О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 14.08.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в закрито заседание, проведено на 13.08.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Н. Неделчева
ч. гр. дело №1315 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на адв. В.Ж., ликвидатор на Гафи ООД срещу определение №4843/12.04.2019г.,
постановено по гр. дело №4836/2018г. по описа на ВРС. Жалбоподателят моли
определението да бъде отменено, а молбата му за възстановяване на срок на осн.
чл. 64 и сл. ГПК-уважена. Излага, че в определението липсват мотиви, от които
да става ясно действителната причина за отказа за възстановяване на срока.
Твърди, че едва на 18.01.2019 г. се е запознал с материалите по делото, като тогава
е получил препис от исковата молба и приложенията. В тази хипотеза твърди, че
става дума за нередовно уведомяване. Излага, че от 2015г. на дружеството е назначен
ликвидатор, който надлежно е вписан, поради което е изцяло незаконосъобразно
уведомяването за образуваното дело на адреси, на които всъщност няма такова
търговско дружество. Счита, че с отказа, постановен в обжалваното определение
безспорно са нарушени правата на представляваното от него дружество, като предвидената
в закона процедура по възстановяване на срок е единствената възможност за
защита на ответното дружество, която ще осигури справедлив процес. По
изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде уважена
молбата му по чл. 64 и сл. ГПК, както
бъде възстановен срока по чл. 131 ГПК.
Чрез
депозирания срещу частната жалба писмен отговор, ответната страна оспорва
частната жалба като излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че жалбоподателят,
в качеството си на ответник не е доказал наличието на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее като причина за пропускане на
срока по чл. 131 ГПК. На следващо място излага, че адресът на офиса на
ликвидатора на търговеца не е адрес, който се вписва в Търговския регистър,
независимо, че е посочен в акта за назначаването му, поради което и не е адрес
за призоваване на търговеца. По изложените съображения моли определението, с
което е отказано възстановяването на срок да бъде потвърдено.
Съставът на Окръжен съд гр.Варна намира, че частната жалба е подадена
от легитимирана
страна, в преклузивния
едноседмичен срок, насочена е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 274 ГПК, предвид което се явява процесуално
допустима.
За да се произнесе по нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е започнало по иск с правно основание чл. 108
ЗС, предявен от „Златни пясъци“ АД срещу „Гафи“ ООД / в ликвидация/.
С разпореждане № 18957/18.05.2018г., съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата да
се връчат на ответника за отговор. Първото съобщение е било изпратено за
връчване на посочения в исковата молба адрес на ответника в гр. София, ул.
Момина чешма №18. Видно от отбелязването на дл. лице, адресът е бил посетен
многократно, като са събрани данни, че ответникът няма офис на този адрес. От
служебно изготвената от съда справка се установява, че посоченият в исковата
молба адрес на ответника съвпада с вписания в Търговския регистър, поради което
съдът е постановил ново връчване на адреса, с указание ако представител на
ответника не бъде открит на адреса, то да се залепи уведомление. С оглед
указанията на съда, адресът отново е бил посетен многократно, като на
10.09.2018г. е залепено уведомление по чл.50, ал.4 ГПК.
След като съдът е установил, че в ТР е посочен адрес за кореспонденция
с НАП /гр. София, ул.П.Парчевич №42, ет.2/, различен от посочения като седалище
и адрес на управление, то е постановил препис
от исковата молба и доказателствата да се връчат на този адрес. Видно от
извършеното отбелязване на дл. лице по призоваването, при посещение на адреса
на 16.10.2018г, е събрана информация, че на адреса няма офис на ответното
дружество.
При така проведената процедура, с разпореждане от 24.10.2018г. първоинстанционният
съд е приел за редовно връчването на
съдебните книжа на ответника, на осн. чл.50, ал.4 ГПК, и е постановил, че срокът
за отговор за ответника започва да тече, считано от 24.09.2018г. (две седмици
след залепване на уведомлението от 10.09.2018г.), като същият изтича на
24.10.2018г.
На 15.11.2018г. е депозирана молба от ответника, чрез ликвидатора, с
която е посочил адрес, на който желае да бъде уведомяван, и на който да бъде
бъдат връчвани книжа.
С молба от 18.01.2019, ответникът „Гафи“ ООД, ЕИК ********* (в ликвидация) със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Слатина, ул. Момина чешма №18 е поискал възстановяване на срок по чл. 131 ГПК за депозиране на писмен
отговор. В тази връзка излага, че съдебните книжа били получени от него едва на
18.01.2019г.
С обжалваното определение, ВРС е отказал
възстановяването на срока по чл. 131 ГПК, след като е приел, че не се
установява наличието на обективни причини, възпрепятствали ответника да
депозира писмен отговор в срок.
Настоящият състав напълно споделя
мотивите на първоинстанционния съд.
Налице са всички
предпоставки за да бъде прието, че е налице редовно връчване на книжата на ответника
по условията на чл. 50, ал.2 ГПК. Първоинстанционният съд е направил всичко необходимо
с оглед обезпечаване на редовното връчване на книжата. Същите първоначално са
били изпратени на адреса на управление, посочен от ищеца, а след връщането на
невръчената призовка е била извършена справка в Търговския регистър, при която
се установява, че адресът, посочен от ищеца съвпада с вписания в ТР, след което
е разпоредено ново връчване на същия адрес с изрични указания към дл. лице по
призоваването в случай, че при посещението не бъде открит представител или
служител, на адреса да бъде залепено уведомление.
Видно от върнатия
отрязък, дл. лице е посетило адреса на три различни дати, след което е залепило
уведомление, и след изтичане на 2-седмичия срок е върнало призовката в цялост.
С разпореждане №39411
от 05.10.2018г. /стр. 122/, след като е установил, че в ТР е посочен адрес за
кореспонденция, различен от адреса на управление, съдът е разпоредил съдебните
книжа за ответника да бъдат изпратени на този адрес.
Дл.лице е върнало
призовката в цялост, след като е посетило адреса на 16.10.2018г., при което е
извършило отбелязване, че на посочения адрес няма офис на фирмата, нито на
ликвидатора.
С разпореждане от 22.10.2018г., съдът е приел,
че на дружеството редовно са връчени книжата при условията на чл. 50, ал.4 ГПК,
и е разпоредил делото да се докладва след изтичане на срока по чл. 131 ГПК за
насрочване.
На 15.11.2018г. ликвидаторът- адв. Ж. е
посочил, че до момента не е бил уведомяван за делото, като моли всички книжа да
бъдат изпращани на посочения в молбата
адрес.
С определение от
15.11.2018г. делото е нарочено за разглеждане в о.с.з. на 25.01.2019г. молба от
17.01.2019г., ликвидаторът е поискал да му бъдат предоставени копия от ИМ и
доказателствата, след което- с молба от 18.01.2019г. е поискал възстановяване
на сока за подаване на писмен отговор.
Въззивният състав
намира, че не се установява наличието на особени непредвидения обстоятелства
довели до пропускането на срока за подаване на писмен отговор, по см. на чл.
64, ал.2 ГПК.
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение при изпълнение на процедурата по чл. 47 и чл. 50 ГПК във връзка с редовното връчване на книжата на ответника. След справка в ТР
е установил, че вписаният адрес на управление съвпада с посочения в ИМ, след
което е разпоредил ново връчване на същия адрес със залепване на уведомление.
При връщане в цялост
на призовката е разпоредил ново връзване на адреса за кореспонденция, посочен в
ТР.
Действително, за
ликвидатора може и да не съществува задължение да променя адрес на управление
на дружеството, но и за съда също няма задължение да издирва адреса на
ликвидатора.
Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК,
мястото на връчване на ЮЛ е последният посочен в търговския регистър адрес.
На посочените в
регистъра два адреса са били изпратени съобщения, дл. лице е постило същите
няколко пъти в продължение на 1 месец, след което е залепил уведомление в
изпълнени на указанията на съда, съответстващи на разпоредбата на чл. 47 ГПК.
Правилно
първоинстнционният съд е приел, че ответното дружество е редовно уведомено с
приложение на фикцията, установена в разпоредбата на чл. 50, ал.4 ГПК.
Липсват основания с
оглед на които да се приеме, че за ответника са били налични особени
непредвидени обстоятелства, попречили му да спази срок за подаване на писмен
отговор. Ответникът не би могъл да черпи да права от собственото си неизправно
поведение. Т.е. след като ликвидаторът не е изпълнил задължението за вписване
на актуален адрес на управление на дружеството или друг, адрес за
кореспонденция не може да твърди, че призоваването на адреса, вписан в ТР,
извършено в съответствие с разпоредбите на чл. 47 и чл. 50 ГПК е нередовно, в
резултат на което не е могъл своевременно да разбере за образуваното дело.
Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №4843/12.04.2019г., постановено по гр. дело
№4836/2018г. по описа на ВРС, с което е отказано възстановяване на срок по чл. 131 ГПК на ответника „Гафи“ ООД, ЕИК ********* (в ликвидация), на осн. чл. 64, ал.2 ГПК
Определението може да се обжалва
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: