проект в цялост ".
Представеният на лист № 19 чертеж е "Разпределение I етаж", на лист № 20 "Източна фасада" и на лист № 21 "Северна фасада". Само въз основа на тези три
чертежа, без значение на вида на сградата не може да бъде издадено разрешение
за строеж, а преди това да се одобри инвестиционният проект, тъй като част
"Архитектурна" не е пълна. Впрочем дори да е пълна част
„Архитектурна", пак не може да се одобри същата и съответно да се издаде
разрешение за строеж, тъй като е необходимо изготвянето и одобряването и
останалите части за процесната сграда - част "Конструкции", част
"Електрическа", част, "В и К", част "Отопление, вентилация
и климатизация /ОВК/", част "Геодезия", част "Геоложки
проучвания", част "Паркоустройство и Благоустройство", част
"Енергийна ефективност", част "Пожарна безопасност" и т. н.
За сграда от вида на процесната част
"Архитектурна" следва да съдържа на първо място "Ситуационно решение", изработено върху геодезическо заснемане, комбинирана
скица от кадастрален план, от действащ ПУП, в което се посочват точното
местоположение на обекта, разстоянията до регулационните пинии, между сградите
в имота и до сградите в съседните имоти, включително и тези през улица,
постигнатите показатели на застрояване, площите за озеленяване, площите,
осигуряващи необходимите места за паркиране на открито, както и подходът към
уличната мрежа. Подобен чертеж изготвен от ищеца не се представя.
Не се представят и чертежи "Южна фасада", "Източна фасада" - фасадни изображения,
изясняващи външното оформяне на обемите. Не се представя и "разпределения на всички етажи" - представен е само първи
етаж. Не се представя и
"план на покривните линии". Не се представят и "напречни и надлъжни вертикални разрези", изясняващи височините, нивата
и вертикалната комуникация в сградата /стълби, асансьори/.
Всяка една част
"Архитектурна" съдържа и обяснителна записка, в която се посочва и основанието за изработване на проекта /договор
или задание за проектиране/, както и количествено
- стойностна сметка за
видовете архитектурно - строителни работи - подобно нещо не се
представя.
III.
Счита за съществено
в случая е това, че тези 3 броя чертежа НЕ СА
ОДОБРЕНИ от
съответният одобряващ орган, както и липсват доказателства, че за тези чертежи е издадено разрешение за строеж.
Напротив, представеното Удостоверение за търпимост с per. № 39/01.08.2016 г. по описа на община Септември доказва точно обратното,
че никога за въпросната сграда не са одобрявани инвестиционни проекти и
издавано разрешение за строеж.
Съгласно ЗТСУ /отм./ действал към онзи период /1982 г./,
а и ceга сьгласно ЗУТ, строежи могат да се изпълняват само
ако са законно разрешени и това става първо, чрез одобряването на инвестиционният
проект и след това издаването на разрешение за строеж.
Одобряването на инвестиционният проект става е полагането на печат и подпис на
одобряващият орган върху всяка една графична част от инвестиционният
проект, в това число и върху текстовите му части /обяснителна записка,
количествено - стойностна сметка и т. н./, a в случая нищо подобно не е налице по представените 3 броя чертежи - те
не са одобрени.
Одобряването на инвестиционните проекти и издаването
на разрешението за строеж до изменението на ЗТСУ /отм./ с ДВ, бр. 79/1998 г. се
е извършвало от общински народен съвет или окръжен народен съвет, като най
често физически тази дейност се е извършвала от длъжности лица работещи в тези
съвети и назначени на длъжност "Председател на ИК на общ.НС",
"Зам. председател на ИК на общ.НС", "главен архитект",
"главен инженер", както и други длъжностни лица от отдел
"Архитектура и благоустройство" /така наречената Техническа служба/.
Едва след законодателната промяна извършена в ЗТСУ
/отм./ с ДВ, бр. 79/1998 г. одобряването на инвестиционният проект и издаването
на разрешението за строеж се извършва вече от нарочно създаден административен
орган и това е "главният архитект на общината".
Разликата е единствено в това, че преди 1998 г.
разрешението за строеж се е издавало от името на ОбНС или ОНС, а след това се
издава от името на главният архитект на общината, който за целите на
административното производство придобива качеството на административен орган и
съответно е страна в административните дела по оспорването на разрешение за
строеж, а не кмета на общината или самата община.
Независимо дали един инвестиционен проект е одобрен
при условията на ЗТСУ /отм./ или ЗУТ, то одобряването става като на всеки един
чертеж и текстови документ се полага
нарочен печат и подпис на одобряващото го длъжностно лице.
Едва след одобряването на инвестиционният проект се
издава разрешението за строеж, макар че и по ЗТСУ /отм./ и ЗУТ е възможно това
да стане едновременно, но винаги е било необходимо да са налични и двата
административни акта - одобряването на инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж.
Накратко казано ищеца не представя никакви доказателства, че въпросните
три чертежа са одобрени от съответният орган, както и че е издадено въз основа
на тях разрешение за строеж И ТО ТОЧНО ЗА АДМИНИСТРАТИВНАТА СГРАДА НА ОБЩИНА
СЕПТЕМВРИ.
В представените три броя чертежи липсва и още един задължителен атрибут -
не е посочен УПИ за който се извършва проектирането и местонахождението му и
населеното място.
IV. Към онзи момент, за когато се
твърди, че са изготвените трите чертежа /ЗТСУ - отм./ и сега при условията на
ЗУТ проектирането на който й да е строеж се
възлага с договор за проектиране, наричан още и задание за проектиране.
Ищеца не представя никакви доказателства, че
възложителят му е възложил проектирането на настоящата сграда на община
Септември, както и че дори му е възложил изготвянето на въпросните три чертежа,
които не представляват архитектурен проект. Без значение дали тогава възложител
е бил общ.К на БКП -Септември, ОК па БКП - Пазарджик или общ. НС - Септември
или ОНС - Пазарджик.
Нещо повече дори. Както вече е посочил по горе, договора за проектиране /заданието
за проектиране/ следва да бъде задължително посочен в обяснителната записка към
част "Архитектура", а такава не е представена.
Всяко едно проектиране се извършва на основание
възлагане /договор/ и е без значение кога се извършва това - преди или след
1989 г., тъй като за тази дейност следва да се изплатят средства от възложителя
към проектанта. В конкретният случай следва да има договор за проектиране между
възложителят и съответното държавно предприятие извършващо проектиране.
През периода 1980 - 1982 г.
правно е било недопустимо да има сключен договор за проектиране между ищеца в
качеството му на „самостоятелен проектант архитект" с възложителя.
В първоначалната си искова молба на лист №
6 ищеца твърди, че въпросните 3 чертежа, които според него доказвали
авторството му върху инвестиционният проект били изработени през периода 1980
-1982 г., а в същото време
само на двата чертежа /лист № 20 и 21/ е отразена като година на изчертаването им 1982 г.
Ако трябва да бъде максимално точен дори текста „1982
г." не означава, че тогава са били изготвени двата от трите чертежа, тъй
като следва това да бъде посочено като дата на изготвянето. Така както твърди
ищеца, че са изработени през период с начало от 1980 до 1982, следва да
представи договор за възлагане на проектирането от 1980 г.
V. Не е без значение и факта, че
по въпросните три чертежа липсват като цяло данни за проектантите, тоест кое е
лицето което ги е изчертало и "измислило" по този начин визията на
сградата - по точно част от сградата.
На първият чертеж /лист № 19/ действително има положен подпис на ищеца, но не става въпрос в какво
качество го полага - дали е проектант или го е положил в качеството си на
"вътрешно - ведомствен контрол" поради факта, че към онзи период /до
1983 г./ е бил главен проектант на "Проектантска организация -
Пазарджик" и е имал задължение да полага подписа си върху всеки един
проект изготвен от подчинените му проектанти.
На този чертеж - лист № 19 са положени подписите на ищеца и на още две лица - архитект Л. Здравков и арх. Г. Г. и не става ясно в какво им качество са положени, както
и дали тримата заедно не са автори на проекта. Императивно е заложено
конкретният проектант на проекта да изпише това свое качество.
За чертежа на лист № 20
се отнася
същото, като той е подписан от четири лица - ищеца, арх. Е. Б., арх. Д. Д.и арх. Г. Г..
На чертежа на лист № 21
са
положени също подписите на ищеца,
арх. Е. Б., арх. Д. Д.и арх. Г. Г. и пак не става ясно качеството им, в което са положени
тези подписи.
Точно въпросният договор за проектиране определя кой е
възложител и кои лица са проектантите, а такъв не се предстая. Това, че и други
лица от системата на "вътрешно - ведомственият контрол" /преди 1989 г./ в
държавните проектантски организации са подписали даден проект - графичната му и
текстова част, не ги прави проектанти на конкретният обект.
VI. Счита,че дори да се абстрахираме от всичко изложено по горе,
следва да се има в предвид и правната норма на чл. 15, ал. 2 от ЗАПСП, съгласно
която авторът няма право да се
противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата
да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в
съответствие с действащите разпоредби.
Същата тази правна норма в изречение второ казва
следното: "За уточняване на начина на
извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подаде искане до съответната организация за колективно управление на права, която е
длъжна да извърши консултацията" - нормата създава възможност, но не и задължение за
собственика, но това не изключва правата му по изречение първо на чл. 15, ал. 2
от ЗАПСП.
Въпросните организации за колективно управление на
права са уредени в чл. 40 - 40 з от ЗАПСП, но тези правни норми са отменени с
ДВ отм., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., но все пак дори да не бяха
отменени, закона дава възможност, а не задължение на собственика на
сградата да уточни начина на извършването на промените.
За конкретният случай закона дава възможност на община
Септември и то без да иска каквото и да е било съгласие на проектанта /автора
на инвестиционният проект/ да разруши цялата сграда, да я преустрои, да я
надстрои или пристрои, в съответствие с действащите разпоредби.
Ищеца твърди, че незаконосъобразните действия в
следствие на които се нарушавали авторските му права били в резултат на
издаденото разрешение за строеж № 75/15.08.2018 г. на главен архитект на община
Септември, с което се разрешава извършването на ремонт, оборудване и обзавеждане на административната сграда на община Септември, с
цел подобряване на нейната енергийна ефективност.
По аргумент на по силното основание, след като правната
норма на л 15, ал. 2 от ЗАПСП дава
възможност собственика да сградата и то без съгласието на проектанта /автора на
инвестиционният проект/ да разруши цялата сграда, да я преустрои, да я надстрои
или пристрои, то същият на това основание /аргумента на по силното основание/
може да извърши и по незначителни дейности по отношение на сградата, като
саниране, външно и вътрешно боядисване, подмяна на прозорците, вратите,
подовата настилка, подмяна на осветлението, В и К мрежата и т.н.
В случая посредством разрешение за строеж №
75/15.08.2018 г. на главен архитект на община Септември се извършва саниране на
сградата /полагане на топлоизолация по външните стени/ - това представлява
въпросният ремонт.
По отношение на другите описани в разрешението за
строеж дейности като оборудване и обзавеждане на
административната сграда на община Септември, считам че изобщо не може да става
въпрос за каквито и да са авторски права.
Няма правна и житейска логика /а и закона казва точно
това/ когато едно лице иска да смени мебелите си в сградата да иска съгласието
на автора на проекта.
Или примерно да се сменят пишещите машини с компютри и
принтери и да се иска отново съгласието на проектанта, тъй като компютрите не
били описани в обяснителната записка към част „Архитектурна" или не са
отразени на работните места на графичната част на проекта. Същото се отнася и
смяната на климатичната инсталация, промяната на разположението на работните
места в сградата и стаите и т. н.
VII. Във връзка с представеното на лист № 11 и
12 по делото „Обявление
на основание чл. 35, ал. 1 от
ЗКАИИП".
Видно от самото му съдържание няма надлежни
доказателства, че същото е влязло в сила, както и нс са представени и
сьсшвляващше неразделна негова част упоменатите в точки 1 - 3 документи,
описани като приложение, а именно:
1. Решение на УС на КАБ,
обективирано в препис - извлечение от Протокол № 26 от заседание на УС па КАБ,
проведено на 08.10.2019 г..по т.. 1 от дневния ред. „Информация на
Комисия по дисциплинарно производство";
2. Решение № 19/08.08.2019 г. по т.
1.3 от Протокол № 182/08.08.2019 г. на КДП, мотивите на които са неразделна
част от Решение на УС на КАБ от 08.08.2019 г.;
3. Списък на гласувалите членове
па УС, при приемането на решението на УС на КАБ.
Посочено е изрично, че „Решението" следва да се връчи на
подателят на сигнала -настоящият ищец, но същото не е представено.
Съгласно отразеното във въпросното Обявление /лист №
11 - 12/ арх. Л.В.Л. е извършил дисциплинарно нарушение по ЗКАИИП изразяващо се
в това, че през месец юли 2018 г. при изготвянето и подписването на
инвестиционният проект въз основа на който е издадено Разрешение за строеж №
75/15.08.2018 г. на главен архитект на община Септември /лист № 13/, е извършил
акт на нелоялна конкуренция срещу автора на архитектурният проект, въз основа
на който е построена сградата, тъй като изготвил проекта без предварително
писмено съгласие на арх. Г.С., който бил автор на проекта.
Другото нарушение което се вменява на арх. Л.В.Л. е това,
че не се бил информирал от възложителя за евентуално неуредени отношения по
същият проект с арх. Г.С., въпреки че при всяко последващо приспособяване или
използване на вече реализиран проект е бил длъжен да го направи.
Видно от посоченото в точки I
- VI от настоящото не се доказва арх. Г.С. да е автор на процесният проект.
Правната норма на чл. 15, ал. 5 от ЗАПСП се явява
специална по отношение на цитираните в Обявление /лист № 11 -12/ и арх. Л.В.Л.
не може да носи каквато и да е дисциплинарна отговорност за това, че е изготвил
и подписал инвестиционният проект, въз основа на който е издадено Разрешение за
строеж № 75/15.08.2018 г. на главен архитект на община Септември /лист № 13/.
Няма как да се иска каквото и да е писмено съгласие от
който и да е автор на архитектурен проект, при условие, че правната норма на
чл. 15, ал. 2 от ЗАПСП дава възможност на собственика на сградата да я разруши,
преустрои, надстрои или пристрои без съгласието и противопоставянето на автора
на проекта.
Счита, че представеният документ Обявление на
основание чл. 35, ал. 1 от ЗКАИИП /лист № 1 - 12/ не следва да бъде приеман по
делото като доказателство, тъй като върху същото липсва отбелязване, че е
влязло в сила. Обявлението не представя и доказателства, че посочените в
приложението му актове са също влезли в законна сила, а и същите не са
представени. И най вече счита въпросното Обявление за неотносимо за настоящият
правен спор, тъй като касае дисциплинарно производство, още повече че закона е
приложен неправилно от УС на КАБ, като не е отчетено действието на специалната
за случая правна норма, тази по чл. 15, ал. 2 от ЗАПСП.
Най същественото в случая е друго, поради което не
следва въпросното Обявление да се приема като доказателство по делото и това е,
че същото е подписано /издадено/ от зам. председател на УС на КАБ, а той няма
законово предвидени подобни права. Правата са само по отношение на
председателят на УС на КАБ, тъй като само той на основание чл. 35, ал. 1 от
ЗКАИИП обявява взетото решение, а не зам. председателят.
Тоест към настоящият момент няма законово обявено
решение, което означава, че не тече и срока за оспорването му по реда на АПК,
който е 14 - дневен от съобщаването му /надлежно ю му сьобщаване и то от компетентен орган/, съответно не е
налице влязъл в законна сила акт.
След като даден акт не е съобщен по надлежния законов
ред, изобщо не cа започвали да текат сроковете
по оспорването му. Също така следва да се има в
предвид и това, че срока за оспорване на даден индивидуален административен акт
тече от надлежното съобщаване, а не от „узнаването". АПК установява
императивни правила за съобщаване па издадения административен акт, кошо
дерогират всеки друг начин на съобщаване или узнаване.
В подкрепа ще посоча само няколко съдебния решения на
ВАС, II Отд. /разглеждащо дела по ЗУТ, ЗКИР, ЗКАИИП и други в тази област/:
В тази връзка моли да бъде постановен съдебен акт с
който се приемат така предявените искове от арх. Г.Т.С.,
ЕГН: **********,***,
чрез адвокат С.В. ***, с правно основание по чл. 95 от ЗАПСП, против Община Септември, ЕИК: *********, град Септември, област Пазарджик, ул.
„Ал. Стамболийски" № 37А, представлявана от временно изпълняващия
длъжността кмет на община Септември Л.Й.Е., съгласно Решение № 122, взето с
протокол № 8/09.03.2020 г. на общински съвет - Септември и „Ретона" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Университетски парк" № 9, за недопустими, алтернативно и за неоснователни и недоказани.Моли да се присъдят на
доверителя му сторените деловодни разноски.Сочи доказателства и прави
доказателствени искания.
Като се запозна с представените
по делото доказателства и становищата на страните съдът намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото
заверени копия на архитектурни чертежи и запазени оригинали на паус при Ищеца,
се установява, че същите са изготвени за строеж на сграда на „ОНСЪВЕТ И ОК НА
БКП СЕПТЕМВРИ“. От указателна ситуационна схема, изчертана в долния десен ъгъл,
над антетката, върху чертеж „Разпределение 1-ви етаж блок
„В“, „Г“ и „Д“‘
и заверени копия от чертежи „Разпределение IV-mu
етаж блок „В“', „Разпределение Ill-ти етаж блок „Б“\ „Разпределение ll-ри етаж блок „Б“‘, „Разпределение 1-ви етаж блок „Б‘“, „Сутерен блок“Б““ (съдържащи се
в кориците по делото), се установява, че се касае за сграда с 4 (четири)
корпуса - блок „А“, блок „Б“, блок „В“ и блок „Г“.
По
смисълът на чл.21. от „Закон за териториално и селищно
устройство“
(ред. ДВ бр.3/1.01.1980 г.) (отм.), Застроителния и регулационен план (ЗРП) „...като единна градоустройствена форма обхваща...“ застроителен и регулационен план
за обществените мероприятия и застроителен и регулационен план за
дворищнорегулационните парцели.
Установи
се по делото и не се спори, че съгласно одобрения ЗРП на гр.
Септември (част X) със Заповед № 1517 от 2.XII.1980 г.
на зам. председателя на окръжен народен съвет - изпълнителен комитет, парцел III в
кв. 91, е предвиден за „ГНС и БКП“. В кадастралната основа, послужила за
изработване на този ЗРП, е заснета и попълнена 2-етажна масивна сграда - виж Приложение #1
към настоящата СТЕ. Установява се от архитектурен чертеж „Разпределение 1-ви етаж блок „В“, „Г“ и ,Д“\ изчертан на паус,
представен от Ищеца, че съществуващата
2-етажна сграда е била предвидена да се събори, с изключение на стълбищната
клетка в северната част на сградата, като на нейно място се построи блок „Д“.
Блок „Д“ не е построен и към настоящия момент 2-етажната сграда в парцел III, кв.
91, предвиден за „ГНС и БКП“, по ЗРП на гр. Септември, одобрен със Заповед №
1517 от 2.XII.1980 г., все още е съществуваща на
място - виж Приложение #2 към настоящата СТЕ.
По
делото е допусната и изслушана основна и допълнителна САЕ от в.л. архитекти
,което установява,че представените и приложени по делото заверени копия на
архитектурни чертежи, представени от Ищеца - планови разпределения на блок „А“
и блок „Б“, източна и северна фасади установяват
следните характерни особености на проектираната сграда:
1.
Плановата
схема на блок „А“ и блок „Б“ е линейна коридорна структура с едностранно
разположение на кабинетите;
2.
В
двата края на блок „А“, симетрично са разположени в групи - стълбищна клетка и
асансьорна шахта за вертикална комуникация;
3.
Главният
вход на блок „А“ е разположен централно и е маркиран с два ризалита в 1-ви
етаж;
4.
В
IV-етаж на блок „А“, фасадните
стени на асансьорните шахти „излизат“ еркерно пред основните фасадни равнини на
асансьорната шахта;
5.
Прозоречните
отвори по източната фасада на блок „А“ и северната фасада на блок „Б“, във
П-ри, Ill-ти и IV-ти
етажи, по цялата височина на етажите, са маркирани с пиластри, имащи П-образна
форма в план,;
6.
Подпрозоречният
брюстунг (между пиластрите) на прозорците по източната фасада на блок „А“ и
северната фасада на блок „Б“, във И-ри, Ill-ти
и IV-ти етажи, има характерно
скосяване към подпрозоречния перваз.
От огледът на място и изготвеното
архитектурно заснемане (част от документация на ОП с уникален номер в регистъра
на АОП: 9077098) се установява, че описаните по- горе характерни особености
(т.1 до т.6) са характерни и за построената нова сграда в парцел III, кв.
91, предвиден за „ГНС и БКП“, по ЗРП на гр. Септември, одобрен със Заповед №
1517 от 2.XII.1980 г., а по сега действащия Подробен
устройствен план в „УПИ III - за административни нужди“, кв.
91. Към настоящият момент тази новопостроена сграда се ползва като
административна сграда на община Септември в гр. Септември.
В.л
установява,че при посещението на място,
на 08.06.2020 г., в община Септември, са му предоставени съхраняваните в архива
към техническия отдел на общината, кочани на разрешения за строеж, издавани в
периода 1981 г. до 1987 г. След преглеждане на същите не се установи сред тях
наличието на издадено разрешение за строеж на сграда на „ОНСЪВЕТ И ОК НА БКП
СЕПТЕМВРИ“, която към настоящия момент представлява административна сграда на
община Септември в гр. Септември.
Най-ранната
посочена година, в антетките на представените заверени копия на архитектурни
чертежи по настоящето дело, е м. Юни, 1980 г. Съгласно разпоредбата на чл. 232.
(1) от „Правилника за прилагане на закона за
териториално и селищно устройство“
(ППЗТСУ) (ред. ДВ бр. 44/06.06.1980 г.) (отм.), разрешение за строеж на обекти
на държавата и обществени организации се издава въз основа на утвърдени проекти
и сметни документации, ако са спазени разписаните изисквания в същата
разпоредба.
За изясняване на обстоятелствата
по делото са допуснати и разпитани като свидетели св.Г.Г. , Щ.Г. и св.Ст.М..
На осн.чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на предявения иск в архитектурната част на проекта ,чрез неговото
увеличение от 10 000лв. на
15 000лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен предявеният на
основание чл.
95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП иск, е необходимо в процеса да се установят при
условията на пълното и главно доказване следните предпоставки: 1/ да съществува
обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2/ ищецът да е
носител на авторското право или да му е отстъпено изключително право за
използване на произведение - обект на закрила; 3/ срокът на закрила на
авторското право да не е изтекъл; 4/ ответникът да използва или да е използвал
неправомерно произведението - обект на авторско право или отстъпеното на ищеца
изключително право на използване на произведението. Липсата на една от тези
кумулативни предпоставки води до неоснователност на предявеният иск. В
конкретния случай не е спорно пред настоящата инстанция съществуването в полза на ищеца на авторско
право, което подлежи на закрила, но е спорно използването от ответника
неправомерно произведението, обект на авторското право.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 8 от действащия в настоящия момент ЗАПСП обект на
авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е обективна форма, като произведение на архитектурата, както и
проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата,
териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и
да е област на науката и техниката. За автор, чиито права са защитени от
закона, законодателят е определил физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведение (чл. 5, ал. 1 ЗАПСП). С разпоредбата
на чл.
6, ал. 1 от същия закон е създадена и оборима презумпция за авторство,
която се извежда от съществуването или поставянето на име или друг
идентифициращ знак, по обичайния за това начин върху оригинала на
произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
Изписването на името на автора върху оригинала или копие на произведението,
представлява изрично посочен от закона идентифициращ знак, е наличието на който
се свърза предположението за авторство. Оборването на презумпцията е в тежест
на страната, оспорваща авторството. Ответникът не е ангажирал годни
доказателства, с които да обори презумпцията, поради което съдът в настоящия си
състав намира, че ищеца, като член на
колектива е автор на представеният архитектурен проект.
Авторското право
възниква за автора със създаването на произведението (чл. 2 ЗАПСП). С оглед на тази
разпоредба на закона, съдът намира, че за да се установи авторството, както и
за съществуването на годен обект на авторската право следва да се направи
преглед на действащата към момента на създаването нормативна база. Към момента
на проектиране и създаване на сградата е действал Закона за авторското
право (обн.,
изв., бр. 92 от 16.11.1951 г.) и Наредба № 17 за
авторското право на произведенията на архитектурата (отм.); ,
издадена за неговото прилагане. Съгласно чл. 1, ал. 1 от отменената наредба:
"Произведенията на архитектурата независимо от тяхното предназначение...
са предмет на авторско право и защита съгласно чл. 2 от Закона за
авторското право", а в чл. 2, ал. 1 изрично е
указано, че "автор на произведение на архитектурата е неговият създател.
" В ал.
2 на чл. 1 от същата наредба е предвидено, че защитени от Закона за авторското
право са
и всички утвърдени проектни фази на произведенията на архитектурата за
териториалноустройствени, градоустройствени и архитектурни решения, включително
типизационни разработки, както и инженерни съоръжения с архитектурна стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 от същата
наредба при конкурси авторските права на участниците се уреждат съгласно
раздел V от Наредба № 1 за конкурсите за създаване или проектиране произведения
на градоустройството и архитектурата, изобразителните и приложните изкуства и
дизайна (ДВ, бр. 12 от 1979 г.). С оглед на така направеният преглед на
действащата нормативна база към момента на изготвянето на проектите за да се
установи авторството върху процесния
проек, като обект на защитимо авторско право ищецът следва да установи,
че е създател на същия.
Чл. 3, ал.1, т.6 и т.8 ЗАПСП нормират два
самостоятелни обекта на авторски права, възникващи на различно правно основание
– архитектурен проект и произведение на архитектурата, въпреки същестуващата
между тях връзка - авторското право върху произведението на архитектурата, създадено
вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния
проект (чл.
12, ал.2 ЗАПСП). Правото върху проекта обаче ще възникне с неговото обективиране, независимо
дали ще бъде реализиран или не.
С оглед на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав споделя доводите относно съществуването на годни доказателства
установяващи възникването на защитимите авторски права. Видно от неоспорените от
страните доказателства (копия от архитектурен проект) същият носи името и
подписа ищеца, поради което и предвид необорената от ответника презумпция следва
да се приеме, че ищеца е автор на
създадания проект.
Освен него обаче въпросния проект е подписан и от
други лица(челен лист), като според тогава действащия чл. 5 от Наредба №
17/1983 г. инженерно-внедрителската организация удостоверява авторското право
върху проектите, като отбелязва името на автора на подходящо място във всеки
проект.В случая се установи,че проектите са подписани и от други лица
като имената и на тези лица са
посочени по обичайния за това начин върху проекта и съгласно презумпцията
на чл.
6, ал. 1 от ЗАПСП те се смятат за негови автори.
Ето защо, съдът намира, че
процесният проект е изготвен от ищеца в
условията на съавторство по смисъла на чл. 8 от ЗАПСП, като авторското право върху
произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо
дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат
самостоятелно значение.
Доколкото обаче е налице противоречива съдебна
практика по въпроса задължителни другари ли са съавторите, съдът намира, че
следва да се произнесе и по същество на предявения иск. За установяване на авторското право върху реализираното
произведение на архитектурата ищецът следва да установи, че процесната сграда е реализирана по представените от него идейни
проекти, т. е. че създадената сграда е идентична с тях. Въпреки
установените авторски права на ищеца по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
Наредба № 17 (отм.) върху утвърдената
проектна фаза на произведение на архитектурата за териториално-устройствени
решения, с обществена поръчка, с уникален номер в
регистъра на АОП: 9077098, е възложено на фирма „РЕТОНА“ ЕООД „Изготвяне на технически проект:
„Ремонт, оборудване и обзавеждане на административна сграда, находища се в УПИ III -
за
административни нужди в квартал 91, в която се предоставят обществени услуги, с
цел подобряване на нейната енергийна ефективност в гр. Септември, община
Септември” и упражняване на авторски надзор при изпълнение на строителство”. Видно от съдържанието на обявената ОП с уникален номер в регистъра на АОП: 9077098, Възложителя -
община Септември, е предоставил за ползване изготвеното през 2017 г.
„Архитектурно заснемане“ от фирма „ДАЕЛ-2008“ ЕООД.
По делото се установи,че
административната сграда на община Септември, с административен адрес: ул.
„Александър Стамболийски“ №37А“, гр. Септември, по възлагане от Кмета на
Общината, е изготвен „Технически паспорт“ с per. №47/15.11.2017
г. от фирма „ДАЕЛ- 2008“ ЕООД. Във връзка с изготвянето на този „Технически
паспорт“, за общинската административна сграда е изготвено и „Обследване и оценка на
сеизмичната осигуреност на сграда“
от инженер конструктор Людмил Радев. Видно от съдържанието на изготвеното „Обследване и оценка на
сеизмичната осигуреност на сграда“
(част от документацията на АОП: 9077098), за сградата, цитат - „...няма намерени архитектурни
проекти“, „...няма намерени архивни проекти
на инсталациите“, построена
в периода 1982-89 г“.
За сградата, цитат -„...направено
е ново актуално архитектурно заснемане" от фирма .ДАЕЛ-2008“ ЕООД.
Изготвените от фирма
„ДАЕЛ-2008" ЕООД, комплект чертежи по част .Архитектура",
представляващи .Архитектурно заснемане“ на общинската сграда в гр. Септември,
отразяват действително извършените строителни и монтажни работи на сградата към
момента на заснемането й. В това архитектурно заснемане са отразени и извършени
по време на експлоатацията на сградата преустройства. За наличието на извършени
преустройства в общинската сграда се споменава и в „Техническа спецификация1' от документацията на ОП с УИН в
Регистъра на АОП: 00652-2020-0002.
Изготвеното и представено от
фирма „ДАЕЛ-2008“ ЕООД .Архитектурно заснемане“ на сградата на община Септември
в гр. Септември съдържа текстова част - обяснителна записка и графична част -
общо 12 броя чертежи, а именно: ситуация - 1 брой; разпределения на всички
етажи и план на покривните линии - 6 броя; фасадни изображения - 4 броя;
характерен вертикален разрез - 1 брой.
От събраните по делото доказателства, вкл. и изслушаните по
делото заключения на съдебнотехническата експертиза се установява по безспорен
начин, че съгласно
изготвеният ИП за обект „Ремонт,
оборудване и обзавеждане на административна сграда, находяща се в УПИШ - за
административни нужди в кв. 91, в която се предоставят обществени услуги, с цел
подобряване на нейната енергийна ефективност в гр. Септември, общ. Септември и
упражняване на авторски надзор при изпълнение на строителството“ и
установеното от огледа на място, предвижданите и реализирани промени са
свързани предимно с внедряване на мерките за енергийна ефективност. За
сравнение, освен представените заверени ахитектурни чертежи, са използвани и
снимки от м. Март, 2012 г., достъпни чрез Street view на Google map. В
основното заключение в.л. е посочило
следните промените по източната фасада на блок „А“ : .В l-ви
етаж, съществувалите два ризалита - от двете страни на главния вход на
сградата, са заличени. От огледът на място се установява, че част от фасадната
равнина, с дължина колкото е дължината на еркера от ll-ри
етаж, излиза пред основната фасадна равнина. Тази издадена част от фасадата е
обшита с алуминиеви композитни панели; В обхватът на издадената пред основната
фасадна равнина част, над трите входа, е монтирана козирка, обшита с алуминиеви
композитни панели.Във II-ри,
Ill-ти и IV-ти
етажи, характерните пиластри, с П-образна в план форма, маркиращи прозоречните
отвори, са унищожени като детайл. Същите са топлоизолирани външно с 10 cm XPS като
по този начин П-образната им форма в план е заличена, ширината им - увеличена,
а прозоречните отвори са стеснени;На всички прозоречни отвори от Н-ри, Ill-ти
и IV-ти етажи, са монтирани външни,
неподвижни, алуминиеви жалузи;Визуалното членение на обемите с хоризонтални
ивици, в цвят охра и керемиденочервен, са заменени с едноцветно третиране на
различните обемни форми; В.л. е
посочило следните промени по северната фасада на блок „В“ Във
II-ри,
Ill-ти и IV-ти
етажи, характерните пиластри, с П-образна в план форма, маркиращи прозоречните
отвори, са унищожени като детайл. Същите са топлоизолирани външно с 10 cm XPS като
по този начин П-образната им форма в план е заличена, ширината им - увеличена,
а прозоречните отвори са стеснени;На всички прозоречни отвори от Н-ри, Ill-ти
и IV-ти етажи, са монтирани външни,
неподвижни, алуминиеви жалузи;Визуалното членение на обемите с хоризонтални
ивици, в цвят охра и керемиденочервен, са заменени с едноцветно третиране на
различните обемни форми. В заключението си в.л.
установява,че за разлика от предишният архитектурен образ на сградата, с
извършените СМР е реализирана съвсем различна концепция за цялостния облик на
сградата - виж Приложения #3 и #4 от настоящата СТЕ. С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав
намира, че по делото не са ангажирани доказателства които да разколебаят извода на съда по отношение на липса на доказателства за
установяване на авторството върху изградената сграда, като обект на правото и
по отношение на авторството на самата сграда от страна на ищеца,респ не споделя тезата за незаконност
на строителството на сградата по отношение на която е издадено и удостоверение за
търпимост по пар.16 от ПР на ЗУТ,тъй като от една страна същото има само
удостоверителна функция в нотариални производства и не представлява официален документ и не
обвързва съда ,а освен това от доп.заключението
на в.л. се установи,че „по възлагане на Община Септември за сградата е бил
изготвен технически паспорт ,във връзка с който е изготвено и обследване и
оценка на сеизмичната осигуреност на сградата от инж.констр.Л.Р.в което
обследване самият Отв. не е поддържал ,че сградата е незаконно построена,което
опровергава установеният с него факт.
От друго страна
като неоснователни следва да се възприемат наведените доводи от ищеца по отношение на
наличието на третата предпоставка за уважаване на предявеният иск - ответникът
да е използвал неправомерно обекта на авторското право чрез осъществяването на
архитектурно заснемане. По делото липсват доказателства ответникът в настоящето
производство да е извършил архитектурно заснемане, с оглед изпълнение на
поставените задачи. Липсва спор между
страните, че архитектурното заснемане е извършено от трето неучастващо в настоящето
производство лице - , т. е. ответникът не е осъществил твърдяното в исковата
молба нарушение. За пълнота на изложението следва да се вземе предвид и че
твърдяното нарушение чрез "извършване на архитектурно заснемане" на
съществуващата сграда не може да се възприеме като нарушение на авторските
права. Архитектурното заснемане по същество отразява действителното състояние
на съществуващ обект, без в него да се внасят промени, за които е необходимо
съгласие на създадателя. Архитектурно заснемане представлява процес, при който
архитект измерва и изчертава част от помещение, част от сграда или цялата
сграда. При този процес няма възпроизвеждане на защитимо авторско право. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че извършеното от трето за
настоящия процес лице заснемане е с оглед задължителната пастпортизация на
сградите.
Но дори и да се приеме, че разработката на
арх.С. и колектив. чиито съавтор е
ищецът, то използването и от страна на Община Септември не е нерегламентирано,
тъй като няма спор, че ищецът, и другите
съавтори на проекта в неговите фази, са членове на дружеството на Съюза на
архитектите ,в каквато насока от
събраните по делото гласни доказателства се установи и обстоятелството,че при
тези отношения би следвало„договорът да е сключен между инвеститора и
дружеството , а самото дружество възлага на архитект ,който е ръководител на
колектива и е отговорен за качеството на
проекта и неговото предаване в съответен
срок.“ В тази насока е необходимо да се посочи,че всяко
едно проектиране се извършва на основание възлагане /договор/ и е без значение
кога се извършва това - преди или след 1989 г., тъй като за тази дейност следва
да се изплатят средства от възложителя към проектанта. В конкретният случай е
необходимо да съществува договор за проектиране между възложителят и
съответното държавно предприятие извършващо проектиране ,но по делото не се
представиха и събраха доказателства в такава насока.Друг е въпроса дали през
периода 1980 - 1982 г. е било правно
допустимо да има сключен договор за проектиране между ищеца в качеството
му на „самостоятелен проектант архитект" с възложителя.
В случая от анализа на доказателствения материал , следва да се
отбележи,че според чл. 41 от ЗАПСП, авторското право
върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение,
принадлежи на автора, но работодателят или органът по назначаването има
изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение,
доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е посочено друго, да
използва така създаденото произведение за свои цели, като той може да упражнява
това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.Същото
право - да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която
то е било поръчано, има и поръчващият, съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП.
., т.е при действието на ЗАПСП, съгласно чл. 42 от който, произведението,
създадено по поръчка, принадлежи на автора му, освен ако в договора за
възлагане е предвидено друго, като поръчващият има право да използва произведението
без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано, освен ако не е
уговорено друго. В този смисъл по делото липсват ангажирани от ищцовата страна
доказателства установяващи съдържанието на уговореното между страните, поради
което и следва да се приеме, че те не са ограничили правото на поръчващият да
ползва произведението, което води и до извода, че не е налице твърдяното от
автора нарушение на авторското му право, поради което и предявеният на
основание чл.
95, ал.1, т.1 от ЗАПСП иск следва да бъде отхвърлен. Освен това не се установи и доказа
от ищцовата страна , че използването на процесния архитектурен проект в
документацията на обществената поръчка да е в противовес на целите, за които
проектът е бил възложен от извършващия заснемането ,респ.принципала Община
Септември. При констатираната липса на извършено нарушение от страна на
изпълнителя е безпредметно изследването на въпроса дали от страна на ответника,
респ. негови служители е положена дължимата грижа или не при използване на
архитектурния проект, с оглед опровергаване на установената презумпция за
виновност (доколкото нарушението на права по ЗАПСП е проявна форма на
граждански деликт и изисква наличието на виновно поведение от страна на
нарушителя, а когато последният е юридическо лице, съгласно чл. 95г ЗАПСП нарушението следва да
е извършено виновно от лицата, които го представляват, от негови служители или
наети лица), тъй като това ползване само по себе си не е противоправно. Все по
същата причина (липса на нарушение) не се налага и изследването на въпроса
причинени ли са неблагоприятни изменения в правната сфера на автора и какъв е
справедливият размер на паричната сума, с която да бъдат обезщетени. Това е
така, защото основателността на всеки от предявените искове е обусловена от
установяването на нарушение и когато такова не е налице, останалите
предпоставки от фактическите състави не се отразяват и не променят крайния
извод.
С оглед изхода на
спора по първия обективно съединен иск при условията на солидарност, съдът в настоящия
си състав намира, че следва да бъде
отхвърлен и втория такъв. Съгласно чл.
94 от ЗАПСП, който наруши авторско право или сродно на
него право дължи на носителя обезщетение за причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението. Така предвидената от законодателя
отговорност е извън договорна и доколкото липсват особени разпоредби следва да
се прилагат общите правила за реализирането на извън договорната отговорност
регламентирани в разпоредбата на чл.
45 и следв. от ЗЗД. По същество тази извън договорна
отговорност представлява сложен фактически състав, като за успешното провеждане
на този иск, следва да се установят по безспорен начин следните елементи: да
бъде установено нарушение на авторското право; да е установена вреда, която е
причинена от нарушението, както и да се установи причинна връзка между
нарушението и вредата. Вината на нарушителя, в конкретния случай юридическо
лице, се предполага до доказване на противното и е свързана с отговорността на
негови служители, с които той е извършил нарушението. С оглед изхода на спора и
липсата на доказателства за нарушение на защитимото авторско право претендирано
от ищеца, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение при условията на
солидарност е неоснователен.
Като акцесорни и
следващи съдбата на главните искове следва да се отхвърлят и претенциите за
заплащане на законните лихви върху исковите претенции, от момента на
одобряването на процесния технически проект и издадено разрешение за
строеж-15.08.2018г. до окончателното им
изплащане.
Съдът не обсъжда останалите доводи наведени след даване ход на устните
съзтезания изложени в писмените бележки от ищцовата страна ,както и тези
свързани с твърденията за приспособяване на проекта на ищеца с изготвения от
арх.Л.Л. по възлагане на Община гр.Септември ,респ. процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание на арх.Л.Л.,тъй като в съответствие §2, т.9а от ЗАПСП "преработка
на архитектурен проект" е приспособяването или използването му за
създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени. По делото
обаче на се установи наличието на твърдяното нарушение изразяващо се в неразрешено
ползване на архитектурния проект, посредством неговата преработка още повече,че
в същия не е посочен УПИ за който
се извършва проектирането и местонахождението му и населеното място , както липсва
и нарочен печат и подпис на одобряващото го длъжностно лице,а освен това от представеният документ Обявление на основание чл. 35, ал. 1
от ЗКАИИП /лист № 1 - 12/ върху който липсва отбелязване, че е влязло в сила и
не предоставя извод, че посочените в
приложението му актове са също влезли в законна сила и още повече,че такива не
са представени макар се установи,че същите касаят дисциплинарно производство
което е извън предмета на настоящия спор..
На основание чл. 78 от ГПК и предвид
направените изявления за присъждане на разноски съдът намира, че такива се
дължат в полза на ответника. Поради липса на направеното изявление за
прекомерност ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
1630 лв., представляваща възнаградените за един адвокат ,съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Т.С. ***.Септември
и „Ретона“ЕООД гр.София искове по чл.95 от ЗАПСП за заплащане при условията на
солидарност на сумите - в р-р на
20 000лв. представляваща имуществени вреди от които /15 000лв. за
архитектурната част на проекта и 5 000лв. за архитектурен авторски надзор
,както и сумата в р-р на 15 000лв. представляваща неимуществени вреди
,ведно със законните лихви върху тях от момента на одобряването на процесния
технически проект и издадено разрешение за строеж-15.08.2018г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г.Т.С. *** да заплати на Община
гр.Септември сумата в р-р на 1630 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на
адв.П. *** ,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред АС гр.Пловдив
Съдия: