Решение по дело №218/2018 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 41
Дата: 1 ноември 2018 г.
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20183220200218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Г.Т., 1.11.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и девети октомври  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Динко Минчев

 

          В присъствието на секретаря Марияна Димова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 218 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

         

   Съдебното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба от   Н.Т., роден на ***г., румънски гражданин, чрез адв. В.В.,***, срещу наказателно постановление № 18-0851-001593/23.07.2018г. на Началник група СПП към ОД на МВР – Д., с което  на жалбоподателя,   за извършени нарушения по чл.139,ал.5  и чл.140,ал.1 от ЗДвП,  са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300, 00 лв.  и „глоба“ в размер на 50, 00 лв.  на основание чл.179,ал.3,т. 4 и на основание  чл. 175, ал.І, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при съществено нарушение на административно-наказателните правила, тъй като са съставени на неразбираем за жалбоподателя език, без присъствието на преводач.

 Въззиваемата страна не изразява становище по внесената жалба.

След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.07.2018г. служители на РУ -. Г.Т. при ОД на МВР - Д., осъществявали контрол по ЗДвП на изхода на гр. Г.Т. в посока с. К., срещу входа за ресторант „Добруджански рай“, като  възприели лек автомобил „ Land Rover Range Rover“ с рег. №BV33TRK и установили, че предния регистрационен номер на МПС не е поставен на определеното за това място.  След като последвали МПС на ГКПП К. полицейските служители установили, че жалбоподателят управлява МПС на територията на Р. България без залепен валиден винетен стикер  за платена винетна такса в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС, съгл. чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата.  

Служителите на МВР установили водача на МПС- Н.Т., който бил румънски гражданин, след което го отвели в РУ – Г.Т.. В районното управление бил съставен АУАН за констатираните нарушения, след което незабавно му било връчено обжалваното наказателно постановление.

Предвид обстоятелството, че водачът на лекият автомобил е бил румънски гражданин и не владеел български език, било повикано едно  лице, което да преведе на румънския гражданин.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и един свидетел. Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган /визираната  в НП заповед е предоставена за служебно ползване в ГТРС/, в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява показанията на актосъставителя П.К., свидетелят М.Г., както и от приложените по делото писмени доказателства.

При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът констатира нередовности, като не е спазена процедурата и изискванията на чл.44 ал.ІV от ЗАНН.

Видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства, непосредствено след съставяне на акта за установяване на административно нарушение, той е бил предоставен на наказващия орган за произнасяне, каквото е изискването на предл.1 на чл.44 ал.ІV от ЗАНН, предвид на факта, че нарушителят е чужд гражданин без адрес в страната. Така предоставеният акт не е бил придружен с писмени обяснения или възражения на водача.

Съдът намира, че в специалната хипотеза на чл.44 ал.ІV от ЗАНН подобно провеждане на административнонаказателното производство е недопустимо. Предвид на факта, че производството се провежда при ускорена процедура - АУАН се предоставя веднага на наказващият орган, по преписката императивно е възникнало задължение да бъде поканен водачът да даде писмени обяснения и да му бъде разяснено правото на писмени възражения. Тези действия е следвало да бъдат обективирани в нарочен протокол, в присъствието на преводач, за да бъдат защитени правата на жалбоподателя.

 В случая  не става ясно разбрал ли е водачът, който е румънски гражданин, в какво е обвинен и дали въобще му е било осигурено упражняване на правото на защита. Нарушението на процедурата, предвидена в чл.44, ал.ІV от ЗАНН е съществено, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да изложи доводи и възражения пред административно наказващия орган, което нарушава правото на защита и налага отмяната на наказателното постановление изцяло, без делото да се разглежда по същество.

Настоящият състав намира основателно и оплакване на жалбоподателя във връзка с ненадлежното предявяване и връчване на съставения акт, поради неосигуряването на преводач.

Към административнонаказателна отговорност е привлечено лице, което не владее български език. Според чл. 90, ал. І от НПК, който е приложим при препращането от чл. 84 от ЗАНН, е било необходимо  назначаване на преводач при предявяването на АУАН по чл. 43, ал. І от ЗАНН и връчването на препис от него по правилата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на правото на защита на нарушителя, той следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Назначаването на преводач следва да се извърши с акт на органа на административнонаказателното производство, което е свързано и с предупреждение на преводача за наказателната отговорност за неверен превод по чл. 290, ал. 2 от НК.

Безспорно, към административнонаказателна отговорност е привлечено лице, което не владее български език - гражданин на Р. Р.. В тази връзка е налице нарушение на чл. 21 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, изразяващо в неназначаването на преводач на нарушителя.

Назначаването на преводач е следвало да се извърши с акт на органа на административнонаказателното производство, което е свързано и с предупреждение на преводача за наказателната отговорност за неверен превод съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 НК. Видно от отразеното в акта и разпита на актосъставителя, че някакво лице било превело и съдържанието на акта на нарушителя, но дали е извършен превод в цялост и са разяснени правата, които лицето има никъде не е отразено.

Изключването на изискването за назначаване на преводач, би било в противоречие и с общите норми на чл. 14 от ЕКПЧ, изключващ дискриминацията (включително и по езиков признак) и чл. 13 от ЕКПЧ за правото на ефективни средства за защита.

Липсва и необходимото отразяване от нарушител в акта на родния, или разбираем за него език, че е разбрал съдържанието на същия след извършения превод.

Неосигуреният превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия български език жалбоподател Т. е самостоятелно и достатъчно процесуално основание за отмяна на наказателното постановление.

Поради изтъкнатите дотук съображения за допуснати по време на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила съдът счита, че не следва да се произнася по съществото на спора, тъй като е невъзможно да се извърши проверка на правилността на доказателствата от административно наказващият орган при условие, че съществува една начална опороченост на действията на компетентните в административно наказателното производство органи.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0851-001593/23.07.2018г. на Началник група СПП към ОД на МВР  Д., с  което    за извършени нарушения по чл.139,ал.5  и чл.140,ал.1 от ЗДвП,  на Н.Т., роден на ***г., румънски гражданин,  са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300, 00 лв.  и „глоба“ в размер на 50, 00 лв.  на основание чл.179,ал.3,т. 4 и на основание  чл. 175, ал.І, т.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

               Районен съдия: