Решение по дело №251/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.2, т.3 от ЗЧРБ.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Х. Г. К., гражданин на Република Турция, роден на [дата]., чрез пълномощник – адв. [населено място] от АК [населено място], против Заповед № 6865ПАМ-26/06.01.2024г., издадена от заместник-началник на Гранично полицейско управление Елхово, с която, на основание чл.25, ал.1 от ЗАКОН за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/, във вр. с чл.10, ал.1, т.3 от Закона за чужденците в Република България, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „експулсиране в Република Турция“.

Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена в противоречие с материалния закон, като възразява, че той не е гражданин на страна-членка на Европейския съюз, не представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, нито извършва контрабанда или сделки, изброени в нормата на ЗЧРБ. Счита, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Административният орган, издал оспорената заповед, не се явява и не изпраща представител. Чрез пълномощник е представил писмени бележки, видно от които посочва, че производството по издаване на процесната заповед е било законосъобразно проведено, като е приложил и заповеди за поправка на правното основание на издадената заповед.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че на 05.01.2024г., жалбоподателят Х. К. е бил установен от контролни длъжностни лица на ГУП Елхово да управлява лек автомобил с рег.№ [рег. номер], като при извършената проверка е било установено, че превозва шест лица, без документи, определящи се като граждани на Палестина и Мароко, които не могат за удостоверят влизане на територията на страната ни по законоустановения ред, като за случая е била съставена Докладна записка рег.№ 6865р-487/05.01.2024г., видно от която лицата не са оказали съпротива, били са задържани, като по отношение на жалбоподателя е била издадена заповед за задържане по реда на ЗМВР, както и е направено предложение по отношения на тях да бъдат наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ.

Въз основа на горните фактически данни и на основание нормата на чл.25, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС, във вр. с чл.10, ал.1, т.3 от ЗЧРБ и Заповед № 1919/19.08.2014г. на Директора на РДГП Елхово, е издадена и процесната Заповед № 6865ПАМ-26/06.01.2024г., с която, на Х. Г. К., гражданин на Република Турция е наложена принудителна административна мярка “експулсиране в Република Турция”.

Издадена е последваща Заповед № 6865ПАМ-81/31.01.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с която административният орган е поправил правното основание на издадената заповед като такова по чл.42з, ал.1, т.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ.

Издадена е следваща Заповед № 6865ПАМ-228/13.03.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с която административният орган отново е поправил правното основание – вече като такова по чл.42, ал.1, т.2, във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ.

Издадената заповед за експулсиране на жалбоподателя е нищожна, поради издаването й от некомпетентен орган.

Първоначално, принудителната административна мярка е приложена на основание чл.25, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС, съгласно която разпоредба експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато присъствието му в Република България създава истинска, настояща и сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. На следващо място административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, която регламентира отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва или има намерение да извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство.

В случая не се установява жалбоподателят да е адресат на нормата на чл.25, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС, която касае граждани на Европейски съюз, докато той е гражданин на Република Турция, която не е държава-членка на Европейския съюз, поради което посочената норма е неприложима по отношение на него. Не се установява също така с поведението си жалбоподателят да е реализирал някоя от изчерпателно посочените в чл.10, ал.1, т.3 от ЗЧРБ хипотези, още повече, че тази норма не касае случаите на експулсиране на чужденец, а касае отказ за издаване на виза и влизане в страната и в този смисъл е напълно неприложима спрямо разпореденото експулсиране.

След като е процедирал по реда и на основание ЗВПНРБГЕСЧТС, то видно от нормата на чл.23 от този закон, принудителните административни мерки, които се налагат на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, са: 1.отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2. експулсиране; 3. забрана за влизане в Република България. По арг. от чл. 27 тези мерки се налагат със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директора на дирекция "Миграция" - МВР или на оправомощени от тях длъжностни лица, която се изпраща на Държавната агенция за бежанците. По делото не са налице данни тези компетентни органи да са делегирали своите правомощия на заместник-началника на ГПУ Елхово. За неговата компетентност е посочена Заповед № 1919/19.08.2014г. на Директора на РДГП Елхово, видно от която , оправомощени са началниците на ГПУ в състава на РДГП Елхово да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки, но по Закона за чужденците в Република България, в частност - мерките по чл.39а, т.2 и т.4 и чл.44, ал.5 и ал.6 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл.39а, ал.1 принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са: 1. отнемане на правото на пребиваване в Република България; 2. връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна; 3. експулсиране; 4. забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз; 5. забрана за напускане на Република България. Видно е, че т.3 – експулсиране, не е посочена в оправомощаващата заповед, като тя включва само точки 2 и 4 на чл.39а от закона и в този смисъл процесната заповед е постановена от материално некомпетентен орган, което винаги е основание, водещо до нищожност на издадения административен акт.

Горният извод не се променя и от последващо издадена Заповед № 6865ПАМ-81/31.01.2024г., с която на основание чл.62, ал.2 от АПК е поправена очевидна фактическа грешка в процесната Заповед № 6865ПАМ-26/06.01.2024г., както следва: текстът „На основание чл.25, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС във вр. с чл.10, ал.1, т.3 от ЗЧРБ“ следва да се чете „На основание чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ“. Изводът за некомпетентност не се променя и от следващата издадена Заповед № 6865ПАМ-228/13.03.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с която административният орган посочва: текстът „На основание чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ“ да се чете „На основание чл.42, ал.1, т.2, във вр. с чл.10, ал.1, т.4“.

Видно е, че с тези две последващи заповеди, административният орган е коригирал правното основание за издаване на процесната. Няма данни тези заповеди да са били връчени на жалбоподателя, съответно – няма данни да са влезли в сила. Независимо от това обаче, поправянето на правното основание на административния акт не представлява поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.62, ал.2 от АПК, тъй като не се касае за фактическа неточност, а за посочването на приложения материален закон. Също така, актът за поправка образува единно цяло с поправения акт, което в случая е невъзможно поради наличие на несъвеместими правни основания в първоначалния и последващите актове за поправка. Отделно от това и двете заповеди за поправка също са издадени от некомпетентен орган, тъй като както се посочи, видно от Заповед № 1919/19.08.2014г. на директора на РДГП Елхово, на началниците на ГПУ Елхово или техните заместници е дадено правомощие да издават само заповеди по чл.39а, т.2 и т.4 и чл.44, ал.5 и ал.6 от ЗЧРБ, т.е. дори с поправените правни основания, Заповед № 1919/19.08.2014г. не оправомощава заместник-началника на ГПУ Елхово да издава заповед нито по по чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, нито по чл.42, ал.1, т.2 от с.з.. Отделен е въпросът, че заповед по чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ изобщо не касае експулсиране на чужденец, а касае забрана за влизане и пребиваване на територията на държава-членка на Европейския съюз. След като от една страна административният орган е разпоредил експулсиране на чужденец, а от друга страна е поправил правното основание на заповедта, което е неприложимо към хипотеза на експулсиране, волята му остава напълно неразбираема, още повече, че видно от преписката, спрямо жалбоподателя е издадена и друга Заповед № 6865ПАМ-27/06.01.2024г. именно с предмет – забрана за влизане и пребиваване на територията на РБългария, издадена на основание точно чл.42з, ал.1, т.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, поради което, практически, с направената поправка, органът по същество издава две идентични заповеди, действащи едновременно в определен промеждутък от време. С последната поправка отново се е върнал на хипотезата на експулсиране, но за което не разполага с правомощия нито по ЗВПНРБГЕСЧТС, нито е компетентен орган по чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, съответно - не са му възложени правомощия със Заповед № 1919/19.08.2014г. за прилагане на принудителна административна мярка – експулсиране по който и да е закон.

Поради пълната неяснота на волята на административния орган, пълното несъответствие между фактически и множество правни основания, пълна неяснота каква точна мярка се прилага – дали експулсиране, както е посочил в диспозитива, дали друга мярка според различните посочени правни основания, както и поради констатираната некомпетентност за издаване на заповед нито по чл.25, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС, във вр. с чл.10, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, нито по чл.42з, ал.1, т.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, нито по чл.42, ал.1, т.2, във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ и предвид ограничената му компетентност със Заповед № 1919/19.08.2014г. да издава само административни актове по чл.39а, т.2 и т.4 и чл.44, ал.5 и ал.6 от ЗЧРБ /вкл. приложимата за тези норми редакция ДВ, бр.53/27.06.2014г., действаща към момента на издаване на Заповед № 1919/19.08.2014г./, то процесната заповед, с която е приложена принудителна административна мярка за експулсиране на жалбоподателя, следва да бъде прогласена за нищожна.

С оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 510лв.

Така мотивиран и съгласно нормата на чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА Заповед № 6865ПАМ-26/06.01.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка „експулсиране в Република Турция“, издадена от заместник-началник на Гранично полицейско управление Елхово, за нищожна.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да ЗАПЛАТИ на Х. Г. К. /HASAN GAZI KORKMAZ/, гражданин на Република Турция, роден на [дата]., с персонален идентификационен номер 17564131750, сумата от 510лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.