РЕШЕНИЕ
№…
03.07. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №344 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „***“АД с ЕИК*** срещу Решение № 9/ 18. 01. 2019 г. по гр. д. №767/ 2017 г. на ЛРС.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение по обратния иск, по който въззивникът е ответник.
Въззиваемите страни „***“ АД с ЕИК*** и „***“ЕООД с ЕИК*** са изразили становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. *** №2, представлявано от П.Д.Т., да заплати на „***” АД, ЕИК ***, със седалище в гр. Л. и адрес на управление ул. *** №52, представлявано от Н.И.С., чрез пълномощника си адв. Д.С. сумата в размер на 4699,20 лв., представляваща платена от ищеца цена за консумирана ел. енергия, начислена въз основа на Констативен протокол, като получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане н а иска – 31.10.2917г., до окончателното изплащане на сумата от ответника.
Районният съд се е произнесъл и по обратния иск, като е осъдил „***” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., бул. *** №159, бл. ***, Бизнес център, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. *** №2, представлявано от П.Д.Т. сумата в размер на 4699,20 лв., начислена без основание като част от фактура №***/31.08.2017г. и получена от ответника по обратния иск без основание, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. *** №2, представлявано от П.Д.Т., да заплати на „***” АД, ЕИК ***, със седалище в гр. Л. и адрес на управление ул. *** №52, представлявано от Н.И.С. направените деловодни разноски общо в размер на 1143.86 лв.
Съдът е осъдил „***” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., бул. *** №159, бл. ***, Бизнес център, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. *** №2, представлявано от П.Д.Т. направените деловодни разноски в размер на 560 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че при извършване на проверката от „***“ на процесния електромер, не е уведомен и не е присъствувал представител на МВР и липсва подпис върху констативния протокол на такъв представител съгласно изискванията на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (ДВ., БР. 98/ 2013), отм. с Решение № 2315/ 2018 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр. 97/ 2018 г., в сила от 23.11. 2018 г. Районният съд е обсъдил заключението на съдебно- техническата експертиза относно методиката на преизчисление на сумите за консумирана електроенергия, като е установил, че не е спазена методиката по ПИКЕЕ за преизчисление. Районният съд е приел, че съгласно съдебната практика ( без да цитира конкретни съдебни решения) не съществува законово основание доставчикът едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане, без да е доказан периодът и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Съдът е приел, че не е установено, че фактурираната сума след коригирането е стойността на доставена на потребителя електроенергия и че реално е потребена от ответника. Въз основа на тези фактически и правни изводи районният съд е осъдил ответника да заплати претендираната от ищеца сума като платена без правно основание на ответника „***” ЕООД.
Въз основа на изхода на делото по първоначалния иск районният съд е уважил и обратния иск на „***” ЕООД срещу „***” АД за заплащане на претендираната сума, като начислена по представената по делото фактура и получена от ответника по обратния иск без основание.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От доказателствата по делото безспорно се установява,че служители на „***“АД са направили проверка на електромера на „***“АД, като е установено промяна на схемата за свързване, в резултат на което е отчетено по- малко количество потребена ел. енергия и това е отразено в приложен към делото констативен протокол.
Въззивният съд счита, че неспазването на процедурата по изготвяне и подписване на констативния протокол е основание за отхвърляне на предявения иск, тъй като съгласно чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ ( отм. с Решение № 2315/ 2018 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр. 97/ 2018 г., в сила от 23.11. 2018 г.) когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Видно от констативния протокол и от разпита на свидетелите в първоинстанционното производство в хода на проверката и съставянето на протокола не е присъствал представител на полицията и такъв не е положил подпис върху протокола. Нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е императивна, поради което констативният протокол не притежава необходимата доказателствена сила за установяване на промяната в схемата на свързване, както е в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 104 от 16. 0 2016 г. на ВКС, по т. д. № 1671/ 2015 г., І т. о. , ТК, съгласно което подписът на представител на полицията върху констативния протокол го прави официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ е от императивен порядък и въведените с нея задължителни изисквания представляват задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респ. на крайния снабдител да претендира заплащане на суми, произтичащи от упражняването на това право. Липсата на изпълнено изискване по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл. 43 и чл. 44 ПИКЕЕ на орган на полицията , при съставен констативен протокол, отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител, респ. – на крайния снабдител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на тази корекция.
При липса на спазена процедура по извършване на проверката и при липса на оформен по определен начин констативен протокол, който законът е въвел като задължително изискване за установяване на извършеното нерегламентирано вмешателство върху измервателната система съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, то останалите обстоятелства досежно начина на преизчисление на дължимите суми за потребена ел. енергия са ирелевантни, тъй като същите би следвало да бъдат обсъдени само при спазена процедура по извършване на проверката по чл. 43 и чл. 44 ПИКЕЕ (отм.). .
По изложените съображения съдът счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото въззивникът следва на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на въззиваемите направените по делото разноски. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения за въззиваемите по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Видно от списъка по чл. 80 ГПК на „***“ЕООД въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева, а въззиваемата страна „***“АД е изплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на такова възнаграждение следва да бъде в размер на 560 лв. По делото е проведено едно съдебно заседание, поради което не е необходимо да се начисляват допълнителни разходи по чл.7, ал. 8 от наредбата. Съгласно чл.9, ал. 1 от наредбата при изготвяне на въззивна жалба или отговор без процесуално представителство възнаграждението е в размер на 3/ 4 от възнаграждението по чл. 7 или 8 от наредбата, което в настоящия случай е възнаграждение в размер на 420 лева. Следователно дължимото по наредбата възнаграждение е общо в размер на 980 лв., като всяка една от страните е договорила по- малко възнаграждение от изчисленото по цитираната наредба.Следоталено въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна „***“ деловодни разноски в настоящата инстанция в размер на 560 лева и на въззиваемата страна „***“АД деловодни разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение № 9/ 18. 01. 2019 г. по гр. д. №767/ 2017 г. на Левченския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал.3 и 5 вр. чл.80 ГПК „***” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н М., бул. *** №159, бл. ***, Бизнес център да заплати на
„***” АД, ЕИК ***, със седалище в гр. Л. и адрес на управление ул. *** №52,
представлявано от Н.И.С. направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 700 лева
за адвокатско възнаграждение и на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., ул. *** №2, представлявано от П.Д.Т. направените
деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 560 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл.280, ал. 2, т.1, пр. 1 ГПК
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: