Решение по дело №280/2025 на Районен съд - Габрово

Делото е образувано въз основа на жалба (заведена с Вх. № Ц-03-4230 от 00.04.2025
година за Териториален отдел – Велико Търново на КЗП), подадена (чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия – гр.
София) от страна на жалбоподателя “УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, община Столична, област София, район „Възраждане“, кв. „Сердика“, ул.
„Гюешево“ № 14, против Наказателно постановление № ВТ-007354, издадено на
17.03.2025 година от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра,
Разград и Търговище, със седалище град Русе, към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите - София, с което за нарушение по
чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 3000 лева, на основание чл. 45, ал. 1 от
ЗПК. По съображения, които са изложени подробно в подадената жалба,
жалбоподателя е приел посоченото наказателно постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спада и
заплатено възнаграждение за адвокат, възлизащо на сумата от 1800 лева, чието
присъждане се търси въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждане на делото. В писмото,
чрез което тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено
становище (с вх. № 3080 от 28.04.2025 г. ) в съдебното производство, от нея се
прави искане за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна
също е направено искане за присъждане на разноски във връзка с осъществено
процесуално представителство по делото в размер на сумата от 150 лева, които се
претендират съобразно указаното в чл. 63д от ЗАНН. Освен същото, ответната по
жалба страна е направила и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения
адвокатски хонорар от жалбоподателя в случай, че (такъв е налице - допълнението е на
съда) и сумата по него надвишава минималния размер, който е предвиден в действащата
нормативна база по отношение на него.
След като съпостави данните в събраните при производството писмени и
гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
На 04.12.2024 година свидетелите Д.Б. и Н.С. - служители на структурното
звено на КЗП в град Габрово, извършили проверка в офис на „Уникредит Булбанк“
АД, който се намирал на улица „Радецка“ № 13 в същото населено място и бил
стопанисван от посочената банкова институция. Проверката е била осъществена във
връзка отправено искане от Председателя на КЗП с изх. № Ц-03- 11457/11.11.2024 г. и
представени документи с Рeг. № Ц-03-11457/18.11.2024 г., както и въз основа на издадена от
председеталя на КЗП заповед № 5938/03.12.2024 г., която не е приложена по делото. В
рамките на тази проверка, за която е съставен констативен протокол № К-2740797
(приложен на л. 90-93), е установено, че в обекта се извършват платежни услуги и
се предоставят кредитни продукти от кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, ЕИК: *********, по отношение на които стопанисващото офиса дружество е
действало в качеството на кредитен посредник. Заедно с изложеното е установено и това, че
на видно място в този офис са били поставени общи условия за отпускане на потребителски
1

кредити в левове и евро от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Тарифа за физически
лица (в сила от 20.11.2024 година) на „Уникредит Булбанк“ АД. Посоченото място
води до заключение, че същите (предвид тяхното месторазположение) са се
намирали на достъпно за посетителите в офиса.
Преди легитимирането на двамата проверяващи като длъжностни лица от КЗП, едния
от тях – свидетелката Д.Б., пожелала да получи информация за условията, които се прилагат
при отпускане на потребителски кредити и по конкретно тези, отнасящи се до получаване на
потребителски кредит в размер на 2000 лева със срок за погасяване шест месеца. Във връзка
с това искане служител на кредитора е предоставил обща информация чрез монитор, на
който е администрирал въпросния кредит, включващ лихвен процент -18,73 % (без превод,
без застраховка с електронно подписване) за съответен срок - 6 месеца, месечна вноска,
искана сума - 2000 лв., обща дължима сума- 2110,68 лева. След като в хода на разговора е
било уточнено, че във връзка с договора за кредит ще се сключи застраховка, служителя на
кредитора отново чрез администрирания от него монитор е показал основните параметри на
кредита с включена застраховка, срок - 6 месеца, вноска – 355,26 лева, искана сума - 2000
лева, общо дължима сума - 2131,56 лева, ГЛП – 16,48 лева (без превод на заплата). След като
св. Бороджиева решила да се възползва от предложението за предоставяне на кредит с
включена застраховка, служителя на кредитора предприема следните действия: копиране на
личната карта на длъжностното лице от КЗП и предявяване на копието за заверка с подпис;
изискване за предоставяне на електронна поща и телефонен номер, необходими за
изпращане на документите на тази поща за тяхното електронно подписване, след като св.
Бороджиева е пожелала тези документи да бъдат разпечатани на хартия, служителя на
кредитора е заявил, че в този случай ГЛП ще се промени с 1 % и отново чрез монитора е
предоставил таблица с отразена промяна на ГЛП - 17.48 %; предявяване за подпис на искане
за предоставяне на кредит № 654788,. включващо декларации за обработка на лични данни и
получаване на преддоговорна информация във форма на Стандартен европейски формуляр,
без СЕФ да е предоставен. След подписване на искането, служителя на „УниКредит
Булбанк“ АД е изискал заплащане на такса от 15,00 лева за кандидатстване за кредит, при
което св. Бороджиева се е легитимирала като длъжностно лице на КЗП и е съставила
посочения по-горе констативен протокол № К-2740797.
До изискването за заплащане на такса за кандидатстване за кредит в размер на 15,00
лева, на длъжностните лица от КЗП не е предоставена предварителна информация чрез
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за нито един от трите варианта на искания кредит.
Едва след представянето на същите като такива, лицето, вписано в констативния протокол и
служител на „Уникредит Булбанк“ е предоставил три стандартни европейски формуляри с
основните характеристики на предложенията за потребителски кредити, съобразени с
предпочитанията, както следва: СЕФ със следните условия на договора - кредитор -
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. с общ размер на кредита 2000 лв., срок на
договора - 6 месеца, размер на месечна вноска 351,45 лева, без включена застраховка, ГЛП
18,73%, ГПР - 25,91%, обща дължима сума – 2108,69 лева; СЕФ със следните условия на
договора - кредитор - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с общ размер на кредита
2 000 лева, срок на договора - 6 месеца, размер на месечна вноска 354,97 лева, с включена
застраховка „Кредитна протекция Плюс“, ГЛП 16,48%, ГПР - 30,39%., обща дължима сума -
2129,82 лева; СЕФ със следните условия на договора - кредитор - „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, общ размер на кредита 2000 лева, срок на договора - 6 месеца, размер на
месечна вноска 355,94 лева с включена застраховка „Кредитна протекция Плюс“, ГЛП
17,48%, ГПР - 31,65%., обща дължима сума - 2 135,66 лева.
Кредитния консултант е заявил, че тъй като основните параметри на кредитите са
предоставени чрез „Финансова таблица“ на монитора и е изразено желание за сключване на
договор, не е предоставен СЕФ, който впоследствие е щял да бъде предоставен, заедно с
2

договора за потребителски кредит.
Лицето вписано в констативния протокол и служител на „Уникредит Булбанк“ АД е
заявило, че за отпускане на потребителски кредит е необходимо разкриване на
разплащателна сметка, за която се дължи съответна такса (в предложения вариант в размер
на 3,33 лева на месец), а единствената такса, която се събира, е била такса за кандидатстване,
възлизаща на 15,00 лева. Във връзка с искането за предоставяне на проекто-договор е
заявено, че такъв може да бъде предоставен след одобрението на кредита и заплащане на
таксата от 15 лева.
В хода на проверката е изискано да се представят извлечения от финансовите
таблици, чрез които се предоставя информация за параметрите на отпусканите кредити, но е
било заявено, че не могат да бъдат принтирани.
С констативния протокол е наредено да се представят документи във връзка с
извършената проверка на 04.12.2024 година, както и във връзка с представени документи в
КЗП София с Рer. № Ц- 03-11457/18.11.2024 г.
Във връзка с извършената проверка с писмо per. № Ц-03-11457 от 09.12.2024 година
от кредитора са изискани допълнително документи.
На 13.12.2024 година в КЗП са постъпили документи от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД,. заведени с Рeг. № Ц-03-11457 от същата дата, заедно с придружително
писмо, с което кредитора е заявил, че не начислява допълнителни такси за сметка на
потребителите и в тази връзка дружеството няма тарифа, още повече, че като небанкова
финансова институция няма задължение за изготвяне на такава.
Като се е базирал на изложените обстоятелства, както и на извършената проверка и
представените документи на 04.12.2024 година, актосъставителя е приел за установено, че
кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с ЕИК: *********), чрез кредитния
посредник „Уникредит Булбанк“ АД (с ЕИК *********) е изисквал заплащане на такса за
предоставяне на преддоговорната информация по чл. 5, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от ЗПК на хартиен
носител. Във връзка с това е посочил, че в конкретния случай при отправено искане за
предоставяне на кредит № 6547888/04.12.2024 година в размер на 2 000 лева, за срок 6
месеца, с размер на месечна вноска 354,97 лв., включена застраховка „Кредитна протекция
Плюс“, ГЛП 16,48%, ГПР – 30,39%, след искане документите във връзка с кредита да се
предоставят на хартиен носител, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
променил условията на договора за потребителски кредит, като променя ГЛП, увеличавайки
го с един процентен пункт, т.е. от 16,48% на 17,48%, което е довело води до увеличаване на
ГПР (31,65%) и промяна на размера на месечната вноска на 355,97 лева. След направени
изчисления - 2135,66 лева (обща дължима сума при електронно подписване) - 2129,82 лева
(обща дължима сума при хартиен носител) = 5,84 лева, т.е. за да получи документите във
връзка с искания кредит, включващи преддоговорната информация (СЕФ) и договор на
хартиен носител, потребителят ще заплати такса в размер на 5,84 лева. събирана като
процент от месечната вноска за погасяване на кредита, т.е. кредиторът не предоставя
преддоговорната информация по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК безвъзмездно на хартиен носител,
а изисква заплащането на такса, чиито размер се влияе от размера на отпуснатия кредит.
Тази такса се явява скрита такса и води до допълнително обогатяване на кредитора, а с тези
си действия същия кредитор нарушава чл. 5, ал. 4 от ЗПК. За нарушението е счел, че същото
е извършено на 04.12.2024 г. в гр. Габрово.
С писмо изх. № ВТ-03-39/14.02.2025 г. (приложено копие на л. 19) до управляващите
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София е изпратена покана за явяване на
същите или на упълномощено от тях лице за съставяне на акт за установени нарушения на
изискванията на ЗПК. Описаните в предходния абзац констатации са отразени и в акт за
установяване на административно нарушение с правна квалификация по чл. 5, ал. 4 от ЗПК
3

№ 007354 от 27.02.2025 г. (приложен на л. 27-30), който е бил съставен в личното присъствие
на упълномощено (съобразно намиращото се на л. 98 пълномощно) от законните
представители на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София лице, на което е бил
предявен и подписан от него, след като то се е запознало с отразените в същия констатации
във връзка със самото нарушение. При предявяване на акта това лице не е изложило
конкретни възражения против акта, като писмени такива (с Вх. № Ц-03-2818/07.05.2025 г.,
приложени на л. 63-66) срещу него са били подадени в допълнителния седемдневен срок по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. От намиращото се на л. 26-27 писмено становище от 17.03.2025
година на Началника на ТО Русе към КЗП за областите Русе, Силистра, Разград и
Търговище) е видно, че те не са били уважени от административно-наказващия орган. По-
късно, въз основа на акта и на останалите приложени материали по административно-
наказателната преписка е било издадено и описаното наказателно постановление, което се
явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Данните, които са отразени в копията от писмените материали на л. 52-53 по делото
сочат, че екземпляр от наказателното постановление № ВТ-007354 е бил получен от
жалбоподателя на 24.03.2025 година. Жалбата против същото постановление (според
отразените в нея данни за входящ № и дата) е постъпила при административно-наказващия
орган на 07.04.2025 тодина, или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН
и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, който е следвал датата за неговото получаване. С
оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо
(оправомощено за целта) лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а
разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на това
постановление, макар и не изцяло въз основа на всички съображения, които се поддържат по
повод на него.
Приложените писмени материали водят до извод, че при съставяне на акта за
установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление
са спазени относими към него разпоредби в ЗАНН и ЗПК. Актът е съставен от надлежно
упълномощено (чрез заповед, приложена на л. 142) лице – служител в учреждение,
натоварено (според отразеното в чл. 41, ал. 1 от ЗПК) с контролни функции по
изпълнението на този закон, преди края на тримесечния срок, който е започнал да тече от
деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от извършване на
описаното в него административно нарушение. Обжалваното наказателно постановление е
издадено в рамките на отразения по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН шестмесечен срок,
започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на самото нарушение. От
аспект на указаното в чл. 55, ал. 2 от ЗПК то също следва да се приеме за издадено от
компетентен орган, тъй като упълномощаването (чрез приложената на л. 143-144 по делото
Заповед № 1137 от 29.01.2025 година на Председателя на КЗП, която е упомената и в самото
постановление) на друго (Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра,
Разград и Търговище със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП) различно
длъжностно лице от ръководителя на същата комисия за тази цел, не противоречи както на
чл. 8, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и
индустрията и на нейната администрация (Обн. ДВ бр. 49/16.06.2006 г., в сила от 10.06.2006
г., изм. и доп., бр. 95/20.11.2007 г., в сила от 20.11.2007 г., изм., бр. 33 от 28.03.2008 г., в сила
от 1.04.2008 г., изм. и доп., бр. 80/09.10.2009 г., изм., бр. 48 от 25.06.2010 г., бр. 52 от
08.07.2011 г., в сила от 01.08.2011 г., изм. и доп., бр. 22 от 16.03.2012 г., изм., бр.
14/18.02.2014 г., в сила от 18.02.2014 г., изм. и доп., бр. 32/05.05.2015 г., в сила от 05.05.2015
г., бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г., изм., бр. 36 от 13.05.2022 г., бр. 53 от
08.07.2022 г., в сила от 08.07.2022 г., бр. 81 от 24.09.2024 г., в сила от 01.10.2024 година, изм.
4

и доп., бр. 94 от 05.11.2024 г., в сила от 05.11.2024 година), така и на предвиденото в
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗПК. При извършената проверка съдът констатира, че на
интернет страницата (www.kzp.bg) на КЗП – град София не е публикувана информация,
определяща местоположението и териториалния обхват на съответните звена в страната към
Главна дирекция „Контрол на пазара“, каквато би следвало да има съобразно указаното в чл.
13, т. 1 от Устройствения правилник на КЗП. Независимо от нейната липса не би могло да се
счита, че дейностите, свързани с извършването на проверката, при която е установено
административното нарушение и издаването на обжалваното НП за него, са осъществени от
длъжностни лица на КЗП, които не са притежавали необходимата териториална
компетентност от аспект на съответното населено място, в което нарушението е
осъществено. И това е така, тъй като от посочената по-горе заповед е видно, че на
Началника на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе при
ГД „КП“ е предоставено право да издава наказателни постановления за нарушения по ЗПК,
които се явяват установени с актове, съставени не само от служителите на териториалните
отдели за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, но и за тези, които са били
съставени от служители в звената, отнасящи се до областите Плевен, Ловеч, Габрово и
Велико Търново, към които очевидно спада и гр. Габрово като място за извършване на
административното нарушение по чл. 5, ал. 4 от от ЗПК. Във връзка с изложеното не са
налице основания да се счита, че при съставяне на акта и разглеждане на административно-
наказателната преписка, както и при издаване на наказателното постановление, са били
допуснати нарушения на въведените от закона изисквания по отношение на тях, вкл. и на
такива по чл. 48, ал. 1 от ЗАНН.
Данните в приложените по делото материали сочат, че предлаганите на 04.12.2024
година в офиса на улица „Радецка“ № 13 в гр. Габрово кредитни продукти на
кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не са били предоставяни от него, а от
„Уникредит Булбанк“ АД София. От отразеното в обстоятелствената част на съставения акт
за установяване на административното нарушение, е видно, че действията, за които
административнонаказващия орган и актосъставителя са приели, че осъществяват състава на
описаното в същите нарушение, са били извършени от лице – Симона Станева, което е
определено като служител на „Уникредит Булбанк“ АД, т.е. на юридическо лице, действало
в качество на кредитен посредник при предоставяне на кредита и преддоговорната
информация във връзка с него, което се явява различно от жалбоподателя „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – София. Доколкото това е така, а по делото липсват
доказателства, които да установяват, че Симона Станева е била служител на
санкционираното чрез постановлението дружество, следва да се приеме, че
административно-наказателната отговорност на същото е била реализирана в противоречие
с установените в закона изисквания по отношение на нея. И това е така, тъй като
безвиновната отговорност на юридическите лица би могла да се носи от тях само при
извършени действия или проявено бездействие от страна на субекти, които са назначени и
работят като техни служители на трудово правоотношение, но не и за действия на лица,
които не са такива и за изпълнението на чиито служебни задължения (поради липсата на
трудово и/или друг вид правоотношение с нарушителя, характеризиращо се с йерархична
субординация) това юридическо лице не би могло да отговаря, след като не организира по
никакъв начин дейността му или не съблюдава за нея поради други предпоставки, водещи до
подчиненост на нарушителя по отношение на него. В полза на подобно заключение е и
предвиденото в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, от което е видно, че те имат за
адресат „кредитора или кредитния посредник“. Тъй като в казуса е безспорно установено, че
„Уникредит Булбанк“ АД е действало в качеството на кредитен посредник на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД, а сключването на договора за кредит се явява извършено от
служител на кредитния посредник, то и безплатното предоставяне на съответната
предоговорна информация на хартиен носител е било задължение на работещото при
5

кредитния посредник лице. Ако се приеме противното и се счете, че в случаите, в които има
сключване на договор за потребителски кредит чрез кредитен посредник, за изпълнението на
задълженията по чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗПК отговаря не само търговецът, но и
кредитния посредник, това би означавало задължението да важи едновременно за всеки един
от тях, което противоречи на съюзът „или“, използван в нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК. При
това положение е очевидно, че при сключване на договор за кредит чрез кредитен
посредник, отговорността за спазването на предвиденото в чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗПК
се носи от кредитния посредник. Основание за такъв извод дават не само изложените по-
горе съображения, но и обстоятелството, че именно кредитния посредник чрез свой
служител (а не търговецът, явяващ се едновременно с това и кредитор) е онзи субект, който
реално изпълнява (или не изпълнява) съответните фактически действия по предоставяне на
преддоговорната информация на потребителя. Тъй като те не са били осъществени от
служител на кредитора, санкционирането на последния е извършено в нарушение на закона,
което налага атакуваното наказателно постановление да се отмени.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на разноски, които (според приложения на
л. 172 договор за правна защита и съдействие и намиращите се на л. 173-174 материали) са
направени действително от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - София във
връзка с упълномощаване на процесуален представител – адвокат от АК София, който е
представлявал дружеството в производството по настоящото дело. Вписаната в тях сума (от
1800 лева) е заплатена с 20% ДДС, но дори и без стойността на този данък тя надвишава с
900 лева възнаграждението за съответния вид дело, което е предвидено в разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Като
се базира на това обстоятелство и на вида на самото осъществено процесуално
представителство, което (макар и да се явява свързано с изготвяне на една пространна по
нейното съдържание жалба) не се характеризира със значителни затруднения, обективно
възникнали заради фактическата или правна сложност на делото, както и на липсата на
лично присъствие на упълномощено по договора лице в съдебната зала, съдът прие, че
направеното искане за неговото намаляване ще следва да се уважи. При тези съображения и
указаното в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената Наредба
(в редакцията на същата по ДВ бр. 14/18.02.2025 г.) прие, че от действително направените
разноски ответната по жалба страна ще следва да заплати на дружеството сума в размер на
1000 лева, съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и че искането за присъждане на разноски
над нея следва да се остави без уважение (като неоснователно) в останалата част.
Претенцията за присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално
представителство, която е направена от процесуалния представител на ответната по жалба
страна, е неоснователна, тъй като предвидените за това предпоставки по чл. 143 от АПК не
са налице. Поради това тя следва да се остави без уважение като такава по отношение на
целия свързан с нея размер.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

6

Номер на акта:	78
Дата:	5 юни 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200280
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 април 2025 г.

Решение по дело №280/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите