РЕШЕНИЕ  

 

№                              30.10.2017 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  двадесет и  девети септември, две хиляди и  седемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №3748  по описа за   2016  година.

 

 

Предявен е иск е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК от ищеца „В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от ликвидатора А. И. У.,срещу В.Н.Й., ЕГН- **********, с адрес: ***.

В подадената искова молба се твърди, че ищцовото дружество подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника В.Н.Й., ЕГН- **********, с адрес: ***, по което било образувано ч.гр.д. № 2965/2016г. по описа на Районен съд - Пазарджик. По делото била издадена Заповед № 1708 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която на ответника по настоящата искова молба В.Н.Й., ЕГН- **********, с адрес: *** било разпоредено да заплати на „В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от ликвидатора А. И. У., да заплати главница в размер на 268,26 лв. /двеста шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, мораторна лихва върху главницата в размер на 16,85 лв./ шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 10.07.2015 г. до 27.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 145,00 лв./ сто четиридесет и пет лева/, съдебно - деловодни разноски по делото ( от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 120 лв. /сто и двадесет лева/ адвокатски хонорар).

Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок от ответника по настоящата искова молба постъпило възражение, поради което възникнал правния интерес да се предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че представляваното от процесуалния представител дружество„В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от ликвидатора А. И. У. било оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответникът бил потребител по смисъла на същия закон, същият бил титуляр на партида с абонатен номер № *********.

Твърди се в исковата молба, че са налице договорни отношения между ищцовото дружество и ответника по настоящата искова молба по силата на Договор № ********* от 04.09.1998 г., като в отношенията между страните били приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. - точка 26.

Твърди се в исковата молба, че ответникът бил ползвател на ВиК услуги, титуляр на партида с абонатен номер № *********, които не е заплатил към датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в Регистратурата на Районен съд - Пазарджик. Същият бил абонат на дружеството с абонатен № ********* за обект, находящ се в с.Динката, общ. Лесичово, на който извършвали доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчните води от имота, за което са издадени 8 бр. месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 09.06.2015 г. - 27.07.2016 г. от „Водоснабдяване и канализация-в ликвидация" ЕООД - в ликвидация, изискуеми съгласно чл. 31, ал.2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № 071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл. 33, ал.2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

В противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на няколко години не бил заплащал доставеното от ищцовото дружество количество питейна вода и отвеждане на канална вода.

Твърди се в исковата молба, че общата дължима сума била в размер на 285,11 лв. /двеста осемдесет и пет лева и единадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сума в размер на 268,26 лв./двеста шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ -главница по неплатени месечни фактури, съгласно счетоводна справка, дължими по договор за доставка на питейна вода, мораторна лихва върху главницата в размер на 16,85 лв. /шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 10.07.2015 г. до 27.07.2016 г. Претендира се и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението - 24.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 145.00 лева- лева - 25.00 ДТ и 120 лева адвокатски хонорар и разноските в настоящето производство в това число адвокатски хонорар в размер на 360 лева и 25.00 лева - ДТ.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника В.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на „Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от законен представител - ликвидатор А. И. У. по Заповед № 1708 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2965 по описа на Районен съд - Пазарджик за 2016 г. за сумите - главница в размер на 268,26 лв. /двеста шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, мораторна лихва върху главницата в размер на 16,85 лв. /шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 10.07.2015 г. до 27.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 145,00 лв./ сто четиридесет и пет лева/, съдебно - деловодни разноски по делото ( от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 120 лв. /сто и двадесет лева/ адвокатски хонорар).

Сочат се доказателства. С оглед становището на ответника, моли се съдът да даде възможност на ищеца да ангажира и други доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от  процесуалния представител на ответника В.Н.Й., с който същия счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Ответникът оспорва претендираната от ищеца  сума като неоснователна и недоказана. Твърдението в исковата молба, че между „В и К- в ликвидация" ЕООД и ответника имало сключен договор, по силата на който и двете страни черпели права и задължения и че този договор бил сключен под №*********/04.09.1998г., тогава, когато управител на фирмата било друго лице - не можело да се прочете, тъй като Договорът бил неясен и нечетлив. Настъпили били редица промени, отразени в Търговския регистър, относно представителната власт на дружеството. Като управител на „В и К- в ликвидация" ЕООД в момента действал инж. А. И. У., следователно описания по-горе Договор между „В и К- в ликвидация" ЕООД и ответника, бил сключен с друг управител, а след настъпилата промяна следвало да се сключи нов договор между ищеца с новия законен представител.

В отговора на исковата молба не се оспорва, че ответникът ползвал услугите на „В и К- в ликвидация" ЕООД, но се оспорва сумата. При отчитане на изразходваното количество вода на водомера следвало да присъства и собственика, за да се запознаел с отчетеното, в резултат на консумираната вода. В продължение на месеци, през 2015г., ответникът не знаел кога и кой отчитал количеството изразходвана вода. Няколко месеца поред - три или четири, през 2015г., когато ответникът отивал да получи пенсията си и да заплати сумите за изразходвано количество ел.енергия и вода, служителката в пощата в с. Динката му казвала: „за ток имаш толкова и толкова пари, за водата няма отразено". На въпросът му защо е така, тя казвала, че не може да му отговори, тъй като на компютъра нямало отбелязване. Това продължило няколко месеца, след което получил писмо, че следвало да заплати 268 лв.

Моли се съдът да остави исковата молба без движение, за да конкретизира ищецът месеците и годините, както и за всеки месец какви суми се претендират. В случай, че исковата молба не се конкретизирала, моли се съдът да постановите решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Твърди се в отговора на исковата молба, че от 15.08.2015г. ответникът не ползвам услугите на „В и К- в ликвидация" ЕООД, тъй като притежавал хидрофорна помпа, за което представя Гаранционна карта.Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложения по делото заверен препис на Договор за определяне на условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и взаимоотношенията между доставчика и абоната № ********* от 04.09.1998 г.,е видно,че са  налице договорни отношения между ищцовото дружество и ответника Й.. Установява се,че ищцовото дружество „В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от ликвидатора А. И. У., е  оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответникът е потребител по смисъла на същия закон, като  същият е титуляр на партида с абонатен номер № *********.

От приложената към исковата молба и приета  по делото счетоводна справка извлечение се установява, че към 17.10.2016г., задълженията на абоната В.Н.Й., ЕГН- ********** възлизат на сума в общ размер на 285.11лв.

По делото са приети общи условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,ал.1,т.5 ЗРВКУ с решение №ОУ-071/17.07.2006г. и решение №ОУ-09/11.08.2014г.

От материалите по ч.гр.дело №2965/2016г. по описа на РС-Пазарджик се установява, че  ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника В.Н.Й., ЕГН- **********, с адрес: ***, по което било образувано ч.гр.д. № 2965/2016г. по описа на Районен съд - Пазарджик. По делото била издадена Заповед № 1708 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която на ответника Й., било разпоредено да заплати на „В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, главница в размер на 268,26 лв. /двеста шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, мораторна лихва върху главницата в размер на 16,85 лв./ шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 10.07.2015 г. до 27.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 145,00 лв./ сто четиридесет и пет лева/, съдебно - деловодни разноски по делото ( от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 120 лв. /сто и двадесет лева/ адвокатски хонорар). В законоустановения срок от ответника Й. постъпило възражение, поради което възникнал правния интерес за ищеца  да  предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В хода на производството по делото са били изискани и приложени заверени копия на карнетите, касаещи с.Динката, общ.Лесичово за периода от 09.05.2015г. до 11.01.2016г., както и заверено копие на жалба вх.№16 от 14.08.2015г., подадена от ответника Й..

По делото е била извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която,при извършена проверка в „В. и к. - в л.“ ЕООД по партиден номер на ответника са установени месеците, в които не са издължени сумите и обема на изразходваното количество вода за всеки месец поотделно, което е отразено в таблица в констативно-съобразителната част на заключението. Ответникът не е заплатил изразходваното и отчетено количество вода, по издадените от ищеца  8 бр. фактури по месеци на обща стойност 268.26лв. За незаплатените в срок задължения по горните фактури са начислени лихви за забава в общ размер на 16.85лв.  за периода 10.07.2015г.-27.07.2016г.Задължението на ответника е в общ размер на 285.11лв.

По делото е била извършена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно,че „В. и к. - в л.“ ЕООД е издал фактура от 14.01.2016г. за консумирана вода от ответника Й. за периода от 07.12.2015г. до 11.01.2016г.- 4 куб. метра на стойност 4.08лв. с ДДС. В резултат на направените констатации в заключението е било установено,че отчетените 4 куб. метра вода за периода 07.12.2015г. до 11.01.2016г. са в резултат на допусната техническа грешка.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д. И. Ц. се установява,че последната работи като инкасатор към ищцовото дружество в с.Динката, общ.Лесичово.Водомерът, обслужващ имота на ответника Й., се намира извън къщата и в близост до нея. Консумираната вода се отчита ежемесечно, като при отчитането не присъства ответника Й.. Считано от месец декември,2015г. нямало разход на вода.

От показанията на св.А. се установява,че свидетелят е присъствал всеки месец на отчитането на показанията на водомера на имота на Й.. Св.А. е придружавал св.Ц.  при ежемесечното отчитане показанията на водомера. При отчитане на консумираната вода, служителите на ВИК са записвали точно показанията на водомера, като не била допусната каквато и да е грешка.

Извършен е повторен разпит на Д. И. Ц., от показанията на която се установява, че за периода 08.12.2015г.-05.10.2016г. ,в съответния карнет е било направено от нея самата отбелязване „надч.“, тъй като е било допусната техническа грешка при извършеното отчитане на водата през м.януари поради запотеност на водомера. Впоследствие било установено, че записаните четири кубика през януари не отговарят на показанията на водомера, поради което бил поставен надписа „надч.“, което означавало „надчетено“.

           Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявените искове: Предявените искове са допустими, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението. Наличието на подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, което не е оттеглено, винаги обуславя съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск. Този интерес не отпада дори и при извършено от длъжника плащане в хода на производството докато не бъде оттеглено направеното от него възражение, тъй като само при оттегляне на възражението заповедта за изпълнение ще влезе в сила и плащането ще бъде извършено на правно основание.

По отношение основателността на предявените  искове: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

В този смисъл предявените искове са допустими,подадени в законоустановения срок, и са  частично  основателни, по следните съображения:

Не се спори между страните наличието на договорни отношения между тях по силата на Договор за определяне на условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и взаимоотношенията между доставчика и абоната № ********* от 04.09.1998 г. Съдът приема за установено, че ищцовото дружество „В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, е  оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответникът е потребител по смисъла на същия закон, като  същият е титуляр на партида с абонатен номер № *********. За процесния период, за  отношенията между страните са приложими  Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,ал.1,т.5 ЗРВКУ с решение №ОУ-071/17.07.2006г. и решение №ОУ-09/11.08.2014г. Не са налице  данни ответникът Й., като потребител и страна по договора при общи условия  да е възразил в рамките на едномесечния срок от влизането им в сила, което да е основание за договаряне на индивидуални условия за доставка и отчет, поради което съдът приема,че се приложими общите условия. Основно задължение на ВиК оператора,като страна по договор при общи условия, е да доставя на потребителите вода с питейни качества, да поддържа изградената ВиК система и да отчита показанията на средствата за измерване  при условията и сроковете съгласно изискванията на действащото законодателство.

След съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът намира,че в настоящия казус  се установява по несъмнен начин,че  ищецът  е доставил, отвел и пречистил начислените за плащане по партидата на ответника Й. количества вода./ с изключение на тези по фактура №**********/14.01.2016г. за периода от 07.12.2015г.-11.01.2016г./. От приложените по делото писмени доказателства,а и от свидетелските показания  и заключенията по извършените експертизи, е видно,че за периода от 09.05.2015г. до 07.12.2015г. ищцовото дружество е доставило, а ответникът съответно е потребил, 279 куб.метра вода, за което са издадени 7 бр. фактури. Фактурите са с падеж на плащане 30 дни след издаване на съответната фактура. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява,че ответникът Й. не е заплатил изразходваното и отчетено количество вода по издадените от ВиК дружеството фактури по месеци. За периода от 09.05.2015г. до 07.12.2015г. от ответника Й. са били изразходвани 259 куб. метра вода на  обща стойност с ДДС от 264.18лв.                

           Не са налице данни и не са ангажирани доказателства ответникът Й. да  е  заплатил на ищцовото дружество тези суми  към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което съдът приема, че ответникът дължи заплащане на потребената питейна вода за периода от 09.05.2015г. до 07.12.2015г.

            Същевременно, ищцовото дружество твърди, че в периода 07.12.2015г.-11.01.2016г. е доставило 4 куб. метра вода по партидата на ответника Й. на стойност с ДДС от 4.08лв. От събраните по делото доказателства се установява обаче, че отчетените 4 куб. метра вода за периода 07.12.2015г. до 11.01.2016г. са в резултат на допусната техническа грешка. В тази насока е както заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, така и показанията на св. Д. И. Ц., от показанията на която се установява, че за периода 08.12.2015г.-05.10.2016г. ,в съответния карнет е било направено от нея самата отбелязване „надч.“, тъй като е било допусната техническа грешка при извършеното отчитане на водата през м.януари поради запотеност на водомера. Впоследствие било установено, че записаните четири кубика през януари не отговарят на показанията на водомера, поради което бил поставен надписа „надч.“, което означавало „надчетено“. Услугата по доставка на ВиК услуги  се подчинява на общите правила на договора за продажба на движима вещ.  Дължи се  само стойността на доставена  и  потребена вода. Издаването на фактури и осчетоводяването им от ищеца не доказват наличието на доставката, съответно потреблението, поради което настоящият съдебен състав приема,че ищцовото дружество не е доказало доставянето на твърдените от него 4 куб. метра вода по партидата на ответника Й. в периода 07.12.2015г.-11.01.2016г., поради което ответникът не дължи заплащането на сумата от 4.08лв. по фактура №**********/14.01.2016г. за периода от 07.12.2015г.-11.01.2016г.

          Предвид изложеното, предявеният иск  следва да бъде уважен до размера от 264.18лв. ,като следва да бъде отхвърлен  в останалата му  част – над присъдените размери от 264.18 лева  до претендираните размери от  268.26 лв., като неоснователен  и недоказан. Претенциите  на ищеца за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 16.85 лв. следва да бъдат изцяло уважени, доколкото, дори размерът на дължимата лихва за забава да се изчислява върху сумата от 264.18лв., същият е по-голям от претендираните от ищеца 16.85лв., поради което искът за заплащане на мораторна лихва следва да бъде уважен в рамките на претендираните от ищеца размери.

 Неоснователно е възражението на ответника Й. по отношение начина на отчитане на потребената вода през процесния период. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че консумираната вода се е отчитала ежемесечно, като при отчитането не присъства ответника Й.. Считано от месец декември,2015г. нямало разход на вода. Дори да се приеме,че ответникът Й. не е присъствал лично при отчитането на водата, в процеса на отчитането са спазени изискванията на Общите условия, приети от  ДКЕВР с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. Видно от карнетите и от събраните гласни доказателства, водомерът се намира извън сградата на ответника на регулационната линия на имота. При това положение, отчитането на потребената вода следва да се извърши по реда на чл.23,ал.4 от Общите условия. Съгласно посочената разпоредба, отчитането на водомерите  се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, а при неосигуряване на представител, отчетът  се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адрес на свидетеля.От показанията на св.А., както и от тези на св.Ц.  се установява,че свидетелят е присъствал всеки месец на отчитането на показанията на водомера на имота на Й.. Св.А.  /длъжностно лице на ВиК оператора/ е придружавал св.Ц.  при ежемесечното отчитане показанията на водомера. Горното обстоятелство е отразено и в съставените карнети по надлежния за това ред. При отчитане на консумираната вода, служителите на ВИК са записвали точно показанията на водомера, като не била допусната каквато и да е грешка. Ответникът Й. е бил уведомяван за отчетените показания на водомера от св.Ц.  / в тази насока са показанията на разпитани по делото свидетели/.

 Направено е възражение от ответника  Й. относно точността на показанията на водомера, като ответникът твърди,че старият  му водомер бил заменен с нов, без Й. да  е бил уведомен за смяната му или да му  е бил връчен протокол. Ответникът е подал жалба с идентично съдържание до управителя на ВиК-Пазарджик. Във връзка с подадената жалба е била извършена проверка на място от служителите на ищцовото дружество, като е  било установено,че показанията на водомера са били вземани коректно. Видно от приложената по делото  жалба с вх.№16 от 14.08.2015г. и отговора към нея, ответникът Й. е бил уведомен по надлежния за това ред, че при съмнение в годността на водомера може да подаде заявка за проверка. По делото не са налице данни и не са ангажирани доказателства ответникът Й. да е  подал такава заявка и да е инициирал извършването на такава проверка, поради което съдът приема,че ответникът се е съгласил ,че монтираният водомер е годен и прецизен в показанията си, доколкото ответникът не е предприел действия и не е оспорил последното по установения за това ред. На ответникът Й. е било връчено и копие от акт за монтаж №026575 от 17.03.2015г. с отговора на жалбата му, поради което възраженията му в тази насока са неоснователни. Ирелевантно за предмета на правния спор е обстоятелството кой е бил управител на ищцовото дружество към момента на сключване на договора между страните  на 04.09.1998г.

          По отношение на разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. При този изход на делото, ответникът Й.  следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Видно от материалите по делото,  ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №3748/2016г. в общ размер на 465.00лв. Ищецът е направил разноски в заповедното производство / по ч.гр.дело №2965/2016г. по описа на РС-Пазарджик/ в размер на 145.00лв, които също следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената част от исковете му.  Същевременно,предвид уважената част от иска,  ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищцовото дружество сумата от 458.30 лв.  за сторените от него разноски по гр.дело №3748/2016г. , както и сумата от 142.80лв. по ч.гр.дело №2965/2016г. по описа на РС-Пазарджик.

          Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника  сторените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложените по делото документи, ответникът  е направил разноски в общ размер на 500.00 лв. Същевременно,предвид отхвърлената част от предявеният иск, ищецът  следва да бъде осъден да заплати на  ответника сумата от  7.60лв. за сторените от него разноски

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.Н.Й., ЕГН- **********, с адрес: ***, съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца „В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от ликвидатора А. И. У.,  по Заповед  №1708 за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена по ч.гр. дело №2965 по описа на РС-Пазарджик за 2016г. за сумите: главница в размер на 264.18лв. /двеста шестдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, мораторна лихва в размер на 16.85лв. /шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 10.07.2015г. до 27.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от 24.08.2016г./ датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното  изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 264.18 лв. до претендираните размери от 268.26 лв., като неоснователен  и недоказан

 ОСЪЖДА В.Н.Й., ЕГН- **********, с адрес: ***,  да заплати на „В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от ликвидатора А. И. У., сумата от  458.30 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/  за сторените от него разноски по гр.дело №3748/2016г. , както и сумата от 142.80лв. /сто четиридесет и два лева  и осемдесет стотинки / -  разноски по частно гражданско дело №2965/2016г. по описа на РС- Пазарджик

ОСЪЖДА “В. и к. - в л.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „************“ № *, представлявано от ликвидатора А. И. У.,  да заплати на В.Н.Й., ЕГН- **********, с адрес: ***, сумата от 7.60 лв. /седем лева и шестдесет стотинки/  за сторените от него разноски по гр.дело №3748/2016г.

 

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.

 

        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: