Решение по дело №6367/2018 на Районен съд - Плевен

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

гр. Плевен, 03.05.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав в открито   заседание на 12.04.2019год., в състав :

                          

                                           

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА Н.

 

 

           при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия Н. гражданско дело № 6367  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          

     

 

         Делото е  образувано въз основа на депозирана искова молба от  „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.А.Г.и А.Ч.Д., в качеството им на ***, чрез техния пълномощник юрк.С.Р.Р. против Р.Н.Р., ЕГН **********, адрес ***, в която се твърди следното : ищцовото дружество е образувало ч.гр.д. №638/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, ГК, XII състав по реда на чл.417 от ГПК срещу ответницата. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 188/2018 г. по описа на ЧСИ Н.В.№814. Със свое разпореждане, получено от дружеството на **.**.2018 г., съдът е указал едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, за предявяване иск на основание чл.422 от ГПК, предмет на настоящото дело.

         Вземането си  ищецът обосновава със следното: на  26.07.2016 г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД, сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение 2) с ответника Р.Н.Р., ЕГН **********. Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, е изпълнил изискването на чл.11 ал.1, т.7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл.7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 429лв. Съгласно чл.7 т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 429лв. на Продавача на стоката на основание фактура №**********/26.07.2016 г. (Приложение 3), като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 51,48 лв. съгласно чл.7 т.1 от процесния договор. Еднократната такса за оценка на риска, включена в общия размер на дълга, може да бъде финансирана от Кредитора и възстановена от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, в зависимост от изявеното му желание в Искането - декларация за потребителски кредит (Приложение 4). Видно от чл. 6, от Искането - декларация, Потребителят е декларирал съгласието си еднократната такса да бъде финансирана от „Т.Б.А.Б.” ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план по договора. Видно от Декларацията, намираща се на стр.6 от договора, потребителят е декларирал, че е получил стоките посочени в чл.8 от Договора за потребителски кредит от продавача на стоката. Въпросната Декларация не се попълва, ако стоката не е предадена физически на потребителя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 480,48лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл.11.2 от Договора, на 12 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 40,04лв.

          Длъжникът не е извършил нито едно от предвидените в Договора плащания, който е сключен със срок до 05.**.2017 г., като към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (26.01.2018 г.) същият е изцяло падежирал. Съгласно разпоредбите на чл.86 ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата за всяка една просрочена вноска.

Считано от 05.**.2017г. Договорът е падежирал, като е настъпил уговореният в чл.6 от него краен срок. След тази конкретна дата длъжникът е изпаднал в забава и цялото незаплатено вземане на кредитора от 480,48лв. (представляващо главница по Договора) е станало незабавно изискуемо.

          Към дата на входиране на заявлението, задължението на Р.Н.Р., ЕГН ********** към „Т.Б.А.Б.” ЕАД е било в размер на 480,48лв. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал.4 от Договора за потребителски кредит, ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 12.01.2018 г. е било в размер на 49,97 лв.

          Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №********** от 26.07.2016 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 530,45 лв., от които 480,48лв. главница, както и 49,97лв. обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.09.2017 г. до 12.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (26.01.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

           Претендират се разноски по делото, вкл. от заповедното производство.

           В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител адв.А.Д., съдебен адрес: ***, ***. Излага се твърдение, че съдържанието на приложеното „Искане-декларация за потребителски кредит“ няма характер на искане на потребителски кредит, а по-скоро представлява съгласие за обработка на лични данни на ответника. В същата няма никакви данни, индивидуализиращи евентуалния кредит с размер, срокове, основание и др. Няма данни сумата по посочената фактура да е заплатена от ответника чрез Договора за потребителски кредит. Във фактурата е отбелязано, че плащането е извършено чрез платежно нареждане. Към исковата молба липсва такова, от което евентуално да бъде установено кой е наредител на сумата.

           В заключение е изразено становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

           В о.с.з. ищецът се представлява от юркс.М.Н., който поддържа иска и навежда  доводи в о.с.з.

           Ответницата се представлява от особения представител адв.А.Д., която заявява, че решението на съда следва да е съборазено с доказателствата по делото. Заявява, че лихвата е неправилно изчислена върху главницата 480,48лв., т.к. включва  еднократна такса за оценка на риска – в размер 51,48лв.

           Съдът, като взе предвди доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира иска за процесуално допусдтим, а по същество – за основателен.

           От приложеното ч.гр.д. № 638/2018год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано от ищеца/заявител/ срещу ответника/длъжник/ на 26.01.2018год., като по делото е издадена  на основание чл.417 от ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва : 480.48лв. - главница; сума в размер на 49.97лв. – лихва за забава, за периода от 05.09.2016г. до 12.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2018г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и 50.00лева - юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя поризтича от Договор за потребителски кредит №**********/26.07.2016 г. и  представено Извлечение от счетоводни книги към 12.01.2018год. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.

           Предявеният иск е допустим, а по същество – частично основателен и доказан.

           От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 26.07.2016год. между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за потребителски кредит/л.5 и сл. от делото/, по силата на който  на ответницата, чрез кредитния посредник „В. -**“ ЕООД-Плевен е предоставен  целеви потребителски кредит за закупуване ан стока – 1бр. велосипед, на стойност 429лв.В договора е уговорена и съответната дължима лихва от страна на ответницата, както и задължението й да заплати еднократна такса за оценка на риска – 51,48лв. Подписът на „потребител“ в процесния договор не е оспорен. Приета е като доказателство  фактура на стойност 429лв., съставена от „В.-**“ ЕООД-Плевен и подписана от ответницата Р.Р.. По делото е представено и  платежно нареждане, по силата на окето сумата от 429лв. е заплатена от ищцовото дружество на „В. **“ЕООД-Плевен – л.59 от делото. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. /л.81 от делото/ се установява, че по процесния договор няма извършени плащания; задължението на ответната страна по същия възлиза на сумата 480,48лв.-главница, която включва и еднократна такса за оценка на риска -51,48лв. При изслушването в о.с.з. ВЛ заявява, че лихвата, претенидрана от ищеца е начислена  върху главница 480,49лв. /т.е. включвата посочената по-горе такса от 51,48лв./ ; с кредитен превод ищецът е  превел сумата 429лв. на „В. **“ЕООД-Плевен. При така събраните доказателства съдът приема, че претенцията на ищеца се явява основателна и доказана по отношение  дължимата главница – 480,48лв. Що се отнася до претенцията за лихва в размер 49,97лв. за периода от 05.09.2016г. до 12.01.2018г., то същата е осонвателна  и доказана до размера 15,49лв./ изчислена лихва върху главницата 429лв., с програма он лайн калкулатор/.Неправилно процесната лихва се претендира върху главница, включваща еднократната такса за оценка на риска  в размер 51,48лв., поради и което за разликата до претендираната лихва 49,97лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            При този изход на делото  на ищеца следва да се присъдят разноски , както следва: в исковото производство в размер 556,32лв.-съразмерно уважената част на исковата претенция и при определяне на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100лв.- предвди фактическата и правна сложност на делото. Следва да се присъдят изцяло разноските от заповедното производство-общо 75лв., т.к. същите са в минимален размер.

          Воден от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

          

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че Р.Н.Р., ЕГН **********, адрес ***, представлявана по делото от особен представител адв.А.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ  на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумите , както следва : 480,48лв. главница, както и 15,49лв. обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до 12.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.417 ГПК - 26.01.2018 г.- до окончателното изплащане на задължението, за които суми е  издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 638/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като за разликата между присъдената лихва за забава в размер 15,49лв. до претендираната в размер 49,97лв. за периода от 05.09.2017 г. до 12.01.2018 г. ОТХВЪРЛЯ  иска , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.3 от ГПК Р.Н.Р., ЕГН **********, адрес ***, представлявана по делото от особен представител адв.А.Д. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 556,32лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата 75лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №638/2018год. по описа на ПлРС.

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: