№ ***
гр. Плевен, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430103273 по описа за 2022 година
Предявени са от Л. О. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Плевен, ул. *** №*** срещу „***“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“***“***, ет.***, представлявано от *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 да
бъде признато за незаконно и отменено ***то на ищеца, извършено със
Заповед № *** г.; иск с правно основание чл.128, т.2, вр.чл.124, ал.1,
вр.чл.270 от КТ и чл.86 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1451,73 лева, представляваща сбор от неизплатено
трудово възнаграждение, включващо основна заплата и командировки, за
периода от месец Януари 2022 г. до 15 Април 2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата; иск с правно основание чл.224, ал.1 от
КТ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 288,18
лева, представляваща дължим суми за неизползван годишен отпуск за три
дни за 2021 г и девет дни за 2022 г. В условията на евентуалност, ако съдът
уважи предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ предявява
иск с правно основание чл.220 от КТ, във вр. с чл.4 от Трудовия договор, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1921,20
лева, представляващо обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 90
дни.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че между страните е
било налице трудово правоотношение, по силата на което е работил в
дружеството като ***. Излага, че бил освободен от работа със заповед на
работодателя, издадена на *** г., връчена му на 15.04.2022 г. Сочи се, че през
1
периода, докато работил във фирмата е изпълнявал множество международни
превози, тъй като трудовата му дейност била свързана с превоз на товари до
различни точки в Европа. Твърди, че уговореното в трудовия договор основно
трудово възнаграждение било в размер на *** лева, като работодателят,
съгласно нормативно регламентираните разпоредби, бил задължен да му
заплаща и командировъчни за пътуванията в чужбина, в размер на 50 евро за
всеки ден. Излага, че ответникът започнал да забавя плащанията, а когато
извършвал плащания нямало никакви данни, нито за какво са, нито за какъв
период се отнася плащането. Сочи, че на 21.03.2022 г. му бил възложен курс
до Република ***, за натоварване на товар, който трябвало да превози до
***.Твърди, че както при всеки предходен път, разтоварил товара на
28.03.2022 г. в град ***, на разтоварното място, което му било указано
предварително с документ. Излага, че вечерта по време на почивката му, той
и колегата му ***, с когото пътували заедно, обсъдили факта, че ответното
дружество имало да им плаща пари за стари курсове. Сочи, че във връзка с
това решили да пишат на работодателя им в лицето на Н. *** и да я попитат
дали като се върнат в България от този курс, тя ще им издължи парите, които
им дължи. Твърди, че *** реагирала остро и блокирала телефонните им
номера. Излага, че на следващия ден - 29.03.2022, започнал да им пише ***,
*** - във фирмата работодател, който обвинил него и колегата му, че са
присвоили голяма сума пари, която той твърдял, че им е била предадена,
когато са натоварили стоката в ***. Сочи, че след като натоварил от гр.***
нов товар за ***, продължил курса, като междувременно потърсил контакт с
работодателя да му даде координати на бензиностанция, както и с коя карта
да зареди гориво, тъй като неговото свършвало. Твърди, че тъй като
работодателят му от този момент престанал да му отговаря, се наложило той
и колегата му да потърсят подходящ паркинг за престоя им, докато станело
ясно какво се случва. Излага че със свои средства заплатили паркинг и
паркирали камионите на платен охраняем паркинг, който имал условия за
пребиваване - магазин, баня и тоалетна. Сочи, че тъй като работодателят
отказвал да им даде информация по какъв начин да заредят камионите си с
гориво, се оказало, че те принудително трябвало да престояват на паркинга,
до получаване на някаква информация. Твърди, че след няколко дни ги
посетили испански полицаи, които им казали, че срещу тях има подаден
сигнал, че са откраднали камионите. Излага, че им обяснили, че са на
паркинга, защото нямат пари за гориво, при което те ги попитали дали имат
нужда от помощ, при което те отказали. Сочи, че след още няколко дена- на
04.04.2022 година отново били посетени от полицаи с твърдение, че са
откраднали камионите. Твърди, че малко след това дошъл ***, с друг човек и
казал а полицаите, че има жалба срещу тях, подадена в Република България,
поради което следвало да слязат от камионите.Твърди, че след като
полицаите запитали *** как ще ги остави на пътя, без да им осигури
прибирането в България, той им купил самолетни билети за прибирането, но
трябвало за своя сметка да се придвижат на 150 км. до летището и със свои
2
средства да си платят багажа. Навежда доводи, че след като се прибрал в
България установил, че работодателят им, им е изпратила на електронна поща
искане за даване на писмени обяснения във връзка с нейните твърдения, че са
получили в брой сумата от 3400 евро при разтоварване на товар в ***, която
сума, били обсебили и се разпоредили с камионите на дружеството, като са ги
отклонили от зададения маршрут. Твърди, че e-mail се запознал на 06.04.2022
година, след като се прибрал в град Плевен и направил всичко необходимо, за
да организира защитата си и на 12.04.2022 отишъл до офис, където *** на
дружеството му била казала да даде писмени обяснения. Излага, че отказали
да получат същите, тъй като били извън указания от тях срок. Сочи, че на на
15.04. 2022 г. получил по куриер Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че с
процесната издадената от работодателя под №*** от *** година, на осн.
чл.187,ал.1 ,т.1,т.3,т.8 и т.10 от КТ и чл.190,ал.1,т.2, т.З и т.7 от КТ във вр. с
чл.188, т.З от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „***“ за
„обсебване на фирмено имущество и служебни пари в брой и камион
натоварен със стока на клиента“ и на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовите
му правоотношения с работодателя са прекратени. Счита, че процесната
заповед за незаконосъобразна, неправилна и необоснована, като оспорва и
наличието на основанията за наложеното му най-тежко дисциплинарно
наказание - ***. Твърди, че в заповедта било посочено като фактически
основания за ***то, че е извършил следните нарушения на трудовата
дисциплина: закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на
работа или неуплътняване на работното време; неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила,- злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения и - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение. Излага, че е
посочен и чл.190,ал.1,т.2 КТ неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, т.3- системни нарушения на трудовата
дисциплина и т.7- други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Излага,че въпреки така направеното количествено изброяване на различни
основания представляващи дисциплинарни нарушения, липсвало конкретното
нарушение на трудовата дисциплина т.е. какво точно задължение не е
изпълнил, от което да произтича от задълженията му по трудовото
правоотношение, липсвало описание на обстоятелствата, при които е
извършил твърдените дисциплинарни нарушения, не е посочено кога точно е
извършено нарушението - не се посочват дати или периода. Сочи, че като
единствен мотив за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание,
работодателят общо е описал „обсебване на фирмено имущество и служебни
пари в брой и камион натоварен със стока на клиента", което не
кореспондирало с нито едно от посочените в Заповедта законови разпоредби,
3
изброяващи различни дисциплинарни нарушения. Счита, че процесната
заповед за незаконна и по същество, тъй като не е извършил нито едно от
изброените и вменените му в заповедта за *** нарушения на трудовата
дисциплина. Твърди и, че работодателят не е спазил установената в чл. 193
КТ процедура, тъй като не се е убедил по категоричен и безспорен начин в
извършването на твърдените нарушения на трудовата дисциплина, за които е
наказан дисциплинарно с „***“, поради това, че същият отказал да приеме и
обсъди изложените от него факти в представените пред него писмени
обяснения. Излага, че преди да вземе решение за налагане на съответния вид
дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен и следва да се увери в
истинността на изложените факти и обстоятелства. Сочи, че едно от
основните задължения на работодателя, за да спази процедурата по налагане
на дисциплинарни наказания, е да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Твърди, че за целта той отправя писмено покана с посочен
срок за изпълнение, с която съобщава и изисква от работника/служителя да
направи писмени или устни обяснения пред него, както и да представи
доказателства в подкрепа на твърденията си. Излага, че в настоящият случай,
работодателят е изпратил Писмо -искане, чрез електронната му поща, на
04.04.2022 г., като е посочил, че в седмодневен срок от получаването на
писмото той трябва да представи обяснения по повод описаните в писмото
твърдения. Сочи, че на удостоверената в E-mail дата, той все още се намирал
на територията на *** и противно на твърденията на работодателя, че е
изоставил управлявания от него камион, се е намирал на паркинг, който е
заплатил с лични средства, тъй като работодателят му отказвал да му даде
информация по какъв начин да зареди гориво, за да продължа курса. Твърди,
че се запознал с процесния е-mail на 06.04.2022 г., когато се прибрал в гр.
Плевен. Излага, че въпреки, че в същият нямало формулирани конкретни
въпроси, свързани с твърденията за извършените от него нарушения на
трудовата дисциплина, веднага направил всичко необходимо, за да
организира защитата си и на 12.04.2022 г. посетил офис на работодателя,
където *** на фирмата, отказал да приеме обясненията му, тъй като са
депозирани след срока, който е бил посочен. Сочи, че разпоредбата на чл.193
от КТ е императивна и неспазването й водило до незаконност на наложеното
дисциплинарно наказание. Твърди и, че работодателят не му е заплатил в
пълен размер на дължимото му трудово възнаграждение за периода, в който е
полагал труд при него. Излага и, че не са му платени и дължимите
обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск както и обезщетението за неспазено
предизвестие. Сочи, че е сезирал Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, с
Жалба вх. №***/*** г., като към датата на ИМ проверката не била
приключила. Твърди, че ответникът не е заплащал дължимото му трудово
възнаграждение, тъй като в банковите преводи към него, с различни
основания за плащане, работодателят сочел или аванс, или командировка, но
4
никога не му бил изплатил цялата дължима сума. Излага, че не са му платени
и сумите за командировки в размер на 78 дни. Счита, че работодателят му
дължи сума в размер на 3400 лева. Навежда доводи, че не му е заплатен и
полагащият му се отпуск пропорционално на отработеното време през 2021 и
2022 година, както и обезщетение за неспазено предизвестие по смисъла на
чл.220 от КТ във вр. с чл.4 от Трудовия договор, в размер на 90 дни. Поради
изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски. Моли съда да
постанови предварително изпълнение в частта относно присъдените суми за
неплатено възнаграждение, неплатен отпуск и обезщетение по чл.220 КТ.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на
ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да
му присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Излага, че в процесната заповед въпреки направеното
количествено изброяване на различни основания, представляващи
дисциплинарни нарушения, липсва конкретното нарушение на трудовата
дисциплина, какво точно задължение не е изпълнил работника, което да
произтича от задълженията му по трудовото правоотношение. Сочи, че
липсва и описание на обстоятелствата, при които са извършени твърдените
дисциплинарни нарушения, т.е не е посочено кога точно е извършено
нарушението- не се посочват като дати и периоди. Навежда доводи, че
посочения от работодателя мотив за дисциплинарно наказание не
кореспондира с нито едно от посочените в Заповедта законови разпоредби,
изброяващи различни дисциплинарни нарушения. Твърди, че от
представената от ответника кореспонденция посредством вайбър не става
ясно от кого изхождат и за кого се отнасят. Счита, че същите не отразяват
относими факти за процеса, както и, възможността за представянето на
повечето от тях е преклудирана. Навежда доводи, че в кореспонденцията
посредством вайбър с лице „***“ се съдържа информация за отношенията
между страните, които макар и да нямат отношение към законосъобразността
на заповедта внасят яснота относно действителните факти, довели до
влошаване на отношенията между тях. Излага, че от това се потвърждават
свидетелските показания на свидетеля ***, че тръгвайки на път с камионите,
работодателят им изпраща съобщение основно изписано на китайски, от
което шофьорите следва да следят единствено регистрационния номер на
своя камион и номера на контейнера. Сочи,че на шофьорите не са
предоставени заявките за транспорт. Твърди, че от посочения чат става
ясно,че втората страна в комуникацията настоява първоначално да се изпрати
сумата от 6800 евро, а по-късно от 4800 евро. Сочи, че става ясно, че „***“
иска информация за това по какъв начин да зареди гориво, за да продължи
планирания курс до разтоварния адрес в ***. Навежда доводи, че ответникът
не е спазил установената процедура чл.193 от КТ, за което развива подробни
съображения. Твърди,че в настоящия случай работодателят предварително не
е изслушал работника и не е приел писмените му обяснения. Счита и , че
5
предявените искови претенции по чл.128, т.2, вр. с чл.124, ал.1, вр. чл.270 от
КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл.224, ал.1 от КТ са основателни и доказани, за което
развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника по делото.
Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Излага, че искането
за представяне на писмени обяснения е изпратено на ищеца на 04.04.2022г.,
като в него е посочен срок за отговор - седмодневен. Сочи, че срокът е
изтекъл на ***г., а ищецът според неговите твърдения е поискал да даде
обяснения една на 12.04.2022г. Сочи, че ищецът е представил *** с дата
23.03.2022г., без превод на български. Оспорва твърдението в исковата молба,
че *** е казал на ищеца и неговия колега, че са разполагали с голяма сума
пари, която им е била предадена при натоварване на стоката в ***. Твърди, че
в този случай курсът бил уговорен при условие - заплащане на транспортните
разходи да се извърши от фирмата- получател на стоката. Излага, че от ***,
се установява, че са заплатени 3400 евро - платен транспорт, каквото е било
твърдението им от началото на кореспонденцията с ищеца, във връзка с
исканията за заплащане на неплатено възнаграждение и средства за гориво.
Сочи, че от процесното *** се установява, че ищецът още на 28.03.2022г. е
разполагал с 3400 евро, заплатени му в брой за извършения от дружеството
транспорт, поради което счита за изцяло неоснователно твърдението му, че не
е разполагал със средства за гориво и не са му заплатени дължими суми във
връзка със сключения трудов договор. Поради изложеното счита, че
предявените искове са неоснователни и недоказани.
В проведеното по делото ОСЗ ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове и претендира разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли исковете, като
неоснователни и недоказани. Сочи, че на ищеца е връчено редовно искането
за даване на обяснения. Счита, че достигането на електронното съобщение на
имейл адреса на ищеца е изпълнение на задължението на работодателя за
уведомяване във връзка с поисканото обяснение преди изготвяне на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че ***то е извършено от
орган, който разполага с дисциплинарна власт. Твърди, че по делото са
представени множество писмени доказателства, установяващи изцяло
описаните в процесната заповед нарушения – обсебване на фирмено
имущество, служебни пари и камион, натоварен със стока на клиент и
неявяване и недаване на обяснения. Твърди, че от представения по делото
заявка-договор за транспорт №***/*** година се установява, че за процесния
курс е уговорено разплащане в брой. Сочи, че в товарителницата също е
заплатено заплащането на процесната сума в брой. Твърди, че от
представената вайбър кореспонденция, както с ищеца, така и с
представляващия дружеството, възложил процесния превоз, се установява, че
ищецът е получил в град *** при разтоварване на стоката сумата от 3400
евро. Счита, че именно вайбър кореспонденцията опровергава твърденията на
свидетеля ***,че двамата с ищеца не са извършвали курсове за ответното
6
дружество, при които им е плащано в брой. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове като единствено уважи предявения иск по
чл.224, ал.1 от КТ в размер на 288,18 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото трудов договор №*** година, че
между страните по делото е налице трудово правоотношение по силата, на
което ищецът е заемал длъжността „***“ при месечно възнаграждение от ***
лева и със срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор в
размер на 90 дни за всяка страна. Установява се, че страните са се
договорили, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00
часа и 06:00 часа да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в
размер на 1 лев.
От приложената по делото разпечатка от e-mail на ищеца се установява,
че на 04.04.2022 година в 13:30 часа му е изпратено от ответника на личния
му имейл писмено искане за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от
КТ.
Установява се от приложеното по делото писмо – искане, отправено от
ответника до ищеца, че същият е поискал да се даде обяснение за извършено
дисциплинарно нарушение, а именно: „На 28.03.2022 година Вие
разтоварихте поетия от *** товар до град *** и получихте 3400 евро в брой на
разтоварен адрес. На 29.03.2022 година натоварихте от град *** за ***, град
***, разтоварване на 31.03.2022 година. Бяхме Ви дали инструкции къде да
заредите гориво и къде да ни изпратите получените пари, отклонихте се от
зададения маршрут в обратна посока, а именно: „***“, обсебихте средствата
на дружеството и до 04.04.2022 година отказахте да извършите поетия
транспорт.
От приложената по делото Заповед №***/*** година се установява, че
ответникът е наложил на ищеца наказание на основание чл.187, ал.1, т.1, т.3,
т.8, т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.2, т.3, т.7 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ
дисциплинарно наказание „***“ за следните извършени нарушения на
трудовата дисциплина: обсебване на фирмено имущество – служебни пари в
брой и камион, натоварен със стока на клиент; неявяване и недаване на
обяснения на работодателя след изпратена покана на 04.04.2022 година.
Приложено по делото са и писмени обяснения от ищеца във връзка с
исканите обяснения, които са отказани да бъдат получени от работодателя,
тъй като са представени извън срок.
Представено по делото е и бордна карта за пътуване от ищеца от *** до
София на 04.04.2022 година.
Приобщена като доказателства по делото е и жалба от ищеца до
Инспекцията по труда Плевен от *** година, относно процесната ситуация
между 21.03.2022 година до 04.04.2022 година.
7
От представения по делото отговор от Инспекцията по труда относно
депозираната жалба се установява, че ищеца е уведомен кой е компетентен да
се произнесе по направените от него възражения и искания.
Видно е от представената от ищеца международна товарителна
ведомост ЧМР /представени в оригинал от ищеца по делото в о.с.з. за
справка/, че същият е следвало да достави в *** стока, натоварена в *** на
23.03.2022 година.
По делото е представена от ответника международна товарителна
ведомост ЧМР с идентичното съдържание /без да се представи същата в
оригинал при изискването й от съда/, на която с ръка е дописано „***;
китайски; платен транспорт 3400 евро; 28.03.2022 година и подпис“.
Установява се от приложеното писмо от РД Автомобилна
администрация Плевен, че Агенцията не разполага с разпечатка, записи и/или
информация относно дигитален тахограф на ответника, касаещ ищеца.
Приобщено като доказателство по делото е и писмо от Дирекция
„Инспекция по труда“-град Плевен до ищеца, в която е посочено, че: в
командировъчните заповеди на дружеството не са регламентирани квартирни
пари, но при представяне на документи за разходвани такива средства,
работодателят е длъжен да възстанови заплатените суми; че от фишовете за
заплати и ведомостите на дружеството се установява, че не му е заплащан
нощен труд; че в командировъчните заповеди неправилно са определени
дневни в размер на 27 евро при нормативно регламентирани такива минимум
50 евро.
Представени по делото са фактури с №№*** година и *** година с
получател дружества в *** и *** и доставчик ответника по делото.
Приобщени по делото са и извлечения от счетоводната програма на
ответника.
Видно е от представената кореспонденция между страните по делото
посредством имейл, че ищецът е отправил искане да му се дадат инструкции
относно обстоятелството къде може да зареди като отговорът е бил, че следва
да предадат получените пари.
Установява се от приложеното по делото Постановление за образуване
на ДП по ПрП *** година по описа на РП-Плевен №*** година по описа на
ОСлО ОП-Плевен, че е образувано ДП по чл.208, ал.1, т.1 и чл.211, ал.1 от
НПК.
Приобщени като доказателства по делото са и заявки за транспорт,
вайбър кореспонденции /на китайски и английски език/ и фактури, касателно
курсове осъществени от ответника.
Представена е и кореспонденция с лице, наречено „***“ и „***“.
Приобщени като доказателства по делото са и: данни за пътуванията с
***; разчетни ведомости на ответника по делото.
Видно от представено писмо до ответника, изпратено от „***“Е***, че
8
на ответника е възложено извършване на международен транспорт с дата на
товарене 14.02.2022 година и дата на доставка – 23.02.2022 година.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля Свидетелят *** *** *** сочи, че е работил в ответното
дружество в периода от януари 04.01.2022г. до 04.04.2022г. на длъжност ***.
Излага, че заедно с ищеца се виждали по време на курсове, тъй като товарите
им бяха почти едни и същи, като товарили и разтоварвали в един и същи град.
Разказва, че в края на месец март до началото на месец април с два камиона
били заедно в ***, поради което и нощували заедно. Излага, че водили
разговори за заплащане на трудови възнаграждение помежду си, защото
уговорката с работодателя била като тръгнат на курс да няма да им дължи
пари и след като се върнат до 15 дни да им заплатят остатъка. Сочи, че още в
началото имали да му дължат пари. Твърди и, че по време на последното
разтоварване на 28.03.2022 г. в *** както на него, така и на ищеца му дължали
пари. Излага, че според устната договорка с работодателя техните сметки
били 80 евро на ден. Сочи, че преди процесната случка им плащали сумите,
но всяко плащане било с известна сума по-малко. Обяснява, че на 28.03.2022г.
след като разтоварили в *** говорили с *** какво ще правият, тъй като имали
да им дават доста средства, при което от страна на *** имало караница и
изречени обидни думи, като им казала и „приберете ми камионите до
България и ще Ви дам парите“. Сочи, че се съгласил и с колегата му отишли
да натоварят в посока България. Твърди, че на тях пари не са им давали.
Разказва, че след *** натоварили и по пътя спрели, звъннали на ***, съпруг
на ***, който продължил да твърди, че неговите пари са у тях, тъй като им
били платили курса в кеш пари. Обяснява, че след разговора разбрали, че
няма да има пари и потърсили къде да нощуват, тъй като в *** било много
опасно. Сочи, че отишли на паркинг, където пренощували, а на втория ден
дошла полиция, която ги събудила и ги попитала какво правят, а те
отговорили, че чакат превод за гориво. Излага, че полицаите поискали да
погледнат горивото, видели, че и двата камиона нямат, след което им
предложили храна и си заминали. Разказва, че на 03.04.2022г., *** дошъл, за
да ги свалят от камионите, като дошли и други полицаи, които ги попитали
какво правят там, а те обяснили, че чакат пари, за да могат да заредят гориво.
Сочи, че попитали и дали познават *** дружеството, който казал, че желае те
да слязат от камионите. Твърди, че именно полицаите го принудили да им
купи самолетни билети до България. Сочи, че тръгвайки си взели най
важното, като след около половин час получили самолетни билети по
имейлите си. Излага, че в деня, в който са били свалени от камионите не е
имало опис на това, което е в камионите. Обяснява, че ЧМР е международен
документ, товарителница, в който се описва какъв товар се вози, от коя точка
до коя точка, тонаж, килограми, кубици, вид, от желязо, дрехи, стъкло, този
документ и се издава от 4 до 6 екземпляра според фирмата. Сочи, че в
процесния случай имало 4 екземпляра: издаден, където натоварват в *** се
подписва от който натоварва стоката / в ляво/ и от него /в средната графа/ и
9
след като разтовари в крайната долна дясна графа се подписва получателя,
ако няма забележки за счупено, смачкано, слага се дата и печат. Излага, че
един екземпляр остава там където се натоварва, където се разтоварва и още
два за шофьора. Сочи, че екземплярите са еднакви, с изключение на първия,
тъй като в него няма подписа на няма подписа на получателя на стоката.
Твърди, че всеки документ е оригинален, с подписи и печат. Разказва, че
обикновено за курсовете *** им обажда и казва „отивай при *** и товариш за
***“ и след като отидат сверяват само един номер от 8 или 12 цифри, да не се
размени стоката и тръгват.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
първоначална и допълнителна ССЕ, които съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени и неоспорени от страните.
В заключението си ВЛ сочи, че: размерът на дължимото на Л. З., но
неизплатено от ответното дружество трудово възнаграждение, включващо
основна заплата и командировки, за периода от месец Януари 2022 г. до 15
април 2022 г., с разбивка по месеци и като обща дължима сума е като следва:
за м. януари 2022 -549,12 лева, за м. февруари -547,75 лева, за м. март 2022 г.-
443,56 лева, за м. април -0,00 лева или общо 1 540,43 лв; че от представените
документи са установени дължими и начислени полагащи се средства за
командировки на Л. О. З. на длъжност „*** - ***“ в „***“ ***; целта на
командировката е: превоз на товари по зададени по ел. път заявки, маршрути
и адреси от фирмата възложител на транспортната услуга. Определена е
продължителността и страна и град, до който е възложено пътуването.
Финансови условя: дневните и квартирните са съгласно Приложение №3 към
чл.31, ал. от НСКСЧ за сметка на фирмата, издаваща заповедта. След
връщане на лицето от път, следва в еднодневен срок водачът да представи
писмен отчет за изразходените от него средства и за извършената от него
работа, за да бъде изчислена и платена полагащата се сума за командировка.
Командировката е с право на : дневни пари- 27 евро; транспортно средство:
тежкотоварен автомобил влекач „***“ – рег. № ***. при необходимост от
смяна на транспортното средство се уведомява предварително. Заповедта се
счита връчена при предаване на работника на пълния комплект от законово
изискуемите документи на камиона за осъществяване на международни
превози; че съгласно Приложение №3 към чл.31, ал.1 командировъчните пари
на персонала на сухоземни транспортни и специални средства за ден са: 50
евро при единична езда и 45 евро при двойна езда, вкл. и квартирни; че от
представените от ответника документи са установени дължими и начислени
полагащи се средства за командировки на ищеца при ответника за периода от
01.01.2022 г. до *** г., както следва: 1.Заповед за командировка №***,
считано от 04.01.2022 г. - в срок от 2 месеца или до завършване на курса и
изпълнение на заявката с пътуване от Плевен до ***- *** през ЕС държави с
ферибот от ***, които са зададени по заявки от фирмата възложител на
транспортната услуга. Командировка по предоставен Подробен отчет с ***
данни от 04.01.2022 г. до 12.01.2022 г. или девет дни с полагащи се 50 евро
10
или 880,12 лева; 2. Заповед за командировка № 165/16.01.2022 г., считано от
16.01.2022 г. - в срок от 2 месеца или до завършване на курса и изпълнение на
заявката с пътуване от Плевен до *** - *** през ЕС държави с ферибот от ***,
които са зададени по заявки от фирмата възложител на транспортната
услуга. Командировка по предоставен Подробен отчет с *** данни от
16.01.2022г. до 30.01.2022 г. или 15 дни с полагащи се 50 или 1466,87 лева;
заповед за командировка №***/02.02.2022 г., считано от 02.02.2022 г. - в
срок от 2 месеца или до завършване на курса и изпълнение на заявката с
пътуване от Плевен до *** - *** през ЕС държави с ферибот от ***,които са
зададени по заявки от фирмата възложител на транспортната услуга.
Командировка по предоставен Подробен отчет с *** данни от 03.02.2022 г. до
16.02.2022г. или четиринадесет дни по50 евро или 1369,08 лева.; 3. Заповед
за командировка №***/21.02.2022 г., считано от 21.02.2022 г. - в срок от 2
месеца или до завършване на курса и изпълнение на заявката, с пътуване от
Плевен до *** -*** през ЕС държави с ферибот от ***, които са зададени по
заявки от фирмата възложител на транспортната услуга. Командировка по
предоставен Подробен отчет с *** данни от 21.02.2022 г. до 13.03.2022г. или
21 дни по 50 евро или 2053,61 лева; 4. Заповед за командировка
№***/21.03.2022 г.,считано от 21.03.2022 г. - в срок от 2 месеца или до
завършване на курса и изпълнение на заявката с пътуване от Плевен до *** -
*** през ЕС държави с ферибот от ***, които са зададени по заявки от
фирмата възложител на транспортната услуга. Командировка по
предоставен Подробен отчет с *** данни от 21.03.2022 г. до 29.03.2022 г.
или общо 9 дни по 50 евро или 880,12 лева;че дължимите суми са в общ
размер на 6648,81 лева за 68 дни; че на ищеца е начислена в счетоводството
на ответника сумата от 6649,81 лева по счетоводна сметка 609- други
разходи, пардита 91 Командировки – дневни за командировки на Л. З.; на
ищеца са предоставяни авансово суми чрез превод по банкова сметка с IBAN
***, съгласно представени Преводни нареждания за кредитен превод,
осчетоводени по счетоводна сметка 422 Подотчетни лица, партида №*** Л.
З., както следва: 1. на 12.1.2022 сума в размер на 720,00 евро или 1408,20 лева
с основание –„аванс 01.2022 г.“; 2. на 31.01.2022 г. сума в размер на 1000,00
лева с основание „аванс“; 3. На 1.2.2022 сума в размер на 500,00 лева с
основание „командировки“; 4. На 17.2.2022 г сума в размер на 1000,00
лева с основание „аванс 02“; 5. На 22.2.2022 г. сума в размер на 500,00 лева с
основание „ аванс“; 6. На 14.3.2022 сума в размер на 830,32 лева с
основание „заплата и командировки 02.2022 г“; 7. На 18.3.2022 г. сума в
размер на 1500,00 лева с основание „аванс“ и на 14.4.2022 г. сума в размер на
32,02лева с основание „неизползван платен отпуск“ или всичко 6770,54 лева;
че от представените от счетоводството на „***“ *** извлечение на счетоводна
сметка 422 Подотчетни лица, партида №*** Л. З. е установено, че към
01.01.2022 г. има неусвоени и неотчетени предоставени суми в размер на 1
316,73 лв.; обобщено получените от Л. О. З. на длъжност „*** - ***“ в „***“
*** служебни аванси, начисленото трудово възнаграждение и дължимите
11
средства за командировки за периода от 01.01.2022 г. до *** г. са както
следва: Предоставени 4376,75 лева: на 15.12.2021 г- 1500 евро с основание
„заплата и командировки 11.12.2021 г.“; на 20.12.2021 г. -1443,00 лева с
основание „командировки 12.2021 г.“; Отчетени -3060,02 лева, от които:
командировки за м.11.2022 г. в размер на 842,96 лева; командировки за
м.12.2022 г. в размер на 1564,66 лева; заплата за м.11.2022 г. сума в размер на
275,08 лева; заплата за м. 12.2022 г. в размер на 377,32 лева с остатък
неусвоени суми -1316,73 лева; че за периода от 01.01.2022 г. до *** г. на
ищеца: дължимо възнаграждение е 1 540,43 лв., за командировки - 6 649.82
лв.; че за периода от 01.01.2022 г. до *** г. са получени авансово суми в
размер на 6 738,52 лв., от които остават дължими: 1 451,73 лв.; че на
01.01.2022 г. е имало неусвоени и неотчетени авансово предоставени суми в
размер на 1 316,73 лв.; че размерът на дължимото на Л. З., но неизплатено от
„***“ *** трудово възнаграждение, включващо основна заплата и
командировки за периода от месец Януари 2022 г. до 15 април 2022 г. е в
размер на 135,00 лв.;За периода от 16.11.2021 г. до *** г. Л. О. З. има право на
следния платен годишен отпуск: за 2021 г. в размер на три дни и за 2022 г – в
размер на 7 дни, от които е използвал девет дни е останал един неизползван
ден, който му е платен на 14.04.2022 г.; че дължимото обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ от Л. О. З. за 90 дни, вкл. периода от *** г. до 09.07.2022 г е в
размер на 1921,20 лева.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че по сметката, на която са
превеждани пари на ищеца са превеждани суми за командировки, като
нужните средства за гориво са били превеждани в отделни карти. Сочи, че
ако се установи, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск дължимата
сума ще е в размер на 320,20 лева. Излага, че ищецът е започнал работа през
2021 г. и тогава са му преведени два аванса в размер на 4376,75 лева, както и,
че през този период са налице командировки в размер на 2407,62 лева и е
налице разлика, която остава. Сочи, че останалата неплатена на ищеца сума в
размер на 1451,73 лева са прихванали преведените му неусвоени и неотчетени
авансово суми в размер на 1316,73 лева.
По делото е допуснато и допълнително заключение по ССЕ в частта,
касаеща претенцията на неплатен годишен отпуск. От заключението на ВЛ се
установява, че:съгласно разчетно - платежните ведомости в ответното
дружество и Декларация от *** ***, в качеството й на управител на „***“ ***
по времето, в което ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството,
трудовото възнаграждение е изчислявано при нормален работен ден, при
спазване на Наредбата за работното време, почивките и отпуските и
Регламент 561/2*** г. на Европейския парламент, като сумарно изчисляване
на работното време с период на отчитане един месец не е правено; че от
представените документи са установени командировки на Л. О. З. на
длъжност „*** - ***“ в „***“ *** за периода от назначаването му, считано от
16.11.2021 г. до прекратяване на трудовия договор, считано от *** г., както
следва: За м.11.2021 г. - от 16.11.2021 г. до 30.11.2021 г. лицето е в
12
командировка 12 дни и му се полагат две нормални седмични почивки или
една нормална седмична почивка с продължителност най-малко 45 часа и
една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа. Платен годишен
отпуск не е ползван; За м.12.2021 г. лицето е в командировка 16 дни и му се
полагат три нормални седмични почивки с продължителност най-малко 45
часа всяка. Ползван е платен годишен отпуск от 3 дни; За м.01.2022 г. лицето
е в командировка 24 дни и му се полагат четири нормални седмични почивки
с продължителност най-малко 45 часа всяка. Ползван е платен годишен
отпуск от 4 дни; За м.02.2022 г. лицето е в командировка 22 дни и му се
полагат три нормални седмични почивки с продължителност най-малко 45
часа всяка. Ползван е платен годишен отпуск от 2 дни; За м.03.2022 г. лицето
е в командировка 22 дни и му се полагат три нормални седмични почивки с
продължителност най-малко 45 часа всяка. Платен годишен отпуск не е
ползван; че дължимото обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ на Л. О.
З. за 9 дни платен годишен отпуск - три дни за 2021 г. и шест дни за 2022 г. е
в размер на 288,18 лв.; че по представена Декларация от *** ***, в качеството
й на управител на „***“ *** по времето, в което Л. О. З. е бил в трудово
правоотношение с дружеството, трудовото възнаграждение е изчислявано при
нормален работен ден, при спазване на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските и Регламент 561/2*** г. на Европейския парламент.
Сумарно изчисляване на работното време с период на отчитане един месец не
е правено.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
В тежест на ищеца е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в
исковата молба длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение на
твърдените основания.
В тежест на работодателя е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство /съответният ред за констатиране на нарушението и
налагането на дисциплинарното наказание, вкл. и изискване на обяснения от
служителя/– е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца, че същото е извършен от орган, който разполага с дисциплинарна
власт, както и, че са налице сочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, обосновали наказанието.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
следва да се констатира незаконосъобразност на ***то, съобразно
критериите за посоченото прекратително основание. Доказателствената
тежест в производството по трудовия спор, е възложена на работодателя.
Последният е задължен да докаже правомерността на ***то и за това има
възможността да установява спазването на всички императивни правни
норми, съблюдаването, на които е необходимо за законосъобразното ***.
13
В конкретния случай трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание дисциплинарно *** - наложено на основание чл.
188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за извършени дисциплинарни нарушения
по чл.187,ал.1 ,т.1/ закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време/, т.3, /
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила/, т.8 / злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни
за него сведения/ и т.10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение/ и чл.190,ал.1,т.2,/ неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни/ т.3/ системни нарушения на
трудовата дисциплина/ и т.7 /други тежки нарушения на трудовата
дисциплина/ от КТ във вр. с чл.188, т.3 от КТ. Посочил е, че ищецът е обсебил
фирмено имущество – служебни пари и камион, натоварен със стока на
клиент.
Като пороци на ***то ищецът е посочил, че преди постановяване на
процесната заповед ответникът не е приел неговите обяснения, като е приел,
че възможността за даване на същите е преклудирана, както и, че въпреки
направеното изброяване на различни основания, представляващи
дисциплинарни нарушения липсва посочване на това какво конкретно
задължение не е изпълнил, което да произтича от задълженията му по трудово
правоотношение. Сочи и, че липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършил твърдените нарушения, не е посочено кога точно е извършено
нарушението- не се посочват дати или период.
Безспорни по делото са и се установяват от събраните писмени
доказателства следните обстоятелства: че между страните е съществувало
соченото в исковата молба трудово правоотношение, възникнало въз основа
на сключен между тях трудов договор по силата, на който ищецът е заемал
длъжността „ ***“; че трудовото правоотношение е прекратено поради
налагане на дисциплинарно наказание "***" със Заповед № ***/*** г.Не е
спорно по делото, както, че наказанието е наложено от орган, разполагащ с
дисциплинарна власт, тъй като заповедта е издадена от *** на дружеството
ответник, така и, че е спазен срокът за налагане на дисциплинарното
наказание.
Първият спорен по делото въпрос е дали е спазена на процедурата по чл.
193 КТ, съответно са изискани от работодателя обяснения от служителя за
нарушението, за което с процесната заповед е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание. Разпоредбите на КТ не предвиждат искането и
вземането на устни или писмени обяснения от работника да отговаря на
някакви формални изисквания. Достатъчно в искането за обяснения е
дисциплинарното нарушение да е описано по разбираем за работника/
служителя начин и работникът да разполага с възможност да даде обяснение
14
след като се е ориентирал в обстоятелствата на конкретния случай. В
настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 04.04.2022 г. работодателят е изпратил на ел. поща на ищеца
писмо – искане за даване на писмени обяснения. Спорно е откога започва
срокът за даване на същите и дали ищецът е депозирал обясненията си в
предвидения за това срок.
Законът за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ) урежда правните последици от електронните изявления, а
тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им
"електронна поща", се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Съгласно § 1, т. 11 ДР ЗЕС, "електронна поща" е съобщение във вид на текст,
изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да
бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а
§ 1, т. 22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от
взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да
функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща,
когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно
значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
По силата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕП електронната поща се счита получена най-
рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а
най-късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила
/решение № 303/07.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о. на ВКС/. При
адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е
моментът на получаването на документа - счита се, че в този момент
настъпват свързаните с тях последици (вж. напр. - решение № 35/07.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., решение № 48/28.02.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 265/2012 г., IV г. о. и др.). Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения такъв, поради което даденото
в практиката на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления
намира приложение и относно електронните документи. Конкретно за
електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на
последиците от изявлението, е получаването на пощата - т. е. с постъпването
й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил
конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е
информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна
система - с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено
съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на
постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. Поради
изложеното настоящия състав на съда приема, че искането за даване на
обяснения от ищеца е узнато от същия на 04.04.2022 г., поради което и
дадените от него обяснения на 12.04.2022 г. са постъпили извън дадения срок.
Следващият спорен по делото въпрос е дали заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е мотивирана. Съобразно разпоредбата чл. 195, ал.1
КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
15
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Неспазването
на предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за
последица незаконосъобразност на ***то, тъй като разпоредбата на чл. 195,
ал.1 КТ е императивна. Установените с чл.195, ал.1 КТ изисквания са
предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на защита на
работника или служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието,
какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За законосъобразността
на наказанието, според трайно установената практика на съдилищата, е от
значение текстовото индивидуализиране на нарушението (т.е. фактическото
основание на дисциплинарното наказание) чрез посочване на извършените от
работника или служителя действия (бездействия) в разрез със закона и/или с
въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на
трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в
посочената разпоредба цел.Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, следва да се приеме, че заповедта
отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Съдът приема, че за да отговаря на изискванията
на закона в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При
преценка законността на дисциплинарното ***, съдът извежда и вида на
дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за ***, и преценява дали събраните по делото
доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите
нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова
квалификация на дисциплинарното нарушение. /арг. Решение
304/02.07.2010г. по гр.д.№ 723/2009г. на ІV г.о., Решение № 395/01.06.2010г.
по гр.д.№ 1629/2009г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
настоящата хипотеза обаче, не е налице описание на нарушенията, извършени
от работника, за които именно му се налага най- тежкото ДН-
„дисциплинарно ***”. В процесната заповед е посочено само: дисциплинарни
нарушения по чл.187,ал.1 ,т.1т.3, т.8 и т.10 от КТ и чл.190,ал.1,т.2,/ т.3и т. от
КТ във вр. с чл.188, т.3 от КТ за: обсебване на фирмено имущество –
служебни пари в брой и камион натоварен със стока. В процесната заповед
обаче не е уточнено по дни или поне периоди, въпреки че работодателят се
позовава на законовите разпоредби: кога работникът е закъснял;
преждевременно напуснал работа; не се е явил на работа; не е уплътнил
работното време; не е изпълнение възложената му работа, не е спазил
техническите и технологичните правила; злоупотребил е с доверието и
уронил доброто име на предприятието, както и е разпространил поверителни
за него сведения; не е изпълнил други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
16
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение; не се е явил на работа в течение на два последователни
работни дни; нарушил е системно трудовата дисциплина и е извършил тежки
нарушения на трудовата дисциплина. В посоченото деяние „обсебване на
фирмено имущество – служебни пари в брой и камион натоварен със стока“
работодателят не е посочил: кога е извършено деянието – по дни или период;
на каква стойност е отнетото фирмено имущество. Липсата на посочване
кога е извършено нарушението и в какво се състои то, е достатъчно основание
да се приеме, че издадената заповед за дисциплинарно *** е немотивирана, и
съответно- незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.
Нормата на чл. 195, ал.1 от КТ е императивна и е свързана с правото на
защита на работника и съда следи служебно за нейното спазване. Възможно е
препращане в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, към друг акт на работодателя, напр. протокол, в който да се
съдържат подробни мотиви и изводи, и който акт да се счита за неразделна
част от заповедта, но в настоящата хипотеза, не е налице такъв. Поради
изложеното съдът намира, че процесната заповед е немотивирана и като
такава следва да бъде отменена без съда да разглежда по същество дали са
извършени посочените нарушения на трудовата дисциплина. Поради
изложеното съдът намира, че предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен и като такъв следва да се уважи.
По предявения иск с правно основание чл.128, т.2, вр.чл.124, ал.1,
вр.чл.270 от КТ и чл.86 ЗЗД:
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да
установи: факта, че между него и ответника е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на които е сочената в исковата молба длъжност;
че през претендирания период от време е полагал труд по силата на
последното; както и размера на договореното и дължимо между страните
месечно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото
възнаграждение, тъй като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт,
тежестта за доказване на който се носи от отсрещната страна.
По делото както вече беше посочено не е спорно, че страните са се
намирали във валидно трудово правоотношение и, че през процесния период
ищецът е полагал труд при ответника. Спорно по делото е дали ответника е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца процесните суми.
От допусната по делото ССЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че: че за
процесния период на ищеца са дължими възнаграждения в общ размер на
8190,25 лева, от които 6649,82 лева за командировки и 1540,43 лева за
трудово възнаграждение.; че в периода от 12.01.2022 г. до 14.04.2022 г. на
ищеца е изплатена по банковата му сметка сума в размер на 6770,54 лева с
основания – аванс, командировки, и неизползван платен годишен отпуск; като
17
остават дължими 1451,73 лева; че на ищеца през процесния период са
предоставени авансово суми от 4376,75 лева, от които той е отчел 3060,02
лева; че от дължимите 1451,73 лева в счетоводството на ответника е
направено прихващане с предоставените и неотчетени средства в размер на
1316,73 лева или останалото неизплатено трудово възнаграждение е в размер
на 135,00 лева.
Ищецът не твърди и не доказва различно от посоченото от ответника
основание за получаване на сумите от 6770,54 лева /възнаграждения/ и
4376,75 лева /авансово получени суми/.
Съобразно нормата на чл. 242 от КТ, положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на
работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му
задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест
между страните. Нормата на чл. 270, ал. 3 от КТ, предвижда, че трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу
разписка, или по писмени искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира
с чл. 128, ал. 1, т. 1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в
установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите
възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд.
Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости,
като начисляването означава вписване на размерът на дължимото
индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става
ликвидно. В случая, съобразно заключението на ВЛ, извършено въз основа на
платежните ведомости и преводи по банковата сметка на ищеца, съдът
приема, че в полза на ищеца- работник, няма изплащане на дължимото му
трудово възнаграждение за процесния период единствено в размер на 135,00
лева. Съдът счита, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.
272, ал. 1 от КТ, изчерпателно регламентираща случаите, при които не могат
да се правят удръжки от трудовото възнаграждение, без съгласието на
работника, като посочва и редица изключения. Видно от цитираната норма,
работодателят може да направи прихващане и без съгласието на работника за
авансово предоставените му суми. След прихващането от страна на
работодателя на дължимата от него сума с авансово предоставената
дължимото трудово възнаграждение на ищеца, което е основателно е в размер
на 135,00 лева. За тази сума исковата претенция следва да се уважи, като за
горницата над 135,00 лева до претендираната от 1451,73 лева иска като
неоснователен следва да се отхвърли.
По предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ
За да възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е
прекратено, и работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години.
18
Съгласно чл.155, ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има право
на платен годишен отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск
не е по-малко от 20 работни дни. Съгласно чл.*** от КТ платеният отпуск се
ползва от работника с писмено разрешение от работодателя.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да
установи, че полагаемият отпуск е в твърдения размер и, че трудовото
правоотношение е прекратено на посоченото основание.
Ответникът следва да установи точно изпълнение на задължението си за
заплащане на дължимото обезщетение.
Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени
доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено на *** г
Установи се от заключението на вещото лице, че ищецът не е използвал
платен годишен отпуск и има право на обезщетение за неизползването му в
размер на 288,18 лева. Ответникът от своя страна не е представил
доказателства за заплащане на същия.Поради изложеното настоящият състав
на съда счита, че предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед на факта, че съдът е уважил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
следва да разгледа и предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.200 КТ.
С иска по чл.220 ал.1 от КТ, ищецът претендира осъждането на ответника
да му заплати сумата от 1921, 20 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок деветдесет дневен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на три брутно трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до изплащането й.
За да бъде присъдено търсеното обезщетение, в производството следва да
се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) прекратено
трудово правоотношение; 2) прекратяването да е осъществено на правно
основание, изискващо отправянето на писмено предизвестие от
прекратяващата страна; 3) срокът на предизвестието да не е отработен; 4)
да не е заплатено дължимото обезщетение.
В конкретния случай несъмнено е налице прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, но приложеното от работодателя основание
за прекратяване не изисква отправянето на предварително писмено
предизвестие, тъй като основанието по чл.330 ал.2 т.6 от КТ – поради
дисциплинарно ***, попада в хипотезите на прекратяване на трудовия
договор от работодателя без предизвестие.
Поради посоченото, исковата претенция, като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
19
ПлРС държавна такса върху двата неоценяеми иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ /за
отмяна на незаконно *** / в размер на по 60 лв., държавна такса по исковете
по чл.128, т.2, вр.чл.124, ал.1, вр.чл.270 от КТ и чл.224 КТ в размер на сумата
от по 50.00 лв., за всеки иск или общо сумата от 100 лева съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 200 лева за възнаграждение на вещо лице по назначените по делото
ССЕ, съобразно уважената част от иска.
По делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски
от двете страни. С оглед изхода на спора и на двете страни се дължат
разноски.
След извършена компенсация с разноските, които двете страни взаимно
си дължат съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъди разноски в
размер на 499,12 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ ***то на Л. О. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Плевен, ул. *** ***, извършено със
Заповед № ***/*** г., издадена от *** на дружеството работодател - „***“
*** -***, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ОСЪЖДА „***“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“***“***, представлявано от *** на основание чл.128, т.2,
вр.чл.124, ал.1, вр.чл.270 от КТ и чл.86 ЗЗД да заплати на Л. О. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Плевен, ул. *** *** сумата от 135.00 лв.
(сто тридесет и пет лева), представляваща сбор от неизплатено трудово
възнаграждение, включващо основна заплата и командировки, за периода от
месец Януари 2022 г. до 15 Април 2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 135,00 лева до претендираната сума от 1451,73 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“***“***, представлявано от *** да заплати на Л. О. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Плевен, ул. *** *** сумата от 288,18
лева / двеста осемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
дължим суми за неизползван годишен отпуск за три дни за 2021 г и девет дни
за 2022 г., на основание чл. 224, ал.1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. О. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Плевен, ул. *** *** срещу „***“ *** ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“***, представлявано от *** иск с
правно основание чл.220 от КТ, във вр. с чл.4 от Трудовия договор, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1921,20 лева
20
/хиляда деветстотин двадесет и един лев и двадесет стотинки/,
представляващо обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 90 дни,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“***“*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Плевенски районен съд сумата от 360.00 лв. (триста и шестдесет
лева), представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважените
искове, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“***“***, представлявано от *** да заплати на Л. О. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Плевен, ул. *** *** сума в размер на
499,12 лева четиристотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
21