Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
5 |
Година |
16.01.2020 |
Град |
Момчилград |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
14.01. |
Година |
2020……….. |
|||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан Геров |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Геров |
|
||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
343 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното : |
||||||||||||||||||||
Предявен е иск с правно основание
чл.415, вр.чл. 422, ал.1 от ГПК цена на иска 2005.63 лв.
Ищеца се позовава на
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№108/2019год. по
описа на МРС.
Твърдят, че на
16.01.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД, между „******"
ЕАД, ЕИК****и „******" ЕАД, ******, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги CREX-******, от дата 05.05.2016 год. между „******” ЕАД и Н.И.Е. е било
прехвърлено в полза на „******” ООД, ЕИК ******изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1 от
16.01.2018 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания, е представено, само с данните на длъжника Н.И.Е., тъй като данните на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за
защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр.
с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр.
с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017
г., „******" ЕАД в качеството си на цесионер
се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците,
за което ****** има изрично пълномощно от цедента „******
С.А., клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „******"
ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е
изпратено по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената
цесия, от страна на „******" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX-****** от 17.01.2018 г., с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се е върнало в цялост, с отбелязан
резултат, че получателят отсъства. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление за
предсрочната изисуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/CREX -****** от 21.02.2019 г., което се върнало отново в цялост като
неполучено. Ищцовото дружество за трети път изпратило
уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ CREX -****** от 19.06.2019 г., което се върнало отново в цялост като
неполучено. Към исковата молба било представено и копие от уведомлението за
извършената цесия и уведомление за
предсрочната изискуемост от страна на „****** С.А. клон България" с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/СКЕХ-****** от 19.06.2019 г., което да бъде връчено на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за
длъжника, на основание чл.99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението щяло да бъде надлежно
връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК и ако в производството безспорно се
установяло, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем, не било погасено, моли да бъде прието, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно
за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане
на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след
като по делото безспорно се установило, че претендираното
с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока били определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №
173/15.04.2004 г. на ВКС по гр. дело 788/2013 г., ТК. В случай че ответникът не
бъдел намерен на установения по делото адрес и съдът назначал на основание
чл.47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният възразял относно
редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от
исковата молба, заявява, че установената фикция в чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК е
приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този
случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане на срока за
получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С
назначаването на особен представител на ответника по реда на чл.47, ал. 6 ГПК
възниквало представителство по закон, не договорно представително за назначения
адвокат и до назначаването му се стигало след като съдът приемел, че връчването
на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към
нея предхождали назначаването на особения представител и последващото
получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягало
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били
Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение
№ 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна. Съдът приемал, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на
книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента,
чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока
по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения
представител е ирелевантно към редовността на
връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от
08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна. На 05.05.2016 г. между „******" ЕАД, като Кредитор и Н.И.Е.
като Кредитополучател е сключен Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-******, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията,
при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с
този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на
кредита", който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на
стоките: 1585,80 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията": 387,02 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен
директно на застрахователния агент „******" ЕАД, като застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски
в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска". Така, общият размер
на кредита е 1922,82.лв., който включва в себе си обща цена на стоките и
размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията",
която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 36 броя
равни части, които са били включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се
съгласява предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя.
Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на
задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет
на договора, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка
на Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2 941.52 лв. На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.04.2019 г., на 36 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 80,32 лв., при първа погасителна вноска
на 20.05.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 20.04.2019 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.3 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.08.2017 г., която дата
представлява падежът на шестнадесета погасителна вноска. Съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода
от 21.08.2017 г. /денят, следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер
на 238,59 лева. Длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Ищеца моли
за признаване за установено по отношение на ответника Н.И.Е., с ЕГН **********,
че дължи на „******" ЕАД, с ******, следните суми: 1 350.09 лв.
- главница за периода от 20.07.2017 год. до 20.04.2019 год. по отношение, на
които на осн.чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 20.08.2017 год.; договорна лихва в размер на
416.95 лв. за периода от 20.07.2017 год./падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.04.2019 год./падеж на последна погасителна вноска/, по отношение,
на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 20.08.2017 год./; обезщетение за забава в размер на
238.59 лв., считано от 21.08.2017 год. до 05.03.2019 год.; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на задължението.
Претендира за разноски както по заповедното, така и по настоящото производство.
В с.з. не се
представлява, като от процесуален представител е постъпило писмено становище, с
което моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответника им дължи всички суми присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 108/2019 год. по
описа на МРС. развива подробни съображения за основателността на исковете. Претендират
за разноски по делото.
Ответникът Н.И.Е.,
чрез назначения му особен представител, адв.П.Г. ***
е представил в срок писмен отговор. Счита предявения иск за допустим, вероятно
и основателен. В с.з. поддържа писмения отговор.
Съдът,
като обсъди доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установява се от
договор за потребителски кредит CREX-****** от 05.05.2016
г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, уведомително писмо за сключен договор за кредит и
фактура № ********** от 05.05.2016 г., че „******" ЕАД е предоставила на ответника
и кредитополучател Н.И.Е., кредит в размер на 1 585.80 лв., като
последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Н.И.Е. се е
задължила да заплати на кредитора 36 месечни погасителни вноски в размер на
80.32 лв., с падеж в периода от 20.05.2016 г. до 20.04.2019 г., уговорен е
годишен процент на разходите 34,09 % и лихвен процент 29,69 %, а общата
стойност на плащанията е 2941,52 лв..
Установява се от
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
приложение № 1 към него от 16.01.2018 г. и писмено потвърждение за сключена
цесия, че между „******" ЕАД и „******" ЕАД, е сключен договор за
цесия по силата, на който всички вземания са прехвърлени от ****** ЕАД в полза
на „******" ЕАД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно
от управителя на „****** С.А., клон България" за ищеца, два броя
уведомителни писма от „******" ЕАД, обратна разписка и известие за
доставяне, че ищеца е упълномощен от „******" ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., като уведомително писмо,
адресирано до длъжника, е изпратено на посочения в договора за кредит и на
постоянния и настоящия адрес на длъжника, но не е получено.
От приложеното ч.гр.д.
№ 108/2019 г. по описа на МРС
се установява, че „******" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд -
Момчилград и е издадена срещу Н.И.Е. заповед № 52/05.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1 350.09
лв. - главница за периода от 20.07.2017 год. до 20.04.2019 год. по отношение,
на които на осн.чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 20.08.2017 год.; договорна лихва в размер на
416.95 лв за периода от 20.07.2017 год./падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019 год./падеж на последна
погасителна вноска/, по отношение, на които на основание чл.5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.08.2017 год./;
обезщетение за забава в размер на 238.59 лв., считано от 21.08.2017 год. до
05.03.2019 год.; законна лихва върху главницата от 05.03.2019 год. до изплащане
на вземането; сумата в размер на 40.11 лв.-държавна такса и сумата в размер на
50.00 лв.-юрисконсулско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията
на Районен съд – Момчилград, в законоустановения срок
е била предявена и исковата молба по
настоящото дело.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на
предявените установителни искове, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за
потребителския кредит и
чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: наличие на договор между
праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му по този
договор; размера на задължението на ответника за
главница и лихва начислена до подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда; поставянето на ответника в забава; наличие на договор
за цесия между него и праводателя
му; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията
да е съобщена на ответника. В тежест на
ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установява се от договор за потребителски кредит CREX-****** от 05.05.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, уведомително писмо за сключен договор
за кредит и фактура №
********** от 05.05.2016 г., че „******" ЕАД е предоставила на ответника
и кредитополучател Н.И.Е., кредит в размер на 1 585.80 лв., като
последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Н.И.Е. се е задължила
да заплати на кредитора 36 месечни погасителни вноски в размер на 80.32 лв., с
падеж в периода от 20.05.2016 г. до 20.04.2019 г., уговорен е годишен процент
на разходите 34,09 % и лихвен процент 29,69 %, а общата стойност на плащанията
е 2941,52 лв.
Установи се от договор за потребителски кредит CREX-****** от 05.05.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, уведомително писмо за сключен договор
за кредит и фактура №
********** от 05.05.2016 г., че между праводателя
на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „******" ЕАД е предоставило на
ответника и кредитополучател Н.И.Е., сума в размер на 1 585.80 лв., с
която е платена получената от Н. Емит вещ. Ответника
и кредитополучател Н.И.Е. се е задължил
с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в
договора, както и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“
в размер на 387.02 лв. Предвид изложеното съдът намира за доказани
съществуването на договор за кредит между ответника и праводателя
на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този договор –
заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от договор за
потребителски кредит CREX-****** от 05.05.2016 г., че
ответника Н.И.Е. се е задължила да върне заетата сума от 1 585.80 лв.,
на 36 месечни погасителни вноски в размер на 80.32 лв., с падеж в периода от
20.05.2016 г. до 20.04.2019 г., уговорен е годишен процент на разходите 34,09 %
и лихвен процент 29,69 %, а общата стойност на плащанията е 2941,52 лв.
Установи се по делото и
изискуемостта на претендираните вземания за главница
и лихва, доколкото за всички вноски по договора за кредит е настъпил
уговореният в договора падеж. Установи се от рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., приложение № 1 към него от 16.01.2018
г., писменото потвърждение за сключена цесия, пълномощното от управителя на „******"
ЕАД за ищеца и уведомителните писма от „******" ЕАД, и наличие на договор за
цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай с
връчване на исковата молба и приложенията към същата на процесуалния
представител на ищеца. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС -
решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г.,
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение – съгласно които е допустимо по
силата на принципа на свободата
на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник, а връчването на всички книжа по делото на назначеният особен
представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение
на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника,
е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици.
Не се установи по делото процесния договор за
потребителски кредит, при съвкупна преценка на всички клаузи в договора, предвид преди всичко на невисоките
размери на уговорените годишен лихвен процент
и годишен процент на разходите да е налице явна нееквивалентност между престациите на страните по
договора, като данните по делото не установяват обстоятелства, които
да обосновават определянето на договора като сключен при накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, при нарушаване принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от
страните, за сметка на другата. Не се установи по делото в облигационните
отношения между страните да е уговорена и неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143 ЗПП, която да е във вреда на ответника - потребител, да не отговаря на
изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Установи се по делото и изискуемостта на претендираните вземания за главница и лихва, а също и
съобщаване на цесията на ответника, с връчване на исковата молба и приложенията
към същата на процесуалния представител на ищеца, допустимо съобразно горецитираната практика на ВКС.
С оглед изложеното се установи основателността на предявените искове,
поради което същите следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед
изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски в заповедното
производство ,възлизащи на сумата в размер на 90.11 лв., от които 40.11 лв.
д.т. и 50 лв. юрисконсулско възнаграждание.
Следва да заплати и деловодните разноски по настоящото производство общо в
размер на 534.29 лв., от които 113.89 лв. – д.т., 370.40 лв. – депозит за
особен представител и 50 лв. юрисконсулско възнаграждание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Е., с ЕГН:**********,***, че съществува вземане в полза на „******" ЕАД, с ******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„******, офис - сграда „****" ет.2, , представлявано поотделно
от изпълнителния директор Д.Б.Б за: сумата от 1 350.09 лв./хиляда триста и петдесет лева
и девет стотинки/, представляваща главница по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-******, сключен на 05.05.2016
год., за периода от 20.07.2017 год. до 20.04.2019
год. по отношение, на които на осн.чл.5 от договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.08.2017 год.; сумата
в размер на 416.95 лв./четиристотин и
шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, договорна/възнаградителна/ лихва дължима за периода от 20.07.2017 год./падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 20.04.2019 год./падеж на последна погасителна вноска/, по отношение, на
които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 20.08.2017 год./; сумата в размер на 238.59 лв./двеста тридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/,
лихва/обезщетение/ за забава за периода от
21.08.2017 год. до 05.03.2019 год. /датата на подаване на заявлението в съда/; законна лихва върху главницата от
05.03.2019 год. до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед № 52/05.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Е., с ЕГН:**********,*** да заплати на ******" ЕАД, с ******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„******, офис - сграда „****" ет.2, , представлявано
поотделно от изпълнителния директор Д.Б.Б, сумата
в размер на 90.11 лв., представляваща
разноски по заповедното производство и сумата в размер на 534.29 лв., деловодни
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен
съд гр.Кърджали.
Районен съдия:
/Йордан Геров/