№ 1825
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110136941 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79 ЗЗД, във вр.чл.342, ал.2 ТЗ, вр.чл.345, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.232 ЗЗД и чл.92, ал.1
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма]
против Д. Р. Р., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както
следва: за сумата от 2181,51 евро, представляваща неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг № 56906/06.03.2018 г. през периода от 05.09.2020 г. до 04.02.2021 г.;
сумата от 1000,00 евро, част от сума в общ размер на 2036,68 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане на лизинговите вноски през периода от 06.03.2020 г. до
04.02.2021 г.; сумата от 3928,72 евро, представляваща част от дължима неустойка за
разваляне на договора, която е в общ размер на 5857,44 евро и сумата от 311,69 евро,
представляваща остатък от вноските по застраховка „Пълно каско“, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2018 г. между ищцовото дружество и
ответника бил сключен договор за лизинг № 56906, за срок от 72 месеца, по силата на
който дружеството предоставило на ответника ползването на автомобил марка
„Pegeot“, модел „5008 ALLURE 1.2 e Puretech 130 ch S&S EAT 6 E6.1“, с ДК № А 1256
НК, шаси № VF3MRHNYWJL010580, подробно описан в Приложение № 1 към
лизинговия договор и приемо-предавателния протокол към него. Поддържа се, че
съгласно раздел VII Б, т.1, във вр. раздел IV, т.3 и т.5 от процесния договор и
погасителния план към него, за лизингополучателя-настоящ ответник възникнало
1
задължение да изплаща точно и в срок лизинговите вноски, всяка една в размер на
364,34 евро, в срок до 01-во число на всеки нов месец. Съгласно раздел IV, т.6.1 от
договора, в случай на забава в плащането от страна на лизингополучателя повече от 5
дни, той дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава. Сочи се, че по
договора са постъпили плащания съгласно погасителния план на първоначална вноска
и до 30-та лизингова вноска. Поради забава в плащанията била начислена неустойка
съгласно раздел IV, т.6.1 от договора, което задължение било закрито с плащане на
13.01.2021 г. С това плащане била погасена и част от премията за застраховка „Каско“
за 2020 г. След горепосочената дата ответникът не е извършвал плащания, като върнал
автомобила на 04.02.2021 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. На
04.02.2021 г. на ответника било връчено и писмо за разваляне на лизинговия договор на
основание т.1, раздел IX от същия – по вина на лизингополучателя, като последния бил
поканен да заплати и дължимите суми по договора. Въпреки водените преговори,
ответникът не заплатил претендираните суми, с което ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Сочи, че към датата на
подаване на исковата молба в съда общо претендираната сума по процесния лизингов
договор възлиза на 10 387,02 евро, като е формирана от сумата от 2181,51 евро -
неплатени лизингови вноски през периода от 05.09.2020 г. до 04.02.2021 г.; сумата от
1000,00 евро, представляваща частично претендирана неустойка за забавено плащане
на лизинговите вноски през периода от 06.03.2020 г. до 04.02.2021 г., съгласно раздел
IV, т.6.1 от договора; сумата от 3928,72 евро, представляваща част от дължима
неустойка за разваляне на договора, която е в общ размер на 5857,44 евро и сумата от
311,69 евро, представляваща остатък от вноските по застраховка „Пълно каско“.
Претендира се още законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото договор за лизинг № 56906/06.03.2018 г. се
установява, че ищецът, в качеството на лизингодател е отдал на ответника, в
качеството на лизингополучател 1 брой нов автомобил, описан подробно в
спецификация – приложение № 1 към договора, представляващ автомобил марка
„Peugeot“, модел „5008 NEW ALLURE“ 1.2 Puretech 130 ch S&S EAT6 E6.1, с ДК № А
1256 НК. Съгласно т.IV.1 от процесния договор лизинговата цена, която
лизингополучателя се е задължил да плати на лизингодателя е 29287,22 евро с включен
20 % ДДС. Съгласно т. IV.2 и 3.1 от договора първоначалната вноска е в размер на
3054,74 евро, а останалата част от цената в размер на 26232.48 евро лизингополучателя
се задължава да изплаща на 72 равни месечни вноски /всяка една в размер на 364,34
2
евро/, съгласно погасителен план /до първо число на всеки нов месец/, неразделна част
от договора.
Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 08.03.2018 г.
е, че ответникът е приел лизинговата вещ без възражения.
Съгласно раздел IV, т.6.1 от договора страните са постигнали съгласие, в случай
на забава в плащането от страна на лизингополучателя повече от 5 дни, той дължи
неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава, считано от първия работен ден след
петия.
Съгласно раздел XI, т.3, б.“а“ от договор за лизинг лизингополучателя дължи на
лизингодателя и обезщетителна неустойка за пълно неизпълнение в размер на 20 % от
лизинговата цена по т.1, р.IV в допълнение към другите обезщетения/ и/или неустойки
при разваляне на договора по вина на лизингополучателя.
Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 04.02.2021 г.
е, че ответникът е върнал процесния автомобил на лизингодателя – настоящ ищец.
Видно от приложеното по делото писмо е, че на същата дата ответникът е уведомен, че
договора е едностранно развален, поради неплащане на дължимите суми по договора
за лизинг. Към писмото е приложена справка, от която се установява, че към датата на
прекратяване на договора за лизинг неплатени лизингови вноски са в общ размер на
2181,51 евро, неустойка за забавено плащане на лизинговите вноски през периода от
06.03.2020 г. до 04.02.2021 г. в размер на 2036,68 евро, неустойка за разваляне на
договора в размер на 5857,44 евро и сумата от 311,69 евро, представляваща остатък от
вноските по застраховка „Пълно каско“.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Разпоредбата в ал.3 предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта
по време на договора или след изтичане на срока му.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на валидно сключен договор лизинг; че ищецът е изпълнил задълженията си
да предостави на ответника лизинговата вещ, като за последния е възникнало
задължение за заплащане стойността на лизинговата вещ; размера на дължимите
лизингови вноски и разноските по поддържане на вещта по процесния договор. По
иска с правна квалификация по чл.92, ал.1 ЗЗД в негова тежест е да установи следните
предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на валидно сключен договор за лизинг; 2. наличие на
3
неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно
прекратяване на процесния договор по негова вина; 3. настъпване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното
вземане.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника бе да
установи погасяване на задължението си.
Настоящият съд приема, че от представените към исковата молба писмени
доказателства, неоспорени от ответника, по делото безспорно се установява, че между
страните е били налице валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е
изправна страна – придобил е вещта – предмет на договора за лизинг от трето лице и е
предал лизинговия обект за ползване на лизингополучателя. Поради неизпълнение на
основно задължение на лизингополучателя да заплаща редовно лизинговата цена,
договорът е прекратен едностранно от страна на лизингодателя.
Съгласно разпоредбите на процесния договор, в случай на забава в плащането от
страна на лизингополучателя повече от 5 дни, той дължи неустойка в размер на 0,5 %
за всеки ден забава, считано от първия работен ден след петия, както и неустойка за
пълно неизпълнение в размер на 20 % от лизинговата цена по т.1, р.IV при разваляне
на договора по вина на лизингополучателя.
От неоспорената от ответника справка за вноски и неустойки по процесния
договор се установява, че размера на неплатените лизингови вноски през периода от
05.09.2020 г. до 04.02.2021 г. е в размер на 2181,51 евро; неустойката за забавено
плащане на горепосочените вноски е в общ размер на 2036,68 лева, а неустойката
съгласно р.XI, т.3, дължима при разваляне на договора, е в общ размер на 5857,44 евро.
Видно още от счетоводната справка е, че ответникът не е заплатил и сумата от 311,69
евро, представляваща остатък от вноските по застраховка „Пълно каско“ за 2020 г.
По гореизложените съображения съдът приема предявените искове за
основателни и доказани в пълния предявен размер. Върху претендираните суми се
дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.06.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцеца следва да бъдат присъдени и
направените по производството разноски. Видно от доказателствата по делото е, че
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 606,26 лева. Доколкото
ищецът е представляван от юрисконсулт в производството, то на основание чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100,00
лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило в две открити съдебни заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл.79 ЗЗД, във вр.чл.342, ал.2
ТЗ, вр.чл.345, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.232 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД сумите, както следва: сумата
от 2181,51 евро, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг №
56906/06.03.2018 г. през периода от 05.09.2020 г. до 04.02.2021 г.; сумата от 1000,00
евро, част от сума в общ размер на 2036,68 лева, представляваща неустойка за
забавено плащане на лизинговите вноски през периода от 06.03.2020 г. до 04.02.2021 г.;
сумата от 3928,72 евро, представляваща част от дължима неустойка за разваляне на
договора, която е в общ размер на 5857,44 евро и сумата от 311,69 евро,
представляваща остатък от вноските по застраховка „Пълно каско“, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес] сумата от 706,26
лева, представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5