Р Е Ш Е Н И Е
№
05.01.2017 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4098/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. *** против Х.В.В.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
1366/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се,
че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за
периода 01.10.2005-31.01.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Сумите са начислявани от ищеца, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, извършвано от топлинния счетоводител „НЕЛБО” ЕАД, гр.
София. Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 588,49лв., от
които сумата от 511.87лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 76,62лв- лихва за забава, за
периода 02.04.2013-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач- НЕЛБО” ЕАД,
гр. София. Претендират се разноски.
Ответникът
Х.В.В., в срока на чл.133 от ГПК, чрез адв. Т.Д., оспорва предявеният иск.
Посочва се, че между сумата, посочена в
издадената заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1366/2016г. на ПлРС, и сумата,
посочена в настоящата ИМ, няма идентичност. Оспорва се твърдението, че отв. В.
има качеството на собственик или
ползвател по смисъла на ЗЕ, като се посочва, че няма сключен договор с ищеца за
доставка на ТЕ. Оспорва се също коректността на извършеното дялово
разпределение на ТЕ и количеството доставена ТЕ, за което е формирано
задължението. Твърди се, че начислените суми, не отговарят на действително
потребената ТЕ, като се посочва, че през
2002г., част от отоплителната инсталация в жилището на ответника е била
демонтирана, със съгласието на ищеца, като тръби има само в кухнята и банята, а
от 2010г. не се ползва топла вода. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
С определение № 3594/19.09.2016г,
по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано и
НЕЛБО ЕАД, гр. София. В указаният срок, същото представя по делото изисканите
от съда писмени доказателства.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №916/02.03.2016г.,
по ч. гр.д.№ 1366/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е
постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото се установява също, че
на името на отв. Х.В., за имот, находящ се на адрес ***, е открита партида- с
аб. № ***, за потребената за този имот ТЕ. По делото, от страна на фирмата,
осъществяваща реален отчет- топлинния счетоводител- НЕЛБО ЕАД, гр. София са
представени подробни месечни справки за потребената ТЕ, за имота, за процесния
период.
По делото, е изслушана СТЕ, от
заключението по която се установява следното: имотът се намира в топлофицирана
сграда, с два входа, състояща се от общо 38 апартамента и три търговски обекта.
Общият отопляем обем на сградата е 7685,88 куб.м. ВЛ е установило, ч е в имота
не се ползва отопление в баня и топла вода; в имота са демонтирани отоплителните
тела. ВЛ е изчислило, че отопляемият обем на имота е 200,01 куб.м., като съответно на това е определен и дела на
ТЕ, отдадена от сградната инсталация. ВЛ
е установило, че този дял е изчислен
съобразно установената Методика към Приложение №1 към чл.61, ал.1 от Наредбата
за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г. в заключение ВЛ изрично е посочило,
че до имота е доставяна топлинна енергия за процесния период, като дяловото
разпределение и изчисленията за деля на ТЕ отдадена от сградната инсталация, са
извършени съобразно Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г. В с.з. на
06.12.2016г, ВЛ Й. посочва, че многократно е ходил до имота, но не му е бил осигурен достъп, поради което използваните
от него данни за изготвяне на заключението, са взети от ТЕЦ-Плевен. ВЛ отново
посочва, че единствената ТЕ, която се начислява е за сградна инсталация, тъй като по данни в
ТЕЦ-Плевен, в имота не се ползва топла вода и отопление.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № ***,
е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с
консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане
на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани
въз основа на изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата, на база отчет на уредите за дялово
разпределение, а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите.
ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г., е общо в размер на 511,87лв.-
главница, от която-сумата от 480,33лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и
сумата от 31,56лв - услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота няма
отопление и не се ползва топла вода,
като начисленията са единствено за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, на база на реален обем на жилището – 200,00999 куб.м. Сумите помесечно
са дадени от ВЛ в табличен вид.
ВЛ е изчислило размера на лихвата
за забава върху главницата, от изискуемостта на отделните плащания, за периода 02.04.2013-22.02.2016г, която е в размер на 62,62лв. ВЛ посочва също,
че тези суми съответстват на
счетоводните записвания на ищеца.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални
топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие,
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни Общи условия. Съобразно действащите Общи условия- чл.57, ал.1, при
промяна на собствеността или на вещното право на ползване, новият и предишният
собственик, или ползвател, са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14-тридесет
дневен- заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец,
към което са приложени копия на документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на
имота. Неизпълнението на това задължение е свързано със съответна санкция-
чл.57, ал.4 от Общите условия- ако предишния собственик или ползвател, в
случаите по ал.1, не закрие партидата си, продавачът-ТЕЦ-ПЛЕВЕН- събира
дължимите суми от него, до откриване на партида на новия собственик или
ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване. В случая
безспорно по делото се установи, че партидата е открита на името на отв. В., като от друга страна
по делото се установява, че към
приключване на съдебното дирене, същата няма качеството на собственик на имота,
но живее там, по твърдения на процесуалният й представител, изложени в с.з. С
оглед на изложеното и като титуляр на открита партидата, отв. В. дължи
съответно плащане на потребената ТЕ, за процесният период, независимо от
настъпилата впоследствие промяна в собствеността на имота, за което по делото няма събрани категорични
доказателства. Дори и при настъпила промяна в правото на собственост, то титуляря
на партидата- по силата на действащите Общи условия, е имал задължението да
заяви закриване на партидата на негово име.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е
основателен, поради което следва да бъде разгледано по същество приетото
възражение за изтекла давност. В случая,
меродавна е датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК- 01.03.2016г., с оглед нормата на чл.422, ал.1 от ГПК,
предвиждаща, че искът се счита предявен, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Съобразно момента на настъпване на изискуемостта на отделните претенции- или
месеца, следващ месеца, за който е начислена сумата, съдът намира, че
изискуемостта на задължението за м. февруари 2013г, е настъпила през м. март
2013г, поради което, същото не се явява
погасено по давност. Съдът намира, че в случая, искът е предявен в рамките на тригодишният
давностен срок, изчислен към дата
01.03.2016г, поради което възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Следва да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено спрямо ответника Х.В.
В., че дължи на кредитора ТЕЦ-
ПЛЕВЕН, сумата от общо
588,49лв., от които сумата от 511.87лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 76,62лв- лихва
за забава, за периода 02.04.2013-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.03.2016г,
до окончателното й изплащане. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените от него разноски, като бъде съобразено направеното възражение за
прекомерност. В случая, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.
78, ал.5 от ГПК, съобразно която, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая приложима е нормата на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, визираща
минимален размер на възнаграждението от 300лв,
при материален интерес до 1000лв. В случая, следва юрк. възнаграждение
на процесуалният представител на ищеца,
да бъде намалено до сумата от 300лв.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени разноски общо от 586лв., и разноски в заповедното производство, в
размер на 22,15лв., съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Х.В.В.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от законния си
представител Й. ***, сумата от общо 588,49лв., от които сумата от 511.87лв.-главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013г.-31.01.2016г. и сумата от 76,62лв-
лихва за забава, за периода 02.04.2013г.-22.02.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-01.03.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№916/02.03.2016г.,
по ч. гр.д.№ 1366/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр ал.5 от ГПК, Х.В.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 586лв.,
съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.В.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 22,15лв.-разноски по ч.гр.д.№ 1366/2016г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач
„НЕЛБО”ЕАД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: