РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Благоевград, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210201070 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. Р. с ЕГН ********** с адрес: с.С*,
община П* област Б* против Наказателно постановление (НП) №
BG09022024/5800/P8-129 от 25.06.2024г. на И.Д. Директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „П* (*), гр.С* оправомощен на основание
чл.189е ал.12 от ЗДвП и Заповед № РД-11-518 от 21.05.2024г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ, с което на жалбоподателя за административно
нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП във
връзка с чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
С жалбата се иска отмяна на наложеното наказателно постановление,
като жалбоподателят твърди, че процесното административно нарушение не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като липсват доказателства,
обуславящи авторството на деянието, респ. че жалбоподателя е бил водач на
процесното превозно средство, не е ясно конкретизирано мястото на
извършване на нарушението, липсва посочване в какво качество е ангажирана
отговорността на жалбоподател – на водач, на ползвател или на собственик.
1
Сочи се, че както АУАН, така и обжалваното НП са съставени при допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на санкционния акт,
както и наложеното наказание е прекомерно голяма и в нарушение на
материалния закон, доколкото за процесния пътен участък е заплатена тол
такса, но в по-нисък раземер.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно пР.ан не се явява лично,
представлява се от договорен защитник – адв. С. П., който подържа жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по
същество на делото, като претендира и заплащане на направените от
жалбоподателя разноски по делото за един адвокат.
Административнонаказващият орган, редовно пР.ан, чрез юрисконсулт
М. Н. оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и
излага становище по същество, като моли съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно пР.ана, не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата (лист 2 от делото) е подадена в законоустановения срок, на
09.07.2024г. пред Районен съд – Благоевград (по НАХД № 927/2024г. по описа
на Районен съд – Благоевград), след като санкционния акт е връчен на
жалбоподателя с Известие за доставяне на 03.07.2024г. (лист 8 от делото!и от
легитимирано за това лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.02.2024г. в 12.27 часа, длъжностни лица осъществяващи контрол
по спазване на задълженията за заплащане по Закона за пътищата, служители
в отдел ПТРР-Кулата, териториална дирекция „ТД Митница С*“ –
актосъставителя Е. К. К. и свидетеля по установяване на нарушението и
съставяне на акта М. К. К. спрели за проверка на път ГКПП - Кулата на трасе
изход от Република България, ППС товарен автомобил – влекач марка и модел
2
„Р*“ с рег. № ****, управляван от водача К. И. Р. с ЕГН **********. При
проверката било прието за установено, че на 21.01.2024г. в 15.16.07 часа,
водачът К. И. Р. ППС - товарен автомобил марка и модел влекач марка и модел
„Р*“ с рег. № ****с обща техническа допустима максимална маса над 3,5
тона, по път А-3, на Българчево, отсечка 90+219 км., засечено с контролно
устройство с идентификатор № 10102 на АПИ, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС е дължима, но не е заплатена
пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Извършеното
нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране на
пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10102, като за
същото е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3 от
Закона за движение по пътищата с номер на нарушението
0F99D0BD8042E0DE063041F160A3D8E от 21.01.2024г. в 15.16.07 часа, както
и е генериран снимков материал за извършеното нарушение.
Актосъставителят Е. К. К. приела, че в случая се касае за извършено
административно нарушение по чл.179 ал.3а от Закона за движение по
пътищата, поради което на място на проверката, в присъствието на свидетеля
по установяване на нарушението и съставянето на акта М. К. К. и на
нарушителя К. И. Р. с ЕГН **********, съставила на последния Акт за
установяване на административно нарушение № BG09022024/5800/P8-129 от
09.02.2024г.(лист 9-10 от делото). Акта се връчил на жалбоподателя К. И. Р.
срещу подпис и с разписка от 09.02.2024г. (лист 10 от делото), като със същата
му било указано, че в седемдневен срок има право на писмени възражения,
както и в 14-дневен срок има право да заплати компенсаторна такса в размер
на 750 лева, като в такъв случай ще бъде освободен от
административнонаказателна отговорност и няма да му бъде издавано
наказателно постановление. Жалбоподателят в акта не отразил обяснения или
възражения, единствено посочил „няма“. В указанията му срок за депозиране
на писмени възражения, такива не постъпили. Жалбоподателя не заплатил и
компенсаторната такса в указаният му срок. Въз основа на акта за нарушение,
на 25.06.2024 година И.Д. Директорът на Национално тол управление към
Агенция „П******, упълномощен на основание чл.189е ал.12 от ЗДвП и
Заповед № РД-11-518 от 21.05.2024г. на Председателя на Управителния съвет
на АПИ, като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващият орган, издал атакуваното Наказателно
3
постановление № BG09022024/5800/P8-129 от 25.06.2024г. (лист 4-7 от
делото), с което на жалбоподателя К. И. Р. с ЕГН ********** с адрес : с.С*,
община П* област Благоевград, за административно нарушение по чл.179
ал.3а от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3а от Закона
за движение по пътищата във връзка с чл.139 ал.7 от Закона за движение по
пътищата наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1800
(хиляда и осемстотин) лева. Административнонаказващият орган приел, че
след извършената проверка на жалбоподателят К. И. Р., като водач на ППС -
товарен автомобил влекач марка и модел влекач марка и модел „Р*“ с рег. №
**с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, на
21.01.2024г. в 15.16 часа, като ППС попадащо в категорията за което е
дължима пътна такса, е засечено на Българчево, път № А-3, отсечка 90+219
км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена такса по
чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС е регистрирано
нарушения – има тол декларация за преминаване, но платената категория е
по-малка от измерената. Посочено е, че място на нарушението по път А-3,
отсечка 90+219 км., за който се събират такси за изминато разстояние – тол
такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 680 на Министерски съвет
от 21.09.2022г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, както и че ППС е засечено с
контролно устройство с идентификатор № 10102 на АПИ. Така издаденото
наказателно постановление е изпратено за връчване на жалбоподателя К. И. Р.
с нарочно писмо изх. № 94-00-13598 от 27.06.2024г. на Директора на НТУ
(лист 3 от делото), като е получено от адресата с Извести за доставяне на
03.07.2024г. в 12.00 часа (лист 8 от делото), като в законоустановения срок –
09.07.2024г. в Районен съд по НОХД № 972/2024г. е постъпила за
разглежданата в настоящото производство жалба.
Приложените Заповед № ЧР-СП-364 от 20.05.2024г. на Председател на
Управителния съвет на Агенция „П** (лист 15 от делото) и Заповед № РД-11-
518 от 21.05.2024г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ (лист 16
от делото) удостоверяват материалната компетентност на издателя на
обжалваното наказателно постановление.
Приложената Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022г. на
Директора на Агенция Митници (лист 14 от делото) удостоверява
материалната и процесуална компетентност на актосъставителя.
4
Представена е справка от информационната система на за събиране на
пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10102 (лист 17 от
делото), като за нарушението от 21.01.2024г. в 15.16 часа е генериран
доказателствен запис по нарушение № **********, както следва: за дата и час
- 21.01.2024г. в 15.16 часа; тол секция – 10102; категория – N3, ППС с маса
над 12 тона, с 5 оси; тип нарушение – има тол декларация за преминаването,
но платената категория е по-малка от измерената; път А-3, отсечка 90+219
км.; посока – намаляващ километър; област – Благоевград; град – Българчево.
Записът е генериран в системата, съгласно чл.167а ал.3 от Закона за движение
по пътищата, както и са генерирани и приложени 2 броя снимков материал за
извършеното нарушение (лист 18 и 19 от делото), отразяващи заснет товарния
автомобил, с четими марка на влекача и преден регистрационен номер **.
Видно от Становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление (лист 51 от делото),
ведно с приложени таблица с получени и платени тол декларации за датата на
нарушението (лист 52 от делото) е, че за дата и часа на процесното нарушение
№ ********** от 21.01.2024г. в 15.16 часа от ППС с рег. № ***не получена
тол декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението,
поради което се приема, че нарушението е отчетено коректно.
Видно от Становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление (лист 62 от делото),
са платени тол декларации при процесното нарушение № ********** от
21.01.2024г. в 15.16 часа, като за ППС с рег. № **е заплатена тол такса за ППС
– камион над 12т. с 2 оси в размер на 0,39 лева, а заснетото ППК е с
допустима максимална маса на състав от превозното средство е камион над 12
тона с 5 оси и дължимата такса е 0,53 лева.
Представено е заверено копие от Свидетелство за регистрация, Част II
(лист 11-12 от делото) от което е видно, че влекач марка „Р*“ с рег. № **е
собственост на „Г*– П*, а ремарке с рег. № **са собственост на „П**.
Представено е копие на ЛК № **и СУМПС № **(лист 12 от делото) на
името на К. И. Р. с ЕГН **********, от което е видно, че жалбоподателя
притежава категории: АМ, В1, В, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ и Ткт.
Изложените фактически констатации, отразени в акта за установяване на
административно нарушение се потвърждават при разпита на актосъставителя
5
Е. К. К. и свидетеля по акта М. К. К., като същите са категорични, че по сигнал
от информационната система за ППС установили, че има генерирано
нарушение на път Е-79 и спрели за проверка в района на ГКПП Кулата
товарния автомобил, управляван от жалбоподателя. Запознали жалбоподателя
с регистрираното нарушение и сегмента на републиканската платена пътна
мрежа, за която нямало постъпили плащания, след което съставили акта за
установяване на нарушението, който се генерира от системата. При
проверката установили, че ППС се управлява от жалбоподателя К. И. Р.. На
същия било обяснено в какво се състои нарушението, че няма маршрутни
карти и тол декларации, на място на проверката му бил съставен акт, който му
се предявил и връчил. Жалбоподателят отразил в акта, че няма възражения да
му бъде съставен акт, като му било обяснено, че може в срок да представи
писмени възражения. Свидетелите са категорични, че при съставянето на акта
присъствали жалбоподателя, свидетеля при установяване на нарушението и
актосъставителя.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок от
връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество e основателна по следните съображения:
В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува
единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между
словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон.
Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Според разпоредбата на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както в
акта, така и в НП следва да е налице описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и да бъдат посочени
разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и да е
налице, както правно единство между обстоятелствената част описваща
6
нарушението, така и единство и безусловно съответствие в цифровата
квалификация на нарушението, посочено в акта и същата, посочена в НП. С
разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на
ППС от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и
заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл.179 ал.3а
от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са
изпълнили тези задължения. В конкретния случай описаното в АУАН и НП
деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна
разпоредба, а е посочена като нарушена санкционната норма на чл.179 ал.3а
от ЗДвП. Както в акта, така и в НП, за описаното нарушение следва да бъде
посочена нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на
нарушителя, това с кои свои действия коя норма на закона е нарушил.
Задължение на органа е съобразно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН да посочи законните
разпоредби, които виновно са били нарушени, което в настоящия случай не е
сторено. Последното води на извод, че описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, която
да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава
извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за
неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона. Извеждането на правната
квалификация от други налични по делото документи е недопустимо, като в
противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се
извличат изводите на административнонаказващия орган. Констатираното
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение,
което като правна последица обуславя отпадане на административната
отговорност спрямо жалбоподателя К. И. Р., като наказателното
7
постановление бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че при
така направените фактически констатации, че с обжалваното Наказателно
постановление санкционният орган неправилно и незаконосъобразно е
санкционирал жалбоподателя К. И. Р. за вмененото му административно
нарушение, за което е санкциониран на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП, тъй
като не се доказва по безспорен и категоричен начин същия да го е извършвал.
В случая безспорно е установено, че ППС - товарен автомобил марка и модел
„Р*с рег. № **с обща техническа допустима максимална маса на пътния
състав над 12 тона, с 5 оси, попадащо в категорията на ППС за което е
дължима такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, е засечено на
21.01.2024г. в 15.16 часа по път А-3, отсечка 90+219 км., включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса в
пълен обем, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, като подадените тол
декларации касаят по-малка категория и обуславят по-малко заплащане, в
случая вместо платените 0,36 лева е следвало да се заплатят 0,59 лева. На
същият автомобил с рег. № ***е извършена процесната проверка на ГКПП
Кулата, едва на 09.02.2024г. в 12.27 часа, като липсват дори твърдения, а още
по-малко каквито и да било доказателства, че към момента на извършване на
процесното нарушение, водач на това ППС е бил именно жалбоподателя К. И.
Р.. По никакъв начин административно наказващия орган не е установил, че
към момента на извършване на нарушението – 21.01.2024г. в 15.16 часа и към
момента на извършване на проверката – 09.02.2024г. в 12.27 часа, товарния
автомобил с рег. № Е9476НМ е управляван от един и същи водач, а именно
водача К. И. Р., като именно той е водачът, който е нарушил правилата за
движение по пътищата от платената републиканска пътна мрежа. Последното
обуславя изводи, че в случая не е установено по безспорен и несъмнен начин
авторството на процесното нарушение, както и липсата на негови обективни
белези от обективна страна. Абсолютно неясно остава на съда, въз основа на
какви доказателства, както актосъставителя, така и
административнонаказващият орган е възприел именно този жалбоподател за
лице, което има качеството на водача на ППС по смисъла на чл.139 ал.7 от
ЗДвП при извършване на нарушението. Ето защо, на тези основания съдът
намира, че така издаденото НП се явява недоказано от обективна и субективна
страна, неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и на това,
8
самостоятелно основание.
Делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски за
жалбоподателя, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, което съдът намира за допустимо и своевременно
направено, но недоказано по основание и размер. За да бъде уважено подобно
искане, следва поделото да са представени доказателства установяващи
основанието и размера на заплатения хонорар от една страна, а от друга
доказателства, че същият е заплатен на адвоката. В случая, по делото е
налично единствено писмено пълномощно, с което жалбоподателя Р. е
упълномощил процесуалния си представител – адв. С. П., но липсват данни за
размера на адвокатското възнаграждение, основанието и това, дали и как
такова възнаграждение реално е заплатено. Последното сочи на недоказаност
на претенцията за присъждане на разноски по делото, поради това искане се
явява неоснователно и съдът не дължи изрично произнасяне по него.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 т.1
и т.2 от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ BG09022024/5800/P8-129 от 25.06.2024г. на И.Д. Директора на Национално
тол управление към Агенция „П** оправомощен на основание чл.189е ал.12
от ЗДвП и Заповед № РД-11-518 от 21.05.2024г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с което на К. И. Р. с ЕГН ********** с адрес :
с.Струмешница, община П*, област Благоевград, за административно
нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП във
връзка с чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9
10