Решение по дело №1564/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.27а от Закона за закрила на детето ЗЗД). Образувано е по жалба на Х. Т. Н. срещу Заповед № ЗД/Д-А-К-048/11.09.2024г. на Директора на Д. „Социално подпомагане“ (ДСП) Карнобат, с която е прекратено настаняването на непълнолетната  дъщеря Г. Х. Н. в семейството на Р. С. и Й. С. и детето временно е настанено в Резидентна грижа за деца в риск (РГДР) „Ронкали“, [жк], зона Минерални бани, ул. Единадесета, за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. Жалбоподателката оспорва приетото в обжалваната заповед, че е в невъзможност да се грижи за дъщеря си, а оттам и за необходимостта да бъде настанена извън семейството. Прави искане за отмяна на заповедта в частта , в която детето е настанено в РГДР „Ронкали“. Заявено е искане за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез адвокат С. К. от АК Бургас поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по оспорването Директор на ДСП [населено място] в лицето на Г. Д. се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна Г. Х. Н. се явява лично и участва в делото чрез назначен по реда на чл.15, ал.8 от ЗЗДет вр. с чл.25, ал.1 от ЗПП особен представител – адвокат А. М. от АК Бургас, която оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи в тази насока.

Заинтересованата страна Г. Х. Н. не изразява становище по жалбата, но по време на обясненията , дадени в съдебно заседание, заявява желание да живее при майка си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Н. Г. Х. Н. е родена на [дата]. в [населено място] от майка Х. Т. Н.. Детето е с неустановен произход откъм баща. Като биологичен баща на детето е сочен Я. Й. С., който починал на 28.05.2010г. Х. Н. и Я. С. са родители и на Д. Я. С., роден през 2007г. След смъртта на Я. С. майката Х. Н. се оказала в невъзможност да отглежда и двете деца.

Със Заповед № ЗД-ЗД01/0048 от 30.06.2010 г. на Директора на ДСП Карнобат детето било настанено в семейство на близки – Р. С. и Й. С., които са родители на Я. Й. С., тъй като тогава е преценено, че Г. е дете в риск, затова била предприета мярка за закрила. С решение № 119/28.07.2010 г., постановено по гражданско дело № 598/2010г. на Районен съд Карнобат, в сила от 09.08.2010г., детето е настанено за оглеждане в семейството на Росанка и Й. С. до навършване на пълнолетие.

Другото дете Д. било настанено за отглеждане в същото семейство.

Оттогава до началото на септември 2024г. и двете деца са отглеждани в семейството на Росанка и Й. С. в [населено място].

На 17.07.2024 г. в Отдел по закрила на детето (ОЗД) при ДСП Карнобат постъпил устен сигнал от М. П. - консултант на НТЛД, регистриран с вх. № СИГ/Д-А-К/248 от 17.07.2024 г. (л. 17). В сигнала е посочено, че Г. Н. е била обект на насилие от страна на брат си Д. Я. С..

Във връзка с постъпилия сигнал, на 18.07.2024г. било извършено посещение в дома, където се отглежда непълнолетната Г. в [населено място], община Сунгурларе, от социален работник в ОЗД към ДСП Карнобат и били проведени разговори с нея, както и с Росанка и Й. С.. Г. споделила, че на 17.07.2024 г. нейният брат Д.  нанесъл побой. Поводът за агресията му бил, че тя отказвала да изведе на пша животните, които семейството отглежда. Момичето споделило, че преди лятната ваканция тя извеждала стадото всяка събота и неделя, но след като приключила учебната година, брат  настоявал тя да ходи по-често, за да може той да излиза с приятелите си. Г. се възпротивила на брат си и възникнал конфликт, при който непълнолетният Д. изпаднал в афект, започнал да обижда сестра си и да я удря с пръчка по крака. Момичето успяло да избяга и потърсило помощ от съседка, при която пренощувало същата вечер. Междувременно друга съседка позвънила на спешния телефон, вследствие на което на място се отзовали полицейски служители, които отправили предупреждение на брат  Д.. Според бабата и дядото, през последните дни Г. започнала да създава проблеми на семейството, не спазвала установените правила в дома им, имала неморално поведение и понякога се прибирала късно вечер. Потвърдили, че внукът им Д. упражнил физическо насилие спрямо сестра си, тъй като за пореден път научил, че тя общува с мъже в интернет. Разговор бил проведен и с Д. С., който не отрекъл да е ударил сестра си Г. и изразил готовност за съдействие. При извършеното проучване било установено, че от няколко месеца Г. поддържа контакти по телефона с майка си Х. Н., която живее в [населено място] и има ново съжителство, като майката заявила желание да полага грижи за отглеждането на дъщеря си Г..

На 19.07.2024г. социален работник в ОЗД Карнобат съставил доклад за оценка на постъпил сигнал, в който описал обстановката, в която живее непълнолетното лице. В заключение е посочено, че за момичето се полагат необходимите грижи, съобразно възможностите на семейство Събеви, като същите са чувствителни към потребностите на внуците си Г. и Д., и правят всичко, според възможностите си, за задоволяване на техните нужди. Н. Г. има изградени трайни емоционални връзки на привързаност към баба си и дядо си и е доволна от техните грижи. Включва се по собствено желание при извършването на ежедневните дейности и придобива трайни навици и умения за самостоятелен живот.

На 19.07.2024 г. била проведена среща на членовете на Координационния механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, на която била анализирана събраната информация и било взето решение непълнолетната Г. да бъде изведена от семейството, в което се отглежда и да се осигури спокойна и защитена семейна среда, с цел предпазване от злоупотреби, пренебрегване, нехуманно отношение и дискриминация, както и за недопускане на насилие спрямо нея. Предвид заявеното желание на майката Х. Н. да полага грижи за отглеждането на Г., било взето решение да бъде извършено социално проучване на възможностите на майката да се грижи за отглеждане и възпитанието на непълнолетната Г., както и насочване към социална услуга в общността за изготвяне на социален доклад за оценка на родителския  капацитет.

На 19.07.2024г. детето е прието в дома на майката и на 30.07.2024г. Х. Н. подала в ДСП Айтос заявление с искане детето да бъде върнато за отглеждане в биологичното семейство и желание да ползва подходяща социална услуга.

Два дни по-късно обаче – на 01.08.2024г. майката и дъщерята са отишли пак в ДСП Айтос и всяка от тях подала заявление : детето Г. заявило, че не желае да остане повече в дома на майка си и иска да се върне при баба си и дядо си и да продължи да учи в [населено място]. Със заявлението си майката сочи, че не оспорва желанието на детето си да се върне в [населено място], тъй като не може да я задържи насила, както и че се отказва от искането си да полза социална услуга. Заявила е, че ще заведе детето при баба му и при дядо му, което се е случило на 02.08.2024г.

С писмо изх. № СЛ/D-A-K/166-019 от 22.07.2024г. (л.43) било отправено искане до Директора на ДСП Айтос за проучване на майката на непълнолетната Г. Н. с конкретно поставени въпроси.

В отговор, с писмо изх. № СЛ/D-A-K/166-023 от 01.08.2024 г. (л.31) на Директора на ДСП Айтос, след извършено проучване, е изразено становище, че към момента майката Х. Н. не е в състояние да осигури на детето Г. Н. среда с нужната стабилност и сигурност. Становището е мотивирано като е посочено, че Н. съжителства на семейни начала с мъж, който е с влошено здравословно състояние и има нужда от грижи и подкрепа. Същият не разполага с доходи и се издържа от съжителката си. Макар и да работи постоянна работа, доходът, който реализира е нисък и недостатъчен за адекватно посрещане на ежедневните нужди на детето. Посочено е, че родителят полага усилия за подобряване на битовите и жилищни условия, но към момента все още липсва достатъчно лично и жизнено пространство за детето. Сочи се още, че Н. има изградена емоционална връзка с дъщеря си, но не е полагала постоянни грижи за дете, като и двете деца, родени от майката, са настанени от ранна възраст в семейството на роднини. Контактите на непълнолетната с майката през годините са били непостоянни. Изразено е становище, че майката няма изградени навици за правилно отглеждане и възпитание на детето, за налагане на правила и ограничения, както и че липсва подкрепяща среда при отглеждането на детето, което може да затрудни родителя при справяне с предизвикателствата при отглеждане и възпитание на детето, предвид възрастта му.

На 26.08.2024г. било извършено ново посещение в дома на непълнолетната Г. Н. от социален работник в ОЗД към ДСП Карнобат, за което бил съставен протокол от извършено посещение (л.45).

На 30.08.2024г. социален работник в ОЗД при ДСП Карнобат съставил доклад за оценка на постъпил сигнал, в който отново била описана обстановката, в която живее непълнолетното лице (л.46). В доклада се сочи, че Г. заявила желание да живее при баба си и дядо си, тъй като при тях се чувства по-добре. Споделила, че е свикнала с живота си на село и иска да посещава същото училище. Добавила, че наскоро се е върнала от петдневен лагер в [населено място], организиран от училище и че там е прекарала много добре. Г. заявила, че отношенията  с брат  Д. към момента са добри и двамата се разбират относно разпределянето на селскостопанската работа. Бабата и дядото на детето заявили, че почивката се отразила положително на Г. и същата е по-спокойна и щастлива.

Разговор бил проведен и с майката на детето, която заявила, че е загрижена за дъщеря си, желае тя да живее с нея и ще  даде подкрепата, от която момичето се нуждае, но смята, че семейство Събеви  влияят негативно и я настройват против нея.

На 09.09.2024г. било извършено ново посещение в дома, в който живее непълнолетното лице, от служители в ОЗД при ДСП Карнобат съвместно с Кмета на [населено място], с цел да се разреши спора между Г. и брат , свързан с разпределянето на работата и задълженията, свързани с отглеждането на животните. За срещата бил изготвен протокол (л.52), в който се посочва, че братът Д. продължава да проявява агресия спрямо Г. и не е склонен да разговаря. Г. споделила, че той я тормози, удря я и не помага вкъщи. Поводът за агресията бил, че тя отказвала да се грижи за животните всеки ден, а искала да се редуват. До консенсус не се стигнало, тъй като Д. се заканил към Г. и напуснал срещата. Направен е извод, че предвид психическото и физическото насилие, което Д. оказва върху Г., същата трябва да бъде изведена от семейството, в което се отглежда.

С оглед установеното при извършеното посещение, на 10.09.2024 г. в ОЗД при ДСП Карнобат постъпил устен сигнал от П. С. - Началник ОЗД при ДСП Карнобат, която се самосезирала след проведения разговор с непълнолетните Д. и Г., в който Д. отправил заплахи към сестра си да не се прибира у дома.

На 11.09.2024г. социален работник в отдел „Закрила на детето“ Карнобат съставил доклад за оценка на постъпил сигнал, в който отново била описана обстановката, в която живее непълнолетното лице (л.100).

Видно от същия, било извършено посещение в дома, в който се отглежда непълнолетната Г. и били проведени разговори с нея, с непълнолетния  брат Д., както и с лицата, полагащи грижи за нея - Росанка и Й. С., чичо  и леля . Г. споделила, че по-големият  брат Д. упражнява засилен контрол спрямо нея, като я заставя всеки ден да извежда животните на паша, тъй като искал да работи в частното стопанство на съселяни, които имали лозови масиви. Искал от нея да му се подчинява, каквото каже това да прави и ограничавал правото  на свободно придвижване в населеното място. Отправял  заплахи, че ако не изпълни неговите нареждания, няма да се прибере у дома им. Разговорите помежду им винаги били съпроводени с викове и крясъци. Никой от семейството не можел да му противоречи и когато се стигнело до физическа саморазправа, Г. бягала от къщата и се криела при съседите.

По време на срещата бил направен опит да се постигне съгласие по отношение на работната ангажираност на Г. и на брат  Д. в стопанството, като били направени няколко предложения, които Д. отхвърлил категорично и заявил, че сестра му трябва да прави каквото каже той. Според него, Г. трябвало да извежда животните цял ден, а той да работи при други хора като бере грозде срещу заплащане, а вечер да е свободен, за да излиза с приятелите си.

Разговор бил проведен и с Кмета на [населено място], който посочил, че според неговите наблюдения, братът на Г. е агресивен спрямо нея и цялостно всички в семейството имат дефицити и отношенията им са конфликтни. Посочил, че е виждал Д. да удря сестра си, като ударите му били силни и с юмруци в гърба. С оглед на това, изразил становище, че най-добре за Г. е да бъде изведена от това семейство.

Относно възможността да живее при майка си, Г. заявила, че не желае да отиде при майка си, тъй като с нея не се чувства сигурна. Споделила, че веднъж докато е била при майка си на гости, същата я е оставила през нощта при съжителя си, а тя отишла с друг мъж да играе на машинките. Често се напивала и правела скандали.

С оглед установеното е направено предложение да се уведомят членовете на мултидисциплинарния екип на местно ниво.

На 11.09.2024 г. била проведена среща на членовете на Координационния механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, на която била анализирана събраната информация (л.53). На срещата присъствал и Кметът на [населено място], който отново посочил, че според неговите наблюдения братът на Г. е агресивен спрямо нея и цялостно всички в семейството имат дефицити и отношенията им са конфликтни. С оглед на това изразил становище, че най-добре за Г. е да бъде настанена в Център за деца, където ще бъде обгрижена и спокойна. Н. Г. Н. също заявила желание да бъде настанена в подходящо място, където ще има възможност да се подготвя спокойно за предстоящите матури и няма да бъде подложена на тормоз от страна на брат . Предвид изложеното, било взето решение непълнолетната Г. да бъде изведена от семейството, в което се отглежда и да се осигури спокойна и защитена семейна среда, с цел предпазване от злоупотреби, пренебрегване, нехуманно отношение и дискриминация, както и за недопускане на насилие спрямо нея. В тази връзка е прието, че следва да се предприемат спешни действия за изготвяне на необходимите документи за настаняване на непълнолетната в социална услуга от резидентен тип за деца в риск.

На 11.09.2024г. бил изготвен доклад за оценка на случаи и предприемане на мярка за закрила спрямо дете с идентични установявания и изводи (л.96), както и Индивидуална оценка на потребностите (л.55). Посочено е, че непълнолетната Г. е на 16 години, като физическото  развитие отговаря на определените норми за възрастта. Намира се в добро общо здравословно състояние. Достъпът на детето до медицински грижи се осигурява своевременно от г-жа Р. С., като същата има личен лекар в [населено място]. Г. не боледува често, няма установени хронични заболявания и специални потребности. До момента имунизациите са извършени по план.

По отношение на образованието е установено, че през учебната 2023/2024 година Г. е завършила девети клас в СУ "Христо Ботев” [населено място], като по данни от класната ръководителка, Г. е изпълнителна и посещава редовно учебните занятия. Справя се самостоятелно с подготовката на учебния материал и влага старание. Поддържа добри взаимоотношения със съучениците и преподавателите си. Спазва вътрешния ред и правилата в училищната среда.

Прието е за установено, че непълнолетната Г. е била обект на системно упражняване на физическо и психическо насилие от брат си Д. Я. С., като направените опити за подобряване на техните взаимоотношение не са довели до желания резултат.

Посочено е и че по данни от ДСП Айтос майката Х. Н. не е в състояние да осигури на непълнолетното дете среда с нужната стабилност и сигурност.

В резултат на извършено проучване на роднините на Х. Н. било установено, че никой от тях към момента не е в състояние да поеме трайни грижи за отглеждането на Г. – майката  е починала, не познава баща си, а с брат си почти не поддържат отношения. Установено било и че на територията на област Бургас няма налично професионално приемно семейство, което би могло да отговори на потребностите на непълнолетната Г. Н..

Директорът на ДСП Карнобат издал обжалваната Заповед № ЗД/Д-А-К-048/11.09.2024г., с която на основание чл.33, ал.1 и ал. 2 от ППЗЗД вр. с чл.30а от ЗЗД вр. с чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗД е прекратено настаняването на непълнолетната Г. Х. Н. в семейството на Р. С. и Й. С. и детето временно е настанено в РГДР „Ронкали“, [жк], зона Минерални бани, ул. Единадесета, за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. В мотивите на заповедта са възприети изцяло констатациите, посочени в изготвените в хода на административното производство социални доклади.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 11.09.2024 г., съгласно направеното върху същата отбелязване (л. 58) и е обжалвана пред Административен съд Бургас с жалба вх. № 9287/12.09.2024г.

В проведеното открито съдебно заседание детето Г. беше изслушано по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗД и заяви следното : Описа като задоволителен живота си в дома на семейството на Росанка и Й. С., които тя нарича баба и дядо. Заяви, че къщата им се обитава и от други роднини, вкл. и брат  Д.. Основно преките и непосредствените грижи по отглеждането  са полагани от бабата и лелята. Разказа за проблемното отношение на брат  към нея, вкл. с прояви на физическо насилие, и за неприемливите изисквания, които той  поставя. Откровено разказа, че поради лекомислие и след като е била манипулирана от непознат в социалните мрежи, си направила еротични снимки и ги изпратила на този непознат. Снимките били видени от брат , който още повече се настроил срещу нея. Детето направи самооценка на постъпката си, като заяви, че осъзнава грешката си. Разказа за условията в дома, в който е настанена и училището в [населено място], където е записана да учи. Определи като много добри условията, при които живее. Сподели за проблемите си с очите и че миналата седмица е водена на очен лекар, който установил намалено зрение. Д. Г. има мечта да стане медицинска сестра и тъй като се справя добре с биологията, счита, че ще успее да реализира мечтата си. Обича да играе волейбол.

Детето е наясно с така сложилата си ситуация в отношенията  с майка  : контактували са било лично, било по телефон; детето запазило топлите си чувства към майката, обича я, липсва му майчината грижа, но е приело, че е невъзможно да живее заедно с нея; допреди лятото на 2024г. майката не е проявявала желание да се грижи за нея, не се е интересувала от учебния процес, не е плащала средства за издръжката на нея и на брат ; давала  инцидентно дребни суми – по 10лв, като само веднъж  купила подарък – дрехи и чехли, а наскоро – мобилен телефон, който обаче задържала при себе си. Детето неколкократно заяви, че иска да живее при майка си.

От страна на ответника бяха представени съставените по време на проведения на 13.09.2024г. преглед медицински документи, в които е описано, че са установени нистагъм и атрофия на зрителния нерв и на двете очи, което е необратимо състояние.

На 17.09.2024г. е проведена консултация и с детски психиатър, който издал амбулаторен лист и етапна епикриза, в които е отразено обективно установеното състояние : психомоторно видимо спокойна, контактна, добре ориентирана всестранно, в развита реч, правилно построена, с добър запас от думи; разбира и отговаря на поставените въпроси, включва се в разговор, споделя преживяванията си; мисловният процес протича с леко забавен темп, но е правилно логически и граматически построен; спазва правилата, зачита авторитети; внимание, памет и интелект са вероятно на ниво граничен вариант. Препоръчано е включване в ресурсно подпомагане.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация –майката на детето, спрямо което е предприета мярка за закрила чрез настаняването му извън семейството. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.27а, ал.1 от ЗЗД и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Не е налице и пречката по чл.27а, ал.7 от ЗЗД, тъй като няма произнасяне от районния съд по реда на чл.28 от ЗЗД.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Директорът на ДСП Карнобат е материално и териториално компетентен да издаде заповед за настаняване извън семейството, тъй като настоящият адрес на детето Г. е в [населено място], а настоящ адрес по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗЗД е този, на който детето пребивава.

Решението е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.

Съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила, а и от страна на жалбоподателката не се твърдят такива, които да са основание за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт.

Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Прекратена е взетата спрямо детето Г. мярка за закрила настаняване в семейство на близки и е взета друга – настаняване в РГДР, съобразно правомощието по чл.30, ал.2 от ЗЗД, според който прекратяване на настаняването може да се извърши временно от ДСП до произнасянето на съда и в този случай ДСП може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. При промяна на мярката за закрила по чл.4, ал.1, т.2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28 – чл.30а от ЗЗД. В процесния случай са налице и двете материалноправни предпоставки за прекратяване на мярката настаняване на детето в семейството на близки, посочени в заповедта – тези по чл. 29, т. 8 и т.9 от ЗЗДет., а именно промяна на мярката за закрила и промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.

Посочената в заповедта разпоредба на чл.33, ал.1 от ППЗЗД предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл.33, ал.2 от ППЗЗД настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на ДСП, а на проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административният акт следва да бъде взет незабавно. Прилагането на специалната норма на чл.33, ал.1 от ППЗД изключва приложението на общия ред по АПК.

Жалбоподателката не оспорва прекратяване на мярката настаняване на делото в семейството на близки, а оспорва временното предприемане на друга – настаняване в социална услуга за резидентна грижа, като инвокира доводи, противопоставими на приетото от административния орган за липсата на родителски капацитет и възможност да полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си Г.. Заявява несъгласието си детето да бъде осиновено.

С оглед фактическите обстоятелства в заповедта и доводите в жалбата, съдът дължи извършване на преценка на комплекс от правнозначими обстоятелства, обобщени като принципа на „най-добър интерес на детето“, определение за който е дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗД.

Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Правата на детето са поставени под специална закрила както в националното, така в международното законодателство. Необходимостта от специална закрила на детето е обобщена в Преамбюла към Конвенцията за закрила на детето (Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г), в който е казано, че семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата, затова трябва да му бъде оказвана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото; за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство; детето трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в обществото и да бъде възпитано в духа на идеалите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации, и по-конкретно в дух на мир, достойнство, толерантност, свобода, равенство и солидарност; детето, поради физическата и умствената си незрялост, се нуждае от специални гаранции и грижи, включително подходяща правна защита, преди, както и след раждането си.

Тогава когато съществува риск за нормалното нравствено и физическо развитие, детето може да бъде настанено извън семейството в хипотезите на чл.25 от ЗЗД, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Съдът изцяло възприема становището на административния орган, че детето Г. се е оказало дете в риск, с оглед обяснението на това понятие, дадено §1, т.11 от ДР на ЗЗД, тъй като е жертва на насилие, вкл. и физическо, и съществува опасност от увреждане на неговото физическо и психическо развитие.

В §1, т.5 от ДР на ЗЗД с оглед преценка на най-добрия интерес неизчерпателно са изброени водещите критерии като : желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът, внимателно обсъждайки фактологията по делото, прецени, че майката, като единствен родител, не разполагат с достатъчен капацитет за отглеждане на детето Г., поради което правилно административният орган е постановил мярка за закрила настаняване в социална услуга за резидентна грижа, а не връщане на детето за отглеждане в биологичното му семейство, каквото искане е направено едва в жалбата до съда.

Както вече съдът посочи по – горе, най – добрият интерес на детето е комплексна преценка, като водещи са желанията и чувствата на детето. Неколкократно детето заяви по време на изслушването му в съдебно заседание, че желае да бъде върнато при майка му. Внимателният прочит обаче на обясненията сочи следното : Детето обича майка си и страда от липса на майчина грижа. Връзката майка – дете не е прекъсната с времето, макар и да няма присъщото  съдържание и плътност. След като е констатиран първият риск за детето Г., е утвърден план за реинтеграция на детето в биологичното му семейство и детето, без изричен акт, е върнато на майката му на 19.07.2024г. и именно затова майката е заявила желанието си да ползва подходящата социална услуга, с цел реинтеграция на детето в семейството. Само 14 дни по – късно детето е направило искане да бъде върнато при бабата и дядото, като е заявило пред социалния работник, че една вечер майката излязла с мъж (не със съжителя си), отишла да играе на машинки и не се прибрала цяла нощ, като има данни и за злоупотреба с алкохол. От изложеното явства, че детето е предпочело да се върне в [населено място], като е преценило, че там за него средата е по – сигурна, въпреки упражняваният от брат  физически и психически тормоз. Майката е заявила, че приема решението на дъщеря си и отказала ползването на социални услуги, защото е решила, че е безпредметно. С други думи, у майката липсва съзнание за необходимостта да положи грижи и усилия, вкл. като бъде подпомогната, за да се подготви за реинтеграция на детето в семейството.

Детето обясни, че досега майката не е пожелавала то да отиде да живее при нея, каквото желание се излага едва с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. Майката потвърди това, като обясни, че досега нямала възможност да гледа детето си. Желанието на детето да живее при майката, интерпретирано с оглед на изложената хронология, води до извод, че е реципрочно и в отговор на заявеното едва с жалбата искане на майката да отглежда детето Г.. Детето допуска, че ще се чувства добре при майка си, без да е сигурно, че това ще е така. Иска да има свой дом, в който да живее заедно с майка си, с надеждата, че няма да бъде изоставена отново. Обяснява, че  липсват както майка , така и бабата и дядото, което е нормална реакция от раздялата  с тях и поставянето  на съвсем ново място сред непознати за нея хора.

Майката обаче не е във възможност да се грижи за детето, което явства както от доклада, изготвен от ДСП Айтос, така и от поведението и действията , вкл. тези от последните два месеца. Отглеждането на детето предполага непрекъснати непосредствени чисто физически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. На следващо място, но без да бъдат степенувани по важност, са моралният облик на родителите и тяхната възможност да възпитат детето, които са определящи за преценката на родителската годност. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на родителите децата могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. От значение е отражението на поведението на родителите върху децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права, като е без значение дали е виновно, а дали съществува обективно.

Майката е полагала грижи както за детето Д., така и за детето Г. до смъртта на техния баща през 2010г., след което се е оказала в невъзможност да се грижи за тях, поради което и двете деца са настанени при бабата и дядото. Към момента вече е изтекъл период от 14 години, през който майката е устроила живота си така, че децата  не са част от него. Установила е през 2017г. съжителство с мъж, което продължава и понастоящем. Връзката  с детето Д. почти изцяло е прекъсната. Поддържа отношения с детето Г., но без някога да е проявявала желание да прибере детето при себе си. Чуват се по телефона и инцидентно се виждат. Не плаща издръжката, дори и в определения минимален размер от 115 лева. Майката реализира доход от около 1000.00 лева, които изцяло влага за задоволяване на своите и на съжителя си потребности, в т.ч. плащане на наем за жилището и съпътстващите плащания за електричество, вода и пр., лекарства за съжителя . Рядко е давала на детето Г. пари, а когато е давала, те са били символични суми от около 10 лв. През този [възраст] период е била спокойна, че децата  и в частност детето Г. са били отглеждани от бабата и дядото и тя не е осъзнавала родителския си дълг да поема макар и малка част от издръжката на децата. Напълно е била дезинтересирана от интелектуалното и нравствено развитие на детето Г., което впрочем е обяснимо с ниското  образователно ниво и невъзможността да осъзнае необходимостта детето Г. да се образова. В тази връзка е важно да се отбележи, че данните по делото сочат на добра успеваемост на детето Г. в училище и за формирани у нея цели, свързани с бъдещето и професионалното  развитие. През предстоящата учебна 2024-2025г. година детето Г. е ученичка в десети клас, която възраст предполага постоянно стимулиране на интелектуалното му развитие, изграждане на дисциплинираност и отговорност, подготовка за самостоятелно справяне и вземане на жизнено важни решения, тъй като детето Г. е на прага на зрелостта – след година и половина предстои да стане пълнолетна. Специалистът по психиатрия, извършил прегледа на 17.09.2024г., е установил интелект вероятно на ниво граничен вариант, което е обяснимо със социалната и педагогическата занемареност, докато детето се е отглеждало от Росанка и Й. С. и епизодичното присъствие на майката в живота на детето Г.. Тези интелектуални дефицити следва да бъдат компенсирани чрез подходящи образователни програми.

Освен това, при настаняването на детето в РГДР е установен сериозен проблем с очите, който е диагностициран при извършения преглед. С голяма доза вероятност може да се каже, че констатираната атрофия на зрителния нерв не е от скоро, но досега не е била установена и не са предприемани адекватни мерки този процес да не се задълбочава.

В чисто битов план, условията, които майката е състояние да предостави на детето Г., не са достатъчни, за да отговорят на нуждите на детето. Освен това, майката реализира доход в размер на минималната работна заплата, за който твърди, че досега е бил недостатъчен, за да издържа децата, а сега обяснява, че ще е достатъчен, което съдът намира за нелогично, произволно и неразумно. За нея липсват източници на други странични доходи. Майката декларативно заяви, че неин близък  подарявал плодове и зеленчуци, но липсват сигурни данни, че това е така.

С оглед изложеното и при преценка на доказателствата по делото, съдът намери, че най – добрият интерес на детето е защитен чрез настаняването му в РГДГ Ронкали, където са задоволени всички потребности на детето, поради което жалбата срещу заповедта в обжалваната  част следва да бъде отхвърлена.

Предвид заявеното от страна на майката да приеме детето за отглеждане в биологичното му семейство, съдът намира за необходимо да укаже, че ДСП Бургас и ДСП Айтос следва да предприемат интензивни мерки за реинтеграция на детето в семейството по реда на глава ІІІ от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция.

Тъй като жалбата е неоснователна, подлежи на отхвърляне искането на адвокат К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Т. Н., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], община Сунгурларе, настоящ адрес [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3, срещу Заповед № ЗД/Д-А-К-048/11.09.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Карнобат.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на адвокат К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.