Решение по дело №806/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,07.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 26.09.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №806 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 01.03.2019 г. от ”А1 България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1309 район Илинден ул.”Кукуш”№1,чрез адв.Д. *** пл.”Света Неделя”№4 ет.4,против К.К.Ц. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата било образувано ч.гр. дело №5021/2018 г. на ВРС.Връчването на заповедта за изпълнение на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Претенциите на ищеца почиват на сключен между страните договор за далекосъобщителни услуги №М4399834/ 26.01.2015 г. и издадени 7 бр. фактури.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответницата му дължи сумите по заповедта за изпълнение : 418.61 лв. главница,дължима по договор №М4399834/26.01.2015 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти/266.41 лв. ползвани услуги и 152.20 лв. неустойка поради предсрочното прекратяване на договора/;60.14 лв. лихва за забава върху сумата от 266.41 лв. от 11.06.2016 г. до 21.11.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 22.11.2018 г. до изплащането на главницата.

Претендират се и разноските в производството.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 ал.5 от ГПК особен представител на ответницата адв.П.Т. *** е постъпил отговор,с който оспорва иска.Не ставало ясно дали ответницата е била запозната с многобройните представени/от ищеца/ писмени доказателства,тъй като липсвал подпис на ответницата върху Общите условия и върху страниците на договорите и приложенията.По този начин не ставало ясно дали на ответницата е станало известно какви задължения поема.В този смисъл оспорва истинността на доказателствата.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 418.61 лв. главница,дължима по договор №М4399834/26.01.2015 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти/266.41 лв. ползвани услуги и 152.20 лв. неустойка поради предсрочното прекратяване на договора/;60.14 лв. лихва за забава върху сумата от 266.41 лв. от 11.06.2016 г. до 21.11.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 22.11.2018 г. до изплащането на главницата;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 150 лв. адвокатско възнаграждение. Исканата заповед/№3103/ е била издадена на 26.11.2018 г.. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 05.02.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №5021/ 2018 г. по описа на ВРС.

По силата на рамков договор №М4399834 от 26.01.2015 г.,ищецът се е задължил да предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги и продукти,съгласно допълнителни индивидуални договори и приложения към тях.

Ищецът уточнява,че абонатите фигурирали в системата му с индивидуални клиентски и абонатни номера.На един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги и по този клиентски номер се издавали месечните фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната бил ID номера /абонатният номер/,под който номер се завеждали всички договори,сключени с абоната.В настоящия случай, клиентският номер на ответницата бил М4399834,а абонатният-*********.

Към рамковия договор е подписано приложение №1/26.01. 2015 г.,за което е избран тарифен план за СИМ карта с номер 8935901187002802748 за телефон с номер **********. Месечната абонаментна такса е 9.90 лв. с ДДС/8.25 лв. без ДДС/.Срокът на ползване на услугата изтича на 26.01.2017 г..

Към рамковия договор е подписано и допълнение към приложението,с което е избран тарифен план за СИМ карта с номер 8935901187031783677 за телефон с номер **********. Месечната абонаментна такса е 6.90 лв. с ДДС/5.75 лв. без ДДС/.Срокът на ползване на услугата изтича на 26.01.2017 г..

Към рамковия договор е подписано приложение №1/28.09. 2015 г. за електронни съобщителни услуги,с което е избрана услугата мобилен интернет към СИМ карта с номер 8935901187053858373 с телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса е 14.90 лв. с ДДС/12.42 лв. без ДДС/.Срокът на ползване на услугата изтича на 28.09.2017 г..

Към телефонния номер е сключен и договор за продажба на изплащане от 28.09.2015 г.,с предмет таблет ALC Pixi3. Договорът е сключен за срок от 23 м.,като са уговорени една първоначална/платима при подписването на договора/ вноска и 23 месечни вноски,всяка в размер на 5.98 лв..

По договор №М4399834/26.01.2015 г. и за периода 26.05.-25.11.2016 г. са издадени от ищеца 10 бр. фактури на обща стойност 266.41 лв./която сума ищецът твърди,че е останала незаплатена/.

Ищецът е начислил и 152.20 лв. неустойка,както следва : 16.50 лв. във връзка с телефонен номер **********/2 оставащи месечни вноски от по 8.25 лв./,124.20 лв. във връзка с телефонен номер **********/10 оставащи месечни вноски от по 12.42 лв./ и 11.50 лв. във връзка с телефонен номер **********/2 оставащи месечни вноски от по 5.75 лв./.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съгласно чл.чл.26,27 и 54 от Общи условия/ОУ/, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,която се издава на името на абоната.При сключването на договора,мобилният оператор уведомява абоната за таксуващия период,за който ще му бъде издавана фактурата.Неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане на сумата.Сумата по фактурата следва да се плати в 15 дн. срок след издаването й.Месечните сметки могат да бъдат оспорени в 6 м. срок след датата на издаване на фактурата,като оспорването не освобождава от задължението за плащане.При неплащане на сума по фактура в срок,мобилният оператор има право едностранно да прекрати действието на договора.

Следва да се приеме,че страните са били в облигационно отношение по силата на сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. На твърденията в исковата молба за неизпълнение от страна на ответницата на задълженията за плащане,същата не е противопоставила възражение за плащане,а е било в нейна тежест да ангажира такива доказателства,доколкото фактите са изгодни за нея.При това положение,Съдът приема,че налице твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответницата на задълженията за плащане на предоставените услуги и продукти за процесния период.Съдът намира представените фактури като годно доказателство за установяване размера на задълженията/респ. на размера на иска/,доколкото самите страни са се били договорили фактурите да служат за установяване размера на дължимите по договора суми.

Съответно,неизпълнението на ответницата е дало основание на ищецът да претендира и неустойки,уговорени в размер на оставащите месечни такси.

Доводът на особения представител на ответницата за липса на подписи на ответницата върху Общите условия и върху страниците на договорите и приложенията изглежда неоснователен,Съдът констатира такива.

В същото време,Съдът намира начислената неустойка прекомерна.

Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД,неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват.Обобщено,неустойката изпълнява няколко основни функции - обезпечителна/стимулира точното изпълнение на поетите с договора задължения/,обезщетителна/обезщетява за вредите от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват/,а по волята на страните и наказателна/когато размерът на неустойката е по-голям от размера на претърпените от кредитора вреди,в който случай средствата за защита на длъжника са както предвидената в чл.92 ал.2 от ЗЗД възможност за намаляване поради прекомерност,така и възможността за прогласяването на клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави/.

Предпоставките за намаляване се преценяват към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Липсва дефиниция на понятието ”прекомерност”,както в закона,така и в съдебната практика и в теорията,което се дължи на разнородния характер на задълженията,чието изпълнение неустойката обезпечава.Преценката следва да се прави при всеки конкретен случай,като намаляването следва да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди,но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите,поради това,че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала наказателната й функция.Съобразяват се съотношението на размера на неустойката с размера на претърпените от кредитора вреди,но и допълнителни факти и обстоятелства, като например съотношението на размера на неустойката с размера на основното задължение,чието изпълнение неустойката обезпечава,абсолютният й размер,естеството на неизпълненото задължение,поведението на страните/вкл. дали кредиторът е могъл да избегне вредите,като положи грижата на добър стопанин-чл.83 ал.2 от ЗЗД/,както и обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.

При което,Съдът приема,че следващата се неустойка във връзка с телефонен номер ********** следва да бъде намалена до размера на три месечни такси-37.26 лв.,който размер е адекватен и справедлив.Неслучайно,след 2015 г. и трите действащи на територията на Република България мобилни оператори са изменили общите си условия и предлаганите договори,като са заложили максимален размер на неустойката при предсрочно прекратяване на сключваните с тях договори три месечни абонаментни вноски.Фактът е известен служебно на Съда.

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца част от претендираната сума,а именно : 331.67 лв. главница,дължима по договор №М4399834/26.01.2015 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти/266.41 лв. ползвани услуги и 65.26 лв. неустойка поради предсрочното прекратяване на договора/;60.14 лв. лихва за забава върху сумата от 266.41 лв. от 11.06.2016 г. до 21.11.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 22.11.2018 г. до изплащането на главницата.

В този смисъл,предявеният иск следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен в останалата му част до пълния му размер.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца поисканите със списък по чл.80 от ГПК разноски по делата,съразмерно уважената част от иска му.

В заповедното производство ищецът е доказал разноски 25 лв. държавна такса и 150 лв. адв. възнаграждение. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 143.22 лв..

В исковото производство ищецът е доказал разноски 125 лв. държавна такса,300 лв. възнаграждение на особен представител и 2.20 лв. банкови такси.Ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 267.78 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.Ц. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”А1 България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1309 район Илинден ул.”Кукуш”№1,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №5021/2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №3103/ 26.11.2018 г.,а именно : 331.67 лв. главница,дължима по договор №М4399834/26.01.2015 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти/266.41 лв. ползвани услуги и 65.26 лв. неустойка поради предсрочното прекратяване на договора/;60.14 лв. лихва за забава върху сумата от 266.41 лв. от 11.06.2016 г. до 21.11.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 22.11.2018 г. до изплащането на главницата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА К.К.Ц. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”А1 България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1309 район Илинден ул.”Кукуш”№1,сумата от 143.22 лв.-деловодни разноски по ч.гр. дело №5021/2018 г. на ВРС, както и сумата от 267.78 лв.-деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :