Решение по дело №74/2020 на Районен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 145

гр.Сливен, 25.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание двадесе т и шести март през две хиляди и двадесета  година в състав :

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от  съдията НАХД № 74 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е образувано по повод жалба на М.Г.Г. против Наказателно постановление № 19-0804–002991/15.11.2019 год., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца" и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 точки.

         В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

         Въззиваемата страна редовно призована в с.з. не се представлява, не депозира писмено становище.

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 16.06.2019 год., на път втори клас II - 66 в с. Злати войвода, в посока гр. Сливен, жалбоподателят Г. управлявала моторно превозно средство "Ауди А8" с ДК № СВ 0552 АВ , собственост на „ГРАДУС 98” АД с наказуема скорост 106 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%, при максимално допустима скорост за населено място до 50 км/ч -  въведено ограничение с пътен знак Д-11, установена с автоматизирано техническо средство – СПУКС ARH CAM S1 № 11743cc.Техническото средство било разположено към гр. Нова Загора. За извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Г., посочена в декларация по чл. 188 от ЗДвП от законния представител на „ГРАДУС 98” АД за водач на автомобила на посочената дата,  бил съставен АУАН бл. № 007941 от 22.10.2019 год., връчен й лично и подписан от нея без възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено и обжалваното наказателно производството.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на полицейските служители Д.Ж. – актосъставител на АУАН и Д.М. – свидетел на съставянето му, както и от писмените документи по административно наказателната преписка и допълнително събраните в хода на производството, приети като писмено доказателство по делото.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

         От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта в с.з., съставеният акт, приобщения снимков материал, декларация по чл. 188 от ЗДвП и приложените документи относно въвеждане в експлоатация техническото средство и протокол за проверка от института по метрология, безспорно се установява, че именно жалбоподателят Г. е управлявала в посочените в АУАН и НП дата и час процесния автомобил със скорост 106 км./ч., след приспаднат толеранс от 3 %, която е по - висока от максимално разрешената 50 км./ч. с 56 км/ч.

Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган, за извършеното от жалбоподателя Г. нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и превишаване максимално разрешената скорост с 56 км/ч, е приложил санкционната разпоредба на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Тази разпоредба гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В процесния случай е установено именно такова нарушение.

         Относно възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя Г., че при връчването на НП не й е представен документ за законност на техническото средство, с което е измерена скоростта, то съдът намира същото за неоснователно, доколкото представянето на такъв документ при връчването на НП не е поставено от закона като условие за редовност на издаденото наказателно постановление, още повече че в хода на процеса като писмени доказателства са приети, както удостоверение за одобрен тип средство за измерване, така и протокол от проверка от Института по метрология, сочещи за законност и годност на измервателното устройство.

         Съдът не споделя и изказаната вероятност в депозираната жалба, че е възможно обхвата на радара да е извън обхвата на пътен знак Д 12, сочещ край на населено място, тъй като доказателства в тази насока не се събраха в производството. Напротив, видно от показанията на св. Ж. относно местоположението на поставената камера и нейния обхват и представения по делото снимков материал измервателния уред е бил поставен в периметъра на ограничението.

         Относно възраженията, изложени при даване ход на делото по същество, съдът намира и същите за неоснователни по следните съображения:

В пледоарията си, процесуалният представител на жалбоподателя, излага съждения, че в Наредба за средствата за измерването, които подлежат на метрологичен контрол, и по-специално в чл. 745, ал. 4, т. 2 е посочен принципа на действие на радарните скоростомери за измерване на времето на преминаване на базово разстояние от участък от пътя между две контролни точки. Счита, че от приложените документи не е ясно какъв е вида на скоростомера, дали е лазерен или действащ на принципа на ефекта на доплер, като съгласно чл. 755 ал. 1 т. 3 от Наредбата са дадени две грешки на скоростомерите и една от грешките е минус десет процента за скорост над сто, когато скоростомера измерва скоростта при базово разстояние между две контролни точки на участъка.

Съдът намира доводите за неяснота относно вида на скоростомера и съответно приложимите грешки при измерване за неоснователни, тъй като в приложения по делото протокол от проверка, касаещ използвания при отчитане скоростта на процесното МПС скоростомер, е посочено еднозначно, че максимално допустимата грешка е +– 3км/ч до 100 км/ч и +–3 % над 100 км/ч при реални условия за измерване на скорост при полеви тест. Ето защо съдът намира, че правилно при определяне скоростта на движение на процесния автомобил наказващия орган е приспаднал толеранс от 3% и съответно няма основание приложението на разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, каквото искане е отправено до съда.

Относно съжденията за ъгъла на лъча спрямо оста на пътя и че той е бил повече от законово определените не повече от 10 градуса, съдът намира същите за неоснователни. Видно от писмените доказателства, касаещи измервателното устройство, с което е определена скоростта на процесното МПС, то то е преминало проверка, която не е открила несъответствия с одобрения тип. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП, имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, потвърждаващи изказаните от него предположения относно ъгъла на измерване.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят Г. е извършила нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което следва да понесе предвидената в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административно наказателна отговорност.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт, и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Размерът на наложеното на жалбоподателя Г. наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Съдът споделя напълно изложените от наказващия орган доводи за липсата на приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Деянието засяга обществени отношения в областта на ЗДвП, където нарушението на императивните изисквания е винаги с висока степен на обществена опасност. Високата обществена опасност се изразява в обстоятелството, че е извършено в населено място, а движението с висока скорост обуслявя всякога и при всички обстоятелства висока степен на риск за живота и здравето не само на гражданите пешеходци, пребиваващи там, но и за тези пътуващи в превозни средства. Не на последно място, се касае до вид нарушения, спрямо които настроенията в обществото са изострени и обществената търпимост е силно снижена.

 

         Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

 

         Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0804–002991/15.11.2019 год., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция” Сливен, с което на М.Г.Г. ЕГН **********, с адрес ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца" и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: